ПОСЕТЕТЕ СТРАНИЦАТА НА БЛИЦ ЗА МОНДИАЛ 2022 - ТУК!

Бившият футболен  треньор Митко Добрев има доста любопитна кариера в екзотична Африка. Или по-точно – в Гана и в Нигерия. Неговото интервю, дадено пред главния редактор на вестник „Над 55“ Валентина Иванова, наистина си заслужава да бъде прочетено.

Макар че сме земляци, доскоро не познавах Митко Добрев. От една страна, защото съм напуснала Димитровград още като дете, а от друга, признавам, че спортът не е любимата ми тема. Когато прочетох един разказ за него обаче, реших, че непременно искам да се запозная с този човек. Като начало, предлагам ви и вие да го прочетете. Разбира се, с позволение на Иван Евлогиев - авторът на книгата „Случки по пътя“, в който е публикуван.

„Ако в онзи момент някой външен човек би се озовал в Акра - столицата на Гана, щеше да си помисли, че това е националният празник на страната. Улиците бяха пълни с ликуващи хора, а музиката по високоговорителите се заглушаваше от многобройни агитки, скандиращи „Акра хард“ и „Добрев“. Всички хора искаха да се докоснат до шампионите, любимият футболен отбор на Гана. Децата тичаха след автобуса, който поради насъбралото се множество се движеше със скоростта на средно бърза костенурка. Мъжете търсеха възможност да се снимат с тях, а жените да ги целунат.

Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)

Това се беше случвало още два пъти – веднъж пак в Гана и няколко години по-късно в Нигерия. Общото между случаите беше, че треньор на отборите победители беше Митко Добрев.

Въпреки емоциите, в душата на Добрев се прокрадваше лека тъга, която в първия момент той не забеляза или по-скоро й обърна гръб, за да може пълноценно да се наслади на всеобщата радост от победата. Но тя не го напускаше и го обсебваше още по-настоятелно, като ревнива жена, която няма да изпусне своето. Засили се още повече, когато треньорът получи поздравителна телеграма от консула.

Родината... Липсваха му приятелските обаждания, оценките на футболната общественост, вниманието на футболните босове и федерацията. Липсваше му България и Димитровград, които никога не проявиха необходимото разбиране и оценка на възможностите му.

... Някъде в Англия на студентските скамейки беше дъщеря му, най-близкото човешко същество, заради което си заслужаваше всичко. Четири години по-рано той реши да започне всичко отначало, без пари, без багаж, без квартира и, разбира се, без ключове за квартирата, където да държи парите си, както биха се изразили Илф и Петров. Трябваше да се труди и Митко Добрев го правеше упорито, без да подбира работата, забравил какво значи „престижна длъжност“, защото трябваше да се преживява, а детето му растеше. Но футболът го теглеше постоянно към стадионите и за щастие по-благоприятно място от Лондон няма никъде по света. Българските „легионери“, играещи по това време в Англия, го познаваха и му предоставяха места, където имаше представители на бизнеса и футбола от цял свят. И тъй като там си говорят професионално, той беше забелязан от точния човек на точното място в точното време. След кратък опознавателен разговор на следващия ден му се обадиха на работното място, което едва ли може да се нарече работа за бели хора.

- Мистер Добрев, довечера в 18 ч. летите за Гана и поемате отбора на Акра. На летище „Хийтроу“ ще ви дадат билета до Акра. Там ще ви посрещнат...

Това беше всичко.

Само че тръгна без виза и когато кацна на летището в Акра и двама униформени с видимо голям ранг се приближиха към него, се притесни, че идват да го арестуват. По приветливите им усмивки и жестове обаче си помисли, че все пак има някаква надежда. Чак когато вратата към салона за „Пристигащи“ се отвори и седем телевизионни камери го посрещнаха за неговото първо интервю на африканска земя, разбра, че започва ново начало на нещо, което ще осмисли целия му по-нататъшен живот.

През времето в Гана и Нигерия излязоха много статии и интервюта и не без усилия журналистите разбраха, че мистер Митко Добрев не е треньор от Белгия, а от България. Е, до Димитровград не се стигна.

В отбора на Акра играеше едно момче - Антъни Кофи Анан. Един ден то смутено почука на вратата:

- Тренер, чичо ми те кани на кафе.

- Кажи на чичо си много здраве, а пък ти ще играеш, защото си добър. Хайде, бягай в съблекалнята!

- Ама чичо иска да се запознае с теб...

- Нямам време за чичовци, предстои ни важен мач!

Само че чичото не беше кой да е, а самият генерален секретар на ООН (1997-2006 г.) и носител на Нобелова награда за мир 2001 г. - Кофи Анан. Е, това са les couleurs du monde, или цветовете на света. А във футболните Гана и Нигерия цветовете са много ярки и колоритни като самата Африка. Шамани, зелени мамби, човекоядци, бандити, свръхбогаташи, особено в Нигерия, една страна с 200 млн. души, с 50 млн. по-голяма от Русия.

