Радослав Здравков е роден през 1956 г. в София. Юноша на “Локо” - София, с който става шампион през 1978 г. После отива в ЦСКА, където е част от големия тим от началото на 80-те години. Сега е помощник на Любо Пенев в националния отбор. Предлагаме ви какво сподели Ради преди повече от 5 години пред вестник “Над 55”, когато беше на нож със Стойчо Младенов. Днес томахавката между двамата вече е заровена, но изречените тогава думи остават...

 

“През 1978 г. Стойчо Младенов беше в “Берое” и правеше добри мачове. Набелязали го бяха и от “Левски”, и от ЦСКА. Той подписал едновременно с двата клуба и рекъл: отивам при тоя, който ми даде повече апартаменти!

Така Стойчо стана “армеец”... а можеше и да е левскар, дето сега ги плюе и псува толкова много?!

Обаче навремето го наказаха да не играе година и три месеца заради двата договора. Покрай него изгоряхме аз (понеже избягах от “Локо” (София) в ЦСКА) и Петьо Курдов (той пък беше подписал с “Ботев” (Пловдив) и “Левски”).

 

 

Помня, че съм юноша на “железничарите”. И че три пъти им бях треньор. Но не забравям как се разделих с тях като футболист - лошо. Чувствам се човек на ЦСКА. През 1982 г. станах футболист на годината там. Неслучайно сега при ветераните ритам за тях, а не за "Локо"-то!  

 

 Бяхме страхотно поколение. Не твърдя, че нашата генерация е най-добрата в ЦСКА. Но беше най-успешната. Неслучайно бихме клубните колоси на Европа. Не ни достигаше международен опит и самочувствие. И лоби в УЕФА.

Аз вкарах дузпата във вратата на "Байерн" (Мюнхен) в полуфинала за КЕШ през април 1982 година. Водехме с 2:0 и отговорността тежеше, но успях да се разпиша.

 

 

Поведохме с 3:0 в 18-ата минута! Всички ме питат защо после ги изпуснахме. Не ни закла съдията. Тогава Керимов беше принуден да играе бек. Това не бе постът му. Той уплътняваше тази зона за кратко. Сетне от "Байерн" реагираха и натиснаха точно там! 

Но основната причина да ги изтървем е друга. Уплашихме се. Не от германците. А от самия резултат. Че водим с 3:0 на гранда и сме на път да го разгромим. Вината не е само наша. Тя е на всички на стадиона. Публиката също се стресна. Тя не очакваше такъв развой. Уплаши се, че можем да направим нещо голямо, и млъкна!

Нека не забравяме, че насреща си имахме немски отбор. И то "Байерн"! Германците се възползваха от това наше стъписване. И се върнаха в мача. Започнаха да доминират и паднаха само 3:4. После в Мюнхен ни разбиха с 4:0.

 

 

Играх скандалния финал за Купата през 1985 г., след който разформироваха ЦСКА и "Левски". Тогава "сините" ни биха седем пъти поред. Те искаха да си продължат серията, а ние - реванш.

Нямахме ултиматум от Военното министерство за победа на всяка цена. Не получихме заповед да играем на живот и смърт. Нито са ни заплашвали, че ще ни разпердушинят, ако паднем пак. Мачът беше кървав.

Аз не участвах в душенето и побоищата, защото ме изнесоха на носилка. Контузи ме десният бек на "Левски" Пламен Николов. Той ми е приятел. Но така ми влезе с бутоните, че ми разпра крака на десет сантиметра. Виждаше се костта! 

С линейка ме закараха в "Пирогов". Зашиха ме с десет шева. Там научих за скандалите и побоищата. Сакатлъкът с мен стана двайсет минути преди края. Водехме с 2:0.

При тоя резултат съдията свири дузпа за нас. Но я изпуснахме и мачът се нажежи. Не помня защо я би Жоро Славков, а не аз. Операцията не ме спря да отпразнувам победата. Вечерта се измъкнах с патерици и докуцуках до отбора. Купата поляхме в хотел "Родина".

 

 

Играх на световното в Мексико - 1986. И вдигнах топката на Наско Сираков за гола срещу Италия. Тогава те бяха световни шампиони. Това стана в предпоследната минута. Италианците водеха 1:0.

За този гол цесекарите разправят, че съм сложил топката на главата на Наско. А левскарите, че просто съм я изритал напред.

И едните, и другите пресилват. Имаше ситуация и аз я оползотворих. Не изчистих слепешката напред. Видях Наско и му центрирах. Той успя да изпревари техния вратар и защитника.

Не бих казал, че му я сложих на главата. Сираков тръгна, скочи и вкара. Ако бе останал на място, защитникът или вратарят щеше да стигне първи до топката. Така че заслугата е взаимна.

 

Тогава за първи път прескочихме групите. Обаче не можахме да бием Южна Корея. Завършихме 1:1 и стана лошо.

Не знам кой е редил състава на националния. Дали шефът на БФС Шпатов, или другите началници. Това треньорите могат да го кажат. Само си спомням, че ни съобщиха за брожение срещу нас в България. По втория начин сме се били класирали за втората фаза! С два хикса и загуба. 

Пак повтарям: тогава за пръв път преодоляхме групите, макар и без победа. Но шефовете не отчетоха този успех. Направиха голям гаф.

Заявиха, че понеже сме се класирали през задната врата, няма да ни изплатят обещаните премии. Не било необходимо!

Дадоха ни някакви пари. Но платиха това, което те прецениха. Не договореното! Обстановката стана тягостна. Загубихме мотивация. Аз лично се почувствах разколебан.

А отборът получи емоционален срив. Това се отрази на мача с Мексико. Тогава изпуснахме домакините и загубихме. Изтървахме златен шанс. Този национален отбор имаше потенциал да направи нещо голямо. И то много преди американското лято през 1994 г.

 

 

Световното първенство мина. Бях вече на 30. И отговарях на всички условия да изляза в чужбина. Малко ме обиждат твърденията, че са ни пуснали на Запад, защото се опасявали, че продаваме мачовете на "Средец". На мен никой не ми е казвал такова нещо.

Заминах за Португалия. За "Шавеш ". Този отбор е от малък град.

Когато пристигнах, ме посрещнаха като месия, защото бяха на дъното. Оправдах доверието. Първата година се спасихме от изпадане. Втората бяхме в горната половина на таблицата. И третата се класирахме за евротурнирите...