Пламен Марков е роден на 11септември 1957 г. в Севлиево. Юноша е на местния “Раковски”, за който играе до 1975 г., когато преминава в ЦСКА. С червената фланелка се подвизава до 1985 г. За ЦСКА има 235 мача и 37 гола. Пет пъти е шампион на България (1975, 1980, 1981, 1982, 1983), три пъти е носител на Купата на България (1981, 1983, 1985). През 1982 г. е част от големия отбор на ЦСКА, достигнал до полуфинал за КЕШ. Следващите спирки в кариерата му са френските “Мец” и “Гренобъл”. Има 38 мача и 6 гола за националния отбор, 11 мача с 2 гола за младежкия и 22 мача с 6 гола за юношеския национален отбор. Участник на Световното първенство в Мексико през 1986 г. Започва треньорската си кариера в “Гренобъл”. Бил е треньор в ЦСКА, “Янтра” (Габрово), “Миньор” (Пк), “Видима-Раковски” (Севлиево). С ЦСКА печели Купата на България през 2006 г., както и Суперкупата. Като селекционер на националния отбор на България завършва успешно квалификациите за Европейското първенство през 2004 г. в Португалия. Така става вторият български треньор, класирал националите ни на европейско. През 2007 г. е начело на мароканския “Видад” (Казабланка). От 11 януари 2008 г. до 2 декември 2008 г. отново води националния отбор.

 

- Защото считам, че именно те са бъдещето на българския футбол и на нацията като цяло. Без спорт нямаме шанс да оцелеем като народ. Колкото повече са децата, толкова по-добре и за спорта. Около 300 деца тренират при нас. В амбициозния проект, който започнах, има и социален елемент. Ние не правим кастинг, както е по клубовете. Даваме възможност на всяко едно дете да спортува, работим по съвременни методики. Не става въпрос само за ритане на топка, а за изграждане на техните навици, за налагане на ред, дисциплина, които пък помагат за оформяне на характерите на децата. Това спомага за тяхното бъдещо развитие като хора, като личности. Даваме си сметка, че малчуганите не трябва да седят пред телевизорите и компютрите, а да се развиват чисто физически. Затова сме се насочили към тази възраст - тогава се полагат основите на техниката и се възпитава любов към играта. Даваме си сметка обаче през какво ще минем. От друга страна - трябва да се опитва, в противен случай ще продължим да затъваме. Ползваме две бази – на “Колодрума” в Борисовата градина, и в “Надежда”. В школата ни работят 8 треньори.

- Не ви ли се работи повече в мъжкия футбол?

- Е, естествено, че ми се работи (смее се). Просто на този етап не считам, че там има нужда от треньори и хора като мен. Пороците в нашия футбол станаха прекалено много. Не е никаква тайна, че

доста от
мачовете
са уредени

че има черно тото. А и с това поръчково съдийство...”Развивайки се” по този начин, нищо добро не ни чака. Във футбола ни от 10 години слушаме само една и съща песен. За какви резултати можем да говорим? Всичко е една трагедия, дори трагикомедия бих казал. Приоритет на БФС са само Съдийската комисия и националният отбор. Само сменят шефове на съдии и селекционери, но резултати няма.

- На 14 февруари ще се проведе конгресът на БФС. Нито един човек не застана срещу Борислав Михайлов. Вие сте един от най-изявените опозиционери, противници на статуквото. Защо не издигнахте своята кандидатура за поста на Боби?

- Много пъти най-различни хора ми предлагаха. Но, кажете ми, защо да го правя? Ами  той мачът е игран. Аз съм си направил моите си сондажи, зная какво ще се случи. За какво да играя в един уреден мач, и то да бъда от страната на губещите? Защо да си вкарвам автогол? Много е лесно Михайлов в момента да се пъчи и да пита: “Къде сте вие, нямам противник срещу себе си?” Но пък и самият той не носи най-голямата вина за създалата се ситуация. Обществото явно няма нужда от промяна. Голяма част от футболните хора ги устройва статуквото в момента. Не желаят да го променят, защото една част от тях се издържат с уредени мачове, с черно тото, с всякакви далавери. Песимист съм, не виждам нищо хубаво на хоризонта.

