Футболната легенда Аспарух Никодимов гостува в предаването "Код спорт" по ТВ+. С основание е наричан убиец на европейски шампиони. В кариерата си той е детронирал като играч звездния Аякс, а като треньор сензацията Нотингам, и могъщия Ливърпул. Естествено - той е легенда на ЦСКА. С "червените" има 6 титли на България като футболист и 4 като треньор. И неговите постижения го сочат за най-успешния клубен треньор в българския футбол. Но колкото и да е невероятно, е факт - никога не е назначаван  за национален селекционер.

- Паро, преди разпада на Югославия, на Балканите единствено България не можа да класира отбор за финал в евротурнирите. Какво не ни достигна?
- Много неща. Често на пътя ни се изправяше Байерн (Мюнхен), а и бяхме потърпевши от съдийството, но сега им го върнаха тъпкано и аз бях доволен. В мачовете, в които играехме с тях, имаше такива съдийски подаръци, а те и без това бяха много силен отбор. Спомняте си 1974 г. какви звезди имаха, а и станаха световни шампиони. Въпреки всичко се бяха подсигурили, за да не стават грешки, а при тях това трудно се случваше. Тая в себе си обида, но те са безцеремонни. За тях това е нормален бизнес.

- Помниш ли как селектира онзи отбор на ЦСКА в началото на 80-те години и колко истина има, че покойният армейски генерал Добри Джуров е съдействал за някои от трансферите?
- Едва ли е съдействал Добри Джуров. Като станах треньор на ЦСКА през пролетта на 1979 г. отборът беше горе-долу сформиран. След това привлякохме няколко по-млади момчета като Безински, Гошо Илиев, Велинов беше в отбора, Йончев, Джевизов… Основата горе-долу беше там, като имаше и някои от по-старото поколение – Божил Колев, Денев бяха в началото. След това настъпиха промени и те си заминаха. Остана този отбор, който след това прослави ЦСКА и България.

- Наскоро бе юбилеят на Стойчо Младенов, който разказа как е избрал джипката на военните пред колата на МВР. Така ли беше?
- В интерес на истината не знам как точно е станало. Аз го поисках в отбора, а оттам нататък как се е случило, не знам.

- Твърди се, че за детронирането на Ливърпул бонусът за теб е бил цветен телевизор. В този смисъл заслужават ли си днешните футболисти парите, които получават?
- Не е бил цветен. Някой нещо е сбъркал, защото както за мен, така и за всички играчи, имаше едни малки черно-бели телевизорчета. Това беше подарък от министъра или от клуба. Мисля, че с разрешение от Министерството на финансите дадоха двойна премия, която беше около 300 лв.

- Ти си детронирал три европейски шампиони – Аякс като футболист, Нотингам и Ливърпул като треньор. Как за себе си ги градиш като стойност тези победи, които тогава шокираха Европа?
- Не мога да ги подреждам, защото всеки е ценен сам за себе си и за самото време. Станали са при различни обстоятелства. Да си призная честно, когато ни се паднаха Нотингам, бях сигурен, че ще ги елиминираме. Бях на село и имах един майстор, който ми слагаше плочки. Той беше чул жребия преди мен и ми каза: "Лоша работа." Викам му: "Спокойно, бе, човек, ще ги елиминираме!" А той ме гледаше все едно съм луд, но знаете как се развиха мачовете.

- Един от славните ти мачове като треньор, който никой не го е гледал в България, е Реал Сосиедад – ЦСКА. Вярно ли е, че в този двубой Георги Велинов – Джони е бил като "сторъкия Шива"?
- Мисля, че е малко преувеличено. Джони наистина си свърши работата, но на техния вратар Арконада, който беше един от националите им, също не му беше леко. Дори Стойчо Младенов го преодоля и от голлинията един от защитниците изби чист гол. Можеше и тях да ги победим. Разбира се, беше много трудно. Преди мача ги наградиха за шампионската титла, връчиха им купата. Бяха наводнили терена с вода, а за нас това беше непознато. Явно, че терените им бяха много добри, защото след 10-15 минути всичко беше ок. 

- Кой от онзи звезден отбор на ЦСКА бе най-силният ти футболист и на кого най-много си се карал?
- Карал съм се повече на Гошо, на Джони, защото понякога правеха някои глупости. Аз също съм минал по този път и не съм бил прекалено строг с тях. Както се казва, леко съм им подръпвал ушите, за да се сетят за какво става въпрос.

- Не се ли отказа твърде рано от занаята?
- Честно да ви кажа омръзна ми. Може би в лош период се падна демокрацията и станаха много неща, от които просто ми втръсна. Да ходиш след президента, да го молиш да плаща заплати на играчите, а с месеци не се плащаше... Как трябва да ги контролираш тези хора? Абсурд! Един, втори, трети и в един момент реших да приключа с треньорската работа. Бях на 59 години - и много, и малко. Но разбрах едно, че резултатите, които съм постигнал, в тази обстановка много трудно ще се повторят. Можеш само надолу да вървиш.

