Футболният ни национал Владимир Николов даде интервю за БЛИЦ след победата с 2:1 срещу Грузия в последната квалификация за Мондиал 2026. "Трикольорите" бяха без спечелена точка преди мача във вторник, в който стигнаха до успеха след страхотен гол на Георги Русев и попадение на Филип Кръстев. 

24-годишният Николов това лято избра да продължи кариерата си в Полша, осъществявайки трансфер от Славия в Корона (Киелце).

Нападателят с удоволствие отговори на въпросите на БЛИЦ, говорейки не само за националния отбор, а и по други теми, включително и за силното изказване на Филип Кръстев след мача с Грузия. 

- Влади, поздравления за победата над Грузия. Избегнахме угрозата да завършим квалификациите без спечелена точка. Падна ли ти камък от сърцето, след като най-после спечелихме мач - 368 дни по-късно?
- О, да, със сигурност. Добър ден на читателите на БЛИЦ, поздравявам всички. Наистина победата е много важна, най-вече за самочувствието ни и за всички българи. Беше се натрупало доста напрежение заради загубите. Много е неприятно, никой не го желае. Бъдете сигурни, че всички в отбора даваме максимума от възможностите си, но действителността беше такава, че попаднахме в изключително тежка група, с доста класни съперници. Много трудно ни беше. При победата над Грузия и гостуването ни на Турция се видя, че имаме класа и възможности. Живот и здраве през 2026 година ще се борим за по-добри резултати.

- Силно се надявам, всички го искаме. 
- Така е, всички сме мотивирани и амбицирани да покажем максимума от способностите си. Радвам се, че срещу Грузия сведохме грешките до минимум и най-накрая спряхме негативната серия. 

- По трибуните на "Васил Левски" обаче имаше много малко публика. 
- Да, за жалост, много малко хора ни подкрепиха. Атмосферата, която заварихме, в рамките на 3 дни... Около 53 хиляди имаше на мача с Турция в Бурса, а в София срещу Грузия беше на другата противоположност. Разбирам хората, негативните резултати не могат да ги докарат на стадиона. Искаме да ги върнем по трибуните. Когато 40 хиляди скандираха "Българи, юнаци!" срещу Испания беше страхотно. Няма по-хубаво чувство - да знаеш, че си готов на всичко за България, да се раздаваш пред хората, които те подкрепят.

- Българският футболен фен е доста изстрадал в последните години. Кога най-после отново ще се класираме на голям форум?
- Тази тема е доста болезнена, много се говори от всички посоки - какво не достига, какво ни липсва. Много са проблемите. След победата над Грузия Филип Кръстев си позволи да каже доста неща, които са точно така, напълно го подкрепям.

- Загубено ли е наистина поколението ви, както той се изрази?
- Загубено поколение е доста силно изказване. По-скоро бих го казал като пожертвани, хвърлени в огъня. Трудно ни е. Това, което Филип каза за училището и футбола, при мен е било дори по-трудно, защото бях в частно училище. Там никой не се съобразява кога тренираш. Едните казват "гледай си ученето", другите ме съветваха да гледам футбола. А аз исках да съм образован футболист. Изключително тежко ми беше да съвместяваш двете неща. Филип и аз не сме единствените момчета, които сме се сблъскали с тези проблеми. Той каза неща, които повечето момчета ги тормозят, най-вече докато са юноши. Сега виждам как наши съотборници през годините споделят интервюто му, защото и те го подкрепят, те също са се сблъскали с тези трудности. Има малки детайли, на които не се обръща внимание и в един момент те преобръщат каруцата. Един проблем, се неглижира, после друг... И когато стигнеш в мъжкия футбол се питаш "Какво стана? Какъв е проблемът?", но вече е късно.

- Кръстев отвори темата и за корупцията. Ти сблъсквал ли си се с нея? 
- Не съм се сблъсквал с корупция, но в момента поколенията се сблъскват с това нещо. Моят апел и желание за подбуда към всички треньори, които искат да се занимават с деца в школите, е да обръщат внимание на абсолютно всичко, за да може детето като порасне, да се знае за какво иде реч. Да не се гледат само резултатите при децата, защото има къде по-важни технически неща - дисциплина, уважение, да се раздава... работа във фитнеса. Когато детето е на тренировка - да дава 100%, защото като отиде един ден в чужбина, ще се сблъска с действителността. А тя е, че всички други момчета са готови на много повече неща. Футболът не е само това, което е по медиите и социалните мрежи - много пари и слава. Има страшно много работа, лишения, не виждаш семейството си за дълги периоди, жертваш много, но и получаваш много. Спортът колкото дава, толкова и взима.

