Младата звезда на "росонерите" Джанлуиджи Донарума е сред най-близките на Влади. Двамата се познават от 13-годишни, дори заедно пристигат в Милано. Владислав е роден във Видин, но семейството му се мести в Неапол, когато той е 5-годишен. От няколко месеца Жиков е част от Ливорно, който оглавява класирането в Серия "C".
Младият футболист даде интервю за БЛИЦ СПОРТ:
- Влади, почти сигурно Милан продължава напред, след като спечели с 3:0 срещу Лудогорец в България. Какво очакваш да се случи на реванша?
- Само чудо би лишило Милан от класиране на осминафиналите в Лига Европа. Гледах първата среща в Разград и останах с доста добро впечатление от играта на Лудогорец, най-вече през първото полувреме. Малшанс за българския отбор доведе до гола на Кутроне, което направи второто полувреме по-лесно за Милан. Лудогорец трябва да играе без страх на "Сан Сиро". Излизат на един от най-хубавите стадиони в Европа. Лудогорец трябва да играе както първото полувреме в Разград и има своите шансове. Фактът, че първенството в България едва сега се поднови, а Милан вече изигра няколко официални срещи, определно дава предимство на бившия ми клуб.
- Какво се пише в Италия преди реванша?- Всички отбелязват, че в състава на Милан ще има доста промени. Няма да играят всички титуляри. От друга страна Гатузо постоянно хвали Лудогорец, казва колко добър отбор са. Съветва играчите си да бъдат нащрек, въпреки победата с 3:0 в Разград.
- Прекара 4 години в школата на Милан, сега си в Ливорно. Какво не ти достигна да пробиеш до първия отбор на "росонерите"?
- Четири много хубави години. Не бих казал, че нещо не ми е достигнали, за да стигна до първия отбор. Направих правилен избор с преминаването в Ливорно и шанс да играя мъжки футбол. Имах вариант да остана още една година в Милан и да бъда в Примаверата. Пак щях да тренирам с първия отбор от време на време, но избрах мъжкия футбол и отидох в Ливорно. Ако и сега трябваше да решавам, отново щях да взема същото решение.
- Как са нещата в Ливорно, все още не си записал официален мач?
- Много е добре засега. Ливорно е първи в класирането. Печелим почти всички мачове и се очаква да се класираме в Серия "Б". Треньорът за момента залага предимно на опитни футболисти, но аз съм доволен от избора, който направих. Убеден съм, че като влезем в Серия "Б" всичко ще е по-лесно за мен.
- Имаш няколко тренировки с мъжкия състав на Милан. Какво си спомняш от мига, когато тогавашният наставник Винченцо Монтела те повика в първия състав?
- Доста тренировки направих с първия отбор на Милан миналия сезон. Усещането беше страхотно всеки път като научавах новината. Най-вече няма да забравя първия път - беше 1 септември. Казаха ми, че трябва да тренирам с мъжете. Усещането беше неописуемо. Всеки път, когато бях викан, се вълнувах страшно много. Аз съм фен на Милан от дете. Понякога ми се случваше да бъда на терена и да се питам "Наистина ли тренирам с мъжете на Милан?". Не осъзнавах какво се случва.
- За Донарума е ясно, но с други футболисти на Милан си приятел? - Познавам доста от тях. По-близък съм с по-младите, най-вече с Джиджо. Двамата пристигнахме заедно в Милан. Доста близък съм и с Мануел Локатели и с Кутроне, който ми беше съотборник миналата година в Примаверата. С Давиде Калабрия също се имам. От опитните най-много ми помагаше Монтоливо. Той ми подаде ръка още в първите ми тренировки.
- Преди време връчи фланелка на Левски на Джанлуиджи Донарума...
- Това стана, след като моят приятел и съотборник в националния отбор Димитър Шейтанов ми даде свой екип на Левски, с неговото име, и поиска да го дам на Джиджо и да си направим снимка. Изпълних желанието му, но не очаквах, че ще се вдигне толкова шум заради една снимка. И то на Джиджо не с фланелка на Левски, а с фланелка на Шейтанов.
- Джанлуиджи Донарума е сред най-големите таланти на световния футбол. Как успя да се наложи на вратата на гранд като Милан, въпреки крехката възраст?
- Футболист като Донарума се раждат веднъж на 50 години. Познавам го от 13-годишен. Още тогава личеше, че има нещо повече от останалите. Той имаше и късмет, който успя да си вземе, така да кажем. С качествата си успя да си извоюва мястото на вратата на Милан. Гордея се с Джиджо.
- Би ли разкрил малко повече от кухнята на Милан, как се работи в гранда от "Сан Сиро"?
- Милан си е Милан. Всички хора, които имат общо с клуба, вършат невероятна работа. Познавам всички в клуба. Ясно ми е, че организацията в Милан, едва ли ще я намеря оттук нататък, където и да бъда. Наистина съм много доволен за четирите години в Милан, защото ми помогнаха да израсна не само на терена, а и извън него.
- Освен изграждането като футболист, какво други научи докато беше в италианския град?
- Освен футболните качества, Милан ме научи да стана мъж. Пристигнах 14-годишен, бях още дете. Направиха ме мъж. Дисциплината, редът и всичко това, което носи името Милан, ми помогна да стана човекът, който съм днес. Те се грижат за всяко нещо - от училището, до храненето, всичко... Дори ти дават указания как и кога да пиеш вода. Страшно много съм благодарен на Милан.
- Сигурно те ласкае това, че през 2016 г. попадна в авторитетната класация на "Гардиън" за 60-те най-талантливи млади футболисти в света? - Това беше важно признание за мен. Аз самият сега трябва да направя така, че тези признания да бъдат истина. Винаги работя на 100 процента във всяка тренировка и всеки мач, дори на 110. Давам всичко от себе си. Подобни признания само могат да те мотивират. При мен е така със сигурност, докато при някои от съотборниците ми следва отпускане след получено признание.
- Беше част от юношеския ни национален отбор, очакваш ли повиквателни и за младежкия тим?
- Да, правилно казваш, че бях част... Не знам защо вече не ме викат. Не мога да ви кажа причина. Не искам и много да го коментирам този факт. Винаги съм бил на разположение и ще бъда, но смятам, че повече няма да ме викат.
- Силата ти е в полузащитата, но си играл и защитник...
- В Милан винаги играех полузащитник, а в Ливорно ме пускат и централен защитник. Треньорът ме вижда добре и в тази роля. Давам всичко от себе си да се усъвършенствам и като централен защитник. Справям се добре засега. Ръстът ми помага в дуелите. Може би това ще бъде ролята ми занапред - защитник.
- Би ли разказал повече за себе си и за семейството си, как се озова в Италия и преди да стигнеш до Милан къде си тренирал?
- Когато бях на 5 годинки, родителите ми решават да се преместят в Италия. Живеем на 20 км от Неапол - в Кастеламаре ди Стабия. Започнах там в една школа. Моята школа винаги правеше дербита срещу школата на Джиджо. На едно от тях скаут на Милан ни хареса и така с Донарума се озовахме в Милан. Родителите ме пуснаха да замина. Много съм щастлив, че бях 4 години при "росонерите".
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
