Нася Димитрова направи забележителен мач срещу Левски, след който Марица спечели шампионската титла за трети път в своята история. Нападателката, която премина в пловдивския клуб именно от столичния клуб, заби 20 точки във финал №2 в зала "Люлин" (бившата "Сиконко") при успеха с 3:1 гейма (25:27, 25:10, 25:16, 25:18). Националката заяви в интервю за клубния сайт, че няма търпение да спечели и Купата на България.

- Триумф с шампионската титла на България в добре позната за теб зала, но с екипа на друг отбор. Какви са впечатленията ти след този труден сезон?
- Труден беше сезонът в Европа. Иначе в България беше ясно, че ще бием Левски, независимо дали в два или три мача. Нямаше обаче как да допуснем да се стигне до трети двубой, дори да бяхме играли пет гейма.

- Как е да си шампион с екипа на друг отбор, след като имаш титла и с този на Левски?
- Шампионска титла като шампионска титла – както е с Левски, така е и с Марица. За съжаление, с националния отбор на този етап все още нямам, но се надявам да изпитам това приятно чувство и с националния тим.

- И все пак, имаше ли по-специално чувство да станеш шампион с екипа на Марица точно в залата на Левски?
- Ако говорим за нещата, които се случиха през първия полусезон и заради които не играх няколко месеца, определено това ме мотивира за целия втори полусезон. Няма как, това е част от историята вече, но хубаво се получи - шампионска титла, в "Сиконко", срещу Левски. Хубав мач!

- Предстои и турнирът за Купата на България...
- Аз очаквам с нетърпение този турнир, защото там ще бъде по-оспорвано, а на мен ми се играят точно такива мачове - с повече адреналин.

- Любопитно е, че преди година триумфира с Купа България, но с екипа на Левски, и във финала взехте гейм на 9 на Марица. Сега обаче си от другата страна на мрежата, а Марица със сигурност ще търси реванш за тази загуба.
- Обичам ниските резултати, така че, независимо в кой отбор съм, аз ги търся. Силно се надявам да спечелим Купата, без значение кой ще ни бъде съперник по пътя към върха.

- От федерацията взеха решение клубовете да могат да се подсилят със състезателки, приключили ангажиментите си в чужбина. Как гледаш на това решение?
- От една страна е добре, от друга - не. Лично аз не подкрепям тази идея особено, защото момичетата по отборите са се борили цяла година, тренирали са и изведнъж идват други състезателки и им вземат мястото. А това е супер несправедливо. От друга страна пък е добре за нашия отбор, тъй като ще има някаква интрига в тези мачове и ще бъде по-интересно. Силно се надявам да станат хубави двубои срещу всичките отбори.

- Очакваш ли да се вдигне посещаемостта на мачовете за купата в зала "Христо Ботев"?
- Надявам се, но видяхте, че във финала в "Люлин" нямаше особено голяма публика. Да, и залата бе по-малка.

- Съвсем друго е да се играе пред пълни трибуни, както вие имахте възможност да играете в "Колодрума" пред четири хиляди зрители в мачове от европейските клубни турнири.
- Това беше различно - играеш срещу звезди като Брайелин Мартинес и, въобще, тръпката е съвсем друга. Определено бе различна емоцията от тази, която изпитахме от победата си срещу Левски във финала.

- А и записахте победа срещу Унет Ямамай (Бусто Арсицио), който бе на косъм от златен гейм във финала срещу Динамо (Казан) в турнира за Купата на ЦЕВ...
- Да, това е похвално за нас. Това ми беше едва вторият мач с екипа на Марица и нямахме особена игрова сработка. Хубавото бе, че все пак имахме контролни срещи и с тренировки достигнахме до някаква сработка. За съжаление, не успяхме да продължим напред, но е хубаво, че победихме и че зарадвахме публиката.

- Мислиш ли за националния отбор и имаш ли по-далечни планове?
- Имам много планове, но ще видим какво ще стане и дали ще се осъществят.

- Преди няколко дни похвали идеята за националния химн преди мачовете от турнира за Купата на България при мъжете...
- Определено много добра идея! Когато играех в Азербайджан, всеки двубой започваше с химна на Азербайджан. Това е гордост - да слушаш химна преди мач, независимо дали с националния отбор или на клубно ниво.

- Като стана въпрос за музика, не липсваше ли музикалният елемент по време на финала срещу Левски - на почивки и за награждаването? Оставяме настрана, че двубоят се игра в четири следобед в делничен ден и не се излъчваше по телевизията. Не беше ли странно всичко това?
- Като цяло всичко беше странно. Все пак Левски и Марица играха финал. Не знам дали е по-специално отношението заради това, че аз съм в Марица, но силно се надявам да не е така, защото би било много грозно.

- Всички предпоставки за празненство ги имаше, Борислав Кьосев бе дошъл за награждаването, но нещо липсваше...
- Да, липсваше самият подиум, музиката... Дори, когато ни представяха на игрището, не си чувахме имената. Организацията бе под всякаква критика.
Ивайло Пампулов