Халфът на Монако Александър Головин е най-популярното име в руския футбол. Това се дължи не само на факта, че играе в известния тим от френската Лига 1. Головин премина при „монегаските“ от ЦСКА (Москва) през лятото на 2018 г. срещу 30 милиона евро, с което полузащитникът стана най-скъпият руски футболист в историята. Той се представя изключително силно за „червено-белите“ през този сезон и вчера беше определен за най-добър играч на Монако за ноември. Александър Головин започва сериозно с футбола още на шестгодишна възраст в школата от родния си град Калтан.

- Вярно ли е, че семейството Ви е живяло до стадиона?
- Калтан не е голям град и всичко е съвсем близо. Стадионът се виждаше от прозореца на дома ни. За да играя футбол, не се нуждаех от игрище. Важното беше да има топка и свободно пространство. Играех почти през цялото време. Изключение правят часовете, когато ходех на училище, но е имало случаи не влизам в клас заради футбола.

- Първият Ви треньор Александър Плясунов твърди, че още като дете се правили впечатление, тъй като сте ритали и с двата крака.
- Просто ходех по улицата с топка в крака и постоянно ритах по вратите на гаражите, правех финтове между колите и различните препятствия. Имах си собствена топка и не можех да си представя живота без нея. Ритах независимо от времето. Все пак Калтан е в Сибир и половин година има сняг.

- Твърдят, че сте играли за няколко отбора едновременно – Калтан, Осинники и Металург (Новокузнецк).
- Трябваше да се развивам като футболист, а в Калтан нямаше достатъчно условия. Затова преминах в Новокузнецк и се налагаше доста да пътувам – почти час в едната посока. Качвах се на автобуса и често пъти пътувах прав. Сега разбирам, че тези изпитания са ме калили, направили са ме по-силен.

- Докато Вие сте играли футбол, другите сигурно са пробвали алкохол, цигари и наркотици?
- Като малък тези неща не ми бяха интересни. И сега са ми безинтересни. Този избор никога не е стоял пред мен.

- Случвало ли се е като дете да се сбиете на мач?
- Имало случаи на такива сблъсъци, но рядко. В квартала имаше момчета, предимно по-големи, които не умееха да губят и затова опитваха да отмъстят с юмруци. Не помня да съм участвал в сериозно сбиване.

- Преминавате през първенството на Сибир и играете за сборния отбор на областта. Какво беше най-трудното по този път?
- Всяка крачка беше трудна. Първо преминах от Калтан в Металург (Новокузнецк), а оттам в сборния отбор на Сибир, с който се представих силно на турнир в Кримск. След това отидох в школата на ЦСКА (Москва), дубъла на клуба, първия отбор, националния тим, а сега съм в Монако. Не беше лесно. Трудих се с всички сили и не обръщах внимание на пречките. Стремя се да не се отдавам на спомените, а да гледам напред. Ако започна да се самосъжалявам през какви трудности съм преминал, то нищо хубаво няма произлезе.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

- Кога заработихме първите си пари от футбола? Какво си купихте с тях?
- Първите пари спечелих, след като подписах първия си договор с дубъла на ЦСКА (Москва). Заплащането ми стигаше само за битови нужди и някакви дреболии. С първата си голяма заплата купих кола на баща си. Всички деца задължително трябва да помагат на родителите си. Трябва да се отблагодаряваме за топлотата и грижите, които сме получавали като деца.

- Кои футболисти са били Вашите кумири?
- Всеки човек трябва да има цели, които да му служат като мотивация и ориентири. Гледаш как играят Меси и Роналдо и разбираш, че с труд и усърдие можеш да развиеш природните си качества почти до съвършенство. Колкото до мен, нямах кумири, които да ме хвърлят в екстаз. Винаги съм харесвал офанзивните футболисти. След Евро 2008 бях във възторг от Андрей Аршавин, който се представи много силно за националния отбор и след това направи фантастичен сезон в Англия.

- На 11-годишна възраст минавате проби в Спартак (Москва), но не ви обръщат внимание. Какви мисли минаваха тогава през главата Ви?
- Вероятно 11 години не е най-добрата възраст да се преместиш в друг град. Помня, че не се чувствах много комфортно. Освен това все още не бях развит физически и ми беше много трудно. Никой не знае как щеше да се развие животът ми, ако тогава бях останал в Москва на толкова ранна възраст. Доволен съм начина, по който се разви животът ми до момента.

