Селекционерът на мъжкия ни национален отбор по волейбол Силвано Пранди говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Структурните промени в Българска федерация волейбол след избора на Любо Ганев за президент през март вървят с пълна сила и на всички нива. Ангажирането с управлението на десетки специалисти, широкият кръг от експертни мнения и прозрачността в работата видимо се приемат с одобрение от спортната общественост. Доказателство, че промените обаче не са самоцел заради самите промени се явява изборът на старши треньор на мъжкия национален отбор. Управата на федерацията се довери на проверен във времето специалист и върна на поста един от най-титулуваните наставници в световен мащаб. „Професора“ Пранди отново е тук и започна лагер с високите момчета на България. Неговият безспорен опит и авторитет са надеждата „трикольорите“ отново да сформират боеспособен тим, който да атакува Топ 4 на големите първенства.

- Здравейте, синьор Пранди! Радваме се, че за втори път сте гост на „Код Спорт“! Как сте? Как преживяхте кошмара на COVID-19 в Италия и как се справяте сега? 
- Аз съм много добре. Здравето ми е отлично. По време на карантината бях в градчето Шомон във Франция, в което живея. Не беше особено тежко по време на пандемията, защото можех да си правя разходки, работех от вкъщи, както мнозина по света. Преживях карантината доста спокойно. Разбира се, проблемите по света, особено в моята родина Италия, бяха големи и естествено не приех добре този факт. Но аз и моята съпруга се постарахме да бъдем възможно най-спокойни.  

- Доколко пандемията успя да промени работата на треньора? Имаше ли нещо ново, което научихте за професията си в тези тежки дни? Доколко ви изненада ситуацията? 
- Разбира се, постарах се да прекарам този период по най-позитивния начин. За мен позитивно означава да работя, било посредством видео връзка по интернет, било четейки много. Също така - гледайки множество мачове. Това бе с цел да помогна, както на моя клубен отбор, така и на България, защото успях да анализирам пред монитора срещи с участието на български волейболисти. Така се запознах с немалко детайли, за да изготвя оптимален списък с играчи за националния отбор. Така че се опитах да бъда много позитивен и да се обогатя в този период. А какво ще промени COVID-19 генерално е трудно да се каже. Със сигурност вече вирусът измени доста неща. Отменени бяха много състезания. Бъдещето на нас, пряко свързаните със спорта, е много неясно. Не се знае кога и как ще започнем отново да играем и дали с публика, дали без. Не е ясно също в условията на пандемия дали ще се действа както в началото, или ще се намери някое по-добро решение. И нещо много важно - ще има ли ваксина...Така че очакваме да научим какво ще е бъдещето, надявайки се на най-доброто. 

- Как гледате на състезанията без публика? Какъв щеше да е спортът, ако например винаги се играе пред празни трибуни? 
- Без публика спортът не може да съществува, не го приемам. Да, ние ще можем да устоим известно време в един преходен период, но генерално нямаме бъдеще без публика. Спонсорите не искат да има волейбол и изобщо спорт без публика. Те имат нужда от публика, както и ние. Така че големият спорт без публика просто приключва! Би могло да се спортува аматьорски, само за удоволствие, докато професионалният спорт ще престане да съществува. Затова нека си пожелаем да бъде намерено решение с тази болест, така че публиката да се завърне, макар и постепенно, в спортните зали и стадионите. 

- За трети път ви избират за старши треньор на националния ни мъжки волейболен тим. Какво е различно сега? Изненада ли ви нещо? 
- Не съм изненадан, защото се е случвало на мнозина да бъде подновен ангажимент от този тип - треньор на национален отбор. Аз не съм първият. България има традиция в това различни специалисти да са начело в различни периоди, при различни обстоятелства и години. Не е нещо извънредно. За мен на практика това е вторият престой. Вярно е, че през 2019 г. моят договор предвиждаше само един сезон, но федерацията то обвърза със следващия цикъл. И така де факто за мен това е вторият ми престой в българския национален отбор. Разбира се, от позицията на времето много неща се променят. За 10 години доста играчи са се сменили. Сега започваме нов цикъл, затова тествам много състезатели, за да конструираме нов отбор. И това е прекрасно и наистина много ме стимулира. 

