Волейболният ни национал Теодор Тодоров гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е бронзов медалист от Евро 2009 и четвърти на олимпийските игри в Лондон през 2012 г. В колекцията си има и индивидуален приз за “Най-добър блокировач” на Стария континент. Играл е в първенствата на Русия, Швейцария и Турция, а понастоящем е част от състава на ЦСКА, с който печели няколко отличия в началото на кариерата си.

- Здравей, Теди! Радваме се, че прие поканата ни и си част от поредния епизод на предаването “Код спорт”! Знаем, че си доста зает, както с любимия ти спорт волейбола, така и с двете близначки София и Летисия, които се родиха на 7 май тази година. Как сте? Помагаш ли на съпругата ти Каролина Петрова?
- Всичко е наред при нас, живи и здрави сме. Най-важното е, че децата растат, справяме се. Докато съм в ЦСКА, имам време и за волейбол, както и да помагам вкъщи.

- Как се чувстваш, когато се прибереш у дома и погледнеш към двете малки съкровища?
- Наистина чувството е неописуемо. Изключително щастлив, доволен, радостен. В крайна сметка това е смисълът на живота. Особено при нас е в двоен размер.

- Как това щастливо събитие се отрази на кариерата ти?
- То се случи съвсем наскоро. Все още го осъзнаваме, но мога да кажа, че съм напълно стимулиран и готов да продължа да играя, за да мога да им осигуря едно добро бъдеще на двете. Дай Боже, след време да са и повече от две. Цялото това нещо може само и единствено да ме стимулира.

- Защо избра да играеш през този сезон за ЦСКА, след като с тима на Нефтохимик стана шампион през миналото първенство?
- Отиването ми в Нефтохимик стана по щастливо стечение на обстоятелствата, защото с жена ми решихме да останем тук в България, защото тя изкара доста тежки първи месеци от бременността. Решихме да останем в България за всеки случай, да ни е близко всичко. Знаем къде да отидем, знаем при кого да отидем. Даже мислех да почивам през първия полусезон, но Лукойл бяха в нужда. Бургас не е далеч, на три часа от София с кола. Първо аз отидох, а след като се оправи жена ми, тя също дойде. А тази година в ЦСКА… Все още чакам нещо за чужбина, не можах да намеря хубава оферта, която от една страна да е финансово добре, а от друга мястото да е окей, за да мога да тръгна със семейството си. Със сигурност няма да отида на място, на което няма да мога да ги заведа и да отида самичък.

- Каква е ситуацията в момента в отбора на „червените“? Знаем, че основният спонсор се оттегли и при това положение притеснен ли си за бъдещето на състава?
- Аз съм временно пребиваващ. Може и да остана до края на сезона, но нищо не е сигурно. Да, в ЦСКА положението е доста тежко в сравнение с последните няколко години след махането на основния спонсор. Момчетата се борят със зъби и нокти, старите помагат с каквото могат, младите се опитват, но им трябва време. Надяваме се на едно светло бъдеще, защото ЦСКА не е отбор за ден или за два, а тим с традиции и с школа.

- Каза, че си временно пребиваващ, но след напускането на основния спонсор много от твоите колеги предпочетоха да отидат в други отбори, а ти остана. Каква е причината?
- ЦСКА и по-конкретно Сашо Попов са ми дали много. За мен никога не е било въпрос на пари, за да остана в ЦСКА. Останах, ако мога с нещо да помогна в месеците, в които съм тук.

- Как ще коментираш решението на водещите волейболни клубове да поискат оставката на Данчо Лазаров? Като че ли това е основната тема, която вълнува медиите…
- Да, в последно време за това нещо се шуми изключително много. Не е моя работа да го коментирам. Това са си техни взаимоотношения и според мен не е работа на нас, състезателите да се месим там.

- Има ли лостове федерацията да задуши този бунт и вечният Лазаров отново да запази поста си?
- Нямам кой знае какви наблюдения, особено през последните години, какво се случва в България между клубовете и федерацията. Явно има някакви търкания между двете страни. Надявам се да вземат максимално добро решение, за да се помогне на българския волейбол да стъпи отново на крака.

