Младият вратар на Дунав Даниел Николов дaде интервю пред БЛИЦ, след като блесна в последния мач на русенци. "Драконите" успяха да спечелят с 2:1 гостуването на устремения към завръщане в елита Септември (София) в миналия кръг. 18-годишният Николов се прояви с ключови намеси и беше с основна заслуга за победата на Дунав на стадиона в столичния квартал "Драгалевци". 

Младокът попадна под светлината на прожекторите още преди месеци, когато получи шанс да бъде титуляр срещу Левски в мач за Купата на България. 17-годишният тогава Николов пази в осминафинала на 22 ноември, загубен от Дунав с 1:3. 

Дани има по-малък брат, който също е вратар. Роденият през 2008 година Антони Николов е в школата на ЦСКА 1948. 

Талантливият страж на Дунав говори пред БЛИЦ:

- Дани, поздравления за силното представяне срещу Септември. Отново показа, че си готов за мъжкия футбол. 
- Благодаря ви, че се свързахте с мен. Да, доволен съм от представянето ми и продължавам да работя усилено.

 - Родом си от Русе, пазиш и във втория отбор на Дунав. Какво друго би разказал за себе си?
- Още от малък съм по стадионите. Когато за първи път съм стъпил на терена, съм погледнал вратата и съм казал на мама и тате, че това е моето. Бил съм на 5 годинки, когато са ме завели на стадиона. Майка ми дори е погледнала татко и му е казала "Айде да си ходим", щом разбрала, че искам да съм вратар. Така започнах с футбола. Записаха ме в Аристон (Русе), първият ми треньор беше Мартин Друмев, който ми е като втори баща.

Много съм му благодарен. Помогнал ми е много - не само във футбола, а и в живота. Той ми помогна да се изградя като личност, познаваме се вече повече от 10 години. И до ден-днешен ми дава напътствия и ми помага. В Аристон спечелих първата си награда от футбола. В турнир, в който участвахме, бях избран за най-добър вратар. После преминах в Дунав, от 14-годишен тренирам с мъжкия отбор. Вече натрупах опит с първия тим.

WINBET – завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)

- Резерва си обаче на Дамян Дамянов. 
- Конкуренцията е страхотно нещо. В много добри отношения сме, помага ми. Дамян също като мен е много надъхан, гони високи цели. Когато се конкурираш с такъв човек, е много по-лесно да надградиш, защото има кой да преследваш. Когато няма кого да гониш и си мързелуваш, няма как да постигнеш нещо голямо. Дамен е професионалист и ме кара да съм като него, дори още повече, за да мога да го изпреваря. Надявам се в оставащите мачове до края на сезона да получа още шансове.
 
- Договорът ти с Дунав обаче изтича, какви са плановете за бъдещето?
- Сега не мисля за това. Старая се да давам най-доброто от себе си в мачовете до края, тренирам на максимум. След края на първенството ще преценя и ще взема решение за бъдещето ми. 

- В средата на класирането сте, какво не ви достигна да сте на някое от челните места във Втора лига? 
- Може би постоянството и доза късмет. Тренировъчният процес протича много добре, атмосферата в съблекалнята е отлична. Има добра комуникация между всички, настроението е приповдигнато, но за жалост загубихме доста мачове. Може би ни липсва опит в завършващата фаза. Имаме положения, но не успяваме да ги реализираме, което ни коства точки.

- Дебютира във Втора лига на 17 години, и то с победа - 4:2 срещу Миньор (Перник) през май 2023 г. Това ли е най-паметният ти мач до момента и изненада ли се, че излезе титуляр?
- Не беше изненадващо, знаех, че ще пазя. Победихме Беласица в предишния кръг, но тогава Дамян Дамянов си изкара пети жълт картон и беше наказан за мача с Миньор. Аз трябваше да играя за втория отбор на Дунав, но треньорският щаб на първия тим ме спря, защото нямаше кой да пази за мъжете. Преди мача с Миньор всички ми помагаха, смятам, че се представих много добре. На полувремето беше 3:0 за нас, вкараха ми два гола, но се радвам, че стигнахме до четвърти и взехме трите точки. Дебютът винаги ще го помня. Все пак играхме срещу сериозен отбор, Миньор също като Дунав са клубове с традиции. Имаше напрежение, нормално е, но не прегорях и пазих добре. Имах ключови намеси.

- Имало ли е варианти да заиграеш в някой от столичните клубове?
- До момента съм пазил само за Аристон и Дунав. Имало е интерес от други отбори през годините. Когато бях седми клас и блеснах на камп на Милан, бях забелязан от Младен Стоев, който искаше да ме привлече в школата на Септември. Начело на отбора ми в Дунав, с който играех в Елитната група обаче върнаха Мартин Друмев - първият ми треньор. Заради него избрах да остана в Русе и да защитавам емблемата на Дунав. Брат ми в момента е в столичен клуб. Антони Николов се казва, на 16 години е. Той е в школата на ЦСКА 1948.

- Кой е любимият ти футболист? 
- Независимо че съм вратар, харесвам Кристиано Роналдо заради всичко, което прави - не само на терена, а и извън футбола. Винаги дава максимума от себе си на всички фронтове. Аз също се старая да съм максимален професионалист. Следвам ясни принципи, работя много здраво, не водя нощен живот. Дори връстниците ми неведнъж са ми се подигравали, че не излизам - че не съм като тях да ходя по заведения и дискотеки. Но отлично зная какво искам и го следвам. Работя над себе си и съм сигурен, че рано или късно ще постигна големи неща. Няма невъзнаграден труд.

- Едва 17-годишен пази цял мач срещу Левски за Купата на България, но загубихме. Огромно ли беше напрежението в този доста отговорен момент?
- Усещането беше великолепно, този мач ще го помня винаги. Беше празник в Русе. Левски ни гостува няколко месеца, след като направи равен с Айнтрахт (Франкфурт). Беше голямо удоволствие и отговорност за мен да се изправя срещу Левски - един от грандовете. Тръпка си беше, играхме вечерта - на осветление, все едно Шампионска лига. Феновете на двата отбора създадоха страхотна атмосфера. Аз 17-годишен, излизам да играят пред хиляди, настръхнах от кеф, насладих се на момента. Радостен и благодарен съм, че получих шанс. Не успяхме да победим, но ще помня винаги срещата с Левски. Определено това е един от най-паметните ми мачове до момента. 
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