Все по-рядко можеш да срещнеш някой, който носи в себе си такъв оптимизъм. Вратарят Петър Денчев е от тази „рядка порода“ хора, които те карат да се усмихваш и да забравиш всичко лошо, което ти се е случило. И най-вече те зарежда с надежда, че лошото ще остане някъде назад. Скоро ще приключи невероятно тежка година за него. Увреждане на задната кръстна връзка на коляното извади от строя играча, който през юни претърпя операция в клиниката на д-р Василев в Щутгарт. Когато Денчев се възстанови, дойде новината, че е в списъка с освободени от Черно море футболисти. Ето какво каза игралият на Евро 2008 в Чехия с националите до 19 години футболист пред Виолета Тодорова от сайта ydara.com:

- Как се чувстваш, след като научи, че вече не си част от Черно море?
- По-скоро съм изненадан. Не я приемам толкова с негативизъм тази новина, колкото с учудване, поради простата причина, че клубът вложи много средства, за да ме възстанови от тази тежка контузия. И вече когато съм възстановен, научавам, че съм освободен от отбора, което за мен е адски нелогично. Не знам, може би това е част от исканията на новия треньор, нямам абсолютно никаква представа. Имах среща с ръководството, разделихме се с изключително добри чувства. Прекарах страхотни две години и половина на „Тича“, за което съм много благодарен на всички, с които съм работил – съотборници, треньори, клубно ръководство. Бяха наистина едни прекрасни години от моята кариера.

- Успя ли да се възстановиш напълно?
- Да, аз съм във финалната фаза на моето възстановяване. Всичко е така, както трябва да бъде по план. Спазено е по програмата, изработена от опериращия лекар, и кондицията ми в момента е по-добра от очакваната. За пролетния полусезон ще съм на 100 процента готов за игра.

- Имаш ли вече някакви планове за това какво ще правиш оттук нататък?
- Раничко е все още да се говори за това. Имах обаждания от няколко отбора, но все още няма нищо конкретно. Предполагам, че в близките дни ще се ориентирам към някой от клубовете ни.

- Наложи се да изгледаш от трибуните мачовете на „моряците“ през целия есенен полусезон. Какво беше усещането да гледаш отстрани и да не можеш да помогнеш на своите?
- Това е най-ужасното чувство, което някой футболист, обичащ и уважаващ отбора си, може да изпита. На никого не го пожелавам – да иска да помогне, а да не може заради някаква тежка контузия или поради друга причина. Ужасно е чувството, но трябва да се примириш, да стискаш зъби и да се опитваш по някакъв начин да повлияеш положително на съотборниците си, дори само с присъствието си. С моралната подкрепа, която мога да окажа, защото освен нея, друга не мога. Не е приятно, не го пожелавам на никого.

- Какви приятелства ще ти останат от периода във Варна? С кого от момчетата се сближи?
- С всички се разделям с изключително добри чувства. Не съм имал пререкания и разправии с абсолютно никой. Благодарен съм на всеки един и съм горд, че сме били съотборници. Страхотни момчета и страхотни професионалисти. Най-близък бях с Дончо Атанасов и Християн Попов, които по ирония на съдбата също са освободени от отбора. Предполагам, че и те като мен се разделят с добри чувства с клуба, защото наистина всеки един футболист в България би се чувствал страхотно да играе в отбор като Черно море. Винаги съм го твърдял това.

- Малко да те върна назад във времето. Кога реши, че футболът ще стане най-важното нещо за теб?
- Това стана точно преди да завърша училище, когато или трябваше да кандидатствам, или да се занимавам с футбол. Точно тогава с националния отбор по футбол до 19 години се класирахме за финалите на Европейското първенство в Чехия. Това беше доста солиден успех, който не беше постиган от 22 години насам – от 1986-а. И аз си казах, че щом съм сред тези 18 души, които са успели да се класират на финали на Европейско първенство, значи няма как да пропусна да опитам да се занимавам професионално с футбол. Така се случи, че имах и късмет. Преди всичко трябва да си късметлия. Не е само талантът, понякога и късметът играе много важна роля. Имал съм късмет в точните моменти и това е оказало решаващо влияние върху моя избор.

- Като малък мечтаеше ли да станеш футболист?
- В интерес на истината винаги съм искал да стана футболист. И не какъв да е футболист, ами вратар. Може би защото винаги играех с по-големи от мен момчета и те ме слагаха все на вратата. Хареса ми и впоследствие реших да опитам да се занимавам с това. Страстта се оказа още по-голяма, когато вече не бях на игрището пред блока, ами на истински футболен терен. Оттогава няма нещо, което да искам по-силно.

- Има ли мач, който се е запечатал в спомените ти?
- Имам два такива, които няма как да забравя никога. Единият беше мачът, с който се класирахме за финалите на Европейското първенство по футбол до 19 години – победата с 2:1 над Исландия. Емоцията, която изживяхме след двубоя, е незабравима. А другият беше големият успех, който постигнахме на „Лудогорец Арена“. Черно море би Лудогорец с 2:0 и стана единствения отбор, победил ги на собствения им терен, без да допусне гол. ЦСКА наскоро победи Лудогорец, но те завършиха при резултат 1:2, нашият мач беше 0:2.


- Предполагам, че обичаш да гледаш мачове. Имаш ли си фаворит?
- Това е отборът, който със сигурност има най-много симпатизанти в света в момента - Барселона. Аз също съм един от много големите фенове на този клуб.

- Харесваш испанския футбол значи...
- По-скоро обичам футбола, който играе Барселона. За мен той няма нищо общо нито с испанския, нито с италианския, нито с английския. Това е един футбол, който може би играе само Барселона.

- Освен футбол, какво друго ти е интересно?
- Аз като цяло страшно много обичам спорта. И гледам когато имам и най-малка възможност, да практикувам някакъв друг спорт, защото когато правиш нещо странично от футбола, усъвършенстваш определени свои качества и наблягаш на определени недостатъци, които да премахнеш. Примерно играя тенис на маса, за да подобря пъргавината. Има страшно много други спортове, които помагат за по-добрите рефлекси. Много, много обичам да се занимавам със спорт, когато имам време.

- Върна се от Франция тези дни. Какво ти хареса най-много там?
- Това бяха единствените седем страхотни дни в тази супер тежка 2012 година, в която изживях несгоди в професионален и здравословен план. Видях най-големите забележителности, нещата, които най-много си заслужават. Страхотен, уникален град е Париж.

- А има ли място, където не си бил и много искаш да видиш?
- В интерес на истината не съм бил в Барселона. Страшно много искам да отида на „Ноу Камп“. Това определено ще е следващото нещо, което смятам да направя.

- Как обичаш да си почиваш?
- По принцип обичам да релаксирам, като тотално нищо не правя. В леглото, гледам телевизия и си мързелувам – това ми е любимата почивка. Другата ми любима почивка е да прекарвам времето си с любимия ми човек. Сега това време ще е още повече. Но то никога не стига.

- Имаш ли приятели, на които можеш да разчиташ?
- Имам доста тесен кръг от хора, които мога да нарека приятели, но наистина мога да твърдя, че мога да разчитам винаги на тях. Имам такива приятели, доказали се във времето.

- Изминава една наистина тежка за теб година. Какво очакваш от 2013-а?
- Аз съм сигурен, че тази тежка година ще ми се върне с три пъти по-хубави неща. Убеден съм, че ще ме направи много силен, защото наистина страшно много трудности преживях през тази година. Знам, че това ще ме кали и тепърва ме очакват страшно хубави моменти, за които съм готов. Просто знам, че ще се случат.