Даниел Илиев е европейски шампион по кикбокс на KGP и е един от най-популярните български бойци. Известен фен на Левски, който често може да бъде забелязан в Сектор "Б". Наскоро той защити титлата си в Манчестър и даде интервю пред БЛИЦ, в което говори за кариерата, за живота си, за тежките моменти и бъдещето. 

- Наскоро се би в Манчестър и направи успешна първа защита на европейската си титла на KGP с победа над Кевин Уорд. Как видя мача, как се чувстваш след него?
- Отлично се чувствам. Двубоят бе много градивен за мен, противникът не беше лош, мачът беше хубав. Положих доста усилия да се подготвя и представя на ниво и нещата се получиха. 

- По време на подготовката бе в прословутия Mike's Gim, където се готви и Бадр Хари...
- Да, тренирах в тази школа. Освен Бадр, там има доста други сериозни бойци. Въпреки краткия период, в който бях там, ми се отрази много добре. По-скоро ментално, отколкото физически. Аз си бях подготвен физически, но психически ми се отрази отлично.

- Голяма ли е разликата от България до една от най-добрите школи в света?
- Разликата не е чак толкова голяма. Всеки си има различни методи и е хубаво да вземеш от всички. Не тренират кой знае колко по-различно от нас, просто има повече спаринг партньори и повече хора, с които да обменяш опит. Това им е единственият плюс. Иначе по нищо не отстъпваме. Но нямаме много хора. Няма с кого да си помагаш, с кого да правиш спаринг. Общо взето сме аз, треньорът ми и някои момчета, които идват да помагат. Но не всеки иска да яде бой. Момчетата си идват, правят си своите неща. Докато ние сме професионални спортисти, подготвени сме и натренирани. И не всеки иска да дойде и да яде тупаници на спаринг. 

Winbet - победата е емоция! (18+)

- Как започна с бойните спортове?
- Започнах отдавна. Започнах, за да мога да се бия на улицата. Бях гърчав и доста често ми се случваше да ме подценяват и да ми скачат на бой. Доста често ми се случваше преди да се бия навън. 

- Кога започна?
- 14-15-годишен. Първо започнах с бокс, после ММА стана модерен. Записах се при Емил Казаков. Започнахме с аматьорски състезания, после минахме при професионалистите. Записах 6 победи и 2 загуби, но получих контузии. Аз съм висок и при борбата получавах доста травми, удряше ме в колената. И затова се преориентирах към кикбокса. Тренирах малко сам в началото, обикалях залите. После се сработихме с моя треньор Веселин Веселинов и се случиха нещата. И мисля, че много добре се получиха. И продължават така.

- Правилна ли е сентенцията, че всеки повече го бият отколкото бие?
- Аз повече бия. Пробвали са се много. Най-важното в нашия спорт е да имаш сърце. Аз мисля, че го имам и никога не ме е било страх от боя. Никога не съм давал задна на някого, а това е най-важното.

- В кой квартал си израснал? Ти си полусирак, имаше ли трудно детство?
- Израснах в Бенковски, краен квартал. Да, трудно беше. Баща ни ни остави в много ранни години. По-късно почина. Какво да кажа... Все пак се радвам на всичко, което ми е отредено. Радвам се, че съм имал етапи в живота си, които са ме изградили като характер. Всеки знае хубавото, а аз съм видял и гадното. Все пак не съм бил като днешните млади пред компютрите, а съм имал истинско детство. Сам съм се борил за всичко, сам съм постигнал всичко и сега му се наслаждавам. 

- От онези до тези години какво срещна повече - приятели или предатели?
- Имам приятели, на които вярвам и разчитам. Някои са от детството, други са отскоро, но са ми се доказали. Но въпреки това определено има много повече предатели. Много хора се опитват да те използват, да те манипулират. Пък аз не съм много наивен, но съм човек, който държи на тези, които са му на сърце, и на моменти се опитват да се възползват. Но гледам да не вярвам много много, защото в крайна сметка всеки си гледа интересите. 

- Може ли човек в България да изхранва семейство с бойни спортове?
- Много трудно, ако нямаш хора, които да ти помагат. Вероятно, ако ги нямаше спонсорите, които са ми помагали през годините, сигурно щях да се откажа. В началото особено е много трудно. Играеш за почти никакви пари, травмите са много. Трудно е. Но не е невъзможно. За да имаш успехи, ти трябват спонсори. Ако ходиш на работа през деня и го правиш за кеф другото, то тогава няма да ти се получат нещата. Ако се отдадеш изцяло на това, си трябват средства, за да се получават нещата. А тогава няма да имаш време да ходиш на работа и да изкарваш пари. 

- Помниш ли първите си изкарани пари от спорта и какво направи с тях?
- Помня, но не помня за какво ги изхарчих. Вероятно съм купонясвал някъде.

- Парите средство ли са или цел?
- Хубаво е да имаш цели в живота. Не ми е фикс идея да стана богат. Но понеже съм нямал и сега искам да си осигуря бъдещето, бъдещето на семейството ми, на всички след мен. Да нямат лишения. За мен са и средство и цел.

