Нападателят на шотландския Фолкърк Николай Тодоров започна много динамично годината. В рамките на седмица той подписа договор с втородивизионния тим и вдигна сватба с половинката си Дженифър.
22-годишният Тодоров говори пред БЛИЦ за последните събития в живота си.
- Доста динамично и хубаво началото на годината за теб - сватба и нов отбор. Така ли беше планирано всичко и кое беше приоритет?
- Невероятно начало на годината, наистина. Не мога да съм по-щастлив. Сватбата беше планирана преди няколко месеца, защото тези дни бяха почивен уикенд за тогавашния ми клуб Риети. А трансферът стана вечерта на 31 януари. Треньорът на Фолкърк ми се обади в 21 часа, малко преди затварянето на трансферния прозорец и до неговия край всичко беше подписано. Имах и други предложения, но нито за миг не се поколебах и избрах Фолкърк.
- Завърна се от Италия в Шотландия, можем ли да кажем, че това е твоето място?
- Имам голям опит тук, помогнах на Ливингстън за две титли, когато бях под наем от Хартс. Засега се чувствам много добре и съм щастлив.
- С какво те привлича местния футбол?
- Доста е динамичен, физически, и се вкарват много голове.
- Съпругата ти е шотландка. Любовта ли те върна в Шотландия?
- Аз харесвам много тази страна и винаги съм искал да играя тук. Просто миналото лято исках да добавя нещо различно към играта си и затова отидох в Италия. Но винаги съм искал на Острова.
- А как реши толкова млад да встъпиш в брак?
- Тя е доста сериозна и красива. Напусна всичко, за да ме последва в Италия. Не са много хората, които биха направили подобно нещо. Почувствах, че е точният човек за мен.
- Как се запознахте и откога сте заедно?
- Тя е парамедик и работеше на един от мачовете на Хартс. Аз бях на трибуните. Там се видяхме за пръв път и се запознахме. И така започна всичко.
- Роден си в Плевен, но се местиш на 15 години в Англия. Как се реши на тази крачка, с какви трудности се сблъска?
- Амбицията беше изцяло моя, а семейството ми ме подкрепи. Отидох на проби в Бук Хаус Колеж, които се провеждат всяка година в София. Харесаха ме и така започна моето приключение.
- Имаш ли амбиции някой ден да се върнеш в Нотингам и да се докажеш? Все пак това е клуб с много славна история...
- Изключително голям клуб и за мен беше чест да бъда част от него. Успях да спечеля титлата на Англия с отбора до 21 години. Надявам се един ден да се върна там. Уникален клуб с невероятни фенове.
- На кого подражаваш в играта си и стила си? Кой ти е любимият футболист?
- Гледам играта на всички нападатели, за да мога да извличам най-доброто от тях. Опитвам се да се усъвършенствам във всички аспекти. Симпатизирам на Ибрахимович, Роналдо, Левандовски и Бербатов.
- Би ли се завърнал в България, ако роден клуб ти предложи?
- Ако дойде предложение, винаги бих го обмислил и бих показал респект.
- Кой е мачът, който никога няма да забравиш?
- Дебютът ми за Ливингстън. Влязох в игра срещу Албиън Ровърс и вкарах два гола. Бях неопитен и мениджърът рискува и ми гласува голямо доверие, което за щастие оправдах.
ЮРИ СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
