Да си най-добър в каквато и да е област в света, означава слава, гордост и просперитет. Оказва се, не и ако си българин. Националът по таекуон-до Рами Шау се свърза с БЛИЦ, за да разкаже колко унизително е отношението на Министерството на спорта към него и съотборниците му.

България има няколко европейски шампиона – Илиан Томанов (категория 92 кг), Антон Огролеков (категория 58 кг), Кирил Илиев (категория 51 кг).

Шау стана европейски шампион в категория до 78 кг, но това донесе горчивина на него и съотборниците му – заради липсата на интерес, мизерните доходи и фактът, че дори още не му е изплатена премията за 2021 година, а вече виси и с такава за 2022.

Winbet - победата е емоция! (18+)

-Разкажи за Европейското.
-Европейското първенство се проведе в Хърватия и имаше много конкуренция, имаше много състезатели. Не само аз, но и много представители на България станаха европейски шампиони.

-Какво те разочарова?
-За съжаление, това нито се отрази някъде, нито се разбра, че има български национален отбор, който се състезава на Европейско първенство.

Върнахме се след това и всичко постарому – кой какви задачи има, кой каква работа. Животът продължава, годините си минават. Това е огромно разочарование – липсата на подкрепа и заинтересованост. 

-Къде е проблемът?
-Става дума за комплексен проблем. Министерството на спорта има голяма вина, те постоянно знаят къде има първенства и коя федерация какво прави. Те могат, най-малкото, да обявяват какво се случва – кой национален отбор къде ще е, не коства много.Има различно толериране на спортовете и от там идва рекламата.

В България основната дискриминация е да се делят спортовете на олимпийски и неолимпийски. Ние имаме много силна конкуренция – представители от Северна Корея, Гърция, Русия.

-Ставаш шампион, прибираш се в България и какво заварваш?
-Прибираме се на автогарата и освен нашите майки и бащи, други нямаше. Нищо нямаше нито от страна на община, нито от регионалните медии. Пристигнахме в Благоевград. Иамше затъмнение отвсякъде. Явно в очите на някого не се е случило нищо грандиозно.

-Имаш ли достатъчно отличия, за да можеш да претендираш?
-2015 година станах световен шампион, 2017 станах европейски. През 2019 пак станах световен шампион и сега пак европейски. Не съм получил никакво признание, дори не съм гостувал в Министерството на спорта, аз дори не знам къде е. Това са две световни и две европейски титли. Те трябва да имат информация. Самите федерации изпращат информация.

-Колко пари получаваш?
-Последните години стават все по-лоши. Заплащането на премии е унижаващо – ние нито имаме заплати, нито нищо. Според наредбата в Министерството на спорта, ако в категорията ти няма поне 16 човека, получаваш половината от премията на медала. За европейски шампион е 7000 лв. Заради коронавируса има обаче по-малко души.

В моята категория бяха 11, така че ще получа 3500 лв. С тези пари може би се очаква, че ще спортувам, ще се храня и ще водя нормален начин на живот. Всички трябва да се занимаваме и с друг вид дейност и съчетаваме със спорт по 2 часа на ден. Това са еднократни премии. Изключвам факта, ако човек спечели сребро, бронз или ако няма медал.

-Какво трябва да се направи?
-Трябва да се помисли за подкрепа – дали да се измени наредбата, дали ще се променят премиите. Дали ще се махнат премиите и ще има минимална заплата, заради това, че си национален състезател.

Друг е въпросът, че са премии се чака по една година. Ние още не сме получили парите си за 2021, когато беше Европейското в Гърция. Сега вече е друга година, друго първенство.

-Има и други спортове, в които състезателите работят допълнително.
-Ние нямаме и избор, това се дава от държавата. Трябва да работим задължително. Не дай Боже да се случи някоя контузия. Разбира се, далеч сме от мисълта, че от това има доходи. Всичко е от любов към спорта.
Борислав ОРЛИНОВ