- Смяташ ли, че Любо Ганев е полезен за българския волейбол и трябва да бъде в управлението на федерацията?
- Любо Ганев не го познавам чак толкова добре, но той е един усмихнат и лъчезарен човек, който се стреми винаги с каквото може да бъде полезен и да помогне. Това са ми наблюденията за времето, което той е прекарал с нас в националния отбор като тийм мениджър, като ръководител на групата. Абсолютно винаги се е старал да помага, никога не ни е пречил. Според мен има място в българската федерация.

- Как ще коментираш нивото на родния шампионат при мъжете в момента?
- Когато аз бях малък и още играех в ЦСКА, шампионатът беше изключително силен. След това настъпи кризата и всичко тръгна надолу. Може би в последните две-три години нещата тръгнаха по-добре. За съжаление, клубовете от София страдат, а в по-малките градове, може би заради кметовете или заради самите общини, се появиха по-големи бюджети. Това е положително, защото малко или много се развива спортът. Да се надяваме и в София да се случи това след време.

- Темата национален отбор - изненадан ли остана от решението на Силвано Пранди да те извади от състава преди Световната лига, после да размисли и да те върне? Как прие всичко това?
- Първо за Световната лига, когато се родиха децата, аз помолих за една-две седмици отсрочка, за да мога да подготвя всичко вкъщи, да съм с тях в първите две седмици, когато е най-тежко и не знаеш за какво става на въпрос. Дадоха ми тази почивка, след това започнах с тях, изиграх малко от Световната лига, той ми благодари за свършената работа. Не разбрах какво точно се случи, но няма значение в крайна сметка. След това пак бях повикан. Разбира се, че ще отида, защото това е национален отбор. Съмнявам се някой българин да не иска да участва в националния тим, да се бори на големи първенства и т.н.

- Има – примерно Матей Казийски отказва и не се появява…
- Матей Казийски има други по-сериозни причини. Да не се връщаме назад. Националният отбор си е национален отбор.

- Каква е атмосферата в националния отбор? Има ли напрежение? Вие сте там доста характери, трудно ли се управляват тези волейболисти, които са се доказали и в чужбина?
- Всеки един отбор е пълен с различни характери, със звезди, с не толкова големи звезди… Нямаше напрежение при нас, тренираше се, работеше се, обаче не можахме да се справим.

- Защо се провалихме на европейското първенство тази година? В какво отстъпваме на големите в този спорт?
- Може би в това, че в последните години тъпчем на едно ниво. Не вървим напред, отдолу не се появяват много млади момчета, които да могат да се включат добре. По едно момче на една-две години е изключително малко. Отборът на Словения е за пример на всички останали как едни млади момчета на по 24-25-26 години тренират, работят здраво и това дава резултат. Според мен физически не издържахме на европейското, защото голяма част от първенството го изнесоха шест човека. Не знам защо така се случи – решение на треньора, но според мен физически не можахме да се преборим с останалите.

- Няма ли достатъчно млади таланти, които да идват отдолу? Защо не се работи с тях? Волейболът е един спорт, който е донесъл много радост на хората, вие сте обичани в цялата страна…
- Школите страдат, защото големите школи са предимно в София – Левски, Славия, ЦСКА. Отборите в по-малките градове като Монтана, Дупница, Лукойл и Хебър нямат така добре развита школа. Може би оттам тръгва цялата работа. Ако успее да се помогне на школите да заработят, както са работели едно време, и започнат да правят таланти, може би това ще помогне на националния отбор.

- Ти си от състава, който постигна четвърто място на олимпиадата в Лондон през 2012 година. Какви са шансовете ни да се класираме за игрите догодина в Япония? Квалификацията е в Берлин в началото на следващата година, а съперниците ни са – Франция, Сърбия и Холандия…
- Изключително тежко ще бъде, защото сред изброените отбори са финалистите от последното европейско, а домакинът Франция бе на полуфинал. Общо взето това е финалната четворка от шампионата на Стария континент. Трябваше да се преборим на квалификацията във Варна, това ни беше шансът, който ние изпуснахме за съжаление. Ще бъде изключително тежко, но трябва да дадем всичко от себе си.

