Радостин Стойчев даде интервю за сайта volleyball.it. Българският треньор на турския Халкбанк коментира последните събития около себе си - напускането на Тренто, преминаването в тима от Анкара и представянето на националния отбор на България в Световната лига.

- С турския клуб за колко време подписахте?
- Все още не съм подписал, но според устната договорка и ръкостискането, става въпрос за един сезон. Никога не е ставало въпрос за по-голям период от време. И с играчите положението е същото, всички подписаха за една година и всички са под наем. Да се върна в Италия? Мога да се върна. И ако се отвори възможност за Тренто, ще го направя с голямо удоволствие. Моето семейство остава в този град, съвсем скоро построихме и къща там.

- Тръгнахте си, защото не се разбрахте за пари?
- Не, парите никога не са били на първо място, по принцип това е последния въпрос, който поставям при преговори. И преди всичко що се отнася до отбора на Диатек Трентино (Тренто), с който преживях шест незабравими години, не мога да имам проблеми от финансово естество. Никога не съм отправял сериозни искания към клуба и винаги съм се разписвал под предложенията за договор, които президентът Диего Мосна е подготвял.

- Тогава защо си тръгнахте?
- Не е вярно, че аз съм си тръгнал. Тръгнах си, защото бях принуден от така създалата се ситуация. Надявам се Трентино да намери необходимите средства, за да направи града щастлив. Волейболният отбор е много важен, защото направи още по-популярен града Тренто. Ако местното областно управление помогне, може да се съживи проекта. Клубната структура има добра основа.

- Съжалявате ли за нещо?
- Не, искам само да благодаря на много хора. Направих го вече с отворено писмо. В Тренто не бях само по работа, там открих много приятели и аз и моето семейство винаги сме се чувствали идеално. Приятелството остава. Отношенията са завинаги и дори сега ми звънят по-често от Тренто, отколкото когато бях там постоянно.

- Ако срещнете Трентино в Шампионската лига?
- Ще бъде любопитно да се изправя срещу тях начело на друг отбор. И ще бъде болезнено за мен, но в спорта всичко се случва.

- Как ви се струва новия състав на тима?
- Не е от моята компетенция да говоря за това ...

- А за националния отбор на България?
- Не, там ситуацията е различна. България в Световната лига ми хареса. Постигна нещо, което ако ме бяха питали в началото, нямаше как да си представя. В момента българският отбор изживява преходен момент. Успехът от Мар дел Плата е заслуга на целия отбор. И съм щастлив за тях.

- Видяхе ли, че в България част от феновете все още протестират срещу президента на федерацията Данчо Лазаров и скандират във ваша подкрепа и в тази на Матей Казийски?
- Да, видях. И продължават да казват, че аз им плащам (смее се). Те протестират повече от година ... колко скъпо ми струва да им плащам? За да съм ясен, ще кажа, че аз тези хора не ги познавам лично, но всички те са млади, които имат идеали, ценности и принципи и се организират чрез социалните мрежи, които аз обаче не ползвам.

- Съжалявате ли, че не сте на скамейката на България?
- За мен е важно, че България се справя добре в името на нацията. Но това не е моя цел. Колкото до мен, направих това, което можах. За малкото време създадох линия, по която да се работи и направих структура, която ще остане за в бъдеще. И това е важното, а не дали Стойчев ще бъде селекционер. Радвам се за успехите на Камило Плачи и на отбора.

Лука Муциоли
volleyball.it