Бабатунде Адениджи бе изненадващ трансфер в зимната селекция на Левски. За пръв път от години "сините" решиха да вземат футболист направо от Африка. Преговорите със Съншайн Старс се проточиха доста, но в крайна сметка Тунди, или Тигъра, както го кръстиха феновете, дойде в София. Адаптирането му бе бавно, но от лятото успя да се превърне в основна фигура в атаката на столичани.
- Бабатунде, остават шест мача до края на есента и от вас ще се очаква да вкарвате, за да може Левски да не изостава от Лудогорец. Готов ли сте за тази задача?
- Аз винаги съм подготвен, защото знам, че очите на всички са насочени към мен във всеки мач и винаги се очаква много не само от мен, но и от останалите. Футболът се състои от победи, равенства и загуби. Аз обаче вярвам, че ще победим във всеки един мач. От началото на първенството излизаме с това настроение. Ние сме семейство и вярваме в нашата сила. И всички крачим като един към целта.
- Ще може ли Левски докрай да води битка с Лудогорец за титлата?
- Когато стартира първенството, си казахме, че трябва да спечелим трофей. Не да вземем един или друг мач, а да вдигнем купа. Лудогорец си имат свои планове, но ние сме Левски, и ние имаме такъв. И го следваме. Не мислим за този или онзи. Ако гледаме само към Лудогорец, ще загубим фокуса върху своята задача.
- Мисията ви се смята за невъзможна, защото специалистите са категорични, че Левски е далеч от класата на Лудогорец.
- Футболът за мен е и въпрос на умения. Вижте какво направи Лестър Сити, никой не ги броеше за нищо, защото играчите им вземали по-малко пари от тези в Ман Юн и Ман Сити. Затова нещата не са само трансфери и пари трябва да имаш и талант. А най-важното е да покажеш именно него на игрището и да имаш подкрепата на съотборниците си. Вярвам, че ние можем да спечелим нещо.
- Предстои директен сблъсък, който може да се окаже доста решаващ.
- Както ви казах - в тази игра всичко е победи, равни и загуби. В един мач може да играеш слабо и да биеш, а в друг да си силен и да загубиш или да направиш равен. Аз знам само, че трябва да отидем там и да спечелим. Дотогава обаче има доста време. Не можеш да мислиш за три мача напред. Сега е наред Монтана. Ако не се съсредоточим върху тях, а мислим за Лудогорец, ще загубим. Така че трябва да мислиш мач за мач. И да биеш.
- Стана студено, свикнахте ли с температурите у нас?
- Нормално, тук времето се мени, но това не е извинение. Ако мислиш само за мача, как да вкараш и да победиш, то няма да ти е студено. Затова съм окей.
- Постоянно се говори, че от родината ви следят вашите изяви и може да попаднете в националния отбор. Имате ли за цел да участвате в турнира за Купата на Африка, който предстои?
- Вярвам, че един ден ще ме повикат. Знам също, че има много нигерийци по цял свят. Доста от тях играят в топ първенства като Италия, Англия, но важното е, че и за мен се чува. Ако играя добре, ще ме извикат, убеден съм.
- Какво ще стане обаче, ако трябва да избирате между Левски и Нигерия?
- Винаги трябва да се жертваш за своята страна. Така е и във футбола. Затова, ако ме повикат, ще отида. Зависи и от ситуацията. Първо ще погледна телефона си, ако ми се обадят, и ще се запитам дали избират мен, или просто трябва да запълня дупката, защото някой друг не е дошъл. Ако е заради мен и качествата ми - няма да се колебая и тръгвам.
- Успяхте ли да свикнете с живота у нас, защото, преди да дойдете тук, не бяхте напускали Нигерия?
- Да. Когато ми отправиха офертата, видях, че това е мирна и хубава страна. София също е голям и модерен град в сравнение с този в Нигерия, от който дойдох. България просто е много добро място.
- Имали ли сте проблем с расизъм на терена, от трибуните или на улицата?
- Не, напротив, когато изляза на улицата, много хора ме спират, за да си говорят с мен. Правят си снимки с мен, давам автографи, защото Левски е най-популярният отбор в България. Ставаш епицентър на внимание. Не вярвам да имам някакви проблеми и занапред. Знам, че хората тук като цяло са мирни и доброжелателни.
- Роднините ви вярват ли, когато им разказвате, че тук се радвате на интерес като на най-големите звезди от Нигерия?
- Те бяха много щастливи още когато подписах, защото знаят, че футболистите не се задържат дълго на едно място, а пътуват много по цял свят. Сега бих посъветвал и други нигерийци да дойдат тук, защото страната е много хубава и няма да имат никакви проблеми.
- Познавате ли ваши сънародници, които са играли преди вас в Левски?
- Да, Гарба Лавал. Имаше и един друг, който е от Лагос.
- Ричард Еромоигбе?
- Не.
- Екундайо Джайеоба?
- Да, Дайо. Той е от Лагос, голям град, а аз съм от Акуре.
- Колко е голям той?
- За Нигерия не е малък, но не може да се мери с Лагос.
- В страната ви има доста проблеми.
- Да. Имаме нов президент. Икономиката не върви. Хората са тъжни, забравиха какво е радост
- Страната ви също така е под постоянна терористична заплаха.
- Те малко поутихнаха. За мен най-лошото е, че страната е икономически зле, пазарите не вървят.
- Значи войните между религиите не ви плашат толкова?
- Не. Те идват от бедността.
- Сам ли сте тук, или живеете с приятелка или роднини?
- Не. Имам си само един приятел - Франсис (б.р., крилото Нар). Е, разчитам и на един българин. Още обаче нямам приятелка.
- Как се справя сам чужденец в България?
- Имам лаптоп, плейстейшън, когато ми писне да играя, отивам в моловете и се разхождам там.
