Никола Абаджиев, един талант, чиято кариера набира скорост в екстремна дисциплина – кайтсърфинг, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Въпреки че у нас местата, на които може да се практикува този красив спорт са малко, Абаджиев е сред световния елит.

- Здравей, Никола! Благодаря ти, че прие поканата да гостуваш в предаването „Код Спорт“! Първо – как си? Навлязохме в 11-ия месец на тази толкова сложна година, белязана от COVID-19 – пандемията обърка ли и твоите планове?

- Да, тази странна година вече е към края си. Определено беше трудно и доста неочаквано всичко това, което се случи, предполагам за всички хора. Да, в началото на годината имах различни планове, които се промениха доста. Всъщност планът беше през 2020 г. да се състезавам в Световната купа още веднъж. Февруари имаше едно състезание и след края му отложиха всички останали стартове за годината. Бях в Испания след състезанието, което се проведе в Кабо Верде. Там затвориха всичко, спряха ми университета, затвориха ни по къщите. В последния момент се прибрах в България и карах едни 3-4 доста странни месеца, затворен вкъщи. Беше странна година, имаше хубави неща, лятото си прекарах доста добре, снимахме някои проекти, които си бяхме заложили като цели. Успях и доста да потренирам през лятото, карах много. Сега се чувствам добре и се надявам догодина да ни е малко по-лесно.

Winbet - победата е емоция! (18+)

- Каква равносметка си правиш за 2020 г. и какво ти предстои в близките няколко месеца?

- Ако трябва да бъда честен, не знам какво да очаквам от годината, която идва. Ето, сега пак ни затягат и променят начина ни на живот. Имам планове за догодина, така като гледам състезания няма да има, но съм намислил други неща, свързани с кайта и с развитието ми. Надявам се да изпълня проектите, които съм си заложил и всичко да върви добре.

- Ще наблегнеш повече на тренировките.

- Да, всъщност когато няма състезания, за мен не е толкова зле, тъй като прекарвам доста време на водата, без да мисля за състезания. Честно казано, тренировките се случват по-различно, задобрявам доста. Разбира се, състезания, особено в моя спорт, са начинът, по който разбираш как се развива спортът и какво правят най-добрите. Това е шансът да науча най-новите неща. Но когато няма състезания, прекарвам много повече време със себе си и успявам да се развия малко по-различно. Всъщност не е зле.

- Съперниците ти гледат ли те странно с оглед на това, че България няма много традиции в кайтсърфинга?

- И да, и не. Повечето от кайтистите, с които се състезавам, дори не знаят къде е България. Не могат да си представят, че съм роден близо до планина и морето е от другата страна на държавата. Странно им е, но вече се познаваме. Дори световният шампион беше тук, в България, преди две години. Вече свикнаха с това. През последната година имах възможността да съм в Испания и да потренирам повече. Надявам се все повече българи да се покажат на световната кайт сцена, защото тук наистина вече има доста хора, които карат и има много силни сред тях.

- Доволен ли си от деветата си позиция в световната ранглиста?

- Да, доволен съм доста, но може и по-добре. Сигурен съм, че мога да стигна и по-напред. Особено в момента се чувствам в добра форма, но това е един добър старт.

- Сега си част от отбора на популярна енергийна напитка – как стана така, че се спряха точно на теб? Ти си вторият българин, на когото е оказана тази чест след Весо Овчаров, който се занимава с акробатичен парапланеризъм.

- Това наистина е една уникална възможност за мен. Нещо, което честно казано не очаквах, че може да ми се случи. Не очаквах, че имам някакви шансове да стана част от нещо толкова голямо. Подкрепата е на едно ново ниво за мен, отварят ми се безброй много възможности. Правя неща, които до момента не съм имал възможността да направя.

- Срещал ли си се с други спортисти от отбора като новата шампионка на „Ролан Гарос“ Ига Святек, победителя в „Ю Ес Оупън“ Доминик Тийм, аса в моторните спортове Андрея Довициозо и пилота от Формула 1 Пиер Гасли?

- Не съм се срещал с изброените. Те са наистина уникални атлети, които се надявам някой ден да имам възможността да срещна и да се опознаем. Но съм срещал други атлети – световният шампион в моята дисциплина също е в отбора. Срещал съм и други сърфисти, уиндсърфисти. Всички са доста добри хора и уникални атлети.

- Чувстваш ли подкрепа от тази общност?

- Да, определено. Споделяме еднакви идеи и си помагаме.

- През лятото постигна европейски рекорд за най-дълго разстояние по река с кайтсърф – 320 км по р. Дунав. Откъде дойде идеята за това предизвикателство? Разкажи ни за тази емоция.

