Па Конате, една от „перлите“ в състава на Ботев (Пловдив), говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е роден в Швеция, но има гвинейски и гамбийски корени. В кариерата си е играл за отборите на Малмьо, Синсинати, Сундсвал, норвежкия гранд Розенборг, а от януари 2021 г. е част от състава на „канарчетата“. Има 18 мача за младежкия национален тим на Швеция и 3 срещи за представителния състав на “тре кронур”. Но през 2019 г. решава да защитава цветовете на Гвинея, откъдето е неговият баща. За Ботев до момента е изиграл 20 мача и е отбелязал 3 гола.

- Здравейте, мистър Конате! Преди всичко, благодаря ви, че приехте нашата покана. Как сте, как се чувствате тук в Пловдив?
- И аз благодаря за поканата. Чувствам се страхотно в момента. Отборът на Ботев играе добър футбол. В последните 3-4 срещи обаче срещнахме трудни съперници и се видя, че изпитахме трудност. Тимът обаче е силен и има голям потенциал.

- Свикнахте ли вече с живота в България?
- Да, вече съм тук от 10 месеца и постепенно свикнах с живота в Пловдив. Така че се наслаждавам на времето си тук.

- Какво е впечатлението ви от нашата страна - от културата, хората тук, от града?
- Както ви казах, наистина за мен е много приятно да живея във вашата страна, особено в град като Пловдив. Хората тук са наистина невероятни - много добри, отзивчиви и любезни. Откакто съм дошъл, не съм видял лошо отношение и всичко е било прекрасно.

- Преди да дойдете знаехте ли, че Пловдив е един от най-старите живи градове в света?
- Не, не знаех. Научих го, когато дойдох тук. Вече имах време да се разходя из града и да разгледам някои от историческите забележителности. Освен това съотборниците ми също ми го обясниха. Това още повече ме кара да харесвам града.

- Да поговорим вече и за футбол. Как бихте оценили сезона на Ботев до момента?
- Мисля, че се представяме страхотно до момента. Намираме се в челото на класирането и това е мястото, където искаме да бъдем. Играем красив футбол и това ни радва. В последните няколко мача обаче изпитахме доста трудности. Това се отнася особено за двубоите с Лудогорец и ЦСКА. Загубихме и в двете срещи, но, според мен, бяхме равностойни и в двата двубоя срещу двата най-добри отбора в България. Въпреки това с представянето си мисля, че показахме, че Ботев има потенциала да бъда в челото на таблицата.

- Дойдохте в Ботев в началото на 2021 г. от Розенборг. Какво всъщност ви накара да приемете офертата на Ботев?
- За да бъда честен, ще Ви призная, че основна заслуга за трансфера ми тук имаше треньорът Азрудин Валентич. Както знаете, той е работил в моята родина Швеция и от мои колеги бях чувал колко качествен наставник е той и как ръководи своите отбори. Казаха ми, че се държи страхотно със своите футболисти. Малко преди да се случи трансферът ми разбрах, че от Ботев имат интерес да ме привлекат и след като говорих с Валентич вече нямах никакво съмнение дали да приема предложението. Усетих, че това е правилното решение за следващата крачка в кариерата ми.

- Какво точно ви каза Валентич, за да Ви убеди да подпишете?
- Наблегна най-вече на това, че с моите качества бих паснал перфектно на отбора и на неговата визия как трябва да играе тимът. Това беше най-важното нещо, което имах нужда да чуя, за да приема офертата, защото усетих, че с моите силни качества ще пасна на философията на Ботев.

- А какво знаехте за Ботев и за българския футбол преди да дойдете тук?
- Честно казано, знаех малко за българския футбол. Бях чувал основно имената на отборите, които играят редовно в европейските клубни турнири. Не знаех много за Ботев, но след като от клуба ме потърсиха, прочетох повече за историята на отбора и за страхотните фенове. Така разбрах, че това наистина е голям клуб.

- А когато дойдохте тук и видяхте обстановката, имаше ли нещо, което да ви изненада - в позитивен или пък в негативен аспект?
- Най-много ме изненада качеството, което има в този отбор. Нямах представа, че футболът в България може да бъде на толкова добро ниво. В Ботев има изобилие от качествени играчи и мисля, че се доказва с начина, по който играем през този сезон. Това ме прави още по-щастлив да бъда част от този тим.

