Треньорът на златните ни момичета Илиана Раева се завърна от Монпелие окичена с лаври, и, без много да се бави, обвини председателката на федерацията ни по художествена гимнастика Мария Гигова в саботаж. Момичето на Наско Сираков разкри потресаващия факт, че световните шампионки са били принудени да спят в пансион за проститутки. За живата легенда на “Левски” извадените нокти на съпругата му едва ли са изненада, тъй като ги е опитвал години наред в опитите си за “укротяване на опърничавата”. Пред “ШОУ” Наско се съгласи да разкаже всички подробности за взривоопасния им брак.

 

- При мен беше любов от пръв поглед, при нея не знам как е. Бях я виждал само по телевизията и един път на “Герена”. Използвах за свръзка Краси Коев, понеже живееше в една махала с Илияна в “Сухата река”. Илиана вече беше чула, че някакво футболистче се интересува от нея и беше реагирала с пренебрежение. Аз пък имах самочувствие и проблемът беше да успея да се запозная с нея. Мина повече от месец, докато успея да си уредя една вечеря. След като се запознахме, апетитът ми се усили още повече. Отблизо тя се оказа още по-привлекателна. Аз обаче също се бях подготвил за тази и следващите срещи. Навремето четях много, както и сега. Назубрих стихове на Робърт Бърнс, любовната лирика на Евтим Евтимов и почувствах, че с рецитациите си изграждам един по-добър имидж от едно футболистче в нейните очи. Почувствах, че старанията ми не са отишли напразно... Абе, в интерес на истината връзката ни беше изключително бурна и емоционална, особено първите пет-шест години, защото два остри камъка трудно мелеха брашно. А и много хора, които ни познаваха, като ни знаеха характерите, ни орисаха за не повече от година-две брак.

 

 

но няма да го дочакат. Оборихме и най-големите скептици.

 

- Абе тя може да го е казала, ама така, с половин уста. Видях и в нея да зрее зрънцето на бъдещото й решение. Тогава аз бях на 21, тя беше на 20. След година последва сватба. Вече 28-29 години съвместен живот никога не съм съжалявал и което е по-важното, аз и досега я уважавам изключително много като човек и жена. В интерес на истината, тя е изиграла огромна роля в кариерата ми. Първо, защото в тежки моменти е седяла плътно до мен, второ, стимулирала ме е, като е пренебрегвала от собствената си кариера. Което винаги ще ценя.

 Снимка ИВАН ГРИГОРОВ

- Ами да. Имаше изключително талантливо поколение състезателки и трябваше да го подготвя. Тогава беше вече в Сарагоса и й казах: „Или заминаваш и оставаш там, или оставаш тук”.

      

- В интерес на истината, тя не беше домакиня. Стараеше се, но докато се научи, нямаше как... Не може да си се омъжила на 20 години, след като не си излизала от залата, няма как да се получи.

 

- Ами имаше доста несполучливи опити за готвене, което е нормално. Разбира се, като седна на масата и ми се сервира месо с ориз, а оризът е като супа, не ми е ставало приятно. Държал съм по-строг тон, правил съм сериозни забележки. Но може би за това тя после се научи да готви прекрасно. А преди това за сметка на готвенето беше една чудесна майка и съпруга. С това компенсираше липсата на навици в готвенето.

 

- Вярно е, че е рязала матраците. Веднъж ми беше нарязала всички блузи и ризи като индиански ресни от яд, от ревност, от 17-ия етаж хвърчаха и куфари – не съм се бил прибрал навреме или... Абе, аз тогава бях в една компания, където повечето бяха ергени, като Гиби Искренов, Емил Велев, от време на време и аз съм си позволявал някоя волност. Разбира се, то ми излизаше през носа вкъщи...Най-добрият начин да успокоиш дивата жена е сексът. И в интерес на истината, трябваше да прибягвам до този прийом доста често. Абе, бурни бяха първите години, не се забравят. След това нещата се успокоиха, вече осъзнавам, че

Илиана укрепи,
построи брака ни

и й дължа толкова много, че ако някой мъж ми каже, че стълбът в брака е той, винаги му отвръщам – дълбоко се заблуждаваш, брато.

 

- Аз съм изключително горд и щастлив баща с дъщерите си. Мисля, че женските бащи чувстват едно внимание, което и аз получавам от щерките си Славея и Виолета. Добри са ми децата. Само да намекна, че щом нещо поискам, те ми го дават.