Самолетът на Митко Добрев летеше за Истанбул, за да се прибере в България. В този момент той не знаеше, че повече няма да се върне в Африка. Не предполагаше, че никой няма да се заинтересува от опита и успехите му в най-футболните нации на африканския континент. Знаеше, че се прибира вкъщи при приятелите и жената, която го чака и обича! И с една обич и тъга за Африка... завинаги!

- Митко, нямах търпение да се видим и да ти задам първия си въпрос – все пак пихте ли кафе с генералния секретар на ООН (1997- 2006 г.) и носител на Нобелова награда за мир 2001 г. Кофи Анан?

- Не, и причината беше, че още не бях научил добре езика в Гана. Момчето идва при мен още два пъти и два пъти му отказвах.В интерес на истината, два пъти го изгоних от стаята (Смее се). Там името Кофи е много популярно, както тук е Иван например, как можех да допусна, че това е именно онзи Кофи Анан, известен в цял свят?

-Цветовете на света в Африка са най-ярки, пише в разказа си Иван Евлогиев. А ти си ги видял с очите си, разкажи ми за шаманите, за зелените мамби, за краля... Убедена съм, че всичко това ще е особено интересно за нашите читатели.
- Ще започна с шамана. В Гана хората са много суеверни. Преди един важен мач доведоха някакъв шаман, намериха черен петел, заколиха го. Събра се целият отбор там, пеят нещо, шаманът пръска футболистите с кръв. Поиска и аз да отида, но в началото отказах. Обясних на шефа, че съм атеист и не вярвам в такива работи. Все пак отидох, направих го. И... бихме 1:0. За следващия мач предложих на шефа пак да викне шамана, но се оказа твърде скъпо удоволствие - струвало 3 хиляди долара. (Смее се.)

-Е, срещата ти със зелената мамба едва ли е струвала много пари...
- Не струваше пари, но за малко да катастрофираме. Пътувахме през джунглата, беше ми интересно да гледам Африка през прозореца. Изведнъж шофьорът наби така рязко спирачките, че си ударих носа в седалката. Оказа се, че на пътя има голяма зелена мамба. Шофьорът ми обясни, че не може да смачкаш зелената мамба, това било на бедност. И се радваше като дете - било голяма работа, голям късмет, че ни е изпълзяла на пътя Кой знае, може и да имаше нещо вярно, после станахме шампиони.
-А сега разкажи, моля те, как стана любимец на местния крал?
- Това се случи вече в Нигерия, където по-късно отидох да работя. В Африка постигнах доста успехи и хората ме познават много добре. Бях втори най-добър треньор в Гана, след това станах и втори в Нигерия. И кралят ми даде почетната титла „Чиф“. Беше много интересно. Още пазя и кафтана, и шапката. Даде ми и един знак, червен кръст на главата. После като влизах с тази дреха в някой магазин, всички започваха да ми се кланят. Сериозна работа. (Смее се.)

Помня, че тогава се пошегувах с краля – тази година взех купата и ме правите старейшина, догодина като стана шампион, трябва да ми дадете цяло племе. Аз съм единственият българин с такъв сан, а най-вероятно и първият европеец. Много ме хареса кралят. Аз му целунах ръка, а се оказа, че не било правилно, според местните обичаи. Дори тръгнах да го прегръщам, но охраната веднага ме спря, трябвало само да го пипна по главата. Говорихме си основно за футбол.

Доста неща видях, преживях в Африка. Нигерия ми е като втора родина. Знаеш ли, понякога ме питат не ме ли притеснява това, че у нас не ме познават. В България името ми не е толкова известно, защото не съм бил начело на големи отбори. И как да ме притеснява това?! Мен ме познават 200 милиона в Африка. По време на мачовете не скандираха моето име, а България. Радвам се, че съм допринесъл нещо за страната си.

-Разбрах, че в края на пребиваването си в Африка си загубил огромна сума. Как се случи това?
- Това досега никъде не съм го казвал, но на теб ще ти разкажа как загубих 120 хиляди долара. След втората ми година в „Хартланд“, след като два пъти станах вицешампион, имах доста предложения, но от един титулуван отбор на Нигерия бяха най-настойчиви и аз отидох там. Президентът Доминик беше много своенравен - сам правеше смени, много, много не зачиташе треньорите. Преди да подпиша договора, се разбрахме, че той няма да се бърка в моята работа. Прегърнахме се, разцелувахме се и си обещахме. Тренирах ги 2 месеца и преди първия мач играехме последна контролна среща. Дотогава бяхме в прекрасни отношения, но изведнъж той направи смяна през главата ми.

Гледам, влиза някой на терена, чудя се какво става, все едно ме наръгаха с нож.