- Вие дойдохте по средата на миналия сезон, но за цялата предходна кампания отборът записа едва 7 победи и изпитваше много трудности. Коя беше причината за това?
- Не мога да кажа точно каква е причината, защото, както и Вие споменахте, не бях тук през целия минал сезон. Мога да Ви кажа обаче, че когато аз дойдох, заедно с новия треньор Азрудин Валентич и новите собственици, разбрах, че това е дългосрочен проект с голямо бъдеще и исках да бъда част от него. Това е единственото, което имаше значение за мен.

- А как успяхте така да промените нагласата си, че да се превърнете в един от водещите отбори през този сезон?
- В този отбор всеки иска да побеждава и да печели трофеи. По този начин се мотивираме взаимно. Треньорът също иска от нас да се подобряваме с всеки изминал ден. Мисля, че успяваме да покажем тази амбиция на терена и това е начинът, по който успяхме да израснем в сравнение с миналата година.

- А в игрово отношение коя е основната разлика между миналия и настоящия сезон?
- Трудно е да кажа, но мисля, че сега вече всички момчета в отбора се познаваме много по-добре и сме наясно с изискванията на треньора. Всеки от нас се подчинява на идеята, че отборът трябва да побеждава и усещам, че всеки от нас е готов да даде максимума от себе си в тренировките и мачовете. Според мен, това е една от големите разлики в сравнение с миналата година.

- А след силния старт, каква е целта, която са ви поставили от ръководството и треньорския щаб?
- Най-голямата ни цел е да продължаваме да играем добър футбол и да се намираме в челото на класирането. Искаме да играем в Европа през следващия сезон. Това е основната ни цел. За да я постигнем, трябва да продължаваме да се борим здраво и да печелим колкото се може повече.

- Но има и един основен проблем - през целия първи полусезон от редовния сезон Ботев не успя да спечели мач като гост. Какво е вашето обяснение за това?
- Да, наистина е така. Всичките ни победи през сезона дойдоха на собствен терен. В същото време изглежда изключително трудно да взимаме точки от гостуванията си. Много е трудно да си обясня защо се представяме слабо като гости. Вътре в отбора също обсъждаме този проблем и се опитваме да намерим начин да го преодолеем. Знаем, че ако искаме да сме в челото на класирането, трябва да започнем да печелим далеч от Пловдив. Мисля, че трябва да се преборим за първата си победа като гост и след това вече ще сме по-уверени при гостуванията си.

- А защо според вас Ботев е толкова силен, когато играе у дома?
- Когато играем като домакини, се чувстваме изключително уверени във възможностите си. Това е така благодарение и на нашите фенове, които ни вдъхват допълнително самочувствие. Искаме да пренесем тази увереност от домакинските мачове и при гостуванията си, за да започнем да печелим и далеч от Пловдив.

- Освен това, Азрудин Валентич изтъкна и още една ваша слабост - много лесно пропускате чисти положения в мачовете. Как той се опитва да подобри представянето ви в атака?
- Специално на мен ми казва, че трябва да тренирам още доста (смее се).

- А какво казва на момчетата в отбора, не специално на вас?
- Това, което ми казва на мен, важи за целия отбор и най-вече за нападателите. Нормално е да се ядосва, защото играем много добър футбол, лесно стигаме до чисти положения за гол, но сякаш още по-лесно ги пропускаме. Това се видя много ясно и в мача срещу Локомотив (София) преди седмица. Не е добре да пропускаме толкова много, затова сега в тренировките наблягаме доста върху точността на завършващите удари. Сигурен съм, че ако вкарваме положенията си, спокойно може да се борим за място в топ 3 на класирането.

- Но пък вие вече имате 3 гола за Ботев в 20 мача, което е добро постижение за ляв бек. Явно се чувствате доста комфортно да играете в предни позиции...
- Да си призная, никога досега не съм вкарвал толкова голове за един отбор. Много съм щастлив, че с представянето си успявам да помогна на отбора да постига целите си. Това обаче не трябва да ме успокоява, защото мога да вкарам още доста попадения.