- В Спартак са отпратили и близнаците Миранчук, които също са в националния отбор. Обсъждали ли сте с тях този факт?
- Като юноша не съм играл с тях, тъй като са година по-големи, а и в Спартак бях за много кратко време. Затова с братята Миранчук нямаме общо минало в Спартак.

- След това все пак напускате Калтан заради Москва. Колко трудно беше на родителите Ви?
- Въпреки че вече бях поотраснал, решението не беше никак лесно. Помня колко много се вълнуваше майка ми. Семейният съвет обаче реши, че трябва да се възползвам от тази възможност и да премина в ЦСКА, тъй като втори подобен шанс можеше да не получа.

- Как се сработихте с колектива в ЦСКА (Москва) и в младежкия национален отбор?
- В младежите на ЦСКА имахме задружен отбор. Продължавам да общувам с момчетата. Но в първия отбор отначало беше тежко, тъй като бях един малкото млади футболисти. Гледайки настоящия състав на отбора, то аз с моите 23 години ще съм ветеран. Когато за първи път попаднах в първия отбор, изпитвах известен страх от играчите. Много съм благодарен на тогавашния треньор Леонид Слуцкий, който ми помогна да се приспособя.

- Имало ли случаи, в които „старите кучета“ да Ви се карат?
- Случвало се е, но това е нормално. Това бяха играчи с огромен опит и затова понасях тяхната критика. Опитвах да се уча и да не повтарям грешките. Не е лесно, когато си младо момче и попаднеш в отбор с най-добрите играчи на Русия. Трудно е бързо да достигнеш тяхното ниво. Освен това имаше и огромно вълнение от моя страна, а това водеше до грешки. Това обаче са работни моменти, за които всеки трябва да е готов.

- Пречеше ли голямото внимание, което получавахте в Москва?
- Вниманието от страна на феновете и журналистите даже е прекалено, по-голямо от това, което получавам сега в Монако. Особено се чувстваше след световното първенство през миналата година, когато беше наистина трудно да остана на спокойствие. Но има и случаи, когато в Москва не ме разпознават. Все пак градът е огромен. Не мога да приема това, че журналисти стояха като караул пред дома ми, за да следят действията ми.

- Кое беше по-трудно? Трансферът в ЦСКА (Москва) или този в Монако?
- Вероятно този в Монако. Но не става дума, че е било по-трудно. Просто ми трябваше повече време за адаптация. Все пак това е друга държава, има езикова бариера, хората са с различен манталитет. Вече мина повече от година откакто съм в Монако и в момента се чувствам много комфортно.

- За една година получихте три червени картона. Това на прекаленото желание за изява ли го отдавате?
- Според мен е просто лошо стечение на обстоятелствата. В мача срещу Монпелие нямах желание да играя грубо, а червения картон срещу Лион и до момента не мога да си го обясня. В такива ситуации обикновено се дава жълт картон, но такова беше решението на съдиите и аз го приемам. В мача с белгийците, направих грешка и не сдържах емоциите си. Съжалявам. Грешките трябва да се признават и повече да не се повтарят.

- Твърди се, че парите променят хората. Това случи ли се при Вас?
- Трудно е сам да си дам подобна оценка. Това може да кажат хората, които са отстрани. Личното ми мнение е, че парите не са ме променили. Ако си правилно възпитан, никакви пари не могат да те увредят.

- Правили ли сте неразумни покупки?
- Имам много рационален подход към харчовете. Вместо да си купа „Ролс Ройс“, предпочитам да инвестирам в недвижимо имущество. Не се случва често, но понякога давам пари и за развлечения. Например да си купя някакви ъпгрейди и инвентар за компютърни игри, но не съм голям фанатик на тези неща.

- Сънувате ли футбол?
- Не! Щеше да е адско усещане, ако и по време на сън мисля за футбол. Въпреки че заради футбола често не мога да спя. Особено при загуба. Тогава постоянно мисля за развитието на мача, анализирам отделни моменти.

- На стадиона в Калтан и в местното училище са поставили Ваша снимка, защото сте местната гордост. Кога разбрахте за това?
- Научих го от майка ми. Приятно е, че хората ме оценяват. За мен това е признание, че правя правилните неща в живота.
Григорий ТЕЛИНГАТЕР, Сhampionat.com
Превод от руски на Веселин Русинов, БЛИЦ СПОРТ