Исках да хвърля в гората свирката, която беше на врата ми. В знак на протест, той да разбере, че така не може. Тя обаче като се завъртя и го лепна в челото... Веднага се качих на колата и казах – стоп, аз съм дотук. На другия ден взех самолета и се прибрах в България, като мислех, че веднага ще ме потърсят, защото бях подписал договор. Прибирайки се обаче, скъсах ахилесово сухожилие. И така загубих 120 хиляди долара. Заради травмата, иначе щях да се върна обратно. Аз често съм влизал в конфликт с тамошните президенти. Те са много емоционални, идват, бъркат ти се, влизат в съблекалнята, аз ги гоня. На другия ден си събирам багажа, те ме връщат... Докато ги науча да не ми се месят в работата. Но... накрая загубих 120 хиляди долара. (Смее се.)

-Митко, кажи ми африканската жена склонна ли е да общува с един чужденец, европеец? Или се държи на една ръка разстояние?
- Много интересен въпрос, не бях се замислял досега. Понеже там бях обществено значима личност, не съм срещал дистанциране. Обаче расизмът на черни към бели е много силен в Африка. Иначе с мен не са се държали на разстояние, те са много топли, емоционални хора. Като ме срещнат, прегръщат ме и ме целуват. Те са като децата. Интересното беше, че мъжете така ми се радваха, че все едно ме биеха. Хиляда човека като те потупат яко по гърба, е приятно, но и неприятно... (Смее се.)

-Има ли много възрастни хора в Африка?
- Там много рядко съм срещал възрастни хора, повечето са млади. Мисля, че в Африка няма дълголетници, умират много рано, живеят до 55-60 години, маларията ги убива. Имунната им система е много слаба и не могат да се преборят с тази болест. Аз мога да говоря за Гана и за Нигерия, не знам как е в другите африкански страни. Моят шофьор си отиде на 30 и няколко години от малария, младо момче. Това е голям проблем.

-Митко, мислиш ли, че шаман може да помогне на българския футбол?
- Аз мисля, че в момента на българския футбол никой не може да му помогне. Тук се прави всичко обратно на това, което правят нормалните футболни държави. Няма как да стане. Независимо че имам някакви успехи, аз не пожелах да се занимавам с футбол у нас. Като гледам български отбори, заспивам, бавничко играят. Паралел между българския и нигерийския футбол не може да се прави. Те са много по-напред от нас. Да започнем от стадионите. Само в Лагос видях на разстояние от 2-3 км 3 модерни стадиона за по над 45 хиляди души, а ние нямаме нито един. Вече започвам да се чудя дали ние не сме в третия свят, а не те. Нигерия е невероятно богата държава, те са най-големият износител на петрол в Африка. Отделно имат злато, диаманти. Медалът, който спечелих като шампион на Гана, е от чисто злато.

-Всичко това обаче едва ли означава, че си престанал да се интересуваш от тази мъжка игра?
- Какво говориш, дори сънувам мачове, сънувам как водя тренировки... Гледам английски футбол, следя почти всички интересни мачове...

-А смяташ ли, че спортът удължава младостта?
- Професионалният спорт не. Той състарява, амортизира човека. Много психическа енергия се използва в професионалния спорт. Аз не съм видял мои колеги, бивши големи футболисти, които да нямат проблеми с двигателния апарат, и не само. Виж, движението за здраве е друго нещо...

Накрая ще те помоля за едно пожелание за нашите читатели!
- Пожелавам им да не се притесняват да остаряват. Остаряването е част от живота и е също толкова красиво, колкото и самият живот.
Валентина ИВАНОВА

Щрихи към биографията

Митко Добрев е роден на 26 февруари 1954 г. в Димитровград, където прави и първите си стъпки във футболната игра. Прекъсва рано състезателната си кариера. Недоволен от живота в България, през 2000 г. емигрира в Англия. На Острова се среща с футболиста на „Чарлтън“ Радостин Кишишев и с мениджъра на отбора Алън Кърбишли, от които научава много неща за английския футбол. През 2006 г. българският треньор започва работа в Гана в тима на „Харт ъф Оук“. За 5-годишната си одисея на африканския континент Митко Добрев може да бъде определен като първия българин, спечелил няколко престижни отличия с отборите, които води. В Гана има една шампионска титла, в Нигерия две вицешампионски с отборите на „Хартланд“ и „Лобистар“ и най-престижната, където с отбора на „Габрос“ от град Неои, щата Анамбра, Добрев става шампион на Нигерийската национална лига, спечелвайки турнира Суперфор, и вдига Купата на Нигерия. Еуфорията е страхотна. Би Би Си снима филм за първия бял треньор. Той става любимец на краля Кенет Оризу III - традиционен върховен владетел на Неои и духовен водач на нигерийците.

Добрев е автор на книгата „Вълшебният стрелец Петър Жеков“. (Носителят на „Златната обувка” Петър Жеков и Митко Добрев са стартирали кариерата си в Димитровград.) Втората му книга е „Футболната слава на Димитровград“, а най-новата е „Михаил Вълчев – синият кондор“, посветена на славния нападател на „Левски“ от 80-те години.

ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК! 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram
Присъединете се в канала ТУК