- Бяхте треньор на Любо Ганев, който обичаше шегите като играч дори при пословично строг наставник като вас. Но сега казват, че иска всичко да е планирано, сериозно и подчинено на дисциплината. Усещате ли тази промяна? И как ще я коментирате? 
- Естествено, онзи Любо Ганев, когото аз тренирах преди 30 години, е много различен от този Любо Ганев сега. Той е начело на Българската федерация по волейбол, президент, който служи за пример на целия български волейбол. Това са две различни неща. Но онова, което е общо за него тогава и сега е, че той беше много симпатичен човек навремето и продължава да бъде много симпатичен човек сега. Аз съм убеден, че той ще може да допринесе много за българския волейбол. Любо Ганев избра много добри ръководители във федерацията, много умни хора и затова смятам, че предстои много положителен период за българския волейбол. Да обвързваме това с резултатите е твърде рано все още, но със сигурност ръководството на Ганев е много позитивно за българския волейбол. 

- Как виждате Любо Ганев като президент? Едно от първите поздравления при неговия избор беше от италианската федерация, която изпревари световната централа и европейската конфедерация… 
- Да кажем, че представлява едно логично продължение. Данчо Лазаров беше много дълго време начело като президент на федерацията. Но всяко нещо на света както има своето начало, така има и своя край. С идването на Ганев се слага начало на новите български ръководители. Както казах по-рано, някои от тях са сътрудници на Любо Ганев във федерацията. Смятам, че той ще даде отличен имидж на българския волейбол в Европа и по света. Неслучайно италианската федерация веднага го поздрави, тъй като той е много положителна личност. Убеден съм, че ще направи добри неща за българския спорт. 

- Високите момчета на България са най-успешният отбор на страната в исторически план. Имаме ли потенциал отново да се върнем в Топ 4 на големите първенства? 
- Това е една много стимулираща и същевременно много трудна цел. Преди години България беше един от лидерите в света на волейбола, а сега е по-назад. Трябва да върнем отбора на онези високи нива. Това е трудна работа, но този нов цикъл може и да крие положителни изненади за българския отбор. Трябва обаче да имаме търпението да изчакаме някои от младите сега да пораснат, за да разчитаме на резултати. Положителното е, че отборът може да разчита на един много добър и позитивен играч, какъвто е Цецо Соколов. Новият капитан може да помогне много на отбора да израсне. Тръгваме от добра база - неговото присъствие, но е ясно, че трябва около лидера да конструираме нов отбор. Аз обаче имам голяма вяра и работя с голям ентусиазъм, защото съставът от млади играчи, които вече тренирам много ми харесват. Също така и тези, които планираме да се присъединят към състава по-късно. Така че за световното първенство през 2022 г. да имаме интересен тим с перспективи.  

- Как планирате да смените кръвта в отбора? Трима-четирима от старите асове плюс нови таланти - това ли ще е формулата? 
- Такава е логиката, но няма формула за новия отбор. Аз ще взема най-добрите български волейболисти. Освен капитана Соколов, тук са Георги Братоев, Гоцев, Скримов. Те са постоянното звено в отбора, част от тима, който игра до миналата година. Тук са също така някои, които вече присъстваха в състава като Мартин Атанасов, като Алекс Грозданов, като Каракашев и други. Към тях се добавят новите таланти, тъй като България има някои интересни млади дарования. Моя задача е да ги интегрирам в състава, така че за следващите състезания да имаме отбор, който е смес от опит и младост. И не само – искам новият тим да покаже най-добрите черти  на българския волейбол. 

- Направихте ли си анализ какво реално не достигна на България да се класира за олимпийските игри в Токио? 
- Анализите ги направихме веднага след квалификацията във Варна през август 2019 г. Тогава мачът срещу Бразилия за нас беше обект на много задълбочен анализ, който показа, че просто направихме няколко грешки повече от съперника. Основните веднага ги посочихме и опитахме да не ги повтаряме повече. Естествено, нужно е време да се поправят грешките, а и няма начин изобщо да не се допускат такива. Но работата ни е ясна. Това, което вършим с моите асистенти в щаба - Ники Желязков и останалите, е да наложим система в отбора, която е оригинална, ефикасна и може да носи резултати. 

- На олимпийската квалификация в Берлин на фенове и анализатори се хареса модерната игра на нашия отбор. Очаквате ли тази тенденция да се запази и наистина България да е атрактивна и резултатна край мрежата? 
- Аз продължавам да работя, защото качеството на нашата игра не е само това от Берлин, но и даже е по-високо. И целта ни е да го направим още по-високо. Естествено, качеството зависи от това как работя аз и как играчите асимилират, интерпретират и доколко успяват да бъдат ефикасни. Ясно е, че някои от силните състезатели в отбора като Йосифов и Салпаров няма да се вече тук, но това е логична промяна след толкова години. От мен и от щаба зависи да намерим адекватните им заместници, за да имаме отлично качество в играта. 