- Трудно ли е да си част от националния отбор в момент, в който критиките са от всички страни?
- Трудно е. И след тази победа пак има критика. Просто коментарите не са 500, а са 100. Трудно е да си български футболист в днешно време. Затова подкрепям и поздравявам всички, които са в отбора - ръководните фактори, треньорски щаб и футболисти. В подобни трудните времена се вижда кой какво желание има и кой милее за родината. Адмирации и за старши треньор Александър Димитров, който застана начело на отбора в изключително труден момент. Малко хора биха изявили желание точно по средата на квалификациите, когато си приключил и нямаш шанс за класиране, да се опитва да прави промени. Близо 90% от момчетата сме работили с Александър Димитров и при младежите. Той ни обича и ни подкрепя. Обичта ни е взаимна. Аз и другите момчета в тима се стремим да защитим подкрепата, която той ни дава.

- Георги Русев обра точките след фамозния гол със странична ножица, който заби във вратата на Грузия. Ти разписвал ли си се по подобен начин?
- Много красив гол, поздравявам Гогата. Аз за момента не мога да се похваля с такъв гол в официален мач. Но той Гогата още от ДИТ, където бяхме заедно като юноши, ги можеше тези неща. Радвам се, че му се получи срещу Грузия. С него и Филип се познаваме от деца.

- Много по-трудно ли беше да си на терена срещу струващи доста милиони футболисти - Ламин Ямал, Педри, Карвахал, Арда Гюлер, Кварацхелия?
- На първо четене не изглежда, че си дават много зор, правят нещата с лекота. Личи, че играят на много високо ниво и затова струват толкова много милиони. Срещу Испания си пролича класата им, най-добрият отбор в света са в момента. Срещу Турция единичните представи на Арда Гюлер, Чалханоглу, Кенан Йълдъз, успяха да обърнат мача в тяхна полза, и двете срещи. А грузинците са отбор от нашия калибър. Гостуването ни тръгна добре за нас, но не успяхме да реализираме. Второто полувреме на тях им се получаваха нещата и ни победиха. Но в София не им се размина и заслужено взехме трите точки.

- Освен загубите, неприятното бяха и автоголовете на Наско Чернев и Виктор Попов, с когото си съотборник в Корона (Киелце)…
- Да, много кофти се получи, но на всеки може да се случи.  Нито Виктор, нито Наско, са искали да ритнат топката в нашата врата. Зверски малшанс. Всички ги подкрепяме, зад тях сме и им вдъхваме кураж. С Виктор сме заедно в Корона, всеки ден виждам колко му е тежко за автогола срещу Турция. Продължава да го преживява. Нормално да е така, след като милеем много за България.

- Най-после записахме лек скок в ранглистата на ФИФА, където България вече е на 88-ото място. Докъде може да стигнем през 2026 година?
- Крайно време е спрем да пропадаме и да тръгнем нагоре. Само и единствено от нас зависи докъде може да се изкачим следващата година. 

- Клубният ти тим Корона е на деветото място в Полша, каква е целта ви този сезон?
- Евротурнирите. Потръгнаха нещата след тежкия старт, който имахме. Бяхме 11 мача без загуба до миналата пауза, където пак по една или друга причина нещата се пообъркаха. До края на полусезона има още няколко мача, раздаваме се на максимум и се стремим да се изкачим по-нагоре в класирането. Също така клубното ръководство държи много да се представим силно и за Купата на Полша, през нея е най-прекият път до Европа. В Екстракласата всеки може да победи всеки, изключително равностойно първенство. Силите са изравнени и всичко е възможно.

- През лятото премина от Славия в Корона. Имаше ли други варианти за продължаване на кариерата?
- Да, получих и други оферти, които отказах по една или друга причина. Със семейството ми и приятелката ми тръгнахме в тази посока. Корона беше най-добрият вариант за развитието ми към момента. Ще видим какво крие бъдещето. В Корона ми потръгват нещата, вече се адаптирах. Манталитетът на поляците не е много по-различен от нашия, лесно е да се комуникира с тях.

- Името ти е същото като на волейболната легенда и настоящ президент на ВК Левски Владимир Николов. Познаваш ли се с него?
- Не го познавам лично, но ще ви разкажа една история от детството ми. Бяхме на море и се оказахме в един хотел с волейболните ни национали, които бяха на лагер там. Озовах се в един асансьор с Владо Николов - аз, той и майка ми. Тя му каза, че и моето име е Владимир Николов и той се засмя и ни поздрави. Много бих искал да догоня успехите му с националния отбор. Дано футболът ни да бъде успешен като волейбола.

- Какво обичаш да правиш в свободното време?
- Напоследък гледам да прекарвам максимално време с моето семейство и приятелката ми. Това ме кара да съм по-спокоен. Моментите с тях ценя изключително много, носят ми щастие. Също така излизам навън с приятели. Много обичам и да играя падел. 

- И други момчета от националния отбор са завладени от този спорт. Кой от всички ви е най-добър на падел?
- Аз и Светльо Вуцов, който ми е партньор в игрите на падел. Да, много от момчетата го играем. Забавляваме се и разпускаме с падел. Много приятен спорт, препоръчвам го. Паделът все повече навлиза и все повече хора говорят за него и го практикуват.

ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

 подкрепя българския спорт