- През 2001 г., дори и в новото време, постигна отличен резултат с ЦСКА, елиминирайки Шахтьор (Донецк). Тогава също имаше брожения за треньорска смяна, но с тази победа остана на поста. После може би трябваше да победиш и Милан, за да продължиш в ЦСКА.
- Около собствениците или президентите на клубовете винаги се намират някои, които си живеят добре в "сянката" и винаги скалъпват някакви интриги. Непрекъснато се контактува с някои "журналисти" и примерно се казва - еди кой си е пред смяна, защото не се разбира с този играч или със собственика. Полека се завърта колелото и в един момент ти писва, реагираш по някакъв начин и конфликтът е готов.

- Никога не си бил треньор на националния отбор. Нямаше ли предложения?
- Имаше в един момент, когато Херо стана треньор. Тогава бях в Кюстендил и мотивът беше, че водя отбор от провинцията, че не бил класен тим… Беше оправдание. Разбрах, че нищо няма да стане и просто си продължих работата.

- Огорчава ли те фактът, че не си бил начело на представителния ни тим след толкова успехи?
- Честно казано, да. Смятам, че поне малко съм заслужавал да опитам, но не ми дадоха такава възможност. Кой, защо и как - не мога да кажа. Не мога да обвиня никой, може и аз да съм си бил виновен с нещо, нямам представа. Такива са били времената, не се сърдя на никого. Всичко е минало, гледаме напред.

- Да погледнем ситуацията в ЦСКА. За последно ти работи на "Армията" при "Титан", сега доколкото знам подкрепяш Гриша Ганчев. Защо фалира ЦСКА?
- Отдавна бяха фалирали, не е само при "Титан". Работата се крепеше на сламка, защото хората, които дойдоха след Вальо Михов, нищо не са направили за ЦСКА. Само "изваждаха", а никой не вкарваше никакви средства. Да си спомняте някой нещо да е направил по базите или по стадиона? Нямаше никакви такива работи. Всеки идваше да спечели авторитет или от трансфери, защото все още вървеше старата слава на ЦСКА и се продаваха играчи. Може би затова се натискаха. Много хора станаха известни покрай ЦСКА. Може би след това са напреднали в бизнеса или в политиката.

- Според теб може ли ЦСКА да се превърне в печелившо дружество?
- Разбира се, че може.

- Какво трябва да се направи, за да стане това факт?
- Гриша Ганчев си знае какво да прави. Литекс бе клуб, който най-добре си продаваше играчите. Явно имат добра "мрежа" – скаутска и мениджърска. Всичко става с тези контакти, които трябва да бъдат на ниво. Няма да стане веднага, защото всичко иска малко време. Спокоен съм, че ще стане работата. Знам, че не може да се получи отведнъж. Гледам мачовете, спокойно приемам някои загуби и неудачи. Не може да вземеш един играч от Бразилия, който е живял при съвсем различни условия и тук за един-два месеца да го направиш супер звезда и да вкарва по 2-3 гола. Просто му трябва малко време.

- Приемаш настоящия сезон за преходен?
- Разбира се.

- Когато откриха корупцията в италианския футбол, почти всички грандове "изгоряха", начело с Ювентус. Не се ли превърна ЦСКА в единствения "грешник" на съвременния български футбол?
- ЦСКА не получи никаква помощ в трудни моменти. Всички се оправдаваме с държавата, но може би трябваше малко да се дръпнат юздите на цялата организация. Да започнат от Българския футболен съюз, защото те за много неща си затваряха едното око, а в същото време другото око бе широко отворено. Доста хора имат вина за тези неща, но разбира се най-голяма вина имат тези, които са управлявали ЦСКА. Спомням си, че когато 1990 г. се върнах от Тунис, бяха продадени Стоичков, Пенев и Костадинов, и все пак ЦСКА имаше средства. Понеже се променяха времената и си говорехме с Вальо Михов. Казах му: "Вальо, трябва така да харчим, че да имаме за повече години, защото не се знае какво ще стане утре." В този период и като Вальо Михов вече бе отишъл във Футболния съюз, бяха останали още средства в ЦСКА. Проблемът беше, че хората, които идваха, го използваха като касичка, като разменна монета. Вадеха и отиваха в чейндж бюрото да вземат парите и да ги раздават или да си слагат на друго място.

- Лудогорец обвинява ЦСКА и Левски, че се оправдават със съдиите. Имат ли основание "сини" и "червени" за недоволство?
- Аз за "сините" не искам да говоря. Определено мога да кажа, че в някои мачове ги ощетяват. Но може би малко повече се оплакваме – стават и неволни грешки. Спомням си, че като започна демокрацията, съдиите бяха под голямо напрежение.

- Но това не им пречеше да взимат пари.
- Някои съдии казваха: "Дайте еди колко си, за да ви свира мача нормално." Ако го свири "ненормално", може да си представите за какво става въпрос. Имало е и такива случаи, но такива са били времената.

- Имаш сантименти към Дунав (Русе), работил си там. Може би това е най-ощетяваният отбор в България през този сезон.
- Малко техни мачове съм гледал – с ЦСКА, с Левски и още няколко. Ощетяват ги, по-малкият винаги е по-ощетяван. Ако има по една грешка за двата отбора, по-малкият се счита за по-ощетен, защото по принцип са по-слаби и повече им се отразява.

