Бронзовият олимпийски медалист по джудо в кат. 66 кг от летните игри в Атина 2004 г. Георги Георгиев е роден на 30 януари 1976 г. в Пазарджик. Започва да тренира джудо в родния си град през 1982 г. Попада в селекцията „Олимпийски надежди“ и става състезател на ЦСКА по джудо и самбо. Има две световни и две европейски титли в самбото, една световна титла в джудото (кат. 73 кг, 2006 г.), два златни медала от световни военни първенства по джудо (кат. 73 кг, 2002 и 2006 г.) и три бронзови медала от европейски първенства по джудо. От 2010 до началото на 2015 г. води националния отбор по джудо. Председател е на спортен клуб по джудо „Кодокан 2008“, директор на Спортното училище в Пазарджик и общински съветник. Няма човек, който да каже лоша дума за големия шампион. В навечерието на Гергьовден славният именик разказа за читателите на в. „Доктор“ за своя начин на живот.
Топ Коефициенти за Спортни залагания!
- Г-н Георгиев, останаха ли ви травми от спортната кариера?
- Направих лека луксация на става на ръката. Не я излекувах както трябва понеже имах много състезания. Калцира неправилно и сега, като я претоваря, от време на време ме наболява. Нямам и пълен обем на движението. Но не е нещо фатално. По принцип се прави артроскопия на ставата. Но после няма гаранция, че при натоварване няма да се получи същото, защото
проблемът вече е хроничен
И сега може да се излекува, но не ми пречи толкова този проблем. Ако наистина се чувствах дискомфортно, щях да предприема някакви мерки.
В спортната си кариера имах и някои дребни разтежения, но нищо сериозно.
- Значи сте късметлия без тежка травма в професионалната кариера?
- Късметът е на страната на подготвените. Като тренираш здраво и си във форма, трудно стават контузии.
- С каква физическа активност се занимавате сега?
- Ходя на фитнес всеки ден и тренирам в залата с младежите от време на време. Гледам да съм във форма, че ще ме сбори някой от състезателите, да не стана за резил. (смее се)
-А какъв е начинът ви на хранене? Не виждам да сте напълнeли.
Гледам да не превишавам калориите, които приемам, с тези, които изразходвам – да има баланс. Не правя строги диети, но се опитвам да не преяждам. Ям повече зеленчуци, избягвам тлъсти меса. Алкохол не употребявам. И като добавя тренировките и движението, защото аз реално
по цял ден съм в движение,
няма как да кача килограми. Сутрин ставам в 6 ч и вечер се прибирам в 20 ч. Нямам време за напълняване.
- Ходите и на профилактични прегледи сега? Едно време като състезател е било задължително.
- Като състезател наистина бяхме задължени да ходим на профилактични прегледи. Сега си правя от време на време. Покрай епидемията от COVID зачестих с изследванията.
- Изкарахте ли COVID, или не успя да ви хване?
- С три ваксини съм, но го изкарах този януари! Не беше тежко, даже нямах висока температура. Но сериозно ме болеше гърлото и носът ми беше запушен. Два-три дни не можех да говоря. Да чукна на дърво, не съм стигал до болница. Все пак ваксините дадоха някакъв резултат.
- Виждам, че се занимавате с много неща – ръководите спортен клуб, директор сте на спортното училище, че и сте общински съветник. От всичко, което правите, какво най-много ви допада?
- Правя и още няколко неща едновременно. Всичко ми допада, правя го с желание, не насила.
- Качествени деца ли тренират във вашия клуб по джудо „Кодокан 2008“? Имате ли успехи?
- Ние сме най-добрите в България. При нас тренират над 150 деца и юноши. Във всички възрасти имаме шампиони. Петима треньори работят в клуба и още трима имаме в спортното училище, а децата ни там са повече от 50. С времето се наложихме като спортен клуб с традиции в Пазарджик. Сега гледаме да поддържаме задължително нивото и всяка година да подобряваме с нещо.
- Как успявате да привличате толкова много деца към спорта? Какво казвате на родителите?
- Хората са умни – като видят, че при нас се работи добре и постоянно, дават децата си да тренират. Залата ни е оборудвана много добре, чиста, светла. Всичко при нас се прави професионално. Самият спорт е интересен за децата.
Джудото развива всички качества –
и физически, и ментални. Затова има интерес. Състезателите ни с успехите си също ни правят реклама. Само тази година имаме около 40 медала от държавни първенства по джудо, което е повече от 10% от общия брой медали, които се разпределят в страната. А пък има над 80 клуба, които се борят за тези медали. Може би само ЦСКА са малко по-добре от нас, но горе-долу сме на едно ниво.
- И вие бяхте състезател на ЦСКА.
- Там нещата стават малко по-лесно, защото е в столицата. Там и традициите, и финансирането е по-различно.
- А как се финансира вашият клуб?
- Сложно е с финансирането. От Министерството на спорта идва някакво финансиране и от общината – 10 000 - 15 000 лева. Ако ги разхвърляме по месеци, се получават по 2000 лева на месец. Как да даваш заплати на треньорите, че и за останалите консумативи?! За наема на залата, разходите за ток, вода, за почистването, а и за да ходим на състезания, трябват много пари. Набавяме ги от приятели, от спонсори. Имаме и символичен членски внос от състезателите. Финансирането не е толкова проста работа. Някои си мислят, че управлението на спортен клуб е лесно, че само го учредяваш и парите започват да падат от небето! А всичко е въпрос на строга организация. Ако някъде се отпуснеш, край. Засега съм намерил баланса. Да видим още колко време ще издържим, защото от държавата не казват ще има ли финансиране тази година, какви пари ще дава на клубовете. А нашия държавен спортен календар вече мина и ние вече сме похарчили една чанта с пари! Да се надяваме, че скоро ще дойде нещо. Иначе половината клубове в страната, които разчитат много на държавното финансиране, ще развеят бялото знаме.
- Обяснете какви ползи дават заниманията със спорт за децата.
- Първо, спортът социализира децата от малки. Те се учат да работят в колектив, в група. Второ,
спортът е здраве и превенция на болестите
Състезателите изграждат по-добър имунитет. Най-малкото, като станат възрастни, децата, които са тренирали, ще бъдат по-устойчиви на стреса в ежедневието си и ще се чувстват много по-добре от тези, които не са се занимавали със спорт. Тренираните деца се справят много по-добре в живота, защото от малки са се сблъсквали с трудностите, срещали са най-различни хора в залата и са свикнали да контактуват с повече хора. Спортът учи на дисциплина. Има само плюсове от спорта. Ако се случи контузия, това е нелепа случайност – едно на хиляда. Но може да ти се случи и докато играеш в училище или на улицата. Имам приятели, които се контузиха в супер нелепи ситуации.
Като обикалям по света, виждам, че там няма хора, които не искат да се занимават със спорт. Всеки тренира под някаква форма – дали ходи на фитнес, дали ходи да тича, дали просто се разхожда или прави някакви упражнения вкъщи. Почти не познавам нация, която да не разчита на спорта. Тя е превенция на болестите. Спортуващите и имат много по-добър имунитет и много по-лесно се преборват със заболяванията.
Мара КАЛЧЕВА
