- Диляне, как се стигна до преминаването в клуб от тази необичайна дестинация - Исландия?
- Свързаха се с мен чрез сайта "fieldoo". Беше лесно, миналата година бях отново в Исландия и съм запознат с обстановката. Хората са много коректни и приветливи. Дори не се замислих дали да приема. Ейнхери е отбор, който разчита предимно на местни кадри и това е удивително, имайки предвид, че градето е с население около 800 човека. От тази година е възстановен и женския отбор и там също се разчита на 95% на местни кадри, което заслужава адмирации.
- Как се справяш, трудно ли е да си толкова далеч от България?
- Не е толкова трудно, даже е много лесно след като съм заедно със съпругата ми. Хората във Вопнафьордур са изключително гостоприемни и на практика се чувстваме като у дома.
- Футболът в Исландия доста по-назад ли е от този в България?
- Може и да отстъпва най-вече технически на нашия, но това не значи, че е лесно да се играе тук. Дори напротив - тук себераздаването е на 100% във всеки един момент и е трудно за игра.
- Разкажи повече за града, в който си?
- Вопнафьордур е малко градче - далеч от всичко, но пък за сметка на това хората са много сплотени и са като едно семейство. Тук всеки родител гледа на всяко дете като на свое и се грижи за него по същия начин като за своето, ако има нужда. Хората много си обичат отбора. Станах свидетел на нещо уникално. Преди сезона всяко семейство вписва в един списък колко пари може да дарява на клуба за всяка спечелена точка от мъжкия и женския отбор, разбира се кой колкото може. Подобно нещо едва ли може да се види по други места на света.
- Свикна ли с времето там, с жена си студувате ли?
- Това лято наистина беше много лошо. Местните жители ми казаха, че това е може би най-студеното лято от много време насам. Но когато всичко е коректно и се чувствам добре, честно казано времето няма голямо значение. Радвам се, че тук имам условия да работя в нормална обстановка. Вече съм и треньор в женския отбор. Той беше възстановен тази година. Старши треньор е нашият капитан Сигурдур Донис. В началото като дойдох имахме тренировка с него във фитнеса и тогава ми каза, че има нужда от човек, който да му помага с женския отбор. Не се замислих нито за миг на поканата и така се стигна до това предизвикателство да бъда треньор на жени.
- Как се работи с исландките?
- Отборът е много млад. Имаме само 4, 5 момичета над 20 години, всички други са 15-19-годишни. Няколко неща ме изумиха, когато започнах работа със тях. Всички момичета работят, и то много. И винаги след работа идват и се раздават на максимум на тренировки, което показва тяхното желание за развитие. Не са много местата, на които можете да видите 18-19-годишни момичета след 8-12 часов работен ден да дойдат на тренировка и да се раздават винаги на 100%. Проблемът отначало беше, че повечето момичета никога не бяха играли на голям терен, само футбол 7 и турнири на малки врати.
- Започваш работа при жените след няколко кръга, в които резултатите на отбора са много лоши, след което се подобрявате значително. На какво се дължи това?
- Първо искам да благодаря на Донис за гласуваното доверие. Второ - добрите резултати никога не закъсняват, когато играчи и треньори дават всичко от себе си във всяка тренировка. Направихме добър екип с Донис, разделихме си задачите и нещата се подобриха. Той работи повече с нападателките, аз със защитата. Опитваме се всичко, което сме научили да го предаваме на момичетата, а те имат голямо желание да се учат, което всъщност е водещото. Момичетата са нашите герои, като се има предвид, че нямаха опит и само за три месеца промениха начина си на игра. Вижда се, че имат потенциал. В повеето мачове играем с отбори, които са заедно по 4, 5, дори 6 години и в последните 6 мача не сме отстъпили на нито един отбор по нищо. А преди това тимът ни падаше с по 0:7, 0:10, например. Най-важното, което момичетата постигнаха е, че другите отбори започнаха да говорят за тях с респект. Първите мачове много лесно се допускаха голове, в последните 6 мача сме с втората най-добра защита, и мога от мое име, и от името на Донис само да ги похвалим за себераздаването и желанието за подобряване на играта с всеки изминал ден. Последният кръг записахме първа победа. Мачът беше много важен и за двата отбора. Не толкова трите точки бяха важни. В първата ни година резултатите не са най-важното. За нас като треньори по-важно беше момичетата да ни покажат, а и не само на нас, а на целия град, че имат потенциала и желанието за развитие. Спечелихме с 3:1 и мога да кажа, че момичетата тактически изиграха мача на професинално ниво, на което много отбори от родните първенства само биха завиждали. Искам чрез вашата медия да поздравя нашите момичета за работата, която свършиха през тези няколко месеца. Те си заслужиха на 100% думите, които сега се говорят за тях в градчето, а именно само суперлативи за тяхното развитие и отношение и себераздаване. Да им пожелая успех следващата година и да им кажа да не спират да мечтаят. Те са нашите герои.
- Защо избра точно Исландия, нямаше ли оферта от някой български клуб?
- Дори избрах да съм при аматьорите в Исландия, не се срамувам от това. В България и на Балканите като цяло се уморих да играя за чест и слава. Бях и в Локомотив (София), където очаквах всичко да е наред, а за няколко месеца взех само една-единствена заплатка. Нагледах се на какво ли не по нашите терени. Затова предпочитам в Исландия на аматьорско ниво, но с коректни хора.
- Доволен ли си от заплащането?
- С парите всичко е точно, въпреки че говорим за четвъртото ниво на футбола. Тук се плаща на деня, за забавяне не може и да говорим.
- Явно си огорчен от случилото се в досегашните ти български клубове?
- Само от родния Бенковски (Бяла) не съм огорчен. Това всъщност е единственият клуб, който не ми дължи пари. Платили са ми всичко до стотинка, дори и като бях преотстъпен. А за Ком (Берковица), Локомотив (Мездра), Сливен, Локомотив (София) и Чавдар (Бяла Слатина) какво да коментирам, то Господ гледа, къде са те сега?
- Исландците знаят ли къде се намира България?
- Изпитват трудности и не са много запознати, но аз им казвам. Иначе са наясно с нашите футболни звезди. Знаят за Бербо, Стоичков, за Стенли. Тук се следи само Висшата лига на Англия, не гледат други първенства. Повечето исландци са фенове на Манчестър Юнайтед и Ливърпул.
- Там говори ли се за известната у нас Ледена кралица - Асдис Ран?
- О, да. Определено не само в България я знаем. В страната си също е известна, могат да се видят нейни снимки по медиите.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ
