Радослав Николов-Джани е първият българин, записан в “Рекордите на Гинес”. Пловдивчанинът, който ще отбележи скоро 60-годишния си юбилей, е майстор на жонглирането с футболна топка. През 1984 г. изминава 18 км и 100 метра, а три години по-късно подобрява собствения си световен рекорд - този път не изпуска кълбото цели 32 километра!
-Джани, какъв си всъщност – футболист, жонгльор, артист?
- Шоумен съм най-вече и затова ще дам това интервю за „ШОУ”. Шоумен говори за „ШОУ”, нали така!? Аз съм много готин човек, арабия съм отвсякъде. Шоумен, но не ме бъркай с други днешни каракашки като Слави или Годжи, които хабер си нямат от вариететното изкуство. Пишат се за №1 в занаята, ама не знаят, че вече и в селата не ги гледат. Изчерпани са от 100 години и се чудя защо ги държат на екран. Слави никога не е бил шоумен! Неговото е пародия, да не кажа по-силна дума. Може ли той да влезе ей там в кръчмата и да вдигне на крака публиката, да я докара до екстаз? Какво умее – да пее ли може, да разказва, да забавлява? Има един актьор свестен в екипа си и с това всичко приключва. Слави трябва да го спрат със закон! Помисли само как ние още навремето работехме на сцената чисто сами.
Хората си чупеха
ръцете от
аплодисменти…
Аз съм измислил градския тарикатлък. Това чейнчове, басове, продажба на дънки по комунистическо… В пари съм плувал, секси жени, хубави питиета, дрехи съм носил каквито и в „Кореком” е нямало. Изселван съм и преселван, колко пъти и аз не помня. А сега някакви каракашки като ги дали три минути по телевизията и се мислят за артисти… Питай тука разни Герговци и всичките му там новоизлюпени бизнесменчета как са ме гледали, как са ми завиждали. И съм успявал, защото съм тренирал и бачкал по 20 часа на ден. Девизът ми е: „Умри, но го направи!”. Представяш ли как се изкачва връх “Шипка”, жонглирайки с топка! И го правя аз, 60-годишният. Ама подхвърлял съм топка, аджеба кво ли съм правил толкова? Не съм ритнитопковец, аз съм жонгльор, артист. Правя го с пет топки и постоянно се развивам, усъвършенствам се. Още навремето съм имал щаб от треньори, лекари, хореографи.
-Кога и как реши да се занимаваш с жонглиране и вариете?
-Бях на 23 години, когато си счупих крака под коляното. На две ми стана крака, виж каква картинка е само (б.а. – показва белезите от операцията). Мои приятели ми дадоха кураж, че мога да се прехранвам, жонглирайки и започнах яки тренировки. Работил съм по циркове, вариетета още в зората на това изкуство. Бил съм на сцената с Лили Иванова, Емил Димитров, Калоянчев, Парцалев, Шкумбата…да не ги изброявам всичките. Тези хора бяха „чичо пляс”- за ръкопляскания говоря. Моите колеги можеха до ранни зори да те забавляват, а не като сегашните „звезди”. Чалги-малги не минаваха тогава! Какъв е тоя Азис, бе? Може ли неговото да се нарече забавление, що за хора му се хващат?
-Вадеха ли се хубави пари от вариете по онова време?
-Тогава имаше пари и парадоксалното е, че сега няма. А уж времената се променили, пазарът станал свободен и т.н. Аз случайно попаднах във вариетето. Препоръчаха ме приятели на Концертна дирекция и така тръгнах на гастрол из цяла България. 500 лева ми беше заплатата, но бяха супер пари. А падаше и парса, защото разни барманчета тогава разполагаха с кинти и ние знаехме как да им ги вземем. Поне аз отлично знаех как да им прибера парите на тарикатчетата. Колко басове съм хващал, батка, не е истина.
-Хващал си бас, че може да жонглираш? Така ли да го разбирам?
