ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!
Българският национал Алекс Петков подписа миналата седмица договор с полския Шльонск. В тази връзка БЛИЦ потърси за интервю централния защитник, който на 25 юли ще навърши 24 години. Разговорът ни обаче не беше само на футболна тематика, защото Алекс наскоро стана баща за втори път. Неговата съпруга се казва Богомила. Тя е дъщеря на бившия цесекар Методи Деянов. Алекс пък е син на друг известен „армеец“ Милен Петков.
200 лв. Начален Бонус Спорт!
-Здравей, Алекс, какви са първите ти впечатления от Шльонск?
-Много хубави, много приятни. Аз съм тук само от четири дни, но всичко е прекрасно. Хората са земни, топли. Обстановката в отбора е изключително позитивна. Стадионът на Шльонск е меко казано уникален. Чудесно съоръжение, което е построено за европейското първенство през 2012 година. Базата е на топ ниво. Базата, всъщност, е бившият, старият стадион, към който има и едно помощно игрище. В отбора сме млади момчета, но има и рутинирани играчи, които са натрупали доста опит из европейските терени. В момента тренираме, предстоят ни контроли, а стартът на Полската екстра класа е на 24 юли. Самият град Вроцлав все още не съм го разгледал, но и това ще стане. Знам, че е много красив, с доста забележителности и с богата история.
-Защо избра Шльонск, след като имаше и други оферти за теб?
-Защото офертата на Шльонск беше най-добра. Знаете, че аз бях свободен агент, след като напуснах Арда. Поради тази причина имаше интерес към мен и от други отбори – не само полски, но и гръцки.
-Всъщност, Гърция е нещо като втора родина за теб, тъй като там си израснал?
-Да, аз съм роден в България, но от много малък, когато съм бил на няколко месеца, до 8-годишна възраст съм живял в Гърция, защото баща ми играеше там. Много съм привързан към страната. Не само аз, но и съпругата ми, която също е живяла там. Но в крайна сметка предложението на Шльонск беше перфектно и аз се радвам, че ще играя за тим, който има следа в историята на полския футбол.
-Спомена съпругата си. Наскоро станахте отново родители. След сина ви Матей вече имате и дъщеря. Как се казва малката?
-Елия. Скоро ги очаквам при мен.
-Кога точно?
-До 10-14 дни ще пристигнат жена ми, децата и майка ми, която ще ни помага.
-А баща ти Милен?
- (смее се). Татко си има друга работа…
-Временно в хотел ли ще бъдете настанени?
-Не, не. В апартамент, вече си избрах. Ще се нанесем с него, като дойде семейството ми. Аз сега съм временно на хотел.
-Кажи сега, Алекс, как така ти и Богомила, деца на известни цесекари, а още повече бащите ви са големи приятели, станахте гаджета?
-(смее се). Ами, ето така. Станахме гаджета и вече деца имаме. Познавам Богомила, откакто се помня, защото семействата ни са приятелски. Баща ми и Мето Деянов са неразделни от години. Както се казва – познаваме се от бебета.
-Кога обаче станахте гаджета?
-След футболния ми период в Шотландия. Тогава станаха нещата.
-Кой кого първи свали?
-Тя ме свали. Тя ме гонеше, тя ме сваляше. Накрая се предадох (смее се).
-Каква е разликата ви години?
-Богомила е по-голяма от мен с три години.
-Значи ти си спазил поговорката: „Хвани си кака, за да те отрака“.
-(Смее се). Точно така. Взех си кака, за да ме отрака.
-Каква е ролята на баща ти във футболния ти живот?
-Огромна. Той ме запали по футбола. Сега съм си поставил за цел да си извървя своя път на терена и да подобря успехите на баща ми.
-Кариерата ти от 2016 до 2020 година премина в Шотландия. Какви спомени пазиш от Хартс и другите отбори, където си играл?
- Само позитивни спомени. Там израснах и като човек, и като футболист. Там се сблъсках с истинския живот и с професионалния футбол.
-През есента на 2020 година игра половин сезон в Левски?
-На „Герена“ не се получиха нещата за мен, но научих много, макар и за такъв кратък период. Може би още не бях готов да бъда в отбор като Левски, но не съжалявам.
-През март 2021 година подписа с Арда?
-Да. Благодарен съм на всички хора, свързани с клуба. С Арда играх финал за Купата на България, докато бях там, се родиха двете ми деца. Благодарение на Арда стигнах до националния отбор. Така че – само хубави неща мога да говоря за тима.
-На Черно море, защото съм юноша на клуба. Помня 2009 година, когато бях на 10 години, как тимът спечели бронзовите медали. Тогава баща ми беше част от „моряците“ и аз бях доста щастлив.
-Част си от националния отбор. Как виждаш нещата там?
. Националният отбор има бъдеще. Видяхте, че в последните две квалификации играхме добре, но изпуснахме две победи – с Литва и със Сърбия. Въпреки това тимът върви напред, развиваме се. Чакат ни добри дни. Аз съм оптимист.
-Ние в БЛИЦ ти пожелаваме добри дни в клубната кариера и затвърждаване на мястото ти в националния отбор.
-Благодаря ви!
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
