Николай Костадинов е един от най-добрите български културисти. На приключилото преди две седмици първенство в Испания той зае петото място, само на две точки от медалите. След надпреварата обаче 27-годишният спортист се оплака от отношението на Българската федерация към него и останалите спортисти, а думите му бяха последвани и Биляна Йотовска. Тя пък призна, че се замисля дали има смисъл да продължи да се занимава с това, да продължи да представлява България или да се премести в САЩ.

По тези, както и по други теми, БЛИЦ СПОРТ разговаря с Николай Костадинов.

- Представи ни се. Кажи малко повече за себе си.
- Казвам се Николай Костадинов и се състезавам от 2012 година. За тези години съм ставал четири пъти републикански шампион, два пъти балкански шампион. Първо бях в по-лека категория, направих две години почивка и минах при по-тежките - до 90 килограма. Това се случи през 2016 година. Участвах в Пловдив и в Червен бряг на състезания и спечелих първо място. Този сезон реших да кача още малко килограми, но не се получи много добре. Участвах на републиканското с тегло 92 кг в категория до 100. Разликата беше много голяма, но не исках да свалям килограми, защото ми предстояха още състезания. Съдиите ме порязаха доста и ме сложиха на четвърто място, а видимо не бях за това класиране. Доста хора, които разбират от този спорт казаха, че е трябвало да съм по-напред. Но така са решили. Не ме интересува републиканското. Последва състезание в Рим - Даймънд Къп. Международно е, с много добри атлети и е част от Елит про. С него се получават карти, които позволяват да участваш в международни състезания с наградни фондове и вече да превърнеш културизма в твоя професия и да изкарваш пари от това. Бяхме 15 човека в категорията, а аз успях да се класирам на трето място и да взема медал. В Рим паднах в категория до 90 кг, за да ми е по-лесно. И дойде световното в Испания, където също бях в тази категория. 17 човека от цял свят. Аз завърших пети във финала, само на две точки от бронзовия медал. В листа от резултатите видях, че съм най-малък от всички. Следващият, който зае второ място, беше набор 77, а  аз съм роден през 1990 година. Което ме радва, защото имам още много време напред пред мен да се развивам. Това беше и най-голямото състезание, на което съм се явявал. Беше голям успех за мен, защото на световно ниво видях къде се намирам. След година или две ще атакувам медал. От 2016 година съм "Майстор на спорта". В момента съм фитнес инструктор.

- Ти написа едни пост за Българската федерация по културизъм. В него обясни как месец преди Световното са решили, че разходите за състезания се покриват само за спечелилите медал. Не беше доволен, че не са обявили тази промяна... Какво е отношението на федерацията към спортистите? И кога всъщност сме имали медалисти на световно първенство?
- Имахме миналата година при жените. Тогава Тодорка Иванова спечели златен медал. Но преди нея мина много време, в което нямаме медали. Последните са Христомир Христов и Митко Димитров, но това беше много отдавна. Федерацията се отнася както всички федерации със спортистите в България - никак. Оправяй се сам и това е. Нямаш подкрепа от финансова гледна точка. Във федерацията има само 1-2 човека, които си вършат работата. Те поне ни вписват за състезанията и пращат писма до световната федерация, за да фигурираме някъде.

Преди няколко години възвръщаха разходите от самолетни билети, такси и т.н., за всички, които са влезли в Топ 10. Между другото това "възвръщане" го има само в България. Аз преди културизма бях кикбоксьор и бях в националние отбор. По принцип като представяш България и си част от тима, трябва да ти се покрият разходите независимо от класирането. Ти представяш България и това означава, че България те подкрепя. После го промениха и стана така, че разходите се покриват само за финалистите от Топ 6. Аз отидох на световното, класирах се на финала, след което попитах ще ми се възвърнат ли разходите. Въпросът беше главно принципен. От федерацията ми казаха, че било гласувано преди месец само на спортистите, които са спечелили медали, да се покриват разходите. Кога е гласувано, кога е обявено? Никой на казва. Имаме доста състезатели, които са били в топ 6 преди години, а още си чакат да им бъдат възвърнати разходите.

- А каква тогава е ползата от тази федерация?
- Полза няма. Лошото е, че без федерацията не можеш да се появиш на международна сцена. Трябва да излезеш и да представляваш някоя държава, а аз не бих се състезавал за друга държава. Пускали са ми химна, знам какво е усещането и никога не бих слушал друг химн. Лошото е, че няма подкрепа и няма мотивация. Имаме много добри атлети. Винаги, когато сме подготвени добре, сме в челни позиции. забелязваме се и не сме примерно последни. Казват, че няма спонсори и финансиране. Може и да е така. Аз говоря само като състезател, понеже не съм вътре във федерацията и не знам какво се случва. Говори се, че управата се сменяла. Не знам и не коментирам. Но в качеството си на състезател съм разочарован.