- Казахте, че Ботев се цели в място в топ 3. В момента на челните две позиции са Лудогорец и ЦСКА. Колко далеч е Ботев от тези два тима във футболно естество?
- Мисля, че във футболен аспект не сме много далеч от тези два клуба. Сами видяхте в мачовете ни срещу тези два тима в последните седмици, че сме на едно ниво с тях. Борехме сме като равен с равен, но нямахме късмет, за да успеем да вземем точки. Така че от показаното в тези два мача, е ясно, че не сме далеч от тях. Да, Лудогорец е шампионът и в момента е в страхотна серия, но ако Ботев продължава да се развива в правилната посока, със сигурност ще настигне Лудогорец и се надявам това да се случи възможно най-скоро.

- Вече имахте възможността да играете и в пловдивското дерби срещу Локомотив. Успяхте ли да усетите колко специален е този мач за хората тук?
- О, да. Това беше невероятен мач. Чувството да си част от това дерби е невероятно. Усетих колко е специален този сблъсък. Феновете създадоха уникална атмосфера. И срещу Локомотив, който е вицешампион от миналия сезон, се представихме добре. Бях много щастлив да играя в този мач.

- Вие сте участвали и в други големи мачове в кариерата си. Бихте ли ги сравнили с пловдивското дерби?
- Да, участвал съм в подобни мачове най-вече в Швеция с отбора на Малмьо. Това са специални двубои с много различна атмосфера. В такива мачове залогът е огромен, а за феновете победата означава всичко. Всъщност, това са най-хубавите мачове, в които може да участва един професионален футболист.

- Споменахте колко важен човек за вас е Азрудин Валентич. Разкажете малко повече за работата с него. Какъв е като човек?
- Начинът, по който Валентич иска да играем, съвпада много с моите разбирания за футбола. Най-важното за него е да играем красиво и изисква от нас да се учим от грешките си след всеки мач. В тренировъчния процес набляга много на работата върху детайлите и разработва тактическия план спрямо всеки отделен противник. Със сигурност той вдига много качеството на отбора ни и мисля, че това се вижда от начина, по който играем през този сезон, особено у дома.

- А как оценявате нивото на българския футбол като цяло?
- Нивото на футбола тук е доста високо. Спокойно мога да кажа, че водещите отбори в България са на добро средноевропейско ниво. Това се вижда и в мачовете им в европейските клубни турнири. Затова смятам, че идването ми тук е крачка напред в кариерата ми и играейки в България, ще се подобря още повече като футболист.

- А какво мислите за феновете в България? Те са доста страстни...
- Да. Това е точната дума - страстни (смее се). Това е много вярно. Страхотни са. Харесвам ги много. Обичам да играя пред такива привърженици. Винаги съм искал да съм в такава страна, където хората са толкова темпераментни и живеят с футбола. Все пак тази игра е за тях и за нас е страхотно, че те ни подкрепят толкова страстно.

- Колко дълго се виждате в Ботев (Пловдив)?
- Знаете, че във футбола е трудно да си правиш дългосрочни планове. Договорът ми е за две години и половина, а съм тук едва от 10 месеца. Ще видим какво ще покаже бъдещето и колко време ще остана в Ботев. Сега искам единствено да продължавам да играя и да се пазя от контузии. Със сигурност бих се радвал много, ако остана тук дълго време, защото клубът е страхотен и съм много щастлив да бъда част от него.

- А мечтаете ли да играете на новия стадион на Ботев, който се строи в момента? Това е една от големите мечти на всички, свързани с отбора...
- Да, абсолютно. Нямам търпение стадионът да бъде завършен и да играем на него пред пълни трибуни. Това ще бъде наистина страхотно чувство, да можем да споделим емоциите си с привържениците там. Много бих се радвал да играя на новия стадион на Ботев.

- Сега да поговорим малко и за вашата кариера. Вие сте роден в Швеция и започвате да тренирате в Малмьо. Но вашият баща е от Гвинея, а майка ви е от Гамбия. Първо, как те са решили да се преместят в Швеция и как след това вие решихте да тренирате футбол?
- Баща ми първи се е преместил да живее в Швеция, когато още е бил тийнейджър. Той е роден в Африка, но е получил възможността да се премести, за да започне живота си наново. Всъщност, родителите ми не са се познавали преди. Запознали са се в Швеция, където моята майка също е емигрирала. Така съм се появил аз. А иначе започнах да играя футбол заради баща ми, който е голям фен на играта и от малък винаги ме лих и се записах да тренирам в Малмьо още когато бях на 5-6 годинки. И оттогава насам, посветих живота си на футбола.

