Треньорът на Арда (Кърджали) Николай Киров гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Бившият вратар се превърна в един от най-търсените специалисти в българския футбол. Роден е в Пловдив през 1975 година и почти цялата му кариера е минала в пловдивските Марица и Ботев. Той е хит сред треньорите, въпреки че до преди година на тази позиция бе работил единствено в родния си Пловдив. И там проби до голямата сцена след като предвождаше Ботев в победния поход към Купата и Суперкупата на България. Наричат го Белия, а прякорът му е даден от най-известния ни международен съдия Атанас Узунов. Причината са светлата му коса и бялата му кожа. Миналата година спортните журналисти го избраха за най-добър треньор на 2020 година, но не заради работата в Пловдив, а за успехи в неговото ново предизвикателство в Арда. Съвсем скоро му предстои нов опит да спечели Купата на България при трето участие като треньор в спора за трофея.

- Г-н Киров, здравейте за втори път на терена на „Код Спорт“! Първият въпрос е свързан с това, че преди малко повече от година поехте Арда. Имаше известни колебания. По принцип се приема, че всяко начало е трудно, но какво конкретно ви мъчеше в този период
- Здравейте и от мен! Поех Арда в доста труден период – точно в разгара на пандемията. През това време доста беше променен отборът на Арда, бяха напуснали 16 или 17 човека и трябваше да се гради изцяло нов състав. Хубавото беше, че имах 7 мача на разположение, в които да преценя качествата на тези състезатели, които трябва да останат в отбора и евентуално какви да бъдат селектирани. В общи линии това беше от селекционен въпрос проблемът. Разбира се, имаше и огромен спортно-технически, тъй като състезателите над два месеца не бяха тренирали. Беше труден период, но хубавото е, че можахме и имахме времето да си направим изводите за това как трябва да изглежда Арда през новия сезон.

efbet - 1000 лв. Нов Онлайн Казино Бонус

- Имаше ли определен момент, в който си дадохте сметка, че Арда има потенциал да направи най-успешния си сезон в историята или нещата се случиха в движение?
- Просто проблемите бяха толкова, че нямаше време да мислим чак за някакво голямо бъдеще. Гледахме да разрешим текущите проблеми, които имахме със състава, най-вече относно селекцията на състезателите, които трябва да бъдат привлечени и техният профил. Затова не сме разсъждавали въобще за някакво конкретно бъдеще. Беше трудно и в началото на новия шампионат, но лека-полека съумяхме да избистрим най-основна единайсеторка. След като изиграха няколко мача, взаимовръзките между тях се подобриха и представянето ни започна да се подобрява.

- С кое наследство искахте на всяка цена да се разделите в клуба и какво ново въведохте в Арда?
- Чисто спортно-технически клубът се беше разделил с достатъчно хора, повече трябваше да бъдат привлечени. Имахме да свършим доста работа от физическо естество най-вече, заради месеците, в които отборът не беше тренирал. Имахме тази възможност около три седмици. Разбира се, най-важното беше да се вдигне самочувствието на отбора и състезателите, защото там виждах, че има все още върху какво да се работи.

- Клубът се раздели, както казахте, с много чужденци. Това ваше изискване ли беше при преговорите да поемете поста или просто решение на ръководството?
- Аз заварих отбора в това състояние. Раздялата със състезателите беше преди аз да поема състава. Мое изискване, което съвпадаше и с мнението на ръководителите, беше да се набляга повече на български футболист и по възможност млади българи. Затова бяха насочени натам нашите усилия относно селекцията.

- Да разбираме ли, че вашата политика е с повече българи и с по-малко чужденци?
- Да. Това го показва моментният състав на представителния отбор. На този етап такава е нашата политика. Разбира се, имаме и няколко чужденци, но тяхната бройка е минимална.

- Как ще коментирате това, че когато играха ЦСКА и Лудогорец имаше 21 легионера от 22-мата на терена?
- За никоя лига това не е приятно, особено пък за националните отбори – младежкият и представителният на страната. Много са факторите, поради които се стига до това. Не мисля, че това, че няма български състезатели е основният фактор. Разбира се, в днешно време школите по-бавно преустройват своята работа, за да могат да захранват представителните отбори с български състезатели, но това не е основната причина. Просто бързото търсене на успехи от страна на ръководителите на водещите клубове води до това нещо. Бързото влизане в евротурнири, където евентуално да направят трансфери или да влязат в касите им свежи средства и търсенето на всяка цена на успехи води до това нещо. Разбира се, всеки клуб си има своята политика и не може да се сърди никой. Нашият клуб работи по различен начин. Надявам се да постигне успехи, които да покажат, че има и друг път.

