Легендата на хърватския футбол Роберт Просинечки разказа за работата си начело на националния отбор на Азербайджан. Бившият футболист говори за предаването "Код Спорт" по ТВ+ и разказа за познанството си с Христо Стоичков, с когото играха за кратко в Барселона. Цялото интервю ще може да видите утре в 12:30 по ТВ+!
- Има една история от времето, когато сте бил млад играч в Динамо (Загреб). Тогава Мирослав Блажевич е казал, че ще си изяде треньорската диплома, ако станете голям футболист.
- Да, навсякъде се разказва тази случка. В Хърватия непрекъснато я припомнят, когато аз кажа нещо за Чиро Блажевич или той за мен или когато просто стане дума за нас двамата. В онзи момент ситуацията е била такава. В крайна сметка той не си изяде дипломата, макар да каза, че ще го направи. Тогава напуснах Динамо (Загреб) и отидох в Цървена звезда, след което направих много силна кариера.
- Родителите ви са от Хърватия и от Сърбия. Имахте ли дилема за кой национален отбор да играете след разпадането на Югославия?
- Не. Винаги съм казвал, че съм хърватин. Майка ми е от Сърбия, никога не съм имал проблеми със сърбите и там съм работил и като футболист, и като треньор. Определено се чувствам хърватин, въпреки че част от живота ми е преминала в Сърбия. Имам много роднини и в Сърбия и в Хърватия, но кой е мислил, че ще стане война? Играх дълги години в Цървена звезда и завързах приятелства в Белград. Хората ме познават и уважават. Избрах да играя за Хърватия, защото там е семейството ми и там съм живял.
- Спомняте ли си българските футболисти, които по това време играеха в Испания – Стоичков, Пенев...
- Разбира се, че ги помня. Със Стоичков играх четири месеца в Барса. Познавам го добре, вчера говорихме по телефона. Христо постигна много успехи там. Наистина много. Той е легенда в Барселона и допринесе много за спечелването на първата купа на европейските шампиони във финала срещу Сампдория. Без съмнение Христо е дал страшно много за Барса, за националния ви отбор и въобще за България. Имаше и друг български футболист в Испания, за когото си спомням добре – Георги Йорданов в Спортинг (Хихон). И той беше много силен играч. Разбира се и Пенев, който дълги години играеше във Валенсия и Атлетико (Мадрид) – изключително важна и водеща фигура за тези отбори.
