Българският сумист Даниел Иванов е изправен може би пред едно едно от най-трудните решения в живота си. Аоияма, както го наричат в Япония, е получил предложение да стане треньор в своята школа. По законите на сумото обаче, ако 28-годишният състезател се съгласи, ще трябва да се откаже от българското си гражданство.

Отговорът на Аоияма може да почака, но дилемата тревожи професионалния сумист. Любовта към родината му, семейството и корените го колебае. Привързаността му към всичко българско дори го подтикна при завръщането си в Елхово да приеме официално църковното кръщение, за да се приобщи към християнството.

Даниел Иванов посрещна в дома си в своя роден град представител на elhovonews.info. Сумистът позира с две от спечелените купи - едната е "Канто шо", която получи още при дебюта си в елита през 2011 година, а втората - от неофициален турнир, който се проведе под патронажа на телевизията, която излъчва срещите. На финала тогава той победи Калоян Махлянов – Котоошу.

Как започна всичко?

"На 11 години започнах да се занимавам с борба в Елхово, на 13 продължих да се състезавам за ЦСКА. През 2004 година се запалих по сумото, когато участвах на Световно първенство за юноши. През 2006 година влязох в НСА с профил „треньор по сумо“. Мисля, че през 2007 година Калоян Махлянов пристигна в България, срещнах се с него, той ме хареса. Говорихме и ме покани да видя как е там – в Япония. В началото се уплаших малко, като знам на него какво му е било. Далеч от приятели, роднини, но все пак се реших, през 2009 година заминах за Япония.“

„Бях много нахъсан за победа в първата си среща. Помня я, беше срещу монголец и победих. Победих в първите три срещи. За 11 турнира успях да се изкача до втората лига. Сега съм до третия ранг, но поради контузия ми отпадна рангът. Колкото повече победи имаш, толкова повече се изкачваш в ранглистата“, сподели Даниел.

Трудният живот в школата по сумо.

„Режимът в школата е строг, но се свиква. С времето се изкачваш и спираш да чистиш, готвиш и переш. В момента имам четирима помощници. Има специален фризьор, който се занимава с прическата. Има трима фризьори в школата за 30 човека. Една прическа отнема 15-20 минути, а една среща около 5 секунди“, разказва още Аоияма.

„Много са подредени в Япония, всичко е под конец, няма нищо, което да се обърка. Начинът на живот, начинът на хранене, целият им живот е такъв. Не закъсняват. От 6 месеца живея самостоятелно на квартира, в началото ми беше по-трудно, защото живеех в школата с още 25 мъже в една стая.“

Голямата мечта на един български сумист, тръгнал по отъпканата пътека на Котоошу. „Мечтата ми е да победя най-добрия Хакухо, надявам се да го направя до края на годината. В следващия турнир ми предстои да се срещна с него.“

И дилемата...

„От моя клуб ми предложиха да стана треньор, обмислям тази възможност. Но когато стана треньор, трябва да се откажа от българското си гражданство, затова го обмислям, трудно ми е да реша. Този шанс се предлага няколко години преди сумистът да се откаже. Но имам още да вървя по стълбичката, по която се изкачвам“, завърши българинът.

Видеото е на www.elhovonews.info