Манчестър Сити окупира идеалния отбор на последното десетилетие във Висшата лига. След хегемонията на Манчестър Юнайтед отново градът командва парада, но този път модният цвят е синьо. Много чуждестранни звезди станаха част от мултимилионната селекция на „Абу Даби Юнайтед Груп“, която извоюва 4 титли в последната декада. Един от символите на новото време идва от Аржентина и вече има 115 мача за Сити. Освен това от 10 години той е национал с 65 двубоя за „гаучосите“. Звездата му изгря във Велес (Сарсфийлд). Полира се в Порто и Валенсия. Вече шест пъти е шампион – на Аржентина, Португалия и Англия. Избиран е в Идеалния отбор на Южна Америка, Примера дивисион, Копа Америка и Висшата лига. Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ показа любопитната среща на  Христо Стоичков с аржентинския национал Николас Отаменди.

- Николас Отаменди, много благодарим, че се съгласи да ни дадеш това интервю и да ни приемеш тук в твоя дом – Манчестър. Как си?
- И аз благодаря! Удоволствие е за мен. Всичко е наред и съм много доволен за това, че реших да дойда тук в Манчестър.

 - Виждам, че си доволен и щастлив. Толкова ли добре са нещата в клуба?
- Да. Всичко е много добре. Честно казано от момента, в който дойдох, та до ден-днешен винаги съм бил изключително щастлив от избора, който направих. Миналият сезон беше много силен, а началото на този също предвещава успехи. Във футбола това е най-важното нещо. Разбира се, освен успехите, човек трябва и да се наслаждава на любимия спорт.

- Футболът е номер едно. Има обаче и един друг спорт. Аз го обичам и знам, че и ти се увличаш по него. Това е боксът.
- О, да. Така е!

- Какви са спомените ти от времето, когато трябваше да избираш между бокса и футбола? (смеят се)
- Футболът винаги е бил на първо място. Боксът просто беше едно странично хоби от времето, когато бях много малък. Братовчед ми, който бе треньор по таекуондо, ме покани да тренирам с него бокс. Отидох. Хареса ми и започнах все по-често да посещавам залата, но само за удоволствие и не за да се подготвям за професионален боксьор. В никакъв случай! Просто едно странично хоби.

- Започваш с футбола много млад. Когато прохождаше в спорта, имаше ли идол на когото да искаш да подражаваш, да мечтаеш да вървиш по неговите стъпки и да станеш голям аржентински футболист като него?
- Да, в Аржентина имахме Роберто „Мишлето“ Аяла, Пасарела и много други силни централни защитници. Те се отличаваха със силен характер и агресивен начин на игра. Започнах много мъничък –  само на седем години. Тогава просто желанието ми беше да ритам топката. След това минаха няколко години и започнах да мисля по малко по-различен начин. Исках да постигам своите цели. Хубаво беше да играем с момчетата, да сме приятели и да се забавляваме заедно. Но след това си дадохме сметка, че можем да израснем и с много работа да стигнем наистина далеч с футбола. И още нещо - да се стремим към големи успехи.

- При тези първи стъпки, когато се подготвяше да станеш професионален футболист, забеляза ли, че има много аржентинци, които напускат страната, за да отидат да играят в Европа? Независимо че и ти дойде на Стария континент, успя да запазиш духа на родния ти футбол и характерните за него твърд характер и неутолима жажда за победа. Разкажи на за това.
- Да, трудно е да излезеш от Латинска Америка и да успееш да се задържиш в Европа дълго. Футболът е много различен тук. Нужни са много дисциплина, много усилия, много тренировки. Дори начинът на хранене е различен. У дома дебютирах през 2008 година, а през 2009 г. започнах да играя редовно. През 2010 г. след световното в Южна Африка вече дойдох тук в Европа. Успях да свикна. Доволен и щастлив съм и се наслаждавам на пребиваването ми тук. Трябва да подчертая, че трябва да си много отговорен в действията си на Стария континент и то не само на терена. Семейството ми направи огромна жертва, за да мога аз да бъда тук и да бъдем заедно. Сега се чувствам задължен да върна жеста и да им се отблагодаря за всичко, което направиха за мен.

- Като защитник носиш много голяма отговорност на плещите си. Когато те видя в атака обаче си давам сметка, че и там налагаш волята си и показваш дух. Имам чувството, че си казваш: „ще завърша тази атака както трябва и никой не може да ме спре.“ Откъде идва тази сила и този характер? Не спираш да тичаш! Гледам как сновеш нагоре – надолу по терена и се питам: Това момче няма ли да се измори и да спре най-после?
- Основната ми задача е отбраната. След това идва всичко останало. Когато има свободна топка и празно пространство обаче, всеки трябва да се опита да стигне, колкото се може по-близо до вратата на противника и да се опита да реализира положението. Головете се най-веселото нещо във футбола и е настина приятно да бъдеш голмайстор. Важното е когато атакуваш дадена топка да го правиш толкова убедено, че да откажеш съперника.

- Спечелихте първенството на Англия. И този сезон сте отново в битка за титлата във Висшата лига, а и вървите добре в Шампионската лига. Тази година ще опитате ли да спечелите нещо ново, като Шампионската лига например? Появява ли се този въпрос в съблекалнята като фикс идея или задължение, което трябва да бъде изпълнено на всяка цена? Сити е достатъчно голям отбор, за да претендира за Шампионската лига.
-Да. Това е целта за всички нас и желанието ни е много голямо. Целите се определят в началото на всеки сезон. Натрупахме много опит и вече трябва да се стремим към нови победи и успехи. Отборът ни е млад, но имаме силни играчи. Водим битка за победа във всеки мач, полагаме максимални усилия и винаги даваме всичко от себе си. През тази кампания битката за титлата ще е трудна със състава на Ливърпул. Шампионската лига си остава наша мечта и всички гледаме към този турнир някак по-особено. Казвам го това на теб, защото ти ще ме разбереш. Ти си печелил най-авторитетния клубен трофей и знаеш, че това е мечта на всеки футболист.

- Работил си с много треньори, но какво е за теб лично Пеп Гуардиола като треньор и като човек?
- Пеп ми помогна много. В личен план и в труден момент. Аз съм човек, който в работата си не щади сили и винаги влага максимум от себе си. В същото време никога не спирам да се развивам. На всяка тренировка научавам нещо ново от Пеп. Не само аз, а и всичките ми съотборници. Той знае как да постигне максимума от всеки от нас. На всяко занимание постоянно намираме неща, които да усъвършенстваме или коригираме. Учим много от него и се надявам да бъдем колкото се може повече време заедно, за да можем да попием всичко, което той знае. Благодарение на неговата работа играем толкова добър футбол.

- Николас, последен въпрос. Как можеш да опишеш с една дума един твой съотборник и капитан – Лионел Меси? Как можеш да опишеш това момче?
- Не е възможно да се направи само с една дума. Много е трудно. Невъзможно е. Той е играч от друго измерение. Всичко при него е толкова истинско и естествено и в същото време божествено. За мен винаги е чест да играя рамо до рамо с него в националния отбор на Аржентина, защото насладата от това е огромна.

- Много благодаря! Пожелавам ти много късмет!
- Аз ти благодаря! Беше истинско удоволствие.