Автомобилният състезател Григор Григоров гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Както всички други спортове, коронакризата не пропусна да удари и моторните. Редица състезания бяха отменени, а на не отложените публиката трябваше да се наслаждава от вкъщи. Това обаче спестява тръпката от мириса на бензин, зверският рев на двигателите и малките детайли, които не могат да бъдат уловени от ТВ камери. На това мнение е и Григоров, който споделя, че високите скорости са му в кръвта, а самото чувство не може да бъде заменено с нищо друго.

- Здравейте и ви благодаря, че се съгласихте да застанете пред камерата на предаването „Код Спорт“! Разкажете какви са последните новини около вас, тъй като тръгнахте по един доста труден път със собствен отбор и собствен автомобил.

- Здравейте! Благодаря за поканата! Изключително съм радостен да бъда гост в предаването ви! Все по-малко в тези трудни времена се обръща внимание на моторния спорт. За мен наистина е чест и огромни благодарности! Относно пътя, по който тръгнах, той е отдавна. От далечната 2008 г. съм в автомобилния спорт къде като фен, къде като начинаещ, тепърва започващ в спорта, впоследствие стигнал до професионален пилот. Не бих казал, че нещо започна, а по-скоро разчупвам леда след една дълга пауза, един „ледников период“ в кариерата ми от близо две години. По стечение на обстоятелствата така се случиха нещата, че се удаде възможност отново да седна в състезателен автомобил. За мое огромно щастие нещата много бързо се възобновиха и можех да отида, където ми е мястото, почувствах се отново вкъщи. Бих казал, че дадох добър старт след една дълга пауза.

- Възстановява ли се моторният спорт след този период, в който нямаше състезания заради пандемията и общо взето бяхте „на трупчета“?

- Много труден период наистина. Пандемия се случва на 100 години. Ясно е, че на всички ни е за първи път. Наистина отраженията са сериозни и глобални върху целия спорт, а не само върху нашия. За огромно щастие, благодарение на публиката, която изисква постоянно нещо да се случва, да чува новини за моторспорта… Ето, Формула 1 беше спряна, пък междувременно започнаха да се пускат онлайн състезания между едни от най-добрите в грида. Не е като да гледаш Формула 1 на живо, но пак виждаш, че нещо се случва. През цялото време имаше някакви дребни събития с немного хора, за да може да се поддържа спорта във форма. Благодарение на това, вярвам че не стигнахме до кота нула. Постоянно имаше една лека гледаемост и сега към края на пандемията бих казал, че нещата се нормализират. Това беше много хубав период от близо две години, в който всички имахме възможност да анализираме какво сме постигнали, какво трябва да се направи оттук насетне, кое ни куца, кое е добре за нас. Смятам, че сега предстои рестарт с много по-високи цели, които ще се постигнат.

- Какви са вашите цели в краткосрочен план до края на годината?

- Съдейки по спонтанния старт, който направих на Рали Сливен и преди това за тренировка на Планинско Българка, честно казано нямам кой знае какви цели. Разбира се, до преди две години се състезавах в Европейския рали шампионат и вървяхме доста добре. Но честно казано, нашият спорт е най-скъпият в света и много трудно се намират средства. Когато те изчезнат, за съжаление, не можеш да продължиш една кампания, която е започнала безупречно за теб, съдейки по опита и с отбора, който пристигаш на една сериозна почва. Това много ти дърпа от пламъчето и от желанието да се състезаваш. В момента се чувствам не като любител, не мога да кажа и като ас, защото нямам опита и годните, но по-скоро като един утвърден състезател, който се връща да се позабавлява, хората да не го забравят, да позабавлява и публиката, да възобнови частично участията си и също така хората, които са на тениската ми отзад и много са ми помагали през годините да не бъдат забравяни.

- Вие сте на 26 години, като погледнете назад в кариерата си дотук, кой от успехите си цените най-много?

- Няколко са. Честно казано, една от най-ценните ми купи е за второ място. Това беше първата купа, която получих, първото материално отличие. Някой ти казва: „Ти го заслужи, представи се доблестно, ето заповядай!“ Това беше едно любителско състезание с Димитър Илиев, който е мой ментор и треньор дълги години. Тогава още се подготвях за състезател. След това последваха лавина от събития, мероприятия, сериозни състезания. Помня участието ми в Рали Антиб, където карах по отсечките на най-легендарното Рали Монте Карло. Имаме бонус етап, който го избират организаторите и който го спечели, получава купа, бонус точки в шампионата и прочее. За мое щастие бяха избрали Кол де Турини, най-емблематичният етап от Монте Карло. Реално това ми беше любимият етап за състезанието и за мое голямо щастие в моята категория, в моя шампионат аз го спечелих. Беше уникален момент да минеш по тези трасета. Също така и от участието ми в Европейския шампионат в Канарските острови. Има някои неща, които няма да забравя никога и ще си ги нося винаги с мен.

- Говорим за любими състезания, за любими етапи - в коя дисциплина се чувствате най-добре?

- Рали, категорично! Пробвал съм какво ли не – картинг любителски, KZ2 висок клас, шифтър, без шифтър. Дори с Владо Арабаджиев съм правил тест на Формула GP3, с Росен Даскалов и българският суперавтомобил Sin Car, който карахме във Франция в GP шампионата. Споделял съм, когато бях в колата – 600 к.с., V8 двигател, караш на правата, около теб има коли, пушек, миризма на бензин… Помня, когато ме изпревари един „Макларън“ и на спирането едни огромни огньове излизат от ауспуха. Седя и го гледам, но честно казано не ме впечатли с нищо. Веднага върнах лентата назад за няколкото състезания в рали дисциплината, които съм правил и няма да забравя тази грациозност смесена с една агресия, едни удари на шасито в асфалта… Трудно е за обяснение. Наистина ралито е много специфичен спорт и със сигурност това е моят спорт! Аз съм създаден за рали състезател! Осъзнах, че пистовите състезания не са моите и си търся атракцията на друго място.