- Осигуряват ли ви база, на която да тренирате? Имате ли условия, осигурени от федерацията, да се подготвите за състезанията? Медикаменти?
- Преди години, когато в управата бе Александър Сталийски, се направи зала в Дианабад. Всеки иам право да тренира там и да се подготвя. Базата е много добра. Медикаментите всеки си ги поема сам. Странното е, че имаме треньор на националния отбор, но почти всеки един си има личен треньор. Физически е невъзможно един треньор да поеме всички състезатели. Затова си плащаме за лични треньори, но това пак е разход. Аз се подготвям при най-добрия треньор у нас - Дани Драганички. Всеки един от нас трябва да се оправя по индивидуален начин - плащаш на треньор, купуваш си добавки, храна.. Всичко сам си поемаш. Накрая отиваш да представяш България и получаваш едно "Браво".

- Видях под поста ти, че друг спортист беше написал, че от федерацията са му дали протеин с изтекъл срок на годност...
- Не знам. Може и така да е било. То реално с този протеин - дали с него или без него, е все едно.

- Как реши да се захванеш с културизъм?
- Казах вече, че бях кикбоксьор. Свикнал съм от малък да се състезавам, а не просто да тренирам любителски. Започнахме да ходим с приятели по фитнес залите. Хареса ми и се запалих. Реших да стана културист. Обикалях треньори и зали, но всички ми казваха, че няма да стане. Не виждаха потенциал в мен. През 2012 година се свързах с Недик Недев, който ме въведе в културизма. Така тръгнах. Още на първото състезание се класирах втори при мъжете. И реших, че може би ще ми се получи. Колкото повече време минаваше, толкова повече се развивах. Допитвах се до състезатели и треньори, които не са от България. Започнах работа с Драганички и нещата станаха много професионални.

- Кое е по-важно - храненето или тренировката?
- Храненето е по-важно и най-трудно. Когато се подготвяш за състезание е направо непоносимо. Издържа се първите 1-2 месеца. Ядеш само еднообразна високопротеинова храна. Въглехидратите също се изчисляват. С две думи - яде се по-малко, отколкото се изразходва. Така тялото се вкарва в преразход и гори мазнините. Мускулът пък се държи благодарение на хранителните добавки и много протеин, който се приема от различни източници - месо, яйца или прахообразни добавки. В края на подготовката, когато организмът е изчерпал много от мазнините, започва да се изтощава. Поради липсата на въглехидрати мозъкът започва да не работи както трябва - забравяш, разсеян си, изнервен. Доста е трудно, най-вече за хората около теб.

- Знам, че спортовете, в които се налага сваляне на килограми, атлети дори стигат до влизане в болници...
- Точно това е причината. Ето сега на световното в Испания - на кантара трябваше да съм 90, а 4 часа преди него бях 92. Не ти дават толеранс и трябва да си сигурен, че на кантара си под 90. Започваш ударно сваляне на килограми - катериш стълби, стоиш в сауната. Точно в този момент организмът ти вече е изтощен от подготовката и само това му "трябва". Затова се стига дори до влизане в болници. Тялото не може да издържи тази промяна, която е само в рамките на 2-3 часа. Ние примерно правим обязводняване. А то трябва да се прави по естествен начин и без диоретици. Само ако е нужно се вкарват билки. Когато се стигне до сериозно обезводняване, тогава има риск за сърцето, както и за бъбреците.

- Явно културизмът е и рисков за здравето спорт...
- Изключително рисков и скъп. И много труден психически. Тренировките не са толкова тежки, колкото са в бойните спортове.

- Казваш, че е скъп спорт. А как се печели от него тогава?
- Трябва да се занимаваш с допълнителни неща, за да печелиш. Аз примерно съм персонален инструктор, освен това изготвям хранителни и тренировъчни режими.

- А от самият спорт не печелиш нищо? Все пак се явяваш на световно първенство и няма логика в това да няма и финансови постъпления.
- Да, нищо не печелиш. Световното първенство е организирано от международната федерация, която има устав. Не съм наясно, но те са обявили, че попадналите в Топ 6 трябва да се обезпечат от държавата, която представя. Дали ще му дадат премия, пенсия или нещо друго. Държавата сама решава.

