Националният селекционер Любослав Пенев даде обширно интервю за испанския всекидневник "АС", в което говори не само за българския отбор, който води към Световното в Бразилия, а и по много други теми. Легендата на Атлетико (Мадрид) изгледа на живо от ложата на "Висенте Калдерон" победата с 5:0 над Гранада в двубоя от Примера дивисион, а преди това отдели време на испанското спортно издание.

- Как върви животът на Любо Пенев като селекционер на България?
- Мога да кажа, че много добре. Спортната публика в страната доста време не изпитваше щастие. Сега може да се каже, че нещата вървят много добре в тази година и половина, но щастлив от всичко не съм, тъй като ни остават още четири квалификационни мача за Мондиала в Бразилия.

- Вашият отбор е много близо до участие в плейофите за световните финали...
- Да чукнем на дърво, но остават още 4 мача срещу много силни отбори. Италия води, ние сме втори, а след нас са Чехия и Дания. Вървим по добър път. Дано стигнем до плейоф.

- Как виждате Атлетико (Мадрид) отвън?
- Отвън не познавам много от детайлите. Чоло (б.р. - Диего Симеоне) върши впечатляваща работа, а логично и отборът. Това е като медал с две страни – от едната е съблекалнята, а от другата са треньорите. И двете страни си вършат много добре работата. Можем само да им пожелаем успех и нещата да продължават така.

- Забелязва ли се много влиянието на Симеоне в характера на отбора?
- Да, да. Важно е един треньор с характер, какъвто е той, да може да го предаде на отбора си, а той успява. Резултатите го доказват.

- Имаше ли Симеоне треньорския ген още като играч?
- Подреждаше и нареждаше играчите. Не само той. В отбора на дубъла имаше много футболисти с този характер.

- В днешния Атлетико изпъква фигурата на Радамел Фалкао. Какво е мнението Ви за него?
- Голям играч, но ще стигна малко по-далеч. Напоследък чета, че щял да си тръгне. Естествено, това е въпрос на политика на клуба, така че няма да се намесвам. Ако един отбор иска да е голям, а това показва този сезон Атлетико, трябва да задържа звездите си, за да е конкурентоспособен и да влиза в добра позиция в мачовете срещу Мадрид и Барса.

- Какво от Пенев има у колумбиеца?
- Онова, по което си приличаме, е, че обичаме да вкарваме голове. Това е решаващото за Атлетико – да има играчи с афинитет към гола. Важното е, че нападението на Атлетико си върши работата, и то много добре.

- Несравнима ли е днешната двойка между колумбиеца и бразилеца Диего Коста с онази между Вас и Кико?
- Може и да е. Това е смъртоносен тандем с много добро разбирателство. При нас бе същото. Може и да има истина в това.

- Как оценявате работата начело на спортно-техническия щаб на Каминеро?
- Трябва да му се даде най-високата възможна оценка. Но не само нему, а и на всички – на Мигел Анхел (Хил Марин), на Хосе (Каминеро).

- Този сезон Атлетико ще се бори за Купата на Краля с Мадрид...
- Логично е да премерят сили. Това са два от отборите с най-остра атака и играещи най-добър футбол. Беше време за подобен сблъсък и публиката трябва да му се наслади.

- Смятате ли, че тимът може да спре хората на Моуриньо?
- Има много оръжия да го стори. Треньорите и играчите се познават много добре. По-съсредоточеният – и като отбор, и като индивидуалности – ще отнесе трофея.

- Ще се повтори ли някога дубълът от Ла Лига и Купата на Краля?
- Това трябва да е главната цел за бъдещето. Висока цел, но не непостижима.

- Какво помните от онзи златен епизод в историята на Атлетико?
- Беше направена много добра селекция на играчи от страна на ръководството и се създаде състав, в който нямаше слаб пост без резерви. Имахме много добри футболисти, много силни, с характер, а това се предаваше на терена. Наслаждавахме се на играта и спечелихме Дубъла – това казва всичко.

- Как се получи?
- Спечелихме много мачове, на практика в повече от половината шампионат водехме в класирането. По един или друг начин, по инерция станахме шампиони. И то заслужено. Всичко се получи по ноти.

- Въпреки това, на края на следващия сезон си тръгнахте, след като вкарахте 16 гола. Защо?
- Треньорът (б.р. - Радомир Антич) не пожела Любо Пенев да продължи в Атлетико. Не само не пожела мен, а и други играчи.

- Това отрази ли се негативно на кариерата Ви?
- Съвсем не, това бе просто пореден епизод. Не ми навреди. Аз единствено исках да съм на терена и да играя.

- Хесус Хил не се ли намеси?
- Не зная. Мога само да кажа, че той бе много голям човек, както и всички от неговото семейство.

- Веднъж той Ви нарече “капризен”...
- Така ли? Не помня. Той имаше особен характер, но и бе много добър човек. Пазя много добри спомени от него.

- Пазите ли някакви лоши чувства към Антич?
- Въобще не. Всеки пое по своя път. Това е трябвало да стане, такава е съдбата. Трябваше да си тръгна.

- Към земите на Галисия...
- В Сантиаго де Компостела изкарах два чудесни сезона, макар че в последния от тях изпаднахме. В Селта също имах чуден етап.

- Валенсия бе другият Ви отбор в Испания - първият. Как според Вас сте помнен там?
- Сигурен съм, че съм имал много добро поведение във всички отбори, в които съм бил.

- Защо скочихте с голи юмруци на Пако Ройх в ложата на “Местая”, когато играхте за Атлетико там?
- Беше като спор между деца на улицата. Аз съм много буен, Пако също.

- В онзи момент летящите от едната към другата страна обвинения бяха много тежки...
- Не искам да се връщам повече към това. Познавам го от много време и сме приятели.

- Друг спорен момент бе онзи с получената от вас от Барселона премия, за да не загубите от Ла Коруня през сезон 1993/94...
- Не знам подробности.

- Ваши съотборници си признаха. По-специално Хинер.
- Не зная. Мога само да кажа, че всеки отбор излиза да бие, както и Валенсия в онзи случай. Депор имаше шанса в свои ръце – ако Мирослав Джукич бе вкарал онази дузпа, ставаха шампиони. Не отдавам никаква важност на онзи случай – как се е случило, дали някой е получил премия или не...

- Във Валенсия бяхте диагностициран с рак на тестисите. Много тежък удар...
- Това е много опасна болест, не е като да имаш температура. Винаги съм казвал, че най-важното нещо е главата. После идват на ред лекарите, приятелите, семейството...

- Ерик Абидал и Тито Виланова преминаха през нещо подобно...
- Заслужават големи поздравления. Виланова вече е с отбора си, а играчите имат своя треньор. Абидал също се завърна. Те дават голям пример.

- Ще тренирате ли отбор в Испания?
- Някой ден може би. В Испания съм като у дома си. Познават ме, аз познавам много хора от света на футбола, знам езика. Виждам го като нещо логично. Създадох се като професионален футболист 100% тук. Но въобще не бързам. Все пак за мен е приоритет и присъства в съзнанието ми.