- Карали сте в Европейския рали шампионат, не стигат ли мечтите ви малко по-нависоко?

- Стигат, разбира се, как да не стигат! Преди да тръгна да карам в Европейския, се състезавах в TER шампионата, което е следваща стъпка от Балканския шампионат, което пък е следващата стъпка на Националния шампионат, така че вече бяхме извървели няколко стъпки и Европейският шампионат беше най-голямата ни стъпка. Направихме немалко. Фактът, че се появихме на едно състезание, финиширахме го отначало докрай с някакви дребни неща по време на състезанието, станахме първите българи в Junior шампионата до 27 години, имахме две втори места от 30 и няколко човека в категорията ни, направихме много. Честно казано, съм изключително горд с това постижение! Доказахме, че България има бързи пилоти и когато искаме, сме единни и се подкрепяме! Видях го и го почувствах, за което съм много благодарен на публиката и на феновете на спорта. Един български безизвестен отбор, буквално събран от кол и въже! Един от най-добрите ми приятели ми е механик, друг помага за логистиката, приятелката ми запазва самолетни билети и организира по този начин състезанието. Отиваме там и правим такива времена, а до мен седи заводският камион на „Пежо Спорт и Рейсинг“. И да идват хора в бокса ти и да ти казват: „Браво, момче! Поздравления за това, което правиш!“ Няма да забравя, когато хора от публиката слязоха от отсечките и дойдоха в бокса, просто за да ме видят. Казаха ми: „Имаш голямо сърце, момче!“ Напълни ми душата! За мен това е оценката, това е нашето ръкопляскане, както е при певците на концерт.

- Дойдохте на това интервю с мотоциклет. Разкажете и за страстта си към моторите. Не ви ли изкушава идеята да се състезавате и на две колела?

- Нацелихте почти в десетката! Като всеки един фен на автомобилизма и като цяло на моторспорта, няма как да не харесвам и други превозни средства, които са с двигател и даващи сходна емоция. Открай време карам мотори – кросови, ендуро, АТВ-та, какво ли не. Но просто вече така станаха нещата, че нямам група, с която да се движа. Доста е опасно, стават много инциденти и травми, все още си нося някои от детството, когато съм падал с мотор. Затова сега минах на шосеен мотоциклет. Карам го за удоволствие, спестявам си много нерви по задръствания. Факт е, много по-раним съм, пазя се изключително много, няма да използвам епитети за някои от шофьорите, но на възлови кръстовища минават на червено или на жълто. Ако нямам тези знания и умения, и не се пазя, предвиждайки три-четири хода напред, много отдавна да ме има залепен на едно нехубаво място, но това е положението. Със сигурност имам желание да направя състезание на две гуми. Това е първото място, на което го заявявам, честно казано. С никой не съм го споделял. Това е евтиният начин да си доставиш адреналин, в пъти по-евтино от автомобилизма.

- Защо според вас почти всеки български шофьор се чувства като пилот, когато излезе на пътя?

- Нямам идея, разсъждавал съм с много приятели по този въпрос и не знам. Може би защото нямаме условията. Наистина в България нямаме условията да практикуваме моторспорт. Има една писта „Дракон“. Поздравления за Христо, той прави чудеса от храброст, с лични средства поддържа тази писта. Резил е, тя е шест типа асфалт, има неравности, гадна работа. Трябва някой да му помогне на този човек и не само на него. Трябва да стане цел №1 в моторспорта в България да се подкрепят подобни съоръжения, за да може да има повече от тях, за да може повече от тези хора, които ги удря адреналинът, след като гледат поредния сапунен сериал „Бързи и яростни“ в киното. Случвало ми се да видя как излизат всички от паркинга – удря ги адреналина, не могат да се контролират. Ние сме професионалисти и знаем как да се справяме с емоциите, но те – не. Трябва да има съоръжения, на които да си избиват адреналина и желанието, за да може после на пътя да са разумни и нормални.

- Много от добрите автомобилни и мотоциклетни състезатели участват в кампании за безопасно шофиране, вие също сте имали такива акции. Какво бихте посъветвали хората, които ще тръгнат по пътищата и ще натискат газта?

- На най-трудното – да имат търпение. Имайте търпение, хора! Казвам ви го като човек. Не съм най-опитният пилот, състезател, казвам го като човек, който е преживял много, случили са му се много работи. Все пак съм рали състезател и се състезавам по пътища от републиканската пътна мрежа. Просто идва една кола, затваря от двете страни и край – ние почваме да караме. Аз срещам трудности като коловози, дупки, разлети масла и антифризи по земята, липса на мантинели, лоши условия, което е за всички ни и за да оцелееш в рали етап на лимита ти, трябва да си много мъдър и много търпелив. И аз искам да дам газ, и аз искам на момичето отсреща, което ме снима и ми се кефи, да ѝ направя удоволствие, ама не става, стискаш и това е, защото знаеш, че трябва да стигнеш финала и да си жив. Като тръгнеш за морето, трябва да стигнеш финала – да стигнеш до морето и да не си изнервен от това преживяване, а трябва да го приемаш като удоволствие. Колко хора имат възможността, колко често да излязат, да вземат отпуск, да е хубаво времето и да отидат с най-близките си хора на море. И те го превръщат в едно отвратително преживяване: „Оф, да сляза от колата, да пия една бира да ми мине.“ Аз се зараждам в колата, бе, хора! Просто знам какво да правя. Гледам напред, предвиждам няколко хода и не си създавам изненади. Благодарение на това някак си крепя положението и се забавлявам.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+