-Точно така! Преди да вляза във вариетето, хващах басове за 500, за 1000 лева, че мога с топката да жонглирам осем обиколки. Хубави пари правех, не се оплаквам.
-Но явно и си губил?
-Не се е случвало! Два пъти съм изпускал топката само и то при участия, не на бас. Първият път беше през 1983-а в Правец, в шатрата на Тодор Живков. Голямо напрежение ми беше, защото ме гледаше цялото Политбюро. Но шоуто пак стана, защото такова нещо, което аз правех, никой не беше виждал. Всички ахкаха и се чудеха защо не съм футболист. Друг път изпуснах топката, защото имах гости от чужбина и бях здраво се намотал с „харашот”!
Аз обичам
да пийвам,
защо да крия
Но нито съм станал алкохолик, нито нищо.
-Как ги намираше хората, с които си се хващал на бас?
-Не е било много трудно, защото българинът винаги е обичал комара. Махни, че ги брулих пловдивските бармани и тарикатчета, но ходех много и по София, защото ония там имаха много пари. Веднъж бях и при управителя на градския хотел в Ямбол. Чух, че онзи пич се хващал на бас за разни работи, пък и кинти имал много. Намърдах се аз в ресторанта на хотела и се правя, че случайно съм там. Научих, че седмица по-рано един циганин, току-що излязъл от затвора, му взел 800 лева, като му казал, че може да изяде колана си. И така, отивам аз при тоя управител и почвам да го бъзикам, че това с цигането е нищо работа. Оня не повярва, че ще направя 8 обиколки и освен 1000 лева заложи и цветен телевизор, който беше купил предишния ден. Отидохме с него на стадиона в Ямбол, врътнах му и една обиколка отгоре, и онзи щеше да се побърка от яд, но ми даде всичко. После много ми се разнесе славата, и някои пичлигари от завист ме издадоха. Наложи се да ме изселват от Пловдив.
-Къде те пратиха?
-В Козлодуй да копам канали. Но и там влязох под кожата на важни хора и успях да се откача. Върнах се в Пловдив и пак дънки, друга стока от чужбина… Директно от Италия ми доставяха всичко, не от Турция или Китай! В „Тримонциум” ме гледаха като бог, можех да си позволя всичко, защото с пари си играех.
-Носи ти се славата на голям плейбой?
-Ама аз съм бил винаги готин. Виж ми капата, един косъм не съм загубил. Може ли мъж да е готин, ако главата му е като летище „Орли”? Жените винаги са ме харесвали, защото съм майстор не само в жонглирането. Ама не е вярно, че съм бил масовик. Винаги съм лягал с от хубави по-хубави жени. И не знам колко са, ако смяташ това да ме питаш. Важното е, че винаги съм бил на хубав чатал… И пак ти казвам, че бате ти Джани не е масовик, а естет. Вечно ме питат с 1000 жени ли съм бил. Ами може да са и повече, но трябва да се знае не бройката, а че тези хубавички са били щастливи с теб. Това е! Аз имам само един грях към жени, искам да си го призная. Значи подмамвал съм някои кукли, че ще ги взема в трупата си и съм си лягал с тях. Такъв е животът, всеки си има и кусури, имал съм ги аз.
- Значи коткаш я мацката, обещаваш й, вкарваш я в леглото, правиш си кефа и после й биеш дузпата!
- (смее се). Така беше, майна, признавам си!
-Женен ли си?
-И женен, и развеждан. Няма лабаво при мен в това отношение. Сега живея с Джулия Робъртс, сладко парче на около 18 години.
-Кой ти е бил мениджър или импресарио?
