Николай Александров Върбанов - запомнете това име. Едва на 17 години е, а вече е записал 150 рекорда! Талантливият български щангист изумява с постиженията и успехите си, които записва далеч от родината - в Канада. Той напълно доказва максимата, че кръвта вода не става. Ники е син на именития ни щангист Александър Върбанов, който е трикратен световен шампион, трикратен европейски първенец и бронзов медалист от Олимпиадата в Сеул 1988.

Върбанов-младши с лекота сразява конкурентите си по състезанията в Канада. Още на 14-годишна възраст Ники печели шампионата при юношите на страната в категория до 56 килограма като състезател на отбора на Онтарио. Дори на тази крехка възласт той покрива нормативите за участие при мъжете. Има още много постижения и неслучайно е смятан за една от големите надежди на Канада за Олимпиадата в Токио през 2020 година. Ники даде интервю за БЛИЦ СПОРТ, в което говори за първите си стъпки в спорта, за живота в Канада, за съветите на баща му и легендата Иван Абаджиев, както и за плановете за бъдещето:

- Ники, поздравления за успехите, които жънеш в Канада. Би ли разказал какво си постигнал до момента и какви са основните ти цели?
- Благодаря. Досега не беше много лесно, но съм щастлив, че успях да се наложа на национално ниво. За четвърта поредна година ставам шампион на Канада. Състезавам се за провинция Онтарио, където живея. Горд съм, че вече съм поставил над 150 рекорда в различни възрастови групи и категории. И продължавам, защото планувам да спечеля през май канадския шампионат за мъже, а в по-дългосрочен план – да стъпя на световния подиум. Предстои ми колеж и не знам отсега как ще ми е времето и дали ще мога да продължа да тренирам със същото темпо. Дванадесети клас съм и се насочвам към медицината. Винаги съм искал да помагам на хората и именно заради това избрах тази посока.

- Баща ти е трикратен световен, трикратен европейски шампион и бронзов медалист от Олимпиадата в Сеул 1988. Успехите му ли те запалиха по вдигането на тежести? Кога за първи път започна да вдигаш щанги?
- Разбира се, аз се гордея страшно много с баща ми и това, което той е постигнал в спорта. Но той изобщо не ме е насилвал да започна с щангите. Чувствам го отвътре, просто ми харесва този спорт и имам мечти, свързани с него. Една от тях е да стана по-добър от татко. Той е спечелил олимпийски бронз, аз ще тренирам да взема злато. Това едва ли ще стане, но пък се мотивирам сам като мисля по този начин. Просто искам да съм все по-добър в това, което правя.

- Баща ти е основал собствена школа в Канада - "Varbanov School Of Weightlifting". Защо там, а не в България? И ти ли си най-добрият състезател в нея?
- Клуб по вдигане на тежести имахме още в България. Спомням си как разни батковци идваха да тренират в къщи. Аз бях малък тогава и май само им се пречках, но още тогава ми беше много интересно. Все им пипах уредите. После като дойдохме в Канада, татко пак влезе в спорта и започна да ме води с него в залата – хем да му превеждам, хем да ме държи под око, той така казваше... И така, вече пет години все с него по залите. Дали аз съм най-добрият в залата? Не мога да кажа, но съм с най-много спечелени медали. Значи... Не е за изненада, като гледам колко са "работливи" тук съотборниците ми, пък и другите ми познати, които вдигат щанги. Има някои супер талантливи, но май доста ги мързи. Не обичат много дискомфорта и да се напъват.

- Как преминава един твой тренировъчен ден?
- Със сигурност не като на професионалните щангисти. Ходя на училище и не мога да тренирам по 8 часа на ден. Една тренировка ми е около 3 часа. Сега от около месец-два мога да тренирам по два пъти на ден, защото училището ми е само след обяд. Имам и други ангажименти, но гледам да успявам с всичко. Тренирам и правя каквото баща ми ми каже. Той ни прави индивидуални планове за деня, минаваме през кантара в началото на тренировката и след като започнем – няма много приказки. Доста интензивно се работи с баща ми. В края на тренировката правим разбор, бърборим си с приятелите и обратно в къщи да почиваме.

- Кои са най-ценните съвети на Върбанов-старши?
- Да съм постоянен, да се целя високо, и когато се захващам с нещо, да го изкарвам докрай и да го правя колкото мога по-добре.

- Много по-добри ли са условията за живот и развитие в Канада?
- Да, смятам, че тук е много по-добре за мен и младите хора като цяло. Има много възможности, ако искаш да правиш нещо и да се развиваш.

- Колко често се връщаш в България?
- Прибирам се веднъж в годината. Поне за месец.

- Ще продължиш ли да жънеш успехи под канадски флаг или е възможно да защитаваш родния трибагреник?
- Засега вдигам в Канада. Ако ме покани някой и ми предложи нещо интересно, ще обмисля.

 

- Кой е идолът ти?
- Стефан Ботев. Той е доста нагоре като категория, но много обичам да гледам как вдига – начинът, по който изпълнява движенията – феноменално. Има огън в него, експлозивен е и в същото време изглежда обран, съсредоточен... Голям фен съм му, но с него татко не ме е запознал още лично. Харесвам и Златан Ванев – уау! Как бързо влиза под щангата!

- Баща ти е постигнал много благодарение на упорития труд и намесата на легендата Иван Абаджиев. Папата на щангите помага ли и на теб? Какъв човек е Абаджиев и какво си научил от него?
- Когато беше на гости у нас в Торонто, идваше в залата всеки път. Най-много обичах, когато седнем на вечеря и той да разказва най-различни истории за щангите. Много ценни съвети ми е давал - от него съм запомнил, че трябва да се трудиш много и да имаш воля. Никак не обича мързеливите или тези, които нямат амбиции. И все казваше, че колкото и да е талантлив един спортист, без работа нищо не се получава, ако не развиваш таланта си.

- Коментарът ти за постоянните допинг скандали в родните щанги...
- Допингът не е проблем само в България, има такива скандали във всички спортове по целия свят. От това, което виждам и чета, мисля, че има и много състезатели, които просто не ги уличават. Не смятам, че е честно чисти спортисти да се състезават наравно с "подсилени", но и не виждам как това може да се спре. То не е нещо, което се случва само в един спорт или отскоро. Ужасно ме е яд, че не можах да гледам Иван Марков как ги премазва на Олимпиадата в Рио де Жанейро. Но сега чувам, че пак се подготвя и дано да им покаже тази година.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Вижте някои от рекордите на Върбанов-младши - ТУК и ТУК!