- Както разбирам, ти ще участваш в националния отбор?
- Ако бъда повикан, с удоволствие ще участвам. За мен винаги е било чест, това е национален отбор, а не на всеки се отдава тази възможност. Времето ни в състава е ограничено, така че със сигурност ще участвам.

- Нека да поговорим за началото на кариерата ти. На колко години беше, когато влезе във волейболната зала? Кой те откри за този спорт?
- Беше 2004 г. в Монтана. Тъкмо бях влязъл в гимназията, а там учителят по физическо беше и треньор по волейбол на младша или на старша възраст. Казва се Георги Ангелов. Видя ме в залата, а аз бях може би с една глава над всички останали. Каза: „Момче, хайде да те водя в залата!“ Дърпах се като всеки един младеж, но в последствие склоних и така започна всичко.

- Някакъв друг спорт преди това не беше ли опитвал?
- Като много малък, първи-втори клас ме водеха по някакви състезания по лека атлетика, но не е нещо специално.

- Защо си предпочел да учиш в професионалната гимназия по електротехника “Христо Ботев”, вместо в спортна паралелка? Загуби ли електрониката от това, че вече си във волейбола?
- Тогава изобщо не мислех да се занимавам със спорт, въпреки че бях два метра. Изобщо не ми е минавало и през главата. Това ми харесваше като малък, исках да се занимавам с него, но остана далеч назад в годините.

- Много бързо преминаваш в ЦСКА – на 17 години. Как те приеха в съблекалнята на “червените”? Кои бяха тогава звездите на тима?
- Тогава нямахме звезди, бяхме добри момчета общо взето всичките. Приеха ме изключително добре в старшата възраст, на следващата година и в мъжете, където тогава бяха Филип Майо, Бойко Бонев, Иван Колев, Ники Найденов, за малко се засякох и с Иван Тасев, да не пропусна някой, Зарко Иванов, Стойко Ненчев … Бяха изключително много големи български състезатели. Приеха ме изключително добре и се чувствах на място.

- Защо избра ЦСКА, след като оферти за теб имаше и от Левски, и от Славия?
- В последствие разбрах за тези оферти. Човекът, който ме доведе, тогава имаше връзка с един от спонсорите на ЦСКА. Директно ме доведе на проби в ЦСКА, харесаха ме и така се случиха нещата.

- На 19 години вече си част от националния отбор. Кой беше първият ти мач при мъжете и кой треньор имаше смелостта да ти гласува доверие?
- Точно Силвано Пранди беше това. Спомням си го до ден-днешен. 2009 г. бях на европейското, но не взех участие, а през 2010 г. започнах да поигравам по малко. Изиграхме един турнир в Аржентина, представих се прилично. След това отидохме в Бразилия и седим в съблекалнята. Съставът не беше ясен кой ще играе. Бяхме с Матей един до друг и Силвано дойде и каза нещо на Матей. След това Матей ми каза: „Силвано иска да съм ти преводач, не знам с какво си го заслужил. Иска да започнеш мача.“ Обясниха ми всичко и това ми беше първият ми официален мач с националния отбор.

- Спомняш ли си как се представи в този мач или всичко ти е като на филм?
- Не, спомням си го. Представих се на прилично ниво. Беше изключително, защото едно време само си мечтал да си там, а всъщност вече си там и играеш. Това са незабравими моменти. И то не срещу кого да е, а срещу Бразилия!

- Кои са специалистите, които са в основата на успешната ти кариера?
- Всичко тръгна от ЦСКА, първо с Митко Димитров при юноши старша възраст. Имал съм треньори и в Монтана, но тогава не съм знаел за какво става на въпрос. След Митко Димитров – Сашо Попов в мъжкия отбор. Оттам тръгнах нагоре, дойдоха хора като Ники Иванов и Ивайло Стефанов, които също са ми помагали през годините. След това в националния отбор Силвано Пранди и така.

