Богомил Петров е притежател на първия световен рекорд от българин в какъвто и да е спорт. Поставя го през май 1964 година във вдигането на тежести, когато записва постижение - 140 килограма на софийското градско първенство и чупи рекорда в движението "повдигане". Това му дава право на участие на Олимпиадата в Токио '64. Занимава се с гребане и различни други спортове (футбол, лека атлетика и морски петобой), освен това е фотограф и журналист. Богомил Петров е роден във Видин на 20 ноември 1939 година. 

- Г-н Петров, как избрахте да се занимавате с вдигане на тежести?
- Започнах малко късно с вдигането на тежести, бях на 18 години. Тогава отидох и започнах да постигам забележителни резултати. Единият от треньорите ми каза: "Момче, ти си бъдещ световен рекордьор". Всичко стана случайно, но аз бях много отдаден и тренирах много. Търсех границата на възможностите си. Честно казано, понякога бягах от училище, за да тренирам. Нямах треньор и трябваше да постигам всичко сам.

- Как се постига световен рекорд? Каква е тайната на успеха? 
- Бях малко притеснен, но на загрявката видях, че щангата ми е лека. Така я усещах. От първи опит направих републикански рекорд. Залата избухна. Еуфорията беше изключително голяма. Имаше 20 момчета от родния ми град Видин, които ме взеха на ръце и ме подхвърлиха във въздуха. Казах им - "Чакайте, има още опити!" и после записах върховото постижение от 140 килограма.

- Какво не ви достигна за медал на Олимпиадата? Имахте световен рекорд все пак...
- Преди олимпиадата имах контузия, но я скрих, за да не ме отстранят. Нямах треньор, за да може страната ни да има повече състезатели. Може би това повлия за пониженото самочувствие. Бях шести в повдигането.

1000 лв. Нов начален Онлайн Казино Бонус от efbet казино игри от efbet

- Как виждате вдигането на тежести у нас в момента? Какви са проблемите?
- Има малко възраждане в момента. Ето, можеше да вземем медал при мъжете на Олимпиадата. Но на Христо Христов му го отнеха. Сръбският съдия видя някакво потрепване, каквото за мен нямаше. Иначе честито на жените. Страхотно представяне в Токио. Проблемите са, че занемариха работата с децата. От долу нагоре трябва да се променят нещата. Трудно се откриват деца, а трябва да се започне от корените. Но имаме много самоотвержени треньори, някои вършат истински чудеса. Вярвам, че спортът ни ще си върне предишния блясък. 

- Били сте и треньор?
- Тренирал съм над 700 деца, но не се оказах добър треньор. Аз самият никога не съм използвал стимулиращи вещества, допинг... В съвременния спорт обаче не може без това. Сега големият спорт е във вреда на здравето.

- На олимпиадата в Токио '64 получавате специален подарък от легендата Боян Радев? Каква е съдбата му сега?
- Боян Радев е изключителен спортист и голям приятел. Той беше със самочувствие на голям спортист, още от юноша. Имахме по 150 долара за участието и всеки си купи по нещо. Аз нямах къде да си сложа нещата, а той имаше един куфар и го загледах. Попитах го дали ще ми го продаде, а той ме погледна с неговия си поглед и каза - Йога, аз не продавам, аз подарявам! Наричаше ме така, защото се занимавах с йога. Ползвах го първите години и сега трябва или да му го върна, или да стане достояние на повече хора в музея на "Герена".

- Занимавали сте се с различни спортове, сред които и футбол. Как виждате нещата в родния футбол?
- Следя и много харесвам футбола, но не българските отбори. Гледам Меси и неговия опонент Роналдо. Оптимист съм за националния отбор на България. Където е текло, пак ще тече. България тепърва ще се оправя, както във футбола, така и в държавата. За следващите два мача - с Литва и Северна Ирландия от световните квалификации? Имам чувството, че ще спечелим и че ще можем се класираме. Никой не вярваше в победата срещу Франция през 1993 година на "Парк де Пренс", но се случи.

- Освен вдигането на тежести се занимавате и с гребане? Изминавате разстоянието от Видин до Русе без прекъсване. Имате и още едно знаменито пътуване по Дунав от извора до устието. Има ли някоя интересна случка, която никога няма да забравите? 
- Аз съм от Видин. Река Дунав е в сърцето ми, там се запалих по гребането. Разтоварвах се от другите спортове с гребане. С моя приятел Петко Борисов Петков от село Железна преживяхме много по реката. Страхотни емоции бяха. Когато трябваше да заснема изминаването на 1000 км, от извора на реката към устието се изви страшна буря. Не можахме да излезем от водата, чак към 4 часа сутринта излязохме мокри и премръзнали. Имам и още едно страхотно преживяване. На 50 км преди вливането на Дунав в Черно море не се съобразихме с един знак и изведнъж пред нас огромен кораб. Движехме се в погрешната страна и водите ни повлякоха, лодката се обърна. Взе ни един друг и ни наляха нещо, за да се стоплим. Взех чашата, към 150-200 грама беше, и я гаврътнах на екс. Оказа се, че е водка и целия ден се чувствах като замаян.

- Занимавате се с фотография и журналистика? Как се запалихте по това.
- С журналистика се занимавам от 40 години. Тези неща при мен са свързани със спорта. Всичко, което съм постигнал е заради спорта. По фотографията се запалих заради моята внучка. Направих й снимки и после направихме изложба "Децата на Видин". Сега имам над 1600 изложби.
Тодор ПОЛИМЕНОВ/БЛИЦ