С Асен Златев говорим за Наим Сюлейманоглу, който си отиде от този свят преди няколко дни на 50-годишна възраст. Българският олимпийски шампион от Москва 1980 година бе на погребението на Наим в Истанбул заедно с още няколко бивши наши щангисти. Асен Златев е още трикратен световен шампион (1980, 1982, 1986) и петкратен европейски (1980, 1982, 1984, 1985, 1987). Естествено, връщаме го и назад във времето, за да си спомни за част от успехите и медалите, които е донесъл на България.

-Господин Златев, бяхте на погребението на Наим Сюлейманоглу, наистина ли имаше толкова много хора, дошли да изпратят великия шампион?
-Половин Истанбул се беше притекъл в джамията. Трудно стигнахме до него, но беше напълно нормално. Приживе го използваха за своята пропаганда, включително и политици. И с неговата смърт също стана така.

-Видяхте ли се с някои от близките му?
-Беше майка му, но женицата не беше адекватна, изглежда беше под упойващи вещества, което е нормално. С брат му се видяхме. Естествено, че ни позна. Каза ни, че е много благодарен, че сме дошли да уважим нашия приятел в последното му изпращане. Насълзиха му се очите. Братът на Наим също беше щангист, или поне се опитваше като по-млад. Стана му много мило и приятно, че ни видя сред хората, дошли да изпратят Наим. Пирос Димас (б.а – трикратен олимпийски шампион – 1992, 1996, 2000) е бил там, но не го видяхме. Успяхме да поговорим с друг противник на Наим през годините – Валериос Леонидас. Бяхме приети от министъра на спорта на Турция като другари и приятели на Наим, както и негови съотборници в израстването му като спортист. Навсякъде в речите се споменаваше, че Наим Сюлейманоглу отива в Турция от от Булгаристан.

-Какво е първото, което се сещате за Наим?
-Най-големият щангист за всички времена, откакто съществува съвременното вдигане на тежести. Толкова! Нямаше нещо, което да не му е направено точно.

-Как постигна тези резултати – с много труд, талант, правилни треньорски решения?
-Всички тези неща не си противоречат. Той е сто процента талант, но и сто процента труд, естествено – нямаше да бъде този Наим, ако не беше създаден в българската, най-добрата школа за всички времена. И когато замина за Турция, беше напълно създаден и оформен състезател. Напълно готов спортист с възможности да бъде ръководител на този спортен процес. Затова съумя да ръководи себе си, когато излезе извън тази школа. Но основата беше българската методика на подготовка. И ако не беше бойкотът – този срамен бойкот, първо от американска, след това и от наша страна, Наим щеше да участва на игрите в Лос Анджелис. Така той щеше да бъде участник на 5 олимпиади с възможност да вземе 4 златни и един сребърен или бронзов медал.

-Това с неговото бягство как го приехте?
-Приехме го нормално, това беше част от политическите въртележки навремето. Мисля обаче, че той не го прие нормално. Това, което съм говорил с него и което е споделял на наши колеги, е, че когато е заминал, му е било мъчно за България и че много страда. Естествено, това го е споделил на четири очи. Не е възможно да го каже публично.

-По-късно той обяснява бягството със смяната на имената и че е разочарован от този акт?
-Ние виждаме, че и до днес политици и тези, които имат обществени позиции казват много неща. Които ние знаем, че просто не са така, но това е начин на говорене.

-Тоест, Наим така е трябвало да говори ли?
-Казах каквото казах (смее се)

-Наим беше ли толериран от Иван Абаджиев, за да постигне тези успехи?
-На такъв огромен гениален талант не му е необходимо никакво толериране. Той само трябва да бъде поставен в условия, при които да изяви себе си. Нищо друго не му е нужно на този велик щангист.

-Ако не беше избягал в Турция, какво щеше да стане с Наим Сюлейманоглу?
-Щеше да стане най-големият спортист на България... може би. Щеше да се развива не по-малко добре, дори още по-добре в наши условия. Защото тук цялата наша система щеше да продължи да го подкрепя. Тъй като в Турция специално за този спорт – може да имат други спортове с добра методика, но за този спорт, се учеха от България, както гърците и много други страни от света. И естествено, че е по-добре да се учиш от оригинала, а не от онзи, който се учи от теб.

-Как отразиха новината в България за бягството му?
-Не знам, защото бях в Австралия, когато той избяга. Световната купа беше минала и вечерта имахме банкет. Седяхме на една маса. На другата сутрин въобще не се притеснихме, че го няма, защото турците често го взимаха и ходеха някъде, все пак той беше момче ергенче (смее се). Не за първи път го нямаше през нощта. И много обичаше да си поспива. Така на сутринта успокоявах моите колеги, казах им – спокойно, докато се събуди към 10-11 часа, после докато пие едно кафе...

-Обаче...
-Обаче стана 1 часа на обяд и него все още го нямаше. Тогава си казах, тук има нещо.

-Имаше ли хора от службите за сигурност с вас? Сигурно не им е било много лесно да съобщят в България, че Наим Сюлейманоглу е изчезнал?
О, винаги имаше хора от службите с нас. Но какво да правят. След това ходихме в ДС, давахме показания, какво сме видели, какво сме чули.