- Публична тайна е, че сте имали разговори за национален селекционер на България. Веднага ли взехте решение или обмисляхте офертата?
- Имах разговори при предния избор на национален селекционер, когато се избра Георги Дерменджиев. Имах разговори с човек от Изпълкома на БФС, но до моя избор не се стигна и няма какво да се коментира.

- Очаква ви финал за купата на България срещу ЦСКА. Във футбола ни се шегуват, че има някаква магия, която ви помага в треньорските дуели с Любо Пенев – чували ли сте за това?
- Четох го в няколко сайта, но на финала се среща Арда срещу ЦСКА. Статистиката на треньорите, които водят в момента тези състави, мисля, че е не от голямо, а от никакво значение. Не смятам, че това ще е водещ фактор във финала.

- Какво очаквате от финала? Ролята на Арда на аутсайдер срещу ЦСКА вероятно помага на вашата стратегия.
- Очаквам труден двубой. Мисля, че в такива мачове аутсайдери и фаворити няма. Няколко са елементите, които биха помогнали на един от двата състава да спечели – най-вече концентрацията, дисциплината и самочувствието на състезателите вътре на терена. Надявам се да съумеем да подготвим нашите футболисти по най-добрия начин именно в тези три елемента, защото те са водещи за един успех на финала.

- Плюс или минус е това, че във вашия отбор има не малко бивши кадри на ЦСКА?
- Пак мисля, че не е от голямо значение. Хубавото е, че има около петима състезатели, които са печелили този трофей, което е важно. Знаят как се играе финал и са участвали във финали. Мисля, че тук е по-важното.

- Мислили ли сте в посока, ако Арда се класира за новия турнир Лигата на Конференциите, какви ще бъдат амбициите и как ще повлияе това на клуба? Изобщо готови ли сте за някакви по-радикални действия в посока напред?
- Дай боже да има такова класиране! Затова и в момента са много важни мачовете в шампионата, защото четвъртото място дава право на бараж за участие в Лигата на Конференциите. Дори и да има такова класиране, не мисля, че трябва да се правят някакви кардинални неща. Просто наистина трябва да се надгради отборът, но не с много хора, а с точните играчи на точните позиции.

- Как усещате атмосферата в Кърджали сега? Има ли еуфория около футбола? Може ли да се каже, че сте на гребена на вълната?
- Усеща се доста настроение в самия град. За жалост, досега публиката не можеше да ни подкрепя, но независимо от това извън стадиона доста хора ни подкрепят, чакат ни след важните мачове при гостуванията, посрещат ни много хора на стадиона. Това показва, че Кърджали е един футболен град, който се радва в момента на нашите успехи.

- Кажете ни нещо повече за вашата кариера, минала почти изцяло в родния Пловдив. Кой е най-големият мач за вас или най-паметното ви спасяване?
- Като състезател няма смисъл да говоря за моята кариера, която премина отдавна. Хубавото е, че съумях да стигна до Висшата лига. Имам мачове за младежкия национален отбор. Само хубави спомени от футболната ми кариера като състезател. Тя прекъсна доста рано – на 27 години. Така че вече повече стават годинките, в които съм треньор.

- Лесно ли се преминава от Марица в Ботев? Имахте ли някакви проблеми?
- Не, абсолютно никакви. Преминаването на състезатели от Марица в Ботев (Пловдив) в годините се е случвало постоянно. Най-голямата легенда на Ботев Динко Дерменджиев, бог да го прости, е именно юноша на Марица (Пловдив). Има още доста, да не ги изреждам като имена. Доста от сериозните състезатели в Ботев са преминали от отбора на Марица. Неговата цел беше да захранва двата пловдивски клуба, които тогава бяха в елитния шампионат.

- Спомням си, че в предишното ви гостуване в „Код Спорт“ доверихте, че 11 месеца сте работили без заплата в Спартак (Пловдив). Това дали кали добре вашата кариера за родната футболна действителност?
- За жалост го има това нещо в българския футбол, не е приятно. Но пък моментите в Спартак (Пловдив) бяха доста приятни от спортно-техническа гледна точка. Успяхме да се класираме за бараж за влизане във Висшата лига, който така и не изиграхме и де факто отборът на Светкавица (Търговище) тогава влезе на нашето място в елитната група. Спортно-технически се получаваха нещата, имахме много добър колектив в съблекалнята, който съумяваше да се справя с тези финансови проблеми.

