Раде Крунич, босненски национал и играч на „Милан“, говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по RING. Халфът вече седем години блести в италианския футбол първо с екипа на „Емполи“, а сега и с този на славните „росонери“. Предлагаме акценти от интервюто с Крунич:
- Сеньор Крунич, как върви работата с българския селекционер Ивайло Петев? Какво мислите за него и кое е специфично в неговата работа?
- Казвал съм го и друг път. Откакто аз съм в националния, той е най-добрият селекционер, който сме имали. С него се работи най-добре и определено най-добре подготвя отбора за мачовете. Разбира се, от него зависи много, но също така и от нас, и естествено от съперника. Пропуснахме шанса си за световното, тъй като имахме някои по-леки опоненти, но все още се лутаме в търсене на облика си. Малко е трудно в това отношение, но Петев вече е доста време в отбора. До началото на квалификациите за европейското има още малко време и се надявам, че ще успее да развие идеите си и този път да успеем.
- Кои са правилата на Ивайло Петев в съблекалнята? Забранява ли ви нещо? Повече диктатор или повече приятел е с играчите?
- Той е наш голям приятел. Аз твърдо го смятам за такъв и към свободен да му казвам всичко, което мисля. А що се отнася до съблекалнята е нормално да има правила. Не може всеки да си прави каквото иска. Той решава, разбира се! Така е и така трябва да бъде. Не бих го нарекъл диктатор, но поставя точни правила и държи твърдо на тях. Но това не ми пречи да го смятам за приятел, дори за брат на играчите.
- Всички знаем какъв славен тим е Милан. Какво бихте ни разказали за величието на този клуб, което ние не виждаме отвън?
- Това, което мен ме удиви, е организацията. Нищо не ти липсва. Не трябва да правиш нищо освен да играеш футбол. Дори за баналните неща, за битовизмите в ежедневието се грижат от клуба. За играчите остава само футболът и задачата ни е да се фокусираме върху тренировките и изявите на терена. За останалото се грижат хората в клуба. Каквото ти трябва - те са насреща. Помислиш си нещо и … те вече са го направили. Независимо дали е пътуване, документи, паспорт и други подобни. Организацията е невероятна и е нещо, което не може да си види на терена.
- Какво е да играеш заедно със Златан Ибрахимович?
- С него е и леко, и тежко. Лесно, е, защото той наистина е перфектен футболист, опитен, способен. Достатъчно е само да правиш това, което трябва, което е нормално, и той ще изиграе ситуацията по най-добрия начин. Но понякога е трудно, заради нрава му. Всички знаят, че е труден, тежък характер. Много се нервира. Вкарва напрежение на терена, но на мен по принцип това ми действа добре. Някои обаче се изнервят от поведението му. Опознах Златан във времето и вече знам какъв е. Дори го слушам внимателно какво говори и вземам съвети от него.
- Ибрахимович веднъж пусна клип как слуша балканска музика. Помагате ли му да я рекламира в Милан?
- Е, как не. Видя ли Златан да слуша музика, винаги е нашата музика. Разбирам го, но с Анте Ребич ни е смешно, защото е малко изостанал с плейлиста. Слуша старите хитове, които ние двамата сме харесвали преди 10-20 години. Сега, като чуе някоя песен или просто някой ритъм, веднага започва да ме разпитва. Много се смеем, защото понякога идва и ни пита: "Знаете ли я тази песен?". А ние я знаем толкова добре и то от много, много време.
Красимир МИНЕВ и Вадимир ПАМУКОВ, Ринг