-Кога се срещнахте с Наим след бягството, какво си казахте?
-Беше в Истанбул на европейско или световно първенство. Той стоеше и гледаше състезанието. Изведнъж като ни видя и така се смути (смее се). Пребледня, развълнува се от срещата. Видяхме се, говорихме, но не по тази тема, защото тя е неудобна. Трябва предразполагане, не може така от нищото да говорим. А и горе долу фактите са известни. Той просто трябваше да направи този акт. Беше задължен.

-Отидоха си от този свят Милен Добрев и Величко Чолаков – млади момчета. А сега и Наим. Каква е причината?
-Причината е като на всеки човек се случват различни проблеми на различна възраст. Не малко хора, дори много висок процент, получават здравословни проблеми от съвременния начин на живот. Това няма как да се избегне, всъщност, може, но не се избягва в обществото. Трудно може да се избегне, ако човек не се грижи добре за себе си. Същото важи и за спортистите, въпреки че са спортисти и те са хора и са потърпевши от цялата тенденция.

-Някои хора обвиняват вашия спорт за фаталните последици?
-Нашият спорт е един от най-щадящите по отношение на здравето. И ако го практикуваш правилно, подчертавам правилно, наистина е един от най-щадящите. Всяко нещо, което не се практикува правилно или се злоупотреби, се превръща в причина за проблеми. Независимо в каква област в живота. Никой не отбелязва всеки загинал или починал човек, а когато се случи с публична личност, се говори за някаква тенденция. А това не е правилно.

-Вашият начин на практикуване на спорта правилен ли беше по онова време?
-Аз считам, че моят начин е бил правилен. Аз не съм направил нито една тренировка и нито един опит без да съм загрял. Не съм позволявал големи амплитуди на натоварването в нито един момент. Ако се е случило по някаква причина да не тренирам, съм започвал постепенно, но не съм допускал големи почивки и затова всичко е вървяло добре. И до ден днешен нямам никакви оплаквания. Дай Боже така да продължа.

-Как започнахте с щангите, можехте ли да изберете друг път?
-А, можеше. Дори по-добре щеше, ако бях станал нещо друго, защото физически съм създаден за голяма издръжливост. Това ми е генът - много силно изразена издръжливост за сметка на това максимално моментно усилие при вдигането на тежести. Отдаваха ми се всички спортове като малък, няма нещо, което да не ми се лепи – особено ако иска издръжливост.

-Кой ви заведе на първата тренировка?
-Случи се така, че нямаше къде да живеем и майка ми ме заведе в спортното училище, поне да имам подслон, както и храна и вода. Явих се на приемните изпити, приеха ме и така започнах.

-Как от село Царимир стигнахте до големия подиум?
-Много лесно се стига, само трябва да тренираш денонощно. И е добре да попаднеш при най-добрите, както и да имаш късмет. Да се учиш от най-добрите и тогава нещата се получават. Аз започнах при великия треньор Ганчо Карушков. Вратарят на Ботев Пловдив Михаил Карушков, който му е роднина, ми съдейства, за да ме вземат в спортното.

-През 1980-та ставате световен, европейски и олимпийски шампион. В какъв период от време взехте и трите титли?
-За няколко месеца, може би за два-три месеца. Знаете ли каква е истината. Състезанието беше на тренировката, а на турнира само си разпределяхме медалите. Важното е да си се подготвил добре.

-Какво ви дадоха за титлата в Москва?
-Волга и 3000 лева.

-Какво се случи с Волга-та?
-Един състезател по хвърляне на чук я блъсна в един Икарус. Услужих му, за да ходи до аерогарата да вози някого и я блъсна.

-Как се понасяхте с Иван Абаджиев?
-Понасяхме се 10 години. Седем или осем от тях бях капитан на националния отбор.

-Не може да не е имало конфликти, работата поражда такива.
-Всеки ден по цял ден (смее се). Всеки отстоява своята позиция и така се ражда нещо по-добро. Той си държи на неговото, аз си държа на моето и накрая се вижда, че нещо се ражда.

-Вярно ли е, че вие, боксьори и борци сте сънували водопади, когато сте сваляли килограми. Пиело ви се е вода, а не може да пиете?
-Аз със сваляне на килограми нямах проблеми, имах повече с качване. Но имал съм случаи в юношеството, когато съм свалял на по-долна категория. 8-9 килограма беше най-голямото сваляне. Всичко може да сънуваш, просто нито ядеш нито пиеш. И накрая се стига до припадане – от болка, от сауна...

-Готвите се за четири олимпиади, а участвате само на една – в Москва през 1980 година.
-Бях се подготвил за всички и вероятността да станеш първи съществува и то значително. Бойкотирахме Лос Анджелис през 1984 година, а в Сеул 88-ма изтеглиха отбора след случая с допинг. В Сеул нямаше как да не стана първи. Ако бях направил по един опит в движение, това ми осигуряваше първото място. Това ми беше най-добрата подготовка за всички времена.

-Как се преодолява такъв момент. Днес или утре си готов за олимпийски шампион, а изведнъж отборът е отзован и се прибира в България.
-И това ще излезе един ден. Това е сложен и труден момент за описване.

-А за Олимпиадата в Барселона 1992 година?
-Там аз си бях виновен - не направих нужното да отстоявам правата си. За което личният ми треньор много ме критикува и то с пълно основание.

-Какво правите в момента, с какво се занимавате?
-Изнасям млечни продукти за вериги магазини в Германия.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