Състезателката по фигурно пързаляне Христина Василева е родена на 7 юли 1984 г. в София. Христина е трето поколение спортист. Гордее се със своя дядо – проф. Димитър Дражев, участник на две олимпиади в алпийските ски и дългогодишен преподавател в Националната спортна академия. „Дядо ми ми е най-важният съветник и пример в живота“, казва фигуристката. На 16 години участва в първото си европейско за жени 2001 г. и се класира на финал. В кариерата си има участия на още на три европейски първенства по фигурно пързаляне и на шест световни първенства.  

Три години Христина живее и тренира със семейството си в Маями (САЩ) с виза за таланти, като работи там и като треньор. Научава, че ще изпратят нея на европейското в Острава (Чехия) през 2017 г. само 20 дни по-рано. Тогава Христина вече е майка на две дъщери. В момента голямата Изабела е на 9 г., а малката София е на 7 г.

Сега Христина Василева е треньор по фигурно пързаляне на клуб Левски и е кондиционен треньор на тенисисти.

- Христина, как успя след две раждания да се завърнеш като състезателка на леда?
- И аз не мога да си го обясня. Не бях карала кънки 4,5 години. Проблем беше, че нямах точки и съответно не получих финансиране. Да е жив и здрав брат ми, той ми помогна в този момент. Даже ми взе билет от Америка за Европа да участвам на европейското първенство. Направих го заради семейството си и заради моя треньор Теодор Йотов. Стига да има някой да вярва в мен, съм способна на всичко. Мускулатурата и движенията ми се бяха запазили. Имах само проблем с издръжливостта на по-дългата волна програма.

- Нямаш ли контузии от фигурното пързаляне?
- Само веднъж имах едно лошо падане на леда на тренировка. Трафикът на пързалката е доста голям и трябва да имаш добри реакции и координация, да гледаш на всички посоки и същевременно да си играеш програмата. В един момент се изморих да пазя всички и себе си и получих една подсечка отзад. Ударът се пое от опашната кост и две седмици трудно се движех. Иначе нямам травми, което изненадва и мен самата.

- Лесно ли роди?
- Преди да се роди първото ми детенце роди кучето ми. От грижите покрай него и малките, от натоварването ми изтекоха водите. Постъпих в болницата и раждането ми продължи 16 часа. Тежичко беше, защото мускулатурата ми е доста стегната. Сложиха ме на системи, имах контракции, но не се получаваше разкритие. Затова раждането протече по-дълго. Благодаря на д-р Арабаджикова от Първа АГ в София. Много си я обичам. Даже онзи ден с децата карахме ски на Пампорово и се засякохме с докторката на пистата.

Второто ми дете само си излезе. Бях в болницата и ходех по коридора. Усетих, че нещо става. Извиках. В последния момент акушерките го хванаха. Малката София и сега си е доста подвижна и гъвкава. Става за фигуристка. Отдава й се. В Маями двете ми дъщери тренираха и кънки, и гимнастика, и тенис на корт. Но нашият спорт иска много труд за нищо, неблагодарен спорт. Предпочетохме с мъжа ми децата да тренират само тенис.

- Какви са ви впечатленията от здравната система в САЩ?
- Една от причините, заради която се прибрахме от Америка, беше здравното осигуряване. Там, ако нямаш осигуровки, да извикаш линейка излиза 3000 долара. А минималните осигуровки излизаха по 500 долара на човек на месец. Помня едно момиче пострада тежко на леда, счупи крак, а нямаше здравни осигуровки. От идването на парамедиците до операцията с поставяне на три пирона и възстановяването на костта – цялото й лечение струваше 67 000 долара. За щастие като член на Американската федерация по фигурно пързаляне с една минимална такса всяка година тя е била застрахована. Извади късмет, иначе трябваше да изплаща години наред лечението си. При това със счупен крак нямаше да може да работи.

Докато в България заплащането е по силите на хората, особено за зъболекар. За чистене на зъбен камък в чужбина отиват 1500 долара. Чистели го на сектори и всеки път слагали упойка.

