Националът и футболист на Астън Вила Александър Тонев даде любопитно интервю за официалния сайт на ЦСКА. Именно при "червените" той проходи във футбола, като разказа надълго и нашироко за времето, прекарано в клуба на сърцето си. Тонев прави интересно разкритие, казвайки как е отказал на "Левски". Преди години пред него е имало вариант да заиграе на "Герена", но категорично е отхвърлил предложението, споделяйки мнение, че е по-добре да стане общ работник, отколкото да облече екипа на вечния съперник.

"Освен с талантите на ДЮШ, които в момента играят, пресслужбата реши да ви срещне и с някои от футболистите, които сега за звезди в Европа, но са рожби на нашата школа", пише на сайта на ЦСКА, а продължението е следното:

Събота сутрин преди около 8 години. Студено, мрачно и дъждовно. Комплекс „Червено знаме”, който между другото вече не съществува. Група момчета с червени фланелки се отправят към нещо подобно на терен, което всички наричат „Маракана”. Теренът е кален, неравен, пълен с локви, но децата не се отказват. Провеждат пълна тренировка. И така всеки ден.

Тези деца сега са професионални футболисти. Едно от тях вече е част от Висшата лига на Англия. Не дава интервюта, не обича да говори пред медиите. Но не отказа на ЦСКА.

Саше, благодарим ти и ти пожелаваме здраве и много успехи, и само ЦСКА!

- Сашo, не говориш често  пред медиите. Сега, когато разбра, че става въпрос за ЦСКА, се съгласи веднага. Защо?
- Всеки може да се досети защо. Това е отборът на сърцето ми, това за мен е единственият клуб в Бългaрия, в него съм израснал и винаги мога да кажа няколко думи за ЦСКА.

- В школата на ЦСКА има спор кой те е открил. Спомняш ли си кой те доведе на „Червено знаме”? Кога започна да тренираш в ЦСКА?
- Беше доста отдавна (смее се). С моето училище от Елин Пелин спечелихме турнира „Данониада”. След него говорихме с Иво Котев. Той беше директор на школата и ми предложи да дойда в ЦСКА. Тогава си казах защо да не опитам. Отидох и така останах повече от 10 години.

- Вашият отбор ЦСКА’90 бе воден от много треньори. Можеш ли да кажеш имената на всичките?
- Труден въпрос. Не сме имали един треньор за дълго време.

- Има ли мач в школата, който няма да забравиш?
- Сигурно 60 или 70 процента от мачовете в школата са ми в главата, минават ми като на лента. До ден днешен си ги спомням, сигурно докато съм жив ще си ги спомням. Там съм изкарал най-хубавите си години. Бяха уникални мачове, падали сме и сме побеждавали. Спомням си почти всичко.

- Имало ли е момент, в който си искал да се откажеш заради лошите условия?
- Глупости, няма такова нещо. След като обличахме червената фланелка, нас не ни е интересуваше къде ще тренираме, с какво ще тренираме, дали имаме платненки да тренираме, дали имаме топки, дали имаме потници. Само слагахме червените фланелки и където ни кажеха, там тичахме.

- Какво си спомняш от онова игрище с гръмкото прозвище „Маракана”, на което тренирахте?
- „Маракана” днес е само легенда. Само тези, които по-рано сме играли в школата, знаем какво е „Маракана”. Сега, като се каже „Маракана”, някои не знаят за какво става въпрос. Но ние там израснахме, на този стадион. Той не беше стадион, той беше сгурия с камъни и само по краищата имаше някаква тревичка.

Въпреки мизерията,
ние си обичахме
„Маракана”!

Там тренирахме всеки ден и ни беше приятно да се занимаваме с футбол.

- Вашият отбор ЦСКА’90 не успя да спечели шампионска титла, но много футболисти от този тим станаха професионалисти – ти, Мартин Тошев, Мартин Дечев, Росен Колев, Самир Аясс. Кое е по-важното при юношите – резултатите или развитието на младите играчи?
- Мога да говоря специално за нашия отбор. Наистина много от нас станахме футболисти, въпреки че нямахме купи. Но бяхме много задружни, имахме голям и силен колектив, голям отбор. Това, което винаги ще си спомням, е че всеки един футболист в този тим имаше характер. Затова много момчета от този отбор в момента играят, независимо къде, професионален футбол.

- Има ли треньор или треньори в школата, които искаш да поздравиш или на които да благодариш?
- Не мога да кажа само едно име. Помня всички. Искам да благодаря на всички, които са ни били треньори.  Мисля, че абсолютно никой от отбора няма да забрави тези години и хората, които са били с нас и като треньори, и като ръководители. Абсолютно всички, които бяха на „Червено знаме” по наше време, са ни помогнали да станем това, което сме в момента. На всички трябва да благодарим. Слагам всички тези хора под

един общ
знаменател
- ЦСКА.
 
- Спомняш ли си как те наричаха чужденците в ЦСКА през сезон 2007/2008, когато започна да тренираш с първия отбор?
- Спомням си, как да не си спомням.

- Как приемаше тогава прякора Кака?
- На 17, 18 години не обръщаш внимание на това. Но беше приятно. Бразилска му работа.

- Преди време имаше слух, че ще отидеш в "Левски". Спомняш ли си как отговори на тази „информация”?
- Да. Тогава сигурно съм бил на 16 години и казах, че ще стана общ работник, но няма да отида да играя в Левски.

- Знам, че следиш всичко, което се случва в ЦСКА? Би ли си купил акции?
- Защо не! Може би някой ден, когато това е възможно, ще го направя.

- Ти и Иван Иванов в момента сте гордостта на школата на ЦСКА. Какъв съвет ще дадеш на децата, които мечтаят да играят в ЦСКА?
- Сигурен съм, че днешните деца, само като сложат червената фланелка, трите звезди и емблемата, нищо друго няма да ги интересува. Да продължават по същия начин. Те минават по нашия път. Нямахме много условия, но има ли желание, всичко се постига.

- Мартин Петров се върна в ЦСКА след 15 години успешна кариера в чужбина? Ти ще направиш ли същото след време?
- Като стана на неговите години, ще отговоря. Сигурно да. Не знаем какво ни е писано, колелото се върти. Дано!

Дай Боже,
един ден
да се върна. 

- Щеше ли да стигнеш до Англия, ако не беше ЦСКА?
- Мисля, че не. Защото ЦСКА ми даде първите стъпки.  Там започнах да уча азбуката – А, Б, В, и аз вече я продължих. Цял живот ще съм благодарен на този клуб.

- Кажи няколко думи за Астън Вила. Как се чувстваш в отбора на Пол Ламбърт?
- Тук е много по-различно, много по-трудно. Знаете какво е Висшата лига на Англия. Тук всеки мач и всяка тренировка се играе не на 100, а на 140 процента. Може би ми трябва още малко време за адаптация, защото и физически, и психически всичко е трудно, но аз никога не се отказвам.
ВАНЯ НИКОЛОВА/cska.bg