Д-р Иван Дойчев е част от екипа на Стойчо Младенов в казахстанския Кайсар, спечелил историческа купа на страната през октомври. Популярният лекар е роден на 2 август 1957 година в Гоце Делчев. Той е един от най-доказаните и известни спортни травматолози, а освен това е специализирал и хранене и медикаментозно възстановяване на спортистите. Има огромен стаж зад гърба си – работил е в Славия (шампион и носител на Купата през 1996), ЦСКА (шампион 2003 и 2008), Левски (шампион 2006 и 2007, носител на Купата и Суперкупата и участие в групите на Шампионската лига). Работил е и в Локо (София).

-Г-н Дойчев, лесно ли е да сте спортен лекар?
-Не е никак лесно, но за да си добър, ти е необходим огромен стаж. Лекарската професия е една от малкото, за която трябва да си учил много, а натрупаните знания не бива да бъдат забравяни. Трябва да имаш поне 10 години, за да кажеш, че си добър в дадена област от медицината. Уточнявам – в дадена област.  

-Какво е усещането да сте част от екипа, спечелил Купа на чужда страна?
-Страхотно, защото Кайсар от 20 години не беше ликувал с Купата на Казахстан. Знаете ли, аз се радвам, че работя в такъв великолепен екип, на който начело е доказаният специалист Стойчо Младенов. С него, с Анатоли Нанков и с Тодор Янчев сме като един юмрук.

-В богата ви кариера имали ли сте случаи на много тежки контузии при футболистите?
-Да. И то доста. Трябва обаче да уточним какво се има предвид под тежка и много тежка контузия. Например счупванията са по-леки от мекотъканните контузии – скъсване на предна кръстна връзка е една от най-тежките контузии. Възстановяването е минимум 6 месеца, а счупването ще зарасне за 2-3 месеца, като зависи от мястото на травмата.
Помня една тежка контузия на Стефан Джилио, когато беше играч на ЦСКА. Той дълго време се лекуваше и възстановяваше в родината си Малта. Оперираха го именно от именно предна кръстна връзка. Когато Джилио се върна, ми показа какви изследвания са му правили на един изключителен за времето си апарат, който тества всяка мускулна група на колко процента е възстановена. На него могат да се тестват двама състезатели едновременно. Тогава поисках да купим същия апарат и да го ползваме в България, но цената му беше 80 000 долара и не се получи. Не знам в момента дали у нас има в клубовете такъв апарат. Много е вероятно такъв да притежават в Лудогорец, където там цялостно медицинската им апаратура е на много високо ниво.

- Каква е тайната на храненето при футболистите?
-Храненето и възстановяването на играчите след мач е от изключително значение. Даже бих казал – основно значение. Чел съм какви ли не неща по темата, но смея да твърдя, че всички храни са полезни – въглехидрати, белтъчини, соли, минерали и останалите, стига да са в дози и съобразено количество. Ще ви дам пример със смокинята (ненапразно има издигнат паметник в нейна чест в Израел и Турция). Тя е изключителен плод и помага много на спортистите. От огромно значение за всеки един от тях е възстановяването. Който го подценява, впоследствие ще има травми и няма да бъде в максимална кондиция – и физическа, и психическа. Пицата е препоръчителна след мач, но трябва да е добре приготвена. Така възстановяваш енергията и хранителните вещества, които си изразходвал по време на мача. Възстановяването на водноелектролитния баланс също е водещ фактор. Аз винаги препоръчвам след всеки двубой на футболистите да пият по една, а защо не и по две бири, тъй като бирата е хипотонична. Против съм сауните като цяло, защото при тях от организма се отделя соли и минерали. При тяхната липса има риск да получиш крампи, при което ставаш доста по-податлив на контузии. Все пак, ако се налага сауна, трябва след това да възстановиш солите и минералите в организма. Това става с медикаменти и хранителни надбавки. 

-В някои клубове в чужбина винаги има освен медицински щаб и готвач?
-Разбира се, готвачът е задължителен, тъй като той трябва да изготвя храната, която медицинският екип му препоръчва.

-За вас се носи един мит. Че преди години, когато сте били лекар в ЦСКА, сте получили предложение за работа във Франция.
-Не е мит, а истина. Беше през 2000 година, когато бяхме на лагер във Франция. Томаш се контузи в ръката. Още на терена аз бях убеден, че става въпрос за счупена костица. Отидохме на преглед в местна клиника. С нас беше Илия Илиев, шеф тогава на международния отдел на ЦСКА. Той преведе думите ми на лекаря в болницата, след като казах, че това е категорична фрактура на костицата. Французинът твърдеше, че става въпрос само за навяхване. Направиха рентген и моята диагноза се потвърди. На другия ден същият доктор дойде в базата ни с една покана. Канеха ме да започна работа при тях. Останах доста учуден и приятно изненадан. Но отказах. Имал съм и предложения от Турция, но също съм ги отклонявал.

-Работили сте и в Левски, и в ЦСКА. Къде нивото е по-високо?
-И на двете места. Поне докато бях там. Всичко беше повече от професионално. На „Герена” бяхме страхотен екип с легендарния Жан Филипов, лека му пръст.

-Сега сте в България за празниците.
-Да, тук съм и прекарвам щастливи дни със семейството ми, което е всичко за мен. Имам чудесна съпруга и двама прекрасни синове Мартин и Стефан, които се занимават и със спорт. Мартин с американски футбол, а Стефан с ръгби и с един нов спорт - тъч, който тепърва ще навлиза у нас.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