- Необходима ли е намесата на държавата във футбола?

- Задължително това трябва да стане, иначе изход няма да има. От БФС тръбят, че имаме много големи постижения. Аз лично не ги виждам. Къде са? Колко копки бяха направени за база на националния отбор? Боби се снима с Мишел Платини на НСА, връчиха им на двамата по една лопата и една каска и дотам... Да вземем и този резил - съдът обяви БФС в нелегитимност. Това не е ли показателно за методите на работа в централата? Едно нещо не е направено от този човек като хората. Гафове на всяка крачка.

- Вярно ли е, че от “Иван Асен” 26 ви правят спънки за работата на ДАФ?

- Естествено, и това ме вбесява. Може ли заради това, че аз съм опозиция на БФС, близо 2 години да не искат да регистрират школата като футболен клуб? Правят ми всевъзможни пречки, връщат ми документи заради един подпис. По една или друга причина ми се отказва. При нас тренират 300 деца, а се регистрират клубове-фантоми. Някои от тях даже не развиват никаква дейност. В България този механизъм на отстраняване на неудобните много върви. Щом не играеш на хорото – аут! И друго искам да попитам. Може ли да определяш административни такси на детски отбори от по 300 лева? Нямали пари за съдийски такси, товарят клубовете. По този начин ли помагат за развитието на детско-юношеския футбол? Гледат само келепира, само печалбата.

- Познавате Боби Михайлов отдавна, били сте и съотборници. Защо той се скара така и с вас, и с Христо Стоичков, хора, с които е делил една стая по лагерите, както се казва?

- Не, аз с него не съм се карал. Боби няма ясни критерии за оценка. Аз бях сменен след три равни мача в квалификациите и една загуба в безсмислена контрола. Беше обявено, че нямаме шанс за класиране. Моята грешка беше, че се съгласих да изиграем този приятелски мач в Белград, който беше организиран по случай прекратяване на кариерата на Саво Милошевич.

 

Разбиха ни с 1:6

и ме махнаха

 

- Мисля си, че ме смениха само и само за да намерят работа на някои хора. Спомняте си, че Станимир Стоилов бе безработен по това време. Назначиха Наско Сираков за директор на националните отбори, а Мъри – за селекционер. Малко по-късно Михайлов обяви, че докато той е начело на БФС, Стоилов ще бъде треньор. В това няма нищо лошо, нали, но след това изрита и Мъри. И какво се оказа? Че ние, треньорите, сме виновни, само Боби е чист като сълза. За 10 години са сменени 10 треньори. Един-двама да не стават, ама пък всичките... Освен това тези треньори ги сменя един и същи човек, но все не носи отговорност. Не може по мое време след 0:0 със световния шампион Италия да се говори, че това е лош резултат, а сега след последната загуба в контролите да се казва, че сме добър отбор. Вземете само актуалните събития около младежкия национален тим. Разрешава се на защитника от “Лудогорец” Георги Терзиев да пропусне квалификация, а в същото време се отрязва главата на “Берое” заради Иван Горанов. За каква принципност, за каква равнопоставеност говорим в случая? Боби няма критерий за оценка. Критерият му е да си от нашите. Другите – вълци ги яли, принципи няма. И така се ръководи българският футбол през последните 10 години. Аз се чудя на наглостта на тези хора да искат да управляват още една петилетка. Боби Михайлов многократно е показвал, че е един безволеви, безхарактерен, безпринципен човек, който гледа само собствения си интерес. Много му е скъп “кокала”, хванал се е здраво за него и не иска да го пуска. Явно стои някой зад него, за да има такова самочувствие, че коли и беси, много интереси са забъркани там.