- Как работите с Георги Братоев днес? Имахте вербални нападки от него, но сега изглежда, че двамата се разбирате отлично. Как го постигнахте? 
- Никога не ме е интересувало това, което хората говорят. Мен ме интересува какво правят на игрището. Миналия сезон повиках едни играчи за сметка на други за олимпийската квалификация и планирах малка вариация за европейското първенство. Смятах, че е правилно да повикам конкретни играчи за спецификата на съответните състезания. Сега сме в друга ситуация. Мен не ме интересува дали играчите казват, че са доволни или, че не са доволни. В моята глава е единствено интересът на националния отбор. Изявленията не са тези, според които аз избирам състезателите и работя с тях. С Георги работим нормално, работим добре. Той знае, че ако следва правилния път, ще бъде важен елемент за този отбор. Но ако не следва като всички правилния път, няма да продължи и други ще заемат неговото място. 

- Кои ще са лидерите в отбора? Кой най-вече ще налага вашата стратегия на терена? 
-Имам необходимостта всеки един от волейболистите в националния тим да бъде лидер в своята роля. Не механичен сбор от играчи, които крещят или които налагат своето мнение. И има нужда от най-добрите изпълнители на терена. Всеки да бъде лидер в своята роля. Избрахме като имиджова личност на отбора Цецо Соколов. Той ще бъде капитан, но именно заради това ще има и повече отговорности, отколкото съотборниците му. От него ще се иска не само да играе добре, но и да бъде сочен като човекът, генериращ основно имиджа на отбора. А по принцип нямаме нужда от лидер, а имаме нужда от добър разпределител, от добри посрещачи и така нататък. Реално това е най-важно. 

- Как работите с Николай Желязков? Какви отношения имахте преди да стане ваш първи асистент и виждате ли го наистина като свой наследник начело на България? 
- Всички знаят, че преди година и половина, когато президентът Лазаров ми предложи поста селекционер, аз посочих Желязков като пръв помощник. После поради лични причини, той отказа. Но аз го посочих, защото е добър треньор и сме приятели от дълги години. Неговите идеи са много близки до моите и това вече се потвърждава във всекидневната ни работа. Все повече се убеждавам от съвместната ни дейност, че аз и той мислим по един и същи начин за много неща. Много приятно съм изненадан и от неговите технически и тактически познания. Така че съм сигурен - той ще се справи, не само като мой помощник, но и евентуално като старши треньор. 

- Има и хора от елита на волейбола ни, които смятат, че тандемът с Желязков е излишна застраховка на федерацията. Те са малцина, но все как какво бихте им казали? 
- Ще отговоря, че всеки има своето мнение. Аз мисля по друг начин. И съм убеден, че дуетът Пранди-Желязков ще се справи, но в крайна сметка времето ще даде отговора. 

- Най-силните страни и съответно ахилесовата пета на българския отбор към момента? 
- Както всеки един отбор, и нашият има силни и слаби страни, но не е само един слаб и един силен компонент. Отборът който игра до олимпийската квалификация, за който говорим по причина, че новият все още не съществува, показа, че има добри умения в атака. Но се видя и друго -  трябва да се подобри много в системата сервис-блок-защита. И да се промени в умението да работи всеки един ден със стопроцентова концентрация. Целта е да се създадат по време на заниманията необходимите автоматизирани процеси, които позволяват да се тренира по най-добрия начин. Това е разликата ни от най-класните отбори и играчи. Те определено са свикнали всекидневно да работят стопроцентово и така  да израстват като ниво. Пътят, по който трябва да работим, е да убедим играчите да тренират по най-добрия възможен начин, така че и резултатите да бъдат следствие от качеството на работата. 

- Имате поглед върху световния волейбол. В кое клубно първенство се играе най-силно сега - Италия, Полша, Русия? 
- За мен най-качественото първенство е италианското. Не само, защото в него участват редица известни състезатели от целия свят, а и тъй като клубовете работят добре. Много клубове се менажират отлично и тренират по най-добрия начин. И най-вече по тази причина играчите могат да израстват. Полското и руското първенство също са екстра класа. В Русия има много висококачествени изпълнители. Струва ми се, че местният шампионат трябва да израсне още по отношение на щабовете, които са начело на отборите. В Полша пък трябва да отбележим големия интерес на публиката и на медиите. Тоест, по отношение на рекламата - спонсорите и телевизиите, следят отблизо мачовете. В това отношение може би в Полша са номер едно, но и там трябва да подобрят нивото на клубовете си. Така че италианското първенство, по мое мнение, остава най-доброто. 

