Станимир Стоилов говори и за ситуацията на неговия Астана в първенството на Казахстан и за това дали има конфликт между него нападателя на отбора Атанас Курдов.
 

- Г-н Стоилов, Лудогорец беше близо до сензация на „Анфийлд". Каква е оценката ви за представянето на шампионите срещу Ливърпул?
- Горд съм с представянето на Лудогорец на „Анфийлд". Отборът игра по страхотен начин. Демонстрира самочувствие и спокойствие. Сякаш не играеше срещу петкратния носител на КЕШ Ливърпул, а срещу тим от родната „А" група. Невъзможно беше българският тим да се представи по-добре срещу англичаните. Единствено малшансът в края лиши Лудогорец от заслужена точка. За мен резултатът в случая няма значение, защото аз щях да бъда горд с изявите на този отбор дори и при загуба с 0:3.

- Преди 8 години, когато Левски дебютира в Шампионска лига на „Ноу Камп", също се опитахте да играете агресивно и атакуващо, но паднахте с 0:5. Защо се получи така?
- Като цяло има сериозна разлика в двата мача. Най-малко Барселона си вкара положенията. Имахме лошия късмет да получим гол буквално в първата атака и това се отрази сериозно върху развитието на мача. Не трябва да забравяме, че Левски гостува тогава на носителя на КЕШ само с трима чужденци в състава, а Лудогорец игра срещу Ливърпул с четирима българи и 7 легионери. Определено клубъ
т от Разград е направил много по-голяма инвестиция, но това е пътят във футбола. Сега Лудогорец бере плодовете на усилената работа в клуба и вложените средства. Тогава а сега този на „орлите" е сигурно пет пъти по-висок. Като цяло обаче аз не съм привърженик на такива сравнения между отбори.

- Много хора ви критикуваха тогава, че излязохте прекалено офанзивно срещу Барселона, а очевидно отборът не разполагаше с достатъчно класа за това?
- Естествено, че можех да избера ултра дефанзивна тактика. И какво щях да постигна? Добре, нямаше да паднем с 0:5, но със сигурност пак щяхме да загубим. Тогава избрах да заложим на стила на игра, който налагахме в Левски, философията, която приляга на отбор като Левски. За миг не съжалявам за решението си. Прави чест на Лудогорец, че също не се затвориха на „Анфийлд", а играха както могат и искат. Това е красотата на футбола, а в крайна сметка би трябвало всички да се стремим към това. Левски се опита да играе добър футбол в онази тежка група, а в края се потвърди, че между нас и останалите отбори има огромна разлика в класите.
За мен тогава нямаше нищо по-хубаво футболисти, излезли от школата като Живко Миланов, Валери Домовчийски, Мариян Огнянов, Милан Коприваров, Лъчезар Балтанов, Николай Димитров и вратарите Михайлов и Митрев, да играят срещу отбори като Барселона, Челси и Вердер. Стратегията на Левски тогава се различаваше от тази на Лудогорец. Ние искахме да налагаме юноши в първия тим, а клубът от Разград няма възможност за това, защото проектът там се развива отскоро. 

- Тогава Левски отнесе много критики и подигравки заради шестте тежки загуби в групата, а сега Лудогорец беше близо до сензация още в първия си мач...
- Това е така. Разбирам обаче, че въпреки отличните изяви на Лудогорец в Европа пак има хора, които ги нападат. Винаги ще е така. Според мен, когато постигнеш нещо значимо, портретът ти трябва да е високо горе и всеки да се стреми да сложи своя над него.
Левски влезе в групите на Шампионската лига. Така всички участници в този успех поставиха портрета си високо горе. Сега същото направиха и в Лудогорец. Техните портрети вече са до тези на Левски, а може и да ги качат по-високо. Всички трябва да ги поздравяваме и да се радваме за това. Знам, че това ще стане трудно, защото в България много обичаме да нападаме успелите.

- Лудогорец постигна страхотен успех за кратко време. Родните грандове Левски и ЦСКА трябва ли да взимат пример от клуба от Разград?
- Истината е, че отборът от Разград доказа, че когато се работи правилно и целенасочено, успехите идват. Тимът извървя по страхотен и най-вече планиран начин пътя до мача онази вечер на „Анфийлд". Трябва обаче да се работи правилно. Има два начина да спечелиш пари от футбол. Първият е да вложиш всичките си усилия в школата и изграждане на качествени футболисти в нея. Те впоследствие да изградят гръбнака на отбора ти, а към тях да бъдат добавени двама-трима качествени чужденци. Този метод обаче е за по-търпеливите, защото през първите 1-2, та дори и 3 сезона може да не постигнеш никакви успехи. Те обаче неминуемо ще дойдат, а когато това стане, ще имаш добри постъпления от евротурнирите и продажбата на част от въпросните млади таланти.
Другият вариант е да не жалиш средства за създаването на силен отбор, който задължително да запази гръбнака си поне 1 -2 сезона.
Левски действаше по първата схема при пробива си в групите на Шампионската лига, а Лудогорец - по втория. И двата са печеливши.
Това е относно стратегията, иначе Левски и ЦСКА несъмнено трябва да се стремят към атрактивния, агресивен и атакуващ стил на Лудогорец. Докато бях треньор на Ботев, се опитвах да направя точно това и смея да кажа, че донякъде се справих. Не случайно миналия сезон и четирите мача в„А"група с Лудогорец завършиха „хикс".

- Донесохте исторически успех на Астана в Европа. Отборът отстрани три съперника и игра плейоф за групите на Лига Европа. Какви са целите на отбора в местното първенство?
- Целта е титлата. Сега в Казахстан се играе финалният плейоф. Имаме два отложени мача, а ако ги спечелим, ще излезем на първо място.