- Финансови, какви други? Би трябвало, щом се ръководи такава обществена организация, да има някакъв отчет на свършената работа все пак.

- Какво очаквате да се случи на 14 февруари?

- Михайлов ще бъде преизбран. Може би неслучайно е избрана и точно тази дата – Деня на влюбените (смее се). Абе, изобщо, всичко в нашия футбол е цъфнало и вързало, всичко е цветя и рози, както се казва. Явно всички ние, във футбола, това заслужаваме. Всеки народ си заслужава управниците.

- Михайлов промени ли се като човек през тези години?

- Не мога да ви кажа. Просто не съм се срещал с него, а и нямам желание. Не ми е приятен. Бяхме колеги, съотборници, работихме заедно. Той обаче е един несериозен човек. Не си изпълнява дори това, което е записано в договорите. Съдихме се за моята неустойка. Делата ми срещу БФС са прекратени.

Осъдил съм ги на
няколко инстанции

получил съм си заплатите, които ми се полагат по договора, и това е затворена страница за мен.

- Не ви ли помислиха за предател хората, които разчитаха да се кандидатирате на конгреса? Вие, Христо Стоичков и Христо Порточанов бяхте откритите опозиционери на сегашната власт.

- Има и скрити опозиционери (смее се). Силно казано е предател. Не смятам, че това е отстъпление от моите позиции. Много хора ми се обаждаха, за да ми предлагат подкрепата си. Естествено, че това нещо ме ласкае, но аз направих отчет за себе си, направих сондажи, за да разбера какви са настроенията в страната. Обиколих почти цяла България. Но, първо - държавата няма мотив да променя статуквото. Второ – хората, от които зависи избора, са вече в договорни отношения с Михайлов и компания. Повтарям: мачът е уреден, той е игран, и резултатът е ясен. При това положение, нали разбирате, че няма абсолютно никакъв смисъл да отивам на избори. Това е причината да не се кандидатирам. Тук не става въпрос за спор между стратегии, концепции, идеи. Но тук, в България, никой не се вълнува от тези неща, от честната игра. Боби си подсигури още 5 години на престола и с подаръци по места.

- Какво имате предвид?

- Имам предвид дребни подаръци. Негови емисари са обикаляли, хората са зарибени много здраво. Не говоря за пари, за подкупи. Става въпрос за футболни топки, раздадени на клубовете. По няколко мрежи и два-три сандвича. Говорим и за някое банкетче, предварително направено. Мога да ви цитирам и конкретните градове. Много жалко е, че уважавани футболни хора си продават гласа и съвестта за “жълти стотинки”. За какво да има опозиция? Нека нещата си продължават по същия начин, но аз съм убеден, че ще дойде време всичко да се плаща. Този маниер на работа, тези порочни практики ще се обърнат срещу това управление и като ураган ще го пометат. Много ме е яд, че и самата държава иска да запази статуквото. Сменят се правителство след правителство, Боби Михайлов обаче е вечен.

Вижте, не може да няма мандатност, той да бъде незаменим. Световната практика е доказала, че след 6-7 години в управлението, ти вече не си ефективен. Не че и за тези 7 години може да се говори за някаква продуктивност, за нещо свършено. И докога така?

- Михайлов обяви, че това ще бъде последният му мандат?

- Е, и? Аз мисля, че на конгреса делегатите трябва да му гласуват направо два мандата. Взаимна любов има. Да е последен, но да са два мандата в един. Очаквам категорична победа на Боби в петък. Победата му ще бъде на “нула”. Така,

 

както навремето

на конгресите

на ЦК на БКП

 

се преизбираше Тодор Живков – с пълно единодушие. Тях сега ги е яд, криво им е, че никой, дори ей така, за парлама, не се кандидатира срещу Боби. Те очакваха все пак да има някой смелчага, за да пунтират участие. Който и да се беше явил, щеше да бъде формален кандидат. Сега ще има надбягване с един кон. Би трябвало за мислещите хора това да бъде един сигнал защо е така.  