-Един много голям бизнесмен, който още по комунистическо е ходил да върти бизнес в Япония, Щатите и къде ли не. Георги Симидов се казва и точно тоя човек ми светна очите за много работи. През комунизма мен не ме кльопаха, защото съм син и внук на фабриканти. Моята фамилия е държала най-големите хлебопекарни, ама както и да е. Попаднах си на приятели и станах човек. Станах човек с моя си талант. Жоро Симидчията умееше да ме мотивира. Веднъж ми вика, че
Дийн Рийд е уморил
едно магаре от тичане
аз кво се правя на големец. Така ли? Отивам на Гребната база с едно куче и 40 км крос. Хайвана издаде багажа, ама аз доказах, че съм достатъчно луд и волеви. Неслучайно съм печелил 46 баса за една година!
- Можеш ли пак да врътнеш коронните си осем обиколки?
-Ако има кой да се хване на бас, ще го направя, нищо, че съм контузен. Все пак съм „Мистър Бас”. Но аз не съм алчен, не ме интересуват само и само парите, има си ценностна система. Българинът е алчен, ще гледа да ти изклеца жената, да ти прибере парите на всяка цена, да те изработи. Парите са важни, но аз знам как да ги спечеля и от кого.
-Каква ти беше печалбата от вписването ти в книгата “Рекордите на Гинес”?
-Голяма заблуда е, че „Гинес” дават пари за поставен рекорд. Гледам го Стефчо Автографа се напъва с неговите подписи да им гушне парите. То така ако ставаше, всеки щеше да пуска по три метра нокти, сто метра коса…”Гинес” пари не дават. Номерът е да поставиш рекорд и след това да те поканят за шоу или реклама. Мен ме извика една фирма от Англия, от град Йорк. Станах рекламно лице на пчелния им мед и така направих най-големите си пари. Повече не съм печелил никъде и по никакъв начин. Една година съм работил по вариетета и цирковете в Италия, но рекламата на меда си беше супер печалба.
-Истина ли е, че в Италия си жонглирал заедно с Марадона?
-Аз заради такива глупости, дето се пишат, не обичам да давам интервюта. С Марадона се видяхме по мое желание. Исках му автограф и импресарската къща ми уредиха кратка среща с него на стадиона в Наполи. Марадона беше бог, имаше охрана на всеки метър, как ще припариш до него. И кой съм аз да взема акъла на Марадона с жонглиране, както писаха някои твои колеги. Да, в света няма футболист, който да жонглира по-добре от него, но в крайна сметка не съм бил при него, за да си ги мерим. Подписа ми се човекът, здравей-здрасти и чаолино… Марадона, ако не се лъжа, държи рекорда за жонглиране с глава. По едно време и аз се захласнах, стигнах до 8000 удара, но спрях, защото постоянното лашкане на главата ще ми повреди хубавото лице и мозъчните гънки (б.а.-смее се). Може да ме питаш колко книги съм чел, не се майтапя!...За Италия ще ти кажа, че беше една малка авантюра за мен. Там трябва голям екип, трябва да излизаш на сцената с жени,
защото
се ценят
баджаците
а не само твоето цирково изкуство. Така обаче печелиш по-малко, парите се делят на много хора. Аз в България съм вадел много повече, отколкото в Италия. В програмата за новогодишната нощ са ми давали хонорар от 2000-3000 лева! И това във време, когато българинът е работел за 100 лева.
-Преди няколко месеца изкачи “Шипка”, жонглирайки, и след това като че ли слезе от сцената. Имаш ли нови цели с футболната топка?
-Ще ти дам новина! В момента съм в преговори с организаторите на световното първенство догодина в Бразилия. Ще участвам може би в откриването с нещо, което никой не е правил досега с топка. Идеята ми е да жонглирам в Бразилия с две топки в краката и две на ръцете, като съчетанието трябва да е достатъчно сложно. Преди 30 години съм репетирал този номер и се надявам, че до Бразилия ще съм напълно готов. Иначе за рекорди вече не мисля. На мен ми стига, че два пъти съм влизал в книгата на „Гинес”, световен шампион станах през 1996-а в Англия. С Пеле съм записан на една и съща страница, което много ме радва. Той е Краля на футбола, но искам да напишеш, че Меси е четири пъти по-добър от него.
