Йосиф Панов – Пепелянката е сред най-перспективните български професионални боксьори. През 2011 г. младата надежда остана трети на европейското първенство за юноши в Унгария.

22-годишният плевенчанин се състезава в суперполусредна категория и до момента има 11 победи (6 с нокаут) и 3 загуби. Той е в серия от 9 поредни победи, а в събота ще се бие срещу Константин Александров – Руснака в 4-рундова среща. Двубоят ще бъде единственият профи мач по време на I кръг на Националната боксова лига. Шоуто ще се проведе в плевенския театър „Иван Радоев“ от 19.30 ч.

- Йосиф, в събота вечер ще имате възможност да запишете десета поредна победа при професионалистите. Готов ли сте за агресивния стил на Константин Александров – Руснака?
- Положих доста усилия. Имах време да направим хубави неща с моя треньор Александър Владимиров. Избрали сме подходяща тактика. Руснака е типичен файтър. Корав боксьор с доста опит в профи бокса. Ще се опитам да достигна до възможно най-лесната победа и да не получа много удари. Искам да се съхраня, защото ми предстоят и други мачове.

- Руснака е професионалист вече пета година. Носи много на бой и трудно може да бъде нокаутиран. Вие планирате ли да го откажете?
- Разбира се, ако се отдаде възможност да ударя и да нараня съперника. Преди това трябва да съм готов според неговите качества. Тактиката е да боксирам, а не да се бия. Ако ще стане нокаут, се усеща в мача. Не може да го искаш предварително, защото тогава не се получава, а ударите ти се виждат.

- Нямахте много време да почивате. Предишният ви мач беше преди три седмици на галавечерта Боксов сблъсък в Горна Оряховица.
- Тогава съперник беше по-лесен. Бих се с Адриан Алексеев, за когото това беше професионален дебют. Отказах го във втория рунд. Тази среща беше част от подготовката за срещата с Руснака. Нямах никакви травми и наранявания.

- Преди година подгряхте галавечерта между Кубрат Пулев и Кевин Джонсън. Тогава победихте Борислав Занков. Какви емоции имаше по време на толкова голямо шоу?
- Определено беше най-голямата галавечер, на която съм се бил. Никога не бях участвал на подобен форум. Имаше голям адреналин. Обрах доста овации, които ми дадоха увереност. Успяхме да привлечем още един спонсор, който започна да помага. Надявам се постепенно да достигна до мач за титла.

- Близко ли сте вече до мач за титла?
- Засега съм правил мачове по шест рунда. След двубоя с Руснака, евентуално през септември в Плевен, може да участвам в галавечер, в която да се бия за младежка титла в 10 рунда. Смятам, че съм готов. Още няма конкретен съперник, но вече са набелязани няколко боксьори от чужбина. Ще имам нужда от няколко лагера с боксьори от чужбина. Сега се готвих с Николай Коев, който ще участва в Националната боксова лига и ще се бие срещу Петър Драганов. Ще имам нужда от няколко добри боксьори като Коев, за да мога да изкарам 10 рунда.

- Не започнахте толкова убедително в профи бокса. Направихте три загуби в първите си пет мача. Защо не успяхте да тръгнете по-добре?
- Преди това имах успехи в олимпийския бокс. Имам бронзов медал от европейско първенство за юноши. Няколко пъти бях шампион на България. Бях още малък. На 18-19 години не знаех за какво става въпрос в професионалния бокс. Скочих в мачове срещу съперници като Маркъс Морисън и Майкъл Макгърк, които вече печелят титли. Не се бях готвил нормално. Просто заминах да се боксирам без да съм наясно. Преходът между аматьор и професионалисти не е лесен.

- Защо решихте да зарежете олимпийския бокс, след като всички ви определяха като голям талант?
- Преди доста години имах мач в Плевен. На финала загубих от Кристиян Дойчев от Ямбол. С него направихме доста добра среща. Дадоха ми поражение, защото по новото правило бях изпуснал гумата, заради което ми дадоха официално предупреждение. С това той събра повече точки. Според хората в залата, която беше пълна, аз печелех. Феновете освирепяха. Скандираха по съдиите. Стана страшно меле. Оттам не си спомням какво се случи. Моят треньор в „Спартак“ (Пл) Георги Тончев после ми каза, че съм обидил няколко съдии. Дори съм им бил посегнал. До ден днешен не помня този момент. После получих наказание да не участвам повече в състезания от олимпийския бокс. Затова реших да тръгна при професионалистите. Иначе щях да продължа. В националния отбор ме тренираше Александър Владимиров заедно с Борислав Бояджиев, който е един от най-добрите специалисти в България. Ако бях останал, можех да постигна много повече от третото място на европейско първенство. Вероятно щях да вземам медали от световни шампионати.

- В България трудно се намират спонсори, спаринг партньорите са малко, няма толкова галавечери. Как успявате да се мотивирате, за да тренирате?
- Наистина е трудно, но с моя промоутър и мениджър Васко Алексеев работим от две години насам и нямам загуба. Александър Владимиров много ми говори. Дисциплинира ме. Пази ме от опасните неща, защото в България е много лесно да тръгнеш по лошия път. Имах няколко кратковременни спонсори. От последния месец започнах да получавам помощ от фирмата „Ники Фешън“. Моят приятел Ивайло Испиров много ми помогна. Много съм им благодарен, защото има нужда от лагери, екипировка. Ще бъда спокоен да тренирам по два пъти на две по час и половина – два. Навън, когато отидеш, винаги подбират съперниците на местните боксьори. Затова и много българи губят срещи доста по-подготвени противници. Задължително искам да благодаря на Българска федерация по бокс и президента Краси Инински, които ме включиха на галавечерта в Плевен, на Васко Алексеев и на Александър Владимиров.

- Откъде идва вашият прякор Пепелянката?
- По време на един лагер в националния отбор се забавлявах на ринга. Едно от момчетата започна да ми казва Пепелянка и така тръгна.