- Сондирахте ли съвместни ходове с Порточанов?

- Не, с него не съм водил пряк разговор. Негови приближени обаче са ми се обаждали и са сондирали нещата. Христо обаче има добри юристи и явно има върху какво да стъпи относно претенциите си.

- Работили сте и с Иван Славков...

- Разликата между него и Боби е от небето до земята, и то не в полза на бившия вратар. Батето имаше и капацитет като Иван Вуцов, с всичките му негативи и положителни качества. Сега не виждам такава личност. Не е въпросът само в смяната на Борислав Михайлов, трябва да се направи генерална реформа.

- Много се говори за прословутите “мениджърски интереси”. По времето, когато бяхте начело на националния отбор, някой мениджър оказвал ли ви е натиск?

- Ама как ще стане това нещо?! Извадете поне един мениджър, който да ми е звънял! Няма нито един президент на футболен клуб в България, или мениджър, който да излезе и да каже, че си е прокарал някакви интереси чрез мен. Заради пари или нещо друго. Такъв случай няма, просто няма! Казвам го, гледайки ви в очите. Няма такъв. Говори се за резултати... И аз обичам да говоря с факти. Кога за последен път България се класира на голямо първенство? На Европейското първенство в Португалия през 2004 г. Кой беше треньор? Пламен Марков. Два пъти вие, журналистите, ме избирахте за треньор №1 на годината. При втория ми мандат от седем мача записахме три равни, три победи и една загуба, и то в контрола. Когато резултатите говорят и боговете мълчат.

- Смяната ви през лятото на 2004 г. беше малко изненадваща. Определиха представянето ни на европейското като провал. Така ли беше наистина?

- Този така наречен провал се оказа последното хубаво нещо, което се случи на българския футбол в последните 10 години. Безспорно е, че записахме три загуби в предварителната група. С доброто си представяне в квалификациите преди това създадохме големи очаквания в публиката и в обществото. Ние обаче, за съжаление, нямаше как да се противопоставим на превъзхождащи ни като класа отбори, каквито бяха Швеция, Италия и Дания. Ако трябва да ги обсъждам мач по мач... Срещу шведите не трябваше да загубим с този разгромен резултат. Първото полувреме беше почти равностойно, намесиха се обаче странични фактори, по-точно казано съдиите. При 0:1 Мартин Петров се откъсна сам срещу вратаря, беше повален отзад от Линдерот, който преди това висеше с жълт картон, но реферът Марк Райли си глътна свирката, вместо да го изгони. Не твърдя, че нямаше да паднем, но щеше да е с 0:2, а не с 0:5. Самото ни класиране обаче си беше голям успех. Оттам насетне, кой какви очаквания е имал, си е лично негова работа. Сам си тръгнах, Иван Славков много настояваше да остана на поста. Батето много ме подкрепяше. В негово лице винаги съм имал съмишленик и опора. Дори след поражението от шведите влезе в съблекалнята и каза: "Нищо толкова страшно не е станало. Няма значение с колко гола сме паднали. Айде, вдигайте се!" След края на турнира ми каза: "Оставаш, нали?" Покани ме на обяд на 29 юни, на който присъстваха и други хора. Предложи ми нов договор. Помолих го за ден-два размисъл и на 1 юли му казах, че си тръгвам. Това беше. Така приключи първият ми престой начело на националния тим. Напуснах поста с високо вдигната глава. Няма от какво да се срамувам. 
 

- Не че го защитавам, но добре  че дойде той.

- Защо?

- Защото по този начин лъсна истината за нашия футбол. Създава се фалшив образ на българските специалисти. Твърди се, че те са некадърни, неможещи и ненаучени. Хубаво беше, че едно голямо име като Лотар пое националния тим. Видя се, че проблемът не е в треньора. И после изведнъж се оказа, че Лотар имал несериозен начин на живот. Глупости! Просто човекът си има много сериозна визитка, германец е с друг начин на мислене и организация. Работил е още като играч с големите имена в треньорството. Какво значение има колко жени и колко бракове има зад гърба си?