Много ме обезпокои и това, че в САЩ

предписват на деца успокоителни

или хапчета за концентрация. Все пак в Спортната академия учехме анатомия, спортна медицина и какво ли още не. Майка ми, д-р Лиляна Василева, е лекар физиотерапевт. Имам здравна култура и никога не бих дала на детето си успокоително. В Америка хората не са запознати с вредните ефекти на такива лекарства. Държат ги в невежество. Тренирах в Маями едно детенце. Беше жизнерадостно, весело, но изведнъж стана вяло. Попитах майка му какво става. А тя му давала болкоуспокояващо, защото често го боляло коляното.

Друг проблем е, че в Америка не може да те приеме веднага лекар специалист. Чакаш поне един месец да те прегледа очен лекар например. А за спешен преглед е много скъпо.

Разбира се, при нас е по-евтино, но и качеството не е добро. Ако искаш по-добри условия, отиваш в частна клиника и плащаш повече. Според мене, здравните ни вноски са прекалено малки. И срещу тези осигуровки да искаш нещо повече е срамота. За да искаме качествено здравеопазване, трябва да дадем повече. Другият проблем на българската здравна система е пренасочването на средства в грешни ръце, не по предназначение.

- Имаше ли нужда от отслабване след ражданията?
- Не ми се наложи. С каката нямах време дори да ям. Кърмех я постоянно, включително по 3-4 пъти и през нощта. Налагаше се изцеждане с помпи и това страшно ме натоварваше. Но не се отказах. Исках да дам на детето максималните ползи от кърменето и продължих година и два месеца. Когато забременях с второто дете, ми препоръчаха вече да спра. За второто дете кърмата ми стигна само за девет месеца.

- Пиеш ли хранителни добавки?
- Приемам напоследък глюкозамин и хондроитин в комбинация с витамини, които спират разрушаването на ставния хрущял. Пия ги не защото имам проблеми със ставите, а с профилактична цел. Когато се изтрият ставите, нищо не може да помогне. Затова препоръчвам глюкозамина и на 18-годишните момчета, които тренират при мен, за да намалят травмите. В спорта трябва да има възстановяване.

Напоследък забелязвам, че много хора се контузват на ски, на футбол, на спорт за удоволствие. Един от татковците на момче, което тренирам, си скъса ахилеса на футболен мач. Затова обяснявам на всички, че трябва да започнат с обща физическа подготовка. Само така ще предотвратят контузиите. Не може няколко месеца нищо да не правиш и изведнъж да отидеш на голямо натоварване като карането на ски или играта на футбол. Така си гарантираш късане на кръстни връзки на коляното или на ахилеса, или други травми. Щом ще правиш някаква физическа активност, трябва да взимаш някакви добавки и редовно да тренираш.

Тялото има нужда от поддръжка

Затова имам зала за кондиционна тренировка вкъщи с капацитет четирима души. Занимавам се с частни уроци по фигурно пързаляне и по обща физическа подготовка за хора, които се занимават със всякакви спортове и на всякаква възраст. Надявам се повече хора да осъзнаят, че имат нужда от обща физическа подготовка. Тя е основата на всеки спорт. Аз самата се поддържам постоянно във форма.

- Какво ще кажеш за феноменалното младо поколение във фигурното пъзаляне в Русия, което изпълнява с лекота четворни скокове?
- Напредъкът е заради един електрически спинер, който ги върти на тренировка. И аз съм го пробвала. Така ме завъртя и ми изстреля кръвта в крайниците, че после една седмица ме боля глава. Имах чувството, че си увредих вестибуларния апарат. Ускорението е много голямо, но и запазва позицията на въртене, а главата привиква с ротацията. Когато от малки качват децата фигуристи на този спинер, после нямат проблем да въртят всякакви скокове. Но не знам от здравословна гледна точка как ще им се отрази. Според мене може да получат увреждане на мозъка.

Плюс това момичетата във фигурното пързаляне ги държат слабички. Като навлязат сериозно в пубертета и се налеят, скоростта им се забавя и правят по-трудно скоковете.  Затова са в топ-форма до 14-15 години.

Мара КАЛЧЕВА/"Доктор"