- Първоначалната идея не беше точно такава. На една от срещите ни си говорихме да направим нещо, свързано с река Дунав. Нещо, което не е правено досега. И да покажем България и реката по-конкретно в различна светлина, да покажем възможностите, които всъщност има там. Тогава след дълги обсъждания с Весо ни хрумна идеята да направим нещо заедно, тъй като никога досега не е правено нищо общо между кайтсърф и парапланеризъм. След много срещи ни хрумна колко можем да изминем по реката за 12 часа. Истината е, че за мен беше едно уникално преживяване! Никога не бях правил нещо подобно. Всъщност моята дисциплина в кайта е малко по-различна от това, което правехме по реката понеже карам „strapless”, т.е. с дъска за сърф и с кайт. Там се правят трикове, хващат се вълни, а по реката беше едно изминаване на дълго разстояние. Но мина доста по-добре, отколкото очаквах и се получи наистина супер.

- Преди малко отбеляза, че момче, родено в столицата, в подножието на планината се запалва по воден спорт. Не беше ли пречка разстоянието до морето?

- В някакви моменти е било пречка, но общо взето не е било нещо, което да ме откаже или спре. Щеше да е много по-лесно и предполагам щях да съм друго ниво, ако бях роден някъде на плажа, на място, където може да се кара всеки ден, както са останалите кайтисти. Може би затова любовта ми към кайта е толкова голяма, защото винаги съм се стремял да бъда близо до водата. Когато ми е толкова далечно, може би го обичам още повече.

- Имало ли е някой, който да те подтикне към този спорт?

- Да, семейството ми. Баща ми кара уиндсърф и кайт от доста години. Всъщност цялата ни компания са кайтисти, всички обичат морето и водата. Оттам тръгна и моята любов.

- Казват, че всяко начало е трудно. И при теб ли бе така и какви са първите ти спомени от началото на твоя флирт със сърфа?

- Да, началото беше трудно. Първо карах хавайски сърф, след това уиндсърф и след това започнах с кайта. Спомням си, че първите пъти, които карах кайт, беше истинска борба. Доста си ме беше страх от водата. Първоначално не осъзнавах дали аз контролирам кайта или той мен. Но след доста битки и крещене, успях да прокарам.

- Колко е развит този спорт в България? Има ли създадени официални клубове?

- Има, да. По нашето море има клубове, в които вече и кайтът навлиза като дисциплина. През последните години спортът се разви доста. Вече има наистина много кайтисти, които през лятото карат на нашето море, а през зимата пътуват до далечни дестинации, за да могат да карат. В Бургас има едно доста голямо общество, което кара през зимата, въпреки студа. Виждам и все по-малки деца, които карат и наистина обичат спорта. Надявам се да се развие още повече.

- Дебютира в професионалния спорт преди четири години – какво научи през този период?

- Научих много и доста съм се променил със сигурност. Преди четири години ми беше първото състезание от Световната купа, на което участвах. Тогава изобщо не знаех какво е да се състезаваш, бях участвал на малки състезания в България. Научих много за това как се развива спортът, как тренират хората, за начина, по който трябва да тренирам, за да се състезавам добре. Имам ужасно много да уча, но мисля, че съм на добър път.

- Какво е да си пети в света по кайтсърф само на 18 години? Разкажи ни за тази незабравима надпревара в Кабо Верде…

- Миналата година станах пети във фрийстайл състезанието, а тази завърших втори. Чувството е уникално! Разбира се, имах и късмет. Това бяха моменти, в които наистина се усещах концентриран и се състезавах така, както трябва, защото в много от състезанията не успявам да намеря перфектния ритъм, в който да карам и да ми работи тялото. Но това са незабравими и уникални моменти и се надявам да има все повече такива.

- От кои страни са лидерите в този спорт?

- Всъщност този спорт тръгва от Кабо Верде и топ 3-4 са от тази страна, но в момента има доста силни бразилци, испанци, французи. Вече има доста карачи от много страни, които се представят на наистина много високо ниво.

- За да успееш, трябва да си талантлив или всичко е въпрос на хиляди тренировки? Как минава въобще една твоя тренировка?

- Трябва талант, трябва и любов към спорта. Моите тренировки как преминават? Всеки един ден, в който има вятър, гледам да съм на вода. Когато карам, карам за себе си. Не влизам във водата с мисълта, че сега ще тренирам точно това, за да мога на следващото състезание да го направя. По-скоро развивам себе си и по този начин развивам и карането си.

- Къде на българското Черноморие има най-добри условия за практикуването на този спорт?

- Аз прекарвам най-много време на юг, в Лозенец. Там през лятото няма много дни с вятър, за съжаление. Септември, октомври и ноември са доста добри месеци. Северното Черноморие също има много красиви места и хубави за каране. Проблемът е, че когато рядко става за каране, не отделям толкова време да обикалям и да търся нови места. По-скоро влизам там, където знам със сигурност, че ще става. Но съм сигурен, че има много места, на които може да се кара.