- Какъв е коментарът ви за случващото се в ЦСКА?

- Не съм вече в кухнята, за да кажа. Много неща са ми странни, не зная къде е истината. Непрекъснато се говори за едни цифри, обаче ръководството казва, че са други. Говори се за оздравителна година, а в същото време се взимат на кило скъпи чужденци. Нито знам кой им плаща, нито ме интересува. Истината е една: българският футбол има нужда от силен “Левски”, и от силен ЦСКА. Плюс приятната изненада “Лудогорец”. Поздравления за този пробив в Европа.

- Имаше вариант да се върнете преди време на “Армията”.

- Да, поканен бях за спортен директор на ЦСКА. Не се разбрахме обаче с тогавашното ръководство. Не искам да изпадам в подробности от кого е дошла поканата. Факт е, че имах такова предложение.

- Сега актуалната тема е трансферът на Димитър Бербатов в “Монако”. Изненадан ли бяхте от решението на Митко?

- Той отиде в подходящ момент в Монако. Ясно беше, че във “Фулъм” се задушаваше, не се чувстваше добре. Отборът беше прекалено малък за неговата класа. Отесня му, “котиджърс” са замесени в битката за оцеляване във Висшата лига. С оглед контузията на Радамел Фалкао, техният треньор Клаудио Раниери беше длъжен да намери спешно заместник на колумбиеца. Сделката е добра и за двете страни. Сега очакванията към Бербатов ще бъдат изключително големи, още повече, че рядко стават такива трансфери от Острова към Лига 1.

- Ще му бъде ли тежко на Митко да се наложи, да свикне със стила на игра във френското първенство?

- Няма спор, че Висшата лига превъзхожда като качество драстично Лига 1. Заради огромния си финансов ресурс английските клубове обират “каймака” от целия свят. Виж, “трите лъва” куцат като резултати. От десетилетия англичаните не могат да се похвалят със силен национален тим. Аз нямам никакви съмнения, че

 

Митко ще

превземе

и Франция

 

Стори го и  в „Леверкузен”, и в „Тотнъм”, и в „Манчестър”, и във „Фулъм”. Не виждам защо да не го направи и в Княжеството. Това за него е едно ново предизвикателство. Френският футбол е доста бърз и атрактивен.

- Вие сте един от малкото българи, играли в Лига 1. Как стана трансферът ви в “Мец” през 1985 г.?

- Може би, за да ме вземат, французите решиха окончателно след един мач от евротурнирите с ЦСКА.

- Този на 19 септември 1984 г. ли имате предвид?

- Да, направихме 2:2 на “Луи II”. До 19-ата минута резултатът вече беше 2:2. Женжини откри за домакините, после Жоро Славков, Бог да го прости, изравни. Секунди по-късно аз направих 1:2, но отново Женжини възстанови равенството. Беше доста щур мач. Представих се силно, но не мисля, че само тази среща е повлияла за моя трансфер. Аз вече бях навършил 28 години, знаете, че имаше забрана за футболисти под тази възраст. Заради този безумен закон не ми разрешиха да отида в “Атлетико” (Мадрид). Офертата от “дюшекчиите” дойде година по-рано. Съжалявам много, но това беше положението. Каквото ти наредят по партийна линия, изпълняваш. Тогава нямах мениджър, който да защитава правата ми. Имаше държавна агенция, която се занимаваше с това нещо. Иначе аз познавах “Монако”, защото две години по-рано – през септември 1982 г. ги срещнахме за първи път. Мачът обаче се игра в Ница, защото домакините бяха в траур. Само часове по-рано беше загинала в ужасна катастрофа принцеса Грейс Кели – съпругата на принц Рение. От щаба на “Монако” ни помолиха да се съгласим на преместването на мача в Ница. Завършихме 0:0, отстранихме ги след победа с 2:0 в София.
МИЛЕН ДИМИТРОВ