- От ЦСКА заминаваш за Русия – как ще опишеш това приключение?
- С две думи – беше страхотно. Попаднах на страхотно място, топло посрещане, грижеха се за мен като за тяхно родно дете, за жена ми също, с която през всичките години бяхме заедно. В последствие дойде и Тодор Алексиев. Изкарахме едни изключителни четири години с него. Не съжалявам по никакъв повод, че отидох в Русия, вместо да кажем в Италия. Беше наистина страхотно.

- Кое прави първенството на Русия толкова силно?
- Имат изключително много състезатели, които всяка година излизат. Пример е сегашният им национален отбор, който е изграден изцяло от момчета на по 22-23 години. Продължават да излизат отдолу млади момчета. Започнаха италиански специалисти да работят там. Помагат им освен физическите качества, да станат и по-добре тактически, технически и т.н. Пример е какво направи Камило Плачи с отбора на Факел (Новий Уренгой) за няколко години. Едни младежи станаха основни фигури и в националния отбор.

- След това заминаваш за страна на шоколадите и часовниците – Швейцария. Там как се озова?
- След като дойде кризата в Русия, решихме, че е време да си тръгнем. Първо изчакахме, два месеца преговарях с Динамо (Москва), но не се получиха нещата точно поради тази причина и решихме да отидем някъде на по-спокойно, на по-добро място за живеене. Да се отърсим от четирите тежки години от физическа гледна точка и затова отидохме в Швейцария.

- След това в Турция – какво ще кажеш за това първенство, за нивото на волейбола?
- Отидох там след контузия – първо операцията на рамото ми, а след това имах проблеми с гърба. Изпуснах два месеца, но от това, което съм гледал по телевизията в предишни години и това което аз видях в Турция, първенството беше малко по-слабо в сравнение с предишните години. Там също удари криза и може би заради това отборите нямаха чак толкова много пари да купуват класни състезатели.

- Травмите са част от живота на спортиста. Ти също си имал тежки контузии. Разкажи ни коя беше най-трудна за преодоляване? Искал ли си да се откажеш от спорта?
- Да, минаха ми през главата дори такива неща. Направих втора операция на рамото през 2016 г., наблегнах много на упражненията за рамо, на физическата работа за рамото и не обръщах толкова внимание на останалите части от тялото. След това започнах ударно да играя без добра физическа подготовка. И започнаха проблемите ми с гърба, които продължиха над година. Всеки ден мъки и почти невъзможност за трениране. Един ден тренираш, а след това три дни не можеш да тренираш. Тогава бях на ръба да се откажа. Благодарение на жена ми и на всички близки около мен, които ме подкрепяха през цялото време, аз продължавам да играя и се надявам за в бъдеще да нямам такива проблеми.

- Кой е разпределителят, с когото си се разбирал най-добре? Трудно ли се получава синхрон между тези два поста – разпределител и център?
- Никога не съм имал проблем с разпределителите. С всеки един разпределител на България съм играл добре. И с Ники Иванов, и с Андрей Жеков, с Георги Братоев, с Любо Агонцев, с Георги Сеганов. Може би с Георги сме прекарали най-много игрово време заедно – в националния отбор и в Лукойл миналата година. Чувствам една увереност с него, сега също с Влади Станков. Може би ни трябва още малко време, за да се досработим, но чувствам, че и с него можем да се разберем без проблем.

- Кой ти кръсти „Еър Теди“?
- Не знам откъде дойде, почна да се пише в медиите, може би оттам дойде. Нямам представа.

- Лесно ли допускаш до себе си хората? Имал ли си разочарования от близки?
- Едно време допусках наистина много лесно хората до себе си, имах много приятели, но в последствие се оказа, че не са приятели, а са само познати. Приятелите се броят на пръстите на едната ръка. След като се опарих няколко пъти, сложих една бариера и много трудно пускам хората до себе си.

- За какво мечтаеш?
- Да съм жив и здрав, семейството ми да е живо и здраво, всички да сме заедно. И да гоня Христо Цветанов и Иво Стефанов по спортно дълголетие!
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+