- Наградните фондове в този спорт са от порядъка на 25-30 хиляди евро. Може ли един кайтсърфист да се издържа само от участия в състезания?

- Ако си №1, имаш някакъв шанс, но общо взето доста трудно. Спортът е нов и все още не толкова голям. Наградните фондове са малки. Повечето кайтисти, които се занимават сериозно и живеят от това, изкарват пари от спонсори, реклами. Наградният фонд е доста малка част от проходите.

- Лесно ли се намират спонсори – ти можеш да кажеш от личен опит?

- Не е много лесно. Особено тук е доста трудно да намериш някой, който да те подкрепи сериозно и наистина да има търпение да те изчака да се развиеш добре. Трудно е да намериш в България някой, който да дава пари за кайтсърф и реално да разбере какво би му донесло това на него. Но виждам, че все повече хора имат интерес и се надявам всички кайтисти тук да имат възможността да намерят истинска подкрепа.

- Кайтсърфът за теб повече професия ли е или начин на живот?

- Начин на живот изцяло!

- Какво е усещането, когато се качваш на дъската?

- За мен това е най-ценното, че всяко каране е различно. Дори да съм на едно и също място, условията са различни, всеки път се чувствам различно и винаги опитвам нови неща, осъзнавам нови неща, докато карам. Всяко каране е уникално само по себе си.

- Преди състезание имаш ли още предстартова треска или бе по-скоро в началото на твоята кариера?

- Да, има. И става все по-голяма, защото вече нивото е все по-високо. Особено, когато вече се състезаваш по-сериозно и зад гърба ти стоят спонсори и хора, които са вложили време и средства в теб, стресът става по-голям.

- Практикуваш ли и други екстремни спортове и къде адреналинът е най-голям?

- Да, практикувам доста други спортове. През зимата карам сноуборд, от пролетта до есента карам планинско колело, катеря се, карам други видове сърф. Гледам да се занимавам с възможно най-много неща, защото смятам, че всеки един такъв спорт ми носи нещо. Най-голям адреналин е в кайтсърфа, понеже там най-много се опитвам да надмина възможностите си и там вкарвам най-много енергия.

- Състезанията са те отвели на най-различни точки по планетата, изпълнени с много екзотика. На кое място се чувстваш в свои води и кое те впечатли най-много?

- Бих казал, че в свои води в момента се чувствам в Испания, в Тарифа, където живея. Това е един от най-известните кайт спотове в света в момента и в Европа със сигурност най-известният. Там съм прекарал най-много време, там познавам хората и условията. Затова се чувствам по на място. Но покрай състезанията съм видял наистина уникални места, впечатляващи и страшни. Мавриций и Кабо Верде са едни от местата, които са ме впечатлили най-много.

- До колко години един кайтсърфист се развива и може да участва конкурентно в състезание?

- Мисля, че един кайтсърфист може да се развива винаги. Винаги има какво да научи за кайта, за себе си и за природата. В момента най-големият състезател е на 37, той е в топ 3 и е от Кабо Верде. Честно казано не мога да преценя до колко години можеш да се състезаваш. Ако се чувстваш добре, силен и уверен, можеш да продължаваш винаги.

- Учиш „Океанология“ – защо реши да се насочиш към тази не толкова популярна специалност?

- Защото имам голям интерес към водата и към океана, а не знам толкова много за него. Интересно ми е да го видя в една друга светлина. Не само да съм там, за да карам сърф, а по-скоро да науча и нещо повече за него.

- А помага ли ти по някакъв начин в кайтсърфа?

- Все още не. Даже ученето ми отнема малко от времето за каране. Но предполагам, че в следващите години ще науча доста за това как работи морето, вятърът, вълните…

- Спомена, че живееш в Испания. Има ли нещо от местната култура, с което още не можеш да свикнеш?

- Мисля, че след прекараното време там, свикнах. Испанците приличат доста на българите, ако трябва да бъда честен. Отворени хора са, доста лесни за комуникация. Разбира се и там има хора, чиято компания не е толкова приятна, но общо взето свикнах с начина, по който те живеят. Особено в Тарифа, това е доста малко градче, което живее от кайтсърфа. Общо взето повечето хора, които прекарват зимата там, са кайтсърфисти. Атмосфера с доста приятни хора.

- За какво мечтаеш и къде се виждаш например след 10 години?

- Мечтая да карам кайт и да бъда близо до водата. Честно казано, нямам ясна представа за бъдещето. Не знам къде ще бъда дори след една година. Но имам една цел – да бъда близо до водата и да правя това, което обичам.

- Мислил ли си с какво ще се занимаваш след кайтсърфа?

- Честно казано, не. Предпочитам да изживея този момент. Затова и уча, за да имам някакъв друг вариант след кайта. Надявам се животът ми да се завърти около кайта и да мога да го правя още дълго.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+