Меси просто е месия, то името му го казва. Невероятен футболист, няма такова чудо и не знам дали някога ще се роди по-класен футболист от него. За сцената пък ще ти кажа, че не съм слизал, но ситуацията в шоубизнеса у нас доста се измени. Няма пари, налагат разни измислени артисти. Халваджиян беше ме поканил в „България търси таланти”, защото там се появило едно момче от Бургас. Та за този младок, Христо се казваше, продуцентите бяха решили, че ще е новото чудо в жонглирането и че ще ми отнеме „първенството”. Няма да ти казвам колко пъти изтърва топката и това по телевизията не се видя, защото лентата е изрязана, където трябва. Как да работя с Халваджиян и новоизлюпените шефове на шоубизнеса?! Аз съм видял всичко в тоя живот и не бързам заникъде. И на БМВ-та, и на линкълни, на какво ли не съм се качвал. Моето изкуство обаче не може да зависи от друг, който е отгоре ми като „оборотен”, и ще печели на мой гръб. За всеки трябва да има по веригата, но нека се знае, че бате Джани е професионален жонгльор. Не съм циркаджия, а професионален жонгльор. При мен е текло и пак ще тече. Шест часа и 36 минути съм държал топката във въздуха!
-Интересуваш ли се от футбол, ходиш ли на мачове?
-Фен съм на „Ботев”, но обичам и „Локото”, където също съм играл като юноша. На треньора Стефан Генов-Чечо аз съм помогнал в професията, защото е възпитан човек, иска да се развива, а не да лежи на кълки. С Христо Бонев, с Чико Дерменджиев, Георги Попов-Тумби съм приятел още от детство. Израснал съм в махалата до Гребната и всички спортове са ми харесвали. Мъжки момчета бяхме, знаехме и топката, и да се бием можехме. Страшно много обичам бокса, това май малко хора го знаят. Като дете обичах да се бия, но съм бил и нежен, и готин, пич съм бил. Гергов и оня другият саламаджия искаха да ме пипнат за ръката, а сега се правят на велики. Питай ги, ако не вярваш. Питай ги дали не съм бил официалното лице в „Тримонциум” и не са ли ме молили за места в ресторанта. Питай ги на колко хора съм давал пари назаем, а и те да ти кажат дали въобще стотинка са се изръсвали като мен. Ще ти кажа даже, че едно приятелче ми взе назаем една крупна сума и избяга в Канада. Но станалото е станало, аз знам как се вадят пари!
За Чико и Зума твърдя, че са от най-големите ни футболисти. Толкова добри бяха, че донякъде и заради тях не станах професионален играч. Ние пловдивчани сме много надарени, това е неоспорим факт. В спорта нямаме равни, шампион до шампиона! Да ти изброя ли Стефка Костадинова, Данчо Йовчев, Стоян Делчев, Христо Стоичков…всички те са „мои деца”. Стоичков пък е най-великият българин, даже и защото е дръпнат. Басма не цепи на никого,
Ицо
е бог!
Сега много се радвам, че блесна и звездата на Любослав Пенев. Още като го видях как работи в ЦСКА, споделих с много приятели, че това е следващият гений в занаята. Виж само как дръпна националния ни отбор. Сега всички се надпреварват да го хвалят Любо, но къде бяха преди, когато момчето се нуждаеше от подкрепа. Колко хора му повярваха в началото? Като постигнеш резултати е много лесно да хвалиш! На Любо Пенев скоро националният отбор ще му е „ниска топка”. Даже вече е „ниска топка”, но той ще си изкара докрай договора, защото е мъжко момче. И го запиши с големи букви, че той ще води голям клубен отбор от Западна Европа до година-две.
ЗДРАВКО КАМЕНОВ
ЗДРАВКО КАМЕНОВ
