Най-добрата треньорка в историята на художествената ни гимнастика Нешка Робева изрази много критично мнение за това как се разхищават парите в спорта. Легендата даде интервю за "Марица" преди спектакъла си "Шоу без име", който ще представи на пловдивската публика на 14 декември в зала "Сила". Събитието има за цел да набере финансови средства за българския спорт.  

- Г-жо Робева, само в Пловдив в „Шоу без име” участват пет спортни клуба. Стигат ли постъпленията от спектаклите ви, за да бъдат подпомогнати реално?
- Идеята преди три години беше да подпомогнем само клубовете по художествена гимнастика, защото, докато едните благоденстват, други мизерстват. Минавайки през различните градове, аз се докоснах до много талантливи деца ​- не само в този спорт. Това е акробатиката - там децата са фантастични. Аеробиката в Пловдив има невероятни таланти. След това идват танцовите и певческите формации…

Така се роди идеята каквото съберем, до стотинка да отиде за благотворителност. Хората ми оказват голямо доверие и накрая ние ще покажем с документи всичко като приходи и разходи. За съжаление приходите не са толкова много, защото ние не успяхме да огласим достатъчно спектакъла. Всички кметове се съгласиха да поемат наема на залата. Той остава за градовете. Някъде наемът е 1000, другаде стига до 4-5 хиляди лева. Тръгваме от София с цялата техника ​- озвучаване и осветление и с група професионални артисти.

Ние искаме да направим спектакъл, а не продукции, в които излизат малки деца и баба с дядо пляскат на внучето. Шоуто се получи. В шест града минахме и в тях станаха невероятни спектакли. Залите не са препълнени, но са добре посещавани. Получава се шоуспектакъл, а не представление за деца. Децата от клуба по художествена гимнастика „Левски” не показват съчетания по спорт, а танцуват. Това е с парчетата „Bye, Bye, Life” или „Money, Money”.

Така правим препратки към федерациите, като си мислим, че като ударим самара, магарето ще се сети, но то не го прави. Трябва то да бъде ударено, за да се види за какво става въпрос. Не може спортът да се превръща в изгоден семеен бизнес!

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

- Кои федерации имате предвид?
- Различни федерации. Видяхте какви разкрития започнаха във футболната. Започват сега и във волейбола. Трябва да се почне разследване федерация по федерация. Има определена група хора, които в началото влизат с големи обещания и бързо ги забравят. Тихомълком променят устава, който дава ограничения в мандатите. И се получава едно феодално общество. Определени федерации благоденстват, а клубовете плащат ли, плащат…

- Самата система за финансиране на спорта ли отваря вратата за корупция?
-Да, така е! Системата го позволява. Но се натрупва и гняв. Той в един момент ще изригне. Казват ни: ​демокрация е - вие си ги избирате. А щом ги избират, значи управителният съвет си гласува. А той си гласува каквото иска и така кукловодът си измива ръцете, а пред себе си поставя пажовете. И оттам нататък елата да видите за какво става въпрос! Когато гласуваш един закон за спорта, ти трябва да премислиш и да ограничиш всякакви възможности за грозни практики - да не казваме „корупция”.

- Йордан Лечков каза, че няма нищо нередно в това хотелът му да посреща децата за тренировки с парите от държавната субсидия.
- А настина ли няма нищо лошо? На Лечков очевидно му е много добре. Какво става на практика? Гласува се ограничение на мандатите, а малко след това се променя уставът на федерациите и те стават неограничени.

- В художествената гимнастика така ли е?
- Да, така е. Когато приключим с това благотворително турне и се върна в София, аз ще искам да се даде публичност на това каква става в нашата федерация. Защото златните ни момичета също пътуват и осребряват участията си. Ние трябва да получим отчет къде отиват тези пари. Късно снощи получихме ново решение на федерацията по художествена гимнастика - родителите трябва да дадат още 30 лева, за да се картотекират децата им.

Щяла да се сменя формата на картотеката! Един път даваме членски внос, друг път даваме безумни пари за участие на състезания и национални първенства. Всяко дете плаща. Трети път искат някакви нива на квалификация и минава една комисия от трима души и взима по 30-40 до 100 лева на дете. И срещу това закачват на момичетата някакви фибички! Нямаш право да се явиш на държавни първенства, ако нямаш такава квалификация.

- Парите от спортния тотализатор не стигат ли изобщо до вас?
- Ние сме най-големият клуб - само даваме продукция и не взимаме. Пред нас има един друг клуб, който взима само чуждите състезатели, осребрява ги и там наистина живеят като симеончовци. А нашият клуб получава от държавата такава субсидия, с която не може да си плати парното и тока. С моето шоу и труд аз финансирам клуба, за да може той да върви напред, и видите ли - да си доставим удоволствие и да работим в спорта.

Правим едни безумни проекти. Със страхотни икономии изготвям проект за 110 хиляди лева и вместо тях получаваме 20 хиляди. Когато поисках да разбера другите клубове какво взимат за техните проекти, ми казаха, че „това не се съобщава”. Как така няма да се съобщава? Поисках да разбера какъв е фонд „Работна заплата” на федерацията ​- и това не се съобщава. Администрацията постоянно набъбва, набъбва - сега сигурно са 20 души. А преди при най-големите ни успехи бяха само две жени.

- От години гледаме студената ви зала. Много други неща дръпнаха напред. Защо при вас нещата стоят още на ниво „ледена зала”?
- Първо, аз гледам по друг начин на спорта. Второ, аз съм Нешка Робева - един рогач, който никой не знае кого е настъпил по мазола. Така че аз не ходя да търся спонсорства, защото ги разбирам хората. Днес спонсорира Нешка Робева, а утре ще загази. Аз предпочитам сами да си изкарваме парите. Но гневът се натрупва. Някои хора се считат за недосегаеми, без контрол! Как? Ти си обществена организация - ти си длъжен! Получаваме на общи събрания счетоводен отчет. Аз трябва да наема счетоводител от висша класа, за да разгадае какво пише вътре. Това е практика! Много съм гневна, а ние искаме да правим нещо добро с „Шоу без име”.

- Със Стефан Данаилов си отиде още един добър човек. Един по един ли ще си отидат добрите хора в тази държава?
- Знаете ли, аз сега се докоснах до децата, защото с тях е бъдещето. Вярвайте ​- започнах да дишам по-свободно с тези деца. Така ми повдигнаха духа - това са толкова талантливи деца. В тях е бъдещето и трябва да се погрижим за тях.

- В тях е бъдещето, но години трябваше да слушаме идиотизма, че децата да се организират в свободното време било комунистическа отживелица.
- В това отношение съм чувала такива ругатни по свой адрес по телефона… Помня, че тогава си казах "С този човек повече няма да говоря!". Един такъв ми каза: „Стига с твоите комунистически измишльотини, ма!”. Ей така си говорим - на „ма” и на „ти”.