Родният тенис талант Антъни Генов прави фурор в последните месеци, а в събота успя да спечели още една титла на двойки. 22-годишният софиянец триумфира на турнира на клей в Реус (Испания). Генов и представителят на домакините Бруно Наваро победиха на финала номер 1 в схемата Реми Бертола (Швейцария) и Аугусто Вирджили (Италия) с 3:6, 6:3, 10:8. 

WINBET – забавление онлайн с над 1400 слот игри! (18+) 

Антъни, който е брат на футболиста на Ботев (Враца) Даниел Генов даде интервю пред БЛИЦ след спечелената титла, която е шеста за него при дуетите от турнирите на ITF за мъже. Две от тях софиянецът спечели по-рано през годината в Анталия.

- Антъни, поздравления за успеха, който постигна в Испания. Къде те откриваме?
- Здравейте, благодаря, че се свързахте с мен. В момента съм във Франция. Пристигнах в Тулуза за едноседмична подготовка преди следващите ми турнири. Доста трудно беше в Реус. Финалът беше доста сложен мач. Чисто тактически трябваше да намерим правилното с моя партньор. След първия сет, който загубихме с 
3:6, се чудехме какво се случва, защото швейцарецът играеше много добре. След това успяхме да намерим тактиката, бяхме по-активни на мрежата и започнахме повече да внасяме напрежение у противника. Затруднихме ги и спечелихме с 6:3. В тайбрека поведохме с 6:0 след много силна игра, но после, когато вече очаквахме победата, влезе доста напрежение. Стигна се дори до 7:7, тогава си казах, че няма от какво да се страхуваме и трябва да влезем здраво и да спечелим. И успяхме, след като направих две хубави точки, а партньорът ми още една. Много сме щастливи. Това ми е третата титла на двойки от началото на годината. Спечелих два 15-хилядника в Анталия, а сега за първи път и 25-хилядник. 

- Това ли е най-значимият ти успех до момента?
- По-рано играх още един финал на 25-хилядник - в Анталия, но загубих. От втория опит обаче успях да спечеля и съм много щастлив. Това беше една от най-сладките ми победи, още повече, че е на испанска земя - в клуба в Реус, в който съм тренирал доста време. На финала имаше около 200 човека публика - наши хора, които ни окуражаваха с викове и аплодисменти. Беше уникално. Не видях обаче български знамена на трибуните. След мача раздавах автографи, снимах се с децата. 

- Винаги ли си партнираш с Бруно Наваро?
- Не. Познаваме се, тренираме заедно от доста време. Фокусирани сме върху двойките. В турнирите, които спечелих от началото на година, все бях с различен партньор. За момента не съм намерил човек, с който да играем заедно във всеки турнир. Определено ми се получава, явно съм достатъчно добър да печеля с различни партньори.

- Има ли вариант да сформираш тандем с друг българин?
- За момента имам спечелена титла с Николай Неделчев, също мой много близък приятел - в Гърция. Той сега повече играе на хард корт, а аз на клей, и се разминаваме. Надявам се в бъдеще да мога да играя двойки с Алекс Донски и с Янаки Милев. Сега с Адриан Андреев се записахме за турнир в Португалия - Чалънджър, чакаме да ни одобрят и да участваме заедно. Имам голямо желание да си партнирам със сънародници, но турнирите са из цял свят и много е трудно да се срещнем. Тренирам предимно в Барселона, вече 10 години съм там, но не бих казал, че съм базиран в този град. В момента нямам определено място, което да каже, че е базата ми. Постоянно пътувам по турнири. Тренирам и живея в Испания, защото познавам испанци, които са на високо ниво. Приятелката ми е от Франция и често съм при нея, подготвяйки се и развивайки се на френска земя. 
 
- Би ли разказал повече за нея, как се запознахте?
- Заедно сме от две години. Казва се Марго Комано. Запознахме се преди две години и половина на турнир в Кайро. Тя също е тенисистка. Тъмнокожа е, много я харесах и станахме гаджета. Опитваме се понякога да бъдем заедно по турнирите, но аз вече съм в по-висока категория от нея и се разминаваме.

- В Пирин (Благоевград) играе футболист със същата фамилия - Юго Комано, имат ли нещо общо? 

- Да, брат и сестра са. 

- Прибираш ли се често в България?
- Последните ми идвания в родината бяха през август за турнирите в Пазарджик, след което и за Коледа. 

