Олимпийската шампионка по академично гребане Здравка Йорданова е родена на 9 декември 1950 г. в София. Нейна партньорка на двойка скул е Светла Оцетова, с която печелят златото от Олимпиадата в Монреал 1976 и световна титла в Нова Зеландия 1978 г. Имат още два сребърни и един бронзов медал от световни първенства. 

Здравка Йорданова завършва телевизионна журналистика и от 1986 г. работи като журналист – във вестник „Спорт“ и в други издания, била е коментатор на Евроспорт.

Член е на изпълнителния комитет на Българския олимпийски комитет. Била е и посланик на България за спорт, толерантност и феърплей към Съвета на Европа. От 1991 г. е председател на Българска федерация за ветерани спортисти, на които се е посветила в последните години.

Йорданова даде интервю за вестник "Доктор":

- Г-жо Йорданова, носило ли ви е здраве и късмет името Здравка?
- Родена съм в деня на Света Анна и е логично да се казвам Анна или Елена като баба ми, но моята кръстница Здравка много настояла да взема нейното име. Не мога да се оплача от името си. Нямах сериозни проблеми със здравето. Орисниците ми са били добри. Успях да се съхраня без травми в спорта и да постигна целите си.

- Какви са плюсовете да бъдеш на 70?
- В сравнение с буйната ми младост си смених целите и приоритетите. Сега животът ми е сякаш по-смислен. Живея с удовлетворение от добре свършената работа през годините. Имам свободата да следвам желанията си, защото по време на спортната ми кариера ограниченията бяха много. Не се оплаквам, защото бяха в името на олимпийска и световна титла. Но сега имам свободата да решавам с какво да се занимавам. Имам и повече време на семейството и приятелите, което ми липсваше преди. 

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

- Когато приключихте със състезателната кариера, какво си позволихте, когато спряхте да тренирате?
- Позволих си лукса да почивам. Дълго време не се занимавах с нищо, което не беше добре. Тялото ми беше свикнало с огромни натоварвания и изискваше по-постепенно оттегляне от спорта. Само че аз го направих рязко и едно от неприятните последствия беше напълняването. Дълго време не го смятах за проблем. След това започнах да мисля за поправяне на грешките и си наложих програми на хранене и движение. Не говоря за диети, защото всяка диета води след себе си рано или късно до свръхвъзстановяване на теглото. Организмът е хитър и когато го лишаваш от храна, в първия случай, когато му я подадеш, я взема и я трупа по тялото. Ето защо спазването на диета е много зловредно. Ако следваш програма с добър ритъм на хранене и движение, резултатът е добър.   

- Какви бяха вашите програми?
- Имах добър опит с прочистващата система с кленов сироп, който се пие по схема. Това води до прочистване на цялото тяло от токсини и най-вече на червата. Прави се поне 2 – 3 пъти в годината, защото организмът наистина има нужда от вътрешно прочистване. Това е драстична мярка, защото според това дали прочистването с кленов сироп е било 3, 5 или 10 дни, се изисква още толкова дни внимателно захранване. Така организмът привиква постепенно към нов ритъм на хранене. Като добавиш към това и движение, води до добър резултат. Освен това аз приложих и матрично-ритъмна терапия, която въздейства на клетките в дълбочина и раздвижва мускулите. Това е вид масаж с уреди. Предизвиква клетките да се детоксикират, да бъдат по-жизнени. Тъканите стават еластични. 

- Сега какъв начин на хранене сте възприела?
- Понеже ежедневието ми е натоварено, трудно мога да спазвам часове за хранене. Стремя се редовно да се храня. Защото нередовното хранене също води до наднормено тегло. Най-гибелно е, когато цял ден не си ял и вечер се нахвърлиш на всичко на масата, озверял от глад. Сега се опитвам, когато почувствам глад, да хапна нещо малко. По-добре е да хапнеш по мъничко 5 – 6 пъти на ден, отколкото да ядеш само вечер и да преяждаш. 

- Какво е ежедневното ви физическо движение?
- Отдавна не съм влизала в лодка. Сега обичам да плувам, да карам ски. Но напоследък за моето ежедневно движение сутрин и вечер допринася кучето ми. Благодарение на него започнах да ставам по-рано и се оказа много приятно да вдишвам утринния въздух.  

