Елица Василева е капитан и един от лидерите на женския национален отбор по волейбол. 30-годишната състезателка даде интервю за официалния сайт на международната федерация FIVB:

- От няколко седмици сте на лагер с националния отбор. Как усещате тренировките след толкова дълго прекъсване? Колко ви липсваше волейболът по време на изолацията?
- Много съм щастлива, че имаме възможност отново да тренираме, и че програмата позволява да сме заедно дълго време. Това е един вид завръщане към нормалността, която беше преди пандемията. Волейболът ми липсваше много. В началото на карантината приех ситуацията повече като почивка, но с минаване на времето отсъствието от всекидневието ми стана тежко. Сега съм много щастлива, че всички отново можем да играем волейбол.

- В състава има напълно нови състезателки. Как виждате потенциала на отбора?
- Има много млади момичета със сериозен потенциал. Без работа нищо няма да се постигне. Изцяло зависи от тях. И също така като отбор колко усилено ще работим, за да постигнем желаните резултати. Като кадри определено имаме много добри. Една от целите пред тима е силно представяне на европейското първенство, на което сме един от домакините. Другата е завръщане в Лигата на нациите.

Това са двата турнира, които са приоритет пред нас догодина. За нас е първи шанс да играем на такова ниво у дома, както е с европейското. Ще се стремим към това с огромна амбиция. А за Лигата на нациите трябва да докажем, че нашето място е там. Не само да се върнем, но и да останем следващите години. Това е дълъг процес, свързан с много работа. Трябва да се затвърдим като отбор, който трябва да е част от тази лига.

- Измина близо година от олимпийския квалификационен мач срещу САЩ, загубен с 2:3, какво надделява у вас – силната игра, но загуба с 2:3 от много силен съперник, или горчилката от пропуснатия шанс?
- Горчилката е на първо място. Добро представяне щеше да е, ако сме победили. Колкото и близо да сме били до победата, щом не сме я постигнали, остава само горчивината. Изиграхме добър мач. Но по-добре да спечелиш грозно, отколкото да загубиш красиво.

- Едно от най-големите състезания, в които сте участвала в последните месеци, е световното клубно първенство. Какви са спомените ви?
- Много хубави. Турнирът е на изключително високо ниво с клубовете и състезателките, които са се събрали там.

- Как преминаха детските ви години, преди да започнете с волейбола?
- Израснах в Дупница. Игри по цял ден навън. Прибирахме се възможно най-късно вечер. И също така по цяло лято, когато е ваканция. Родителите ни следяха от балкона. Докато те не си легнеха вечер към полунощ, не се прибирахме. През учебната година след часовете веднага пишехме домашните, за да остане време за игра.

- Как се запознахте с волейбола? Как се влюбихте в този спорт, който се превърна във ваша професия?
- Играех баскетбол. По-голямата ми сестра – също. Ходихме с родителите ми да я гледаме на мачове в различни зали. Там ме видяха треньори и ме насочиха към волейбола. Аз исках да продължа с баскетбола, но ми препоръчаха, че като структура и фигура съм по-адаптирана към волейбола. Така пробвахме. Родителите ми познаваха хора от ЦСКА, които ме взеха. Така „червените“ са първият ми клуб. След година-две се видя, че се развивам по-добре във волейбола. В баскетбола нямах такъв напредък. Много бързо се случиха нещата.

- Талантът ви превърна в световна волейболна звезда, но сте съвсем земна като личност. Промени славата личния ви живот?
- Не, не бих казала. Аз съм същият човек, който бях и преди. Опитът и събитията в живота ми със сигурност са ме променили. Но по отношения на близки, роднини и приятели съм си същата. Не се усещам по-различна от преди 10 години.

- С кои успехи най-много се гордеете?
- Със „скудетото“ в Италия с Фопапедрети (Бергамо). С постиженията в Динамо (Казан). С Вакъфбанк играхме много финали. Във всеки клуб съм оставила добри сезони и впечатления. Сама нищо не съм постигнала. На терена има още петима души.

- А с какво се гордеете извън волейбола?
- Със семейството и хората около мен. Не съм материалист. Тепърва искам да постигна успехи в бизнес план, на където ще се ориентирам след кариерата си.

- За какви успехи във волейбола мечтаете?
- За медал от домакинското европейско първенство.