- ЦСКА имаше трима треньори през този сезон. Виждаш ли нужда от нова промяна?
- Не, защо? Сега добре си вървят. Мисля, че още преди това трябваше да постъпят така, защото на един чужденец му трябва време. Независимо, че Румъния и България са близо. Първо това момче няма опит, за да води такъв отбор като ЦСКА. Второ – докато ги опознае, си замина обратно. Белчев може да не е известно и утвърдено име в нашия футбол като треньор, но все пак той е работил с част от тези играчи, знае психиката на българина. Лека-полека влиза в крачка и мисля, че под негово ръководство ЦСКА може да се представя още по-добре.

- В националния отбор се върнаха играчи от ЦСКА и Левски и победихме Холандия. Това може ли да се приеме като някакъв знак?
- Дай Боже да стане. Да, не е тази класа, но веднъж като е вдигната високо летвата…Знаете и преди 1994 г. какви футболисти имаше в България. Имаше и "А", и "Б" отбор, че дори и "В" можеше да се направи и да играе успешно.

- Добре ли е за футбола ни, че безспорно най-силният отбор у нас Лудогорец редовно играе с по 11 чужденци в състава си?
- Не е добре за българския футбол. Добре е може би като международен авторитет за футбола ни. Но като цяло няма никаква полза, защото иначе къде ще играят българите? Какъв национален отбор ще имаме, ако в шампиона няма трима-четирима души, които да са основата на националния тим? Сега ЦСКА и Левски налагат собствени юноши, което е хубаво, въпреки че не са достатъчно. Сигурен съм, че в първия отбор на ЦСКА до 5-6 години ще влязат много таланти като Десподов, който на мен лично много ми харесва. Сега зависи как ще работи оттук нататък и дали "звездоманията" няма му попречи. Но ако работи, както трябва, българският футбол има голяма надежда в негово лице.

- Кога ЦСКА ще стане шампион?
- Мисля, че най-много до две години ЦСКА ще бъде шампион.

- Имаш ли си любими играчи от поколението на четвъртите в света, от това в началото на новия век?
- На много от "четвъртите" съм бил треньор. Работил съм с Ицо Стоичков, Любо Пенев беше дете при мен. Когато започвах моята кариера в 57-мо училище, той беше на 9-10 години и 2,5 години бе при мен. След това се случи така, че той ми беше президент. Тези момчета много работеха. За Ицо какви ли не глупости се пише в пресата, но той в работата е "звяр". Любо Пенев, Емо Костадинов работеха много повече, двойно или тройно на останалите. Даже си спомням 2001 г., когато Любо се върна последния път. Като свърши тренировката, обикновено българските футболисти бързат – колата, газ и в кафето. Той им каза: "Ей, момчета! Няма да ви избягат гаджетата и сладкарниците! Елате да поработим малко!" Истината е, че отиваше във фитнеса и работеше допълнително на тази възраст. Беше пример за професионализъм.

- Кой ти импонира като треньор от сегашните специалисти? Кой играч харесваш и имаш ли чуждестранен отбор, към който имаш симпатии?
- Не мога да кажа, че в момента някой от младите треньори се изявява кой знае колко. Пак са Херо, Мъри, Стойчо, които горе-долу жънат успехи. Знам колко е трудно да се работи в чужбина, но те се утвърдиха и представят добре България. Те са в челото. Националният селекционер Петър Хубчев също ми харесва по начина, по който работи, самото му държане, излъчва респект. Мисля, че този човек може да успее.

- А от чуждестранните треньори кой ти е симпатичен?
- Анчелоти ми е симпатичен, защото е много улегнал човек. Но видяхте колко гневен бе и той на "Бернабеу". Понякога нашата професия е ужасна, но всеки си избира пътя в живота.

- Твоят зет и треньор на мъжкия волейболен отбор на ЦСКА Сашо Попов, когато ни гостува, не ни довери дали му даваш съвети и как оценяваш работата…
- Съвети за волейбол не мога да му давам, защото не съм специалист по този спорт. Въпреки че навремето, когато бях още ученик в Септември, бях на кантар дали да стана волейболист или футболист. Двете ми дъщери избраха волейбола. Преплете се футболната и волейболната съдба. Коментираме си някои неща с него, но съвети не мога да му дам, защото не съм специалист. В България патим от това, че всеки дава съвети и прави това, което не му е работа.

- Как почиваш? Знаем, че бягаш от големия град.
- Ами, бягам. Какво да правя тук? Да ходя по кафенетата и да клюкарстваме за този и за онзи. А като съм на село, сред природата, мога да свърша някоя работа. Много неща вече мога да си правя сам. Имам си уреди, машини, намирам си забавления и не ми е скучно.

- Имаш две дъщери бивши волейболистки – Деси и Елица. Внуците имат ли заложби за спорт?
- Имат заложби за спорт, но времената се промениха. Понеже знаят баща им и майка им колко време отсъстват и какво са правили, са абсолютно против спорта.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, TV+