- Подобрява ли се самочувствието на българския треньор, неговият статут? Нещо променя ли се през годините? Много се дискутира въпросът, че треньорите са много лесна жертва на собствениците.
- И това е вярно. Мисля си, че се подобрява самочувствието. Влиза една вълна от нови млади треньори. Важното е обаче да им се дава шанс и собствениците да имат търпение към тях. Няма как за месеци, седмици или дни да се случат промените в един състав. Мисля, че чисто документално защитата ни е доста малка, което също влияе на бързите решения на ръководителите. Но е доказано, че колкото по-трайно време работи един треньор, толкова по-радикални са промените и отборите изглеждат по много по-добър начин, когато се е работило няколко години с един състав. Дано и ръководителите в България го разберат.

- Малко черен хумор – шегуват се, че с чуждестранен паспорт трябва да подписвате договори, ако искате да сте защитени в България.
- Де факто е така. Така се случват нещата, не знам поради каква причина. Дай боже на никой да не му се налага да се занимава с такива неща. Сигурен съм, че на никой треньор не му се иска това да се случва. Но все пак всеки има достойнство и самочувствие и когато се налага, си търси правата.

- Липсва ли ви дербито Ботев – Локомотив? Как изглежда то отвътре – може ли да кажете сега, когато не сте ангажиран пряко с „жълто-черните“?
- Доста сериозен двубой, в който напрежението върху треньорите е най-голямо. Подготовката за един такъв мач е доста различна. Много е трудно преди тези срещи, но започне ли един път мачът, влизаш в него и забравяш за всичко.

- Тежко ли преживяхте загубата с 0:6 от Локо?
- Не ми беше приятно по никакъв начин. Не крия никога, че имам симпатии към отбора на Ботев. Не ми беше приятно, но най-вероятно най-тежко тогава е било на треньорите и на състезателите на клуба.

- Като треньор поехте Ботев през 2016 г. и веднага взехте купата, после и Суперкупата на България. Това ли беше максимумът като потенциал на тима?
- Към този етап, да. Мисля, че тогава направихме грешка – не надградихме отбора. А още по-лошо – в края на трансферния период през лятото, когато завърши мисля нашето добро представяне в евротурнирите, се разделихме с двамата ни най-добри състезатели тогава – Виктор Генев и Омар Косоко. Именно това ненадграждане повлия отборът да не продължи да се развива. По принцип през целия ми период, докато бях треньор на Ботев, това беше практиката. Беше ни ясно, че трябва да влизат свежи средства в касата на клуба. В абсолютно всеки трансферен период се разделяхме с най-добрите ни състезатели. Няма как да намерим техни заместници, а камо ли да се надгражда отборът и да се търсят по-добри резултати. Но това беше решение тогава на ръководителите. Не толкова решение, ами и ситуацията в клуба беше такава – доста трудна от финансова гледна точка. Налагаше се да помагаме и в това естество.

- Казахте, че няма фаворити и аутсайдери във финал. Може би е така, но се считаше, че Ботев е фаворит срещу Локомотив в загубения финал за купата – това ли сложи началото на раздялата ви с Ботев?
- Безспорно загубеният финал е основната причина за раздялата ми с Ботев, независимо, че малко по-рано започнах да усещам, че се случват някои неща, но и това е без значение. Ако бяхме спечелили финала, най-вероятно нямаше да се разделим. Определено най-трудният и най-тежкият ми двубой в кариерата. Най-тежкият момент в живота ми от спортно-техническа гледна точка. Доста трудно преживях тази загуба, но се надявам, че съм си направил нужните поуки и съм взел нужните уроци.

- Позарасна ли раната?
- След като поех отбора на Арда, самите двубои те карат да мислиш единствено за тях и за представянето на Арда. В момента мислите ми са насочени изцяло там.

- Очаквахте ли миналата година да ви изберат за Треньор №1 в България във футбола?
- По никакъв начин. Просто беше доста странна година, доста трудна година за абсолютно всички треньори, затова който да беше спечелил, го заслужаваше.

- Усеща ли се признанието на колегите? Има ли промяна в отношението?
- Не. Аз специално имам добри взаимоотношения с абсолютно всички колеги в българския футбол. Не мисля, че това доведе до някаква промяна.

- Ако трябваше вие да посочите кой да е №1, имате ли фаворит?
- Пак казвам, че който и да беше спечелил през тази година, го заслужаваше, защото чисто спортно-технически на абсолютно всички ни се наложи да работим в ситуации, в които никога не ни се беше налагало. Да взимаме решения на база на неизвестни неща. Най-вече карантините, които се наложиха в абсолютно всички отбори, които естествено водят след тях доста трудна ситуация, в която самите футболисти пристигат след тях. Беше ни доста трудно и който и да беше спечелил това отличие, мисля, че го заслужава.