- Като юноша мина и през академията на Рафаел Надал в Майорка. Сигурно е незабравим спомен за теб?
- Да, беше супер, научих много. Но не бях дълго време там, защото е много скъпо и не мога да си го позволя. Тенисът е изключително скъп спорт. При мен е много сложно, защото нямам спонсори. Това е и причината да съм без треньор. Много трудно се справям. Ако искам да участвам в турнири, трябва да си плащам абсолютно всичко сам. ITF не са направили система както във футбола, например - да си към клуб, който да ти плаща заплата. В тениса го няма това нещо, налага се сам да си осигурявам финанси за самолетни билети, хотели, ракети... За треньор дори не мога да помисля на този етап, защото ако искам да имам такъв, трябва да му плащам заплата. Нужна ми е финансова подкрепа, за да продължа развитието си и да сбъдвам мечтата си - да играя на високо ниво. 

Надявам се скоро да стана част от националния отбор. Евентуално като заиграя за Купа "Дейвис" бих получавал повече внимание. Сега в България не се интересуват много за мен, защото може би живея в чужбина. Някои дори не ме смятат толкова за българин. А аз съм 100% процента българин. Софиянец съм, майка ми и баща ми са българи, брат ми е Дани Генов от Ботев (Враца), отлично познат на феновете на футбола. Силно се надявам скоро да получа покана за Купа "Дейвис" и да защитавам герба на родината. Би било страхотно. С новия ми ранкинг мисля, че заслужавам, но това не го решавам аз.

- Вслушваш ли се в съветите на брат ти?
- Разбира се. Брат ми е голяма мотивация за мен. Винаги се вслушвам в съветите му. За съжаление не се виждаме често, но ми помага винаги, когато си идвам в България. Той разбира много - за възстановяване, тренировки, за всичко, продължавам да се уча от него. Нормално е да искам помощ от брат ми, тъй като той е натрупал много опит, изключително интелигентен е, знае много за спорта. Много съм щастлив, че ми е брат.

- Родителите подкрепят ли те по турнирите в чужбина? 
- Напоследък не могат да пътуват, не са в най-доброто положение, за да ми помагат в тениса. Но усещам моралната им подкрепа. Те никога не са се отказвали от мен, въпреки всичко, и винаги са до мен. Финансово в момента е по-зле положението в сравнение с това, което беше, когато бях малък. Сега приятелката ми е единственият човек, с който съм по-често по турнири. Родителите ме подкрепят, когато играя в България. Бяха в Пазарджик, когато играх. Дори тогава брат ми имаше мач с Ботев (Враца) срещу Хебър и отидохме на стадиона, за да го подкрепим.  

- Сигурно посещаваш мачове на Барселона, след като живееш там? 
- Не ходя, няма как, защото билетите са скъпи. Всичко опира до парите. Би било хубаво отново да посетя мач на Барселона, преди години съм гледал мачове на "Камп Ноу", но сега нямам възможност. Предпочитам да гледам мачовете на брат ми, следя българския футбол. Тренирах футбол като дете, но тенисът е нещото, което наистина искам да ми се получи. Много е сложно обаче. В последно време съм спаринг партньор срещу заплащане, за да печеля пари, с които да покривам разходите по участието ми в турнири. Тренирам с 16-17-годишни испанчета, родителите им ми плащат на час. По 7-8 часа на ден прекарвам на корта. В Барселона има много желаещи да правим съвместни тренировки. Но когато правя спаринги повече часове, се изморявам, и след това има отражение върху представянето ми в турнирите.

 

- Познаваш ли звездата ни Григор Димитров?
- Когато бях по-малък, сме се засичали в академията на Муратоглу. От доста време не съм го виждал. Бих искал да се срещнем отново и да му задам някои въпроси. Отговорите му може би ще ми помогнат за развитието ми. Целта ми е да се изкачвам колкото се може по-нагоре, тогава ще имам финансова подкрепа от АТП. На нивото, на което съм в момента, например, от даден турнир заработвам 600 евро, но след всичките плащания накрая съм на минус. В момента влизам в топ 400 на двойки в света, а на сингъл съм №1300.

- Планираш ли участие на турнири в България? 
- Имам информация, че тази година ще има Чалънджъри у нас. Дано е вярно и да дойда да участвам. Ще бъда много щастлив да радвам българската публика, да покажа какво съм научил. Много обичам да бъда в България. Истината да не тренирам у нас е лошата организацията, която е в София. Базата е доста зле. На кортовете, които имаме - на Националния тенис център, НСА, и на Левски, няма фитнес зали. Примерно при мен, както съм без автомобил, ми се налага да пътувам с градския транспорт от корта, където тренирам, евентуално до фитнес, а след това и до място, където да проведа масаж и възстановяване. В България нямаме това, което испанците имат - всичко да е на едно място и да се случват лесно нещата, състезателите да бъдат улеснявани. А у нас определено има много тенис таланти. Няма обаче ред, какъвто е въведен при испанците. Надявам се в България това да се промени, както и много ми се иска някои хора да разберат, че не съм чужденец, а българин, защото ме боли от това. Към момента съм в Испания, защото там всичко е много по-организирано.

ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