- Ти казваш, че световната федерация е обявила, че се полагат на всички в Топ 6 парични постъпления или поне покриване на разходите, а българската федерация казва само за Топ 3. Как става това?
- Да. По принцип това си е до държавата. Някои могат да решат да дадат премии на културист, който е и извън Топ 10. Всяка федерация сама решава как да мотивира състезателите си.

- Кои са най-силните държави в този спорт?
- В момента са Иран и Корея.

- А ние къде се намираме?
- В момента имам много добри атлети. И много добри сред младите, както и при жените. Ако излязат всички на световно първенство, доста бързо ще се изкачим до поне пето отборно място в света. Но в момента сме много назад, понеже нямаме бройки. Ако имахме бройки, щяхме да сме напред. На големите първенства участваме двама или максимум трима човека. Иранците примерно участват с около 30 човека.

- Има ли интерес сред младите към културизма?
- Да. Голям интерес. Лошото е, че искат всичко да стане много бързо. Гледат списания и как изглеждат там културистите и искат бързо да станат като тях. Пренебрегват това, че хората по списанията са над 30-годишни и се занимават с това последните 15 години. Пренебрегват, че това им е живота и се занимават само с това от сутрин до вечер. Младите си мислят, че като вземат стероиди и анаболи ще станат бързо нещата. Не става така. Могат да помогнат да запазят мускула, но не са в основата. Най-важното е храненето, тренировките и възстановяването. Ако ги правят нещата както трябва – за 2-3 години има огромни резултати. А те идват с постоянство. Ако някой иска да стане набързо, никога няма да се случи. Тук не е като във футбола и леката атлетика – по-младите са по-добри. При нас е обратното. Топ атлет, ако е започнал на 20 години състезателна кариера, пиковата му форма може да е на 33-34 години. Този спорт се започва когато тялото ти се е развило вече. Вдигаш тежести, натоварват се ставите. Големите тежести спират растежа. Аз затова не приемам клиенти, които са под 16 години. Той ако иска да практикува спорт в тези година, трябва да се захване с бойни спортове, лека атлетика... Нещо, в което няма тежести. Не е хубаво да се натоварват толкова малки. Даже 16 години е ниска възраст, но гледам, че днешните на тази възраст са като гиганти.

- Семеен ли си?
- Сгоден съм. Надявам се през 2018 година да направим сватба. Годеницата ми Боряна също се занимава с фитнес. Инструктор по табата е. Подкрепя ме доста, защото знае колко ми коства и колко е трудно. За подготовката на културист трябва един такъв човек до него. Защото сам е много трудно, да не кажа невъзможно. Човекът до теб обаче трябва да има не знам какви нерви. Аз ако съм на нейно място надали бих се издържал. Към края вече е непоносимо. Аз самият не можех да се понасям.

- В залата ли се запознахте?
- Не. Аз работих като охрана по заведения и лична охрана. После исках нещо по-спокойно и се преместих в казино. Тя пък работеше в казино и тайка се запознахме. Аз започнах да се занимавам с персонални тренировки след време, а тя реши да дойде да я тренирам. И така започна всичко.

- Какво би посъветвал младите, които искат да се занимават с културизъм?
- На първо място – трябва да се въоръжат със страшно голямо търпение. И да знаят, че от този спорт, който изглежда лъскав, всъщност не се забогатява. Няма да видят пари. Само в САЩ и ако си профи, се печелят пари. Но трябва да се спортува – дали този спорт или някакъв друг. В момента младежите живеят много застояло. Аз не съм толкова голям, но съм хванал времето, когато децата бяхме навън постоянно, ритахме топка и всякакви други неща. Трябва да се спортува, независимо какво. И трябва да внимават какво ядат. Защото най-лесните храни – бързите, няма да ги направят яки. На всичко отгоре след 10 години ще се чудят как да ги махат тези килограми. Вече има достатъчно информация в интернет, има и хора, които да ви посъветват.

- Каза, че си тренирал и кикбокс. Знаем за това, че хората в тези спортове често са привличани от групировки. Има ли такива предложения и към културистите?
- Не, при нас няма. Защото един културист, ако се е занимавал само с това и не се е занимавал с бойни изкуства, той е като една статуя. За нищо не става. В смисъл, че не може да свърши някаква работа, нито е издръжлив, нито може да тича... Както казах – той е една статуя. Примерно един културист може да работи охрана в заведение и да всява респект с вида си, но до тук. Затова от тези среди търсят кикбоксьори, състезатели по ММА. Защото в един ръкопашен бой един боец много елементарно може да свали един културист. Аз съм бил и в двата спорта и виждам, че нямам вече онази бързина. Сега, ако изляза срещу тези, с които съм се бил преди в кикбокса, много бързо ще ме свалят.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