- Ще се съвземе ли футболът след пандемията?
- Дай боже! Мисля, че вече започват да се съвземат отборите. Вече се води дългосрочен тренировъчен процес, не се налага цели отбори да прекъсват този процес и това е най-важното в един състав. Нещата започват да се нормализират.

- Мислите ли един ден да опитате и работа в чужбина?
- Разбира се. Независимо че българските треньори все още не се котираме, има ли възможност за чужбина, всеки би опитал. Интересното е, че нас не ни котират все още в чужбина, а колко чуждестранни и именити треньори дойдоха в България в годините и не можаха да се справят със ситуацията. Така че не мисля, че в България се работи по-лесно.

- Имали ли се през годините преговори с грандовете ЦСКА и Левски? Ако ви поканят, бихте ли приели такава оферта?
- Не, на този етап не се е стигало до такива преговори. Всеки един треньор иска да се развива в своята професия. Когато бъде поканен от някой гранд, е нормално да обмисли такова предложение.

- ЦСКА и Левски ли станаха по-слаби или конкурентите им по-силни?
- Ситуацията в тези два клуба в последните години ги кара да бъдат в това положение. Имат си своите проблеми чисто организационни, чисто финансови. Когато един клуб има такива проблеми, няма как да се развива. През това време пък един друг отбор се разви с доста бързи темпове, имам предвид Лудогорец, и ги изпревари доста. Мисля, че тяхната цел в момента е да ги достигне. От шампионат на шампионат това започва да се случва. По-предната година доста бяха поизравнени нещата, дори и откъм точков актив. В момента Лудогорец отново е напред, но чисто игрово мисля, че започват да го стигат.

- Един въпрос на база на вашата позиция - треньорският пост. Може и да не ми отговорите конкретно, но принципно какво мислите по конгресната тема за БФС? Наложителни ли са промени в българския футбол - смяна на кръвта в ръководството, някакви по-генерални неща? Говори се от години за създаване на школи, за приемане на модел от холандци, от испанци… Как виждате вие генерално нещата?
- Доста неща в годините се случваха. Имал съм възможността като директор на школа именно с това нещо да се занимавам доста по-детайлно. Говореше се доста време за такива модели. Не мисля, че е нужно да се взимат готови модели, защото доста голяма част от тях са неприложими в България. Най-важното беше да се започнат базите, няколко отбора съумяха да ги направят. Чисто методически е важно да бъде изградена такава методика за развитие на детско-юношеския футбол, но за нейното създаване наистина се иска доста голям брой специалисти от всяко едно естество и много голямо финансиране. Запознат съм с моделите в Швейцария и Белгия. Знам колко хора се занимават с това нещо и то сериозни специалисти, доказани научни специалисти. Така че организацията на едно такова нещо е доста трудна и от финансова гледна точка. Но рано или късно това трябва да се случи. Което ръководство съумее да задвижи именно това колело, ще е успешно ръководство на Футболния съюз.

- Може би е необходим микс от старите кадри и нови хора, които са амбицирани нещо да се случи и с повече енергия.
- Въпросът е именно нещо да се случва, независимо какви са кадрите и какви са хората. Именно в детско-юношеския футбол почти нищо не се случва от над 15 години насам и после се чудим защо нещата на национално ниво са на такова равнище. Там е разковничето, но иска много работа, сериозно финансиране, сериозна организация най-вече. Мисля, че има хора в България, които могат да го направят. Въпросът е те да бъдат събрани, да има единомислие, да бъдат организирани и разбира се, финансирани, за да го свършат.

- Има една друга спорна тема – дали само на млади играчи трябва да се заложи в националния отбор с риск да се претърпят и някои поражения или да се викат най-добрите, както е по принцип?
- На практика в света няма отбор, който да е съставен само от млади състезатели. Винаги трябва и рутина, и опит вътре в един състав, които да дават самочувствието и да поемат отговорността в трудните моменти. Но според мен мнозинството трябва да бъде именно такива млади състезатели.

- Накрая кажете нещо в личен план – остава ли ви време за почивка, как релаксирате? Връщате ли се всеки свободен ден в Пловдив?
- Хубавото е, че в личен план всичко е наред. Моето семейство стои твърдо зад мен, независимо че се налага да съм далеч от тях. Разбира се, използвам всяко едно свободно време да съм с тях. Дали те ще пътуват до Кърджали, дали аз до Пловдив, няма никакво значение. Важното е, че винаги са били зад мен и ми помагат в трудните моменти.

- Какво ще означава за Арда успешен сезон?
- Успешен сезон за мен е едно класиране в Лигата на Конференциите, а, дай боже, и трофей!

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+