- Някакви травми имате ли от спорта?
- Аз съм един от малкото професионални състезатели, излезли „сухи“ от водата – без травми. Единственият сериозен инцидент в кариерата ми беше на Белмекен – пристанът за лодките се стовари върху крака ми. Водата се беше оттеглила и пристанът беше останал на стотина метра от езерото. Целият отбор от тридесетина души опитахме да го преместим до водата с приплъзване по едни трупи. Леко повдигахме пристана, трупите започваха да се търкалят и пристанът да се плъзга по тях. Изрично ни предупреждаваха никой да не стъпва близо до трупите, но улисана в повдигането, бях стъпила от двете страни на дървото. То започна да се търкаля, захвана крака ми и го мачкаше както точилка тесто. Нададох неистов писък и както отборът едва помръдваше нагоре пристана, изведнъж го вдигна на половин метър. Издърпаха ме и ми пуснаха краката в леденостудената вода. После ме закараха в медицинския център на спортната база Белмекен. Очаквах, че кракът ми е станал на кайма и че ще приключа без време с гребането. За моя изненада имаше само външно охлузване. Това благодарение на меката почва, която е поела крака. Имах ден-два почивка и обратно в лодката, защото инцидентът се случи в годината на световното първенство по гребане в Нова Зеландия. Имаше Господ и стигнах до световна титла. 

- Пиете ли лекарства за нещо и лежала ли сте в болница?
- Лекарството е последното нещо, към което прибягвам, когато настина например. Като състезател отказвах да пия хапчета и затова отнесох много наказания, включително финансови. За съжаление пия лекарства за високо кръвно налягане. Още по време на спортната ми кариера имах склонност към повишаване на кръвното при високи натоварвания. Но при мене това вероятно е генетично. 

Като малка ми правиха пластична операция – опитаха да заличат един родилен белег на крака ми, но не успяха. Оттогава не съм опитвала да го махам. Не ми пречеше. Втория път съм лежала в болница заради раждането на сина ми. 

- Трудно ли беше раждането. Някои спортистки твърдят, че стегнатата мускулатура затруднява раждането.
- Не, напротив. Мускулатурата ти помага. При мене вероятно доста лесно е било, защото нямам тежки спомени от раждането, каквито много жени разказват. Всичко беше нормално, естествено, без усложнения, въпреки че синът ми се роди голямо бебе – 4,210 кг. Смятам, че за лекото раждане ми помогна и спортуването. 

- Какви са впечатленията ви от ветераните спортисти, чиято спортна федерация оглавявате над 20 години?
- Откакто започнах да се занимавам с ветерани, видях истинското лице на спорта. Много от тях са изключителни ентусиасти. Те обичат да се състезават с огромен хъс, а някои от тези хора тренират вероятно повече от елитните спортисти и се чувстват добре. Един от тях е Танчо Тенев – на 93 години. Миналата година спечели седем медала от световното първенство по плуване за ветерани в Южна Корея – два златни, два сребърни и три бронзови. Участва дори в скоковете във вода, като спечели златен и сребърен медал. Освен това печели медали от балканиади по лека атлетика. Участва и в състезания по вдигане на тежести. Преди седмица дойде във федерацията да докладва, че се чувства добре. Тъкмо беше ходил на санаториум за възстановяване. За съжаление отмениха Световните мастерс игри в Токио през 2121 г., които всъщност са олимпийските игри за ветерани. Танчо Тенев се канеше да участва. (Тенчо Тенев почина в края на декември 2020 г. – бел. ред.) Имаме друг спортист, плувец от Варна, по-възрастен от Танчо с една година. В ските има над 80-годишни. Сред жените някои състезателки са на 75 – 77 години. Една скиорка от Самоков дойде да се състезава след операция на двете тазобедрени стави. Уникално! Тези хора заслужава да се говори за тях. Те са пример и за младите. Ветераните в тениса на маса и в бадминтона са си направили първенство. Поели са шефство над деца и децата идват да играят с тях. Понякога играят три - четири поколения в семействата. Това е естествена приемственост в спорта. Ветеранското движение сме най-социално ангажираната спортна организация и създаваме модели на подражание. 
МАРА КАЛЧЕВА/"ДОКТОР"