- Разкажете ни за престоя ви в Малмьо, който е първият отбор в кариерата ви?
- Времето, прекарано там беше фантастично. Малмьо е голям клуб в Швеция и един от най-добрите на Скандинавския полуостров. С Малмьо имах някои страхотни постижения. Бях част от отбора, когато той се класира за групите на Шампионската лига през 2014 г. Бях титуляр в плейофа срещу Залцбург и след това изиграх 3 срещи в груповата фаза. Станах шампион на Швеция 4 пъти. Това беше незаменим опит за мен.

- През този сезон Малмьо също влезе в групите на Шампионската лига, елиминирайки българския шампион Лудогорец. Гледахте ли мача и доволен ли сте от крайния резултат?
- (Смее се) Малмьо е отборът, който ми даде шанс да пробия във футбола, така че няма как да не бъда щастлив от това, че се класира за групите на Шампионската лига. Ясно е, че за българския футбол не беше добре, че Лудогорец беше отстранен. Сега играя в България, така че искам и футболът тук да постига успехи в Европа, но без да си кривя душата, бях много щастлив за Малмьо.

- А какво мислите за представянето им в групите на Шампионската лига?
- Мисля, че им е доста трудно да постигнат добри резултати. Дори все още не са успели да вкарат гол. Все пак и съперниците са много класни - Челси, Ювентус, Зенит. В последната среща с Челси тази седмица се представиха добре, но е изключително трудно да вземеш нещо от такива големи отбори.

- Вие имате и 18 мача за юношеския национален отбор на Швеция и 3 за мъжкия отбор. Какво е чувството да представяш страната си?
- Неописуемо е. Бях изключително щастлив, че бях викан и в младежкия, и в мъжкия национален отбор на Швеция. С отбора до 21 години спечелихме Европейското първенство през 2015 г. Това беше нещо невероятно. Всички тези повиквателни за националните отбори ми показаха, че наистина имам качества и се развивам в правилната насока.

- Разкажете ни малко повече за спечелването на Европейското първенство за младежи със състава на Швеция?
- Със сигурност тогава никой не ни слагаше сред фаворитите за спечелването на първенството. Честно казано, и ние самите не очаквахме, че можем да стигнем толкова далеч. Но пък разполагахме със страхотни играчи. Най-силното ни качество обаче беше, че бяхме много задружни и се борихме като отбор. Беше наистина специално да спечелим този трофей.

- Този успех показва, че в Швеция се работи правилно с изграждането на младите състезатели.
- Да, точно така. В Швеция има някои наистина много добри школи и от тях непрекъснато излизат талантливи деца. Клубовете имат правилна политика за развиването на младите таланти и това се вижда и от успехите на шведския футбол.

- А защо през 2019 г. решихте да играете за Гвинея?
- По това време бях в отбора на СПАЛ в Италия. От гвинейската федерация се свързаха с мен и ми казаха, че много искат да заиграя за националния отбор на страната. Дори част от ръководството на федерацията дойде да се срещне с мен в Италия. По това време не бях викан в националния отбор на Швеция от две години, а исках да представям страната си. Усещах, че имам какво да дам на гвинейския национален отбор и затова взех това решение. Изобщо не съжалявам за него и съм много щастлив. Сега получих повиквателна за предстоящите световни квалификации на Гвинея и нямам търпение да взема участие в тях.

- А как успяхте да смените националните отбори, след като вече имахте официални мачове за Швеция? Защото правилата на ФИФА са много стриктни...
- Да, наистина правилата на ФИФА са много строги. От гвинейската федерация обаче намериха вратичка, която ми позволява да играя за националния отбор. Дори аз не съм запознат в детайли как точно успяха да го направят (смее се).