- С какво друго се занимаваш?
- Хванал съм си някакви неща, имам си личен бизнес. Отделно с моя приятел Жоро Валентинов започнахме да  организираме галавечери по кикбокс и ММА. Искаме да помогнем повече хора да тренират, да имат стимул. Гледаме да държим ниво и да даваме добри хонорари. Ние сме състезатели и знаем какво е нужно, за да се стимулира един боец. Сега октомври очакваме да направим още една галавечер, този път в Стара Загора. И началото на следващата година в София искаме да направим. Това са нещата, на които съм се отдал. 

- В чужбина такива събития са на много високо ниво, хората си плащат за да ги гледат. Има PPV (Pay-Per-View).. При нас кога може да се случи това?
- Има все по-голям интерес, има все повече гали. Нещата могат да се развият. Специално към нашите събития виждаме голям интерес и се радваме на подкрепа. 

- Младите, които сега започват с този спорт или вече се занимават с това, защо го правят според теб - за спорта или за да се показват?
- Тези социални мрежи еб*ха майката на спорта. Пълно е с позьорчета, които не го правят за спорта, а да се снимат в залата, да гледат лошо, да се напомпат във фитнеса и да си мислят, че са страшни. Но това няма общо с истината. Уважавам спортистите и тези, които наистина са се отдали на това в залата. Забелязвам, че и такива има много. Все повече хора спортуват и това ме радва. Но все пак винаги има и комплексарчета.

- Ти си футболен фен. Виждаме те постоянно в агитката на Левски. Имаш данни за футболист, пробвал ли си се в този спорт?
- Да, като малък играех. Като всяко дете. Аз съм атлетичен, пробвал съм се, харесва ми, но дотам. Дал ми е един старт физкултурен.

- Как се запали да ходиш по мачове?
- От приятели. В началото не бях толкова запален. Хората, които не са запалени, коментират, че сме луди и се чудят какво правим там. Аз от 7-8 години съм запален и на мачовете разтоварвам. Чувствам се добре, завладява ме тази магия. Левски е магия. Ние левскарите сме общество, което се подкрепя.

- Беше ли в Словакия, когато стана боя с феновете на Левски?
- Не бях, макар много да ми се ходеше. Бях ангажиран, имах работа. Не толерирам случилото се, но в тази ситуация нашите момчета са били нападнати и е нормално да се защитят. Няма да се оставят да ги бият...

- Бил ли си се доста заради футболни пристрастия? Предполагам сега не, но преди години?
- Бил съм се. Случвало се е. Виж, че холандци и тези от Полша писали на наши момчета, търсили са провокация. В цял свят футболното хулиганство е такова. Това си е мания за много хора от цял свят. 

- Опитвали ли са се да те дърпат към тъмни групировки преди време. Беше модерно хората в бойните спортове да влизат в такива организации...
- Преди да, случвало се е. Правили сме глупости. Но това се изтърка, вече е демоде. Даже сега гледам да си пазя името, а и съм спортист, трябва да си пазя и здравето. Едно време имаше много предложения, сега също има такива неща към много момчета... 

- Преди време си имал инцидент - наръгали са те. Можело е да спреш със спорта...
- Не само кариерата. Можеше да ми прекрати и живота. Беше доста отдавна. Имаше свада между мен и един човек, сбихме се. Аз го бих, а после той ме наръга отзад. Раната беше доста дълбока, имаше опасност. Но сега съм жив и здрав. Господ е решил, че трябва да живея. 

- Често ли се случва да те провокират?
- Да. И преди и сега. Преди съм работил охрана по заведения, лична охрана. Има много дразнещи хора, а ти трябва да пазиш самообладание. Обаче като ти посегнат няма какво да направиш, биеш се. Сега в момента избягвам всякакви такива неща и провокации. Не дай си Боже да стане нещо, медии и много хора ще изкарат, че едва ли не спортистът отишъл и пребил някого. А не е така. Ние сме много дисциплинирани. Обаче има и много ла*на, които ходят да се дразнят.

- Колко време отделяш на ден за тренировки?
- Два пъти на ден по 2 часа

- Как върви личния живот? Имаш ли приятелка?
- Имах дълга връзка четири години, която приключи преди година. Сега съм се отдал на свободен живот.

- Вълнуваш ли се от политика и случващото се у нас?
- Да, следя, гледам. Интересувам се какво се случва. Мисля, че съм ерудиран. По принцип българинът е свикнал да "храни" - много сме зле заради този или заради онзи. А реално погледнато не знам какво очакват да се случи. Ако ти не работиш за себе си да се развиваш като човек, да се развиваш финансово, не може да очакваш някой да дойде на власт и да ти оправи живота. Аз лично нямам лоши чувства към сегашните ръководители, даже ги подкрепям. Защото, ако дойде някой друг, ще стане по-зле.

- Помага ли държавата достатъчно на спорта?
- Другите държави са доста по-добре от нас. Ценят доста повече спортистите.

- Мислил ли си какво ще правиш след края на кариерата си?
- Сега казах, че имам малък бизнес, надявам се да се разрасне. Отделно имам други идеи, които искам да развия като имам повече време и вече не съм професионален спортист. С Жоро Валентинов мислим да развиваме това, което сме захванали. Имаме амбиции да израстваме, а след спорта трябва вече да се мисли за по-сериозен бизнес. 
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