- Кой национален отбор има най-голям шанс за олимпийска титла догодина? 
- Не е само един. Няма такъв доминиращ отбор. Няколко са. Що се отнася до Америка - Бразилия и САЩ. А в Европа - това са Полша и Италия. Колкото до Русия, тук тежи дисквалификацията на руския спорт. Ако тя отпадне, тогава отборите-претенденти за олимпийската титла стават пет. Ако дисквалификацията не отпадне, са онези четири, които ви посочих. Мисля, че това са най-вероятните кандидати за почетната стълбичка и медалите. 

- А кой играч бихте искали да имате в българския национален отбор, ако можехте да го натурализирате? 
- Никога не съм мислил за това. За мен важното е да работя с българските момчета. Бих искал да се съсредоточа върху българските волейболисти. Преди година моите мисли бяха насочени към Матей Казийски, който обаче не е чужденец. Той обаче не беше част от националния отбор. Много бих искал да го видя отново с националния екип на България. Ако все пак имах правото да посоча едно име на чужденец, то …. Бруниньо би бил една отлична придобивка. 

- Казусът „Матей Казийски“ актуален ли е за вас или времето вече го хвърли в …задно поле или даже в аут? 
- Това е затворена страница, защото, когато я няма реалната мотивация и перспектива за него за класиране и изява на олимпийските игри, просто … няма как да я отворим. 

- Кажете някои нови имена от вашата нова селекция, които трябва да запомним? Тези, които очаквате да станат звезди? 
- Да, ще назова някои от тези волейболисти, които в момента следя. Разпределителят Владимир Станков, който може да бъде добавен към Георги Братоев и Георги Сеганов. Може би и някой друг в следващите седмици и месеци. Мога да кажа, че търсим заместник на Салпаров и аз работя с Каракашев и Кристиян Петров. Понастоящем хипотезата да намерим заместник на Салпаров върви в тази посока. Търсим и нови посрещачи. В това отношение България е в добра ситуация, защото има таланти. Ще спомена също и Мартин Атанасов, който е много млад и ще бъде едно от новите открития. Георги Петров, Аспарухов, Люцканов – това са отлични посрещачи, които аз наблюдавам и се опитвам да им помагам да израстват. Грозданов, който е много млад, ще бъде един от играчите на бъдещето сред централните блокировачи. Много съм заинтересован от израстването и на Илия Петков. А също така на други младоци като Кръстев и Стефан Чавдаров. Те имат добри качества. В този момент, да кажем, че Соколов и Велизар Чернокожев са най-добрите диагонали. Но скоро към тях ще се присъединят и други. От тази група ще се изгради основата на отбора. 

- Имате и поглед в националните ни формации до 17 години и до 19 години- или това е задача на Николай Желязков? 
- Към момента работата с младите играчи е възложена на Найден Найденов. С него съм в тесен контакт и скоро той ще се присъедини към нас, за да участва в нашите занимания. С него ще разговаряме няколко дни. Той ще бъде човекът, който ще оценява играчите на възраст до 19 години. Разбира се, и Желязков ми е говорил за тях. Някои самият аз съм гледах на финалите на първенството в Бургас. Играчите, които са на 18 години, е добре сега да ги оставим да растат спокойно с техните треньори и с Найден Найденов. Аз ще се опитам да привлека за българската кауза най-добрите на възраст 21, 22, 23 години. 

- На 1 август ще участвате като лектор в семинар. Кое е най-важното, което трябва да кажете на българските треньори? 
- Ще съобщя на треньорите системата, с която ще играе българският национален отбор. Всички системи в нападение и защита. Ще им обясня как ще играем. Но това обяснение ще бъде така детайлизирано, че може да бъде и добра следа, добър път за българските клубни отбори. По този начин те ще разберат с точност как ние работим. 

- Вие сте един от най-титулуваните треньори в света. Какво още искате да постигнете във волейбола? 
- Искам да продължа да се забавлявам. Аз винаги съм се забавлявал във волейбола. Защото волейболът за мен не е само работа, а е една страст, едно забавление. Искам да продължа да изпитвам удоволствие и затова продължавам да работя. Ясно е, естествено, че ако отборите, които тренирам, печелят, аз ще се забавлявам повече. 

- Как прие вашето семейство новото ви назначение начело на българския национален отбор?
- Моето семейство, противно на това, което може би мнозина си мислят, ме подтикваше да приема предложението. Моята съпруга, моят син са много ентусиазирани от това да идват в България и да гледат мачове. А също така и да прекарват и ваканцията си в България. Съпругата ми, синът ми също изкараха периоди близо до мен във Варна миналата година. И нямат търпение пак да изкарат част от ваканцията си в прекрасните места, с които разполага България.