  

- Абе, уведоми ни. Но това е най-нормалното нещо. Майка й на нейните години имаше дете на три, даже на четири години. Никога по никакъв начин не сме се опитвали да им се налагаме.

 

- Какви клюки!?

 

- Ама това са пълни глупости! Няма как да стане, защото Славея е от година-две в Москва с приятеля си Никола. Преди това завърши актьорски курсове в Мадрид и се премести в Барселона, за да бъде по-близо до любимия си.

 

- Там живеят. Там в момента е бизнесът на Никола.

 

- Вили е ходила с нас в Дубай преди пет-шест години и приятелят й е от грузински, а не от арабски произход. За неговия бизнес знам дори повече, отколкото за този на Никола, защото той го развива в Майорка и аз съм прескачал дотам, за да видя за какво става въпрос. Ама вие щом знаете толкова клюки за щерките ми, аз пък ще ви кажа сплетни, които явно не знаете. Знаете ли, че преди 4-5 години

погребаха на
Илиана майка й

и написаха, че са се събрали майка ми с баща й?! Само че майката на Илияна и досега си е жива и здрава… Така че ако аз взема да оборвам всички глупости и лъжи, които се пишат, то няма да ми стигне животът. Иначе връзките на дъщерите ми са доста здрави и аз съм в очакване...

 

- Да стана млад дядо. В интерес на истината, пред пет-шест месеца бях ги събрал и им говорих доста на тази тема. Бях пийнал две-три водки даже.

 

- Ами, трябваше да събера смелост. Обявих, че е крайно време да помислят по тоя въпрос. Поощрих ги, че не ме интересуват сватбите и тем подобни, те са от новото поколение и гледат малко по-различно на тези неща. Така че понасметох ги, макар да мисля, че не ми обърнаха много сериозно внимание. Но аз трябваше да си го кажа, защото догодина навършвам 50 години и им заявих, че няма да чакам да стана на 60 години и да бавя внучета с бастун. На приятелите пък в кръга на шегата съм казал, че ако това стане, тогава ще имам сериозен проблем – не, че ще стана дядо, ами че ще си лягам с баба всяка вечер.

 

- След като избистрихме семейните теми, искам някак си плавно да преминем на футболни. Татяна Дончева навремето каза, че чрез четвъртите в света мутрите и мафията са превзели българския футбол. На мен пък ми прави впечатление, че не съм ви виждал, или поне не сте се набивали на очи, на нито едно погребение на подземен бос, за разлика от други футболни звезди… 

- Аз няма да отрека, че се познавам с Маджо, Маргина,  Джамбов и други. Познавах се и с Васил и Георги Илиеви. Не съм такъв лицемер, за да отрека, че сме били приятели. Но едно от нещата, които най-много мразя, е да ходя на погребения, на гробища. Вярно е, че по тоя начин даваш последно уважение на човека, който ти е бил близък. Но аз имам други разсъждения по тази тема. Предпочитам да ги запомня каквито са били - усмихнати, отколкото смъртници в ковчег. Аз не съдя другите и не ми пука какво ще кажат те по този повод, защото никога не съм плащал данък обществено мнение.

 

- Как да не го помня!?! Първо,

баща ми беше
велик човек,

така че аз съм убеден, че ако можеше отгоре да види това, той щеше да бъде най-щастлив. Сега, като говоря, настръхвам. Тежко ми беше, но аз мисля, че това беше най-правилното. Излязох и изиграх мача, разбира се, не по най-добрия начин, но победихме.

 

- Имам си ловна дружинка в село Девнево между Севлиево и Ловеч, това е в началото на Троянския балкан.

 

- Не, не, аз съм само един от дружинката, не обичам тая показност в лова, по-сладко е общуването вътре, ловните лакърдии, всичко това прави общуването много интересно. Не мога да си представя, че ще вляза в оградено с мрежи място и ще гърмя де що ми пуснат. Не! Ходя на истински лов и обичам истинския лов.

 

- На финала да ви питам - върви ли покерът?

- Не знам защо ми е излязло име на голям покерджия, защото американския покер има цял живот да го уча и пак няма да го науча. Виж, с френския съм по-добре.

 

- Доста сериозни…