- Бяхте въвлечен в много интересна ситуация по време на последната пауза за националните отбори. Заедно със съотборниците ви от националния отбор бяхте блокирани в страната заради военен преврат, но успяхте да избягате благодарение на Наби Кейта от Ливърпул. Разкажете ни малко повече за това...
- В началото нямахме никаква представа какво се случва. Получих обаждане от майка ми, която звучеше много притеснена и ме питаше какво става, дали съм добре. Тогава аз дори не знаех за какво става въпрос. След няколко часа обаче ни съобщиха, че в страната се прави опит за военен преврат и военните са взели президента за заложник. Беше доста шокиращо за всички в отбора. Още повече, че заради тази ситуация не можехме да летим обратно, за да се върнем в клубните си отбори. След няколко дни обаче Наби Кейта се свърза с ръководството на Ливърпул и те успяха да ни уредят частен самолет, с който да напуснем страната.

- Между другото, поддържате ли връзка с Наби Кейта? Може ли да се каже, че сте приятели?
- Да, може да се каже, че сме добри приятели. Той е наистина невероятен играч, но е и страхотен човек. Много е земен. Изобщо не е високомерен. Той вдига неимоверно много класата на нашия национален отбор.

- Играли сте в Швеция, Италия, Съединените щати, Норвегия и сега в България. Можете ли да сравните стиловете на игра в тези страни и къде между тях се нарежда българското първенство като качество?
- Както казах и по-рано, футболът в България е на високо ниво. Ако трябва да го сравнявам с този в Швеция, бих казал, че тук в България има много по-технични футболисти. И то не само нападателите, но дори и защитниците. В Швеция се разчита много повече на физиката, а в Италия се залага много повече на тактиката. Така че футболът в тези страни е доста различен.

- Споменахте, че тук в България има много качествени играчи. Един от тях безспорно е Тодор Неделев. Какво е да играеш с футболист като него?
- Страхотно е да играеш с футболисти като него. Той има убийствен ляв крак. Аз също съм левичар, обаче неговият ляв крак е просто невероятен. Той е страхотен и като човек и със сигурност е най-подходящият човек да бъде капитан на нашия отбор. Щастлив съм, че имам шанса да играя с него.

- Връщайки се на темата национален отбор - сега също получихте повиквателна за тима на Гвинея. Как се представя отборът в световните квалификации?
- Шансовете ни да се класираме за световното първенство са малки. Загубихме много точки в мачове, които трябваше да спечелим и в момента се намираме в много трудна позиция. Сега ще използваме оставащите срещи в групата да се подготвим добре за предстоящата Купа на африканските нации, където се надявам да се представим значително по-добре.

- Какво ще означава за вас участието на континентално първенство като Купата на африканските нации?
- Досега в кариерата си не съм участвал на такова първенство с мъжки отбор. Да, печелил съм Европейското първенство до 21 г., но усещането да си на такъв турнир с първия отбор ще бъде страхотно. Надявам се с играта си тук в Ботев да убедя треньора ни, че имам място в състава на Гвинея за Купата на африканските нации.

- А на клубно ниво къде мечтаете да играете?
- Мечтата ми? Най-много от всичко желая отново да имам възможността да играя в Шампионската лига. Това е неописуемо изживяване. Имал съм шанса вече да усетя тръпката да участваш в този турнир и това е нещо, което искам да се повтори. Надявам се, че един ден може дори да играя в Шампионската лига с Ботев. Това би било наистина специално.

- Какво мислите за расизма във футбола и били ли сте жертва на расизъм?
- Мразя го. Това е нещо, което трябва да се изкорени от футбола. На мен също ми се е случвало да бъда жертва на расизъм. Тук в България също понякога чувам подвиквания от трибуните по време на мачовете. Това е нещо много глупаво и не трябва да го има не само във футбола, но и навсякъде като цяло. Надявам се, че с помощта на ФИФА и местните федерации ще успеем да изкореним този проблем.

- Къде обичате да си почивате, когато имате свободно време?
- Едно от любимите ми места в Пловдив е залата за тренировки, където има джакузи, спа и сауна. Това е един от начините ми да разпусна. Обичам да посещавам такива места. Така релаксирам.

- А кое е любимото ви място в Пловдив?
- Любимото ми място? Може би гребната база. Близо е до мястото, където живея. Там обичам да тренирам и да се разхождам.

- И последен въпрос - за какво мечтаете в личен и в професионален план?
- За какво мечтая? Наистина най-голямата ми мечта е един ден да играя отново в Шампионската лига. Това желая най-много. Надявам се, че един ден ще можем да изведем отбора на Ботев до ниво, на което да се бори за постигането на нещо подобно. Това би било чудесно.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+