Легендарният нападател Роби Кийн даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е най-добрият футболист на Република Ирландия за всички времена. Вкарал е 68 гола в 148 мача. Бил е капитан в продължение на 10 години. Ливърпул, Тотнъм и Интер са само част от звездните тимове, в които е играл. А сам признава, че най-добрият му партньор в атака е бил Димитър Бербатов. Сега ще завърши кариерата си на едно необичайно място - индийското първенство, но ще се събере отново с Берба.

- Здравейте, Роби! Гостувахте в България по покана на Димитър Бербатов за неговия благотворителен мач. От кога имате приятелски отношения?
- Сприятелихме се в Тотнъм преди десетина години. Бих определил отношенията ни като фантастични. Наслаждавах се на всяка минута, в която бях на терена с Берба. И това не е единственото. След като пътищата ни се разделиха, ние си останахме близки приятели. Не спираме да се чуваме. Сподели ми идеята за неговия мач и ме попита дали ще се съглася да играя. Естествено не се и замислих нито за миг. Щастлив съм, че бях част от неговото шоу. Всичко мина прекрасно пред чудесна публика.

- Кой е най-добрият мач, който сте изиграли заедно с Бербатов? Можете ли да си спомните нещо специално?
- Не мога да определя само един мач. Цели три години водихме атаката на Тотнъм и това бяха щастливи времена. И двамата вкарахме много голове. Нашето партньорство се харесваше на всички. Разбирахме се със затворени очи. Най-щастливият ни спомен беше, когато спечелихме Купата на Лигата срещу Челси. Победихме с 2:1, а Берба вкара гол от дузпа. Ето, че ви избрах един мач. Но той със сигурност не е най-добрият ни на терена. Имаше още много други. С Бербатов беше изключително удоволствие да си партньор. Той е фантастичен нападател с впечатляващи качества. Много е умен и затова с него се играе лесно.

- Имал сте много партньори във вашата кариера. На кое място бихте поставили Бербатов?
- Номер едно е той! Наистина съм играл с много колеги, но с него беше най-добре.

- Какви са спомените ви от българския футбол? Няколко пъти сте се сблъсквали на терена с наши отбори.
- Преди много години играх на същия стадион, на който беше и мачът на Бербатов. Завършихме 1:1 с националния отбор на Ейре срещу България. Тогава срещу нас бяха и Бербатов, и двамата Петрови. Беше много тежък и равностоен двубой, спомням си го. Българите сте известни като много корави, не се давате лесно. В интерес на истината, други двубои не мога да се сетя. Но този е един от тежките квалификационни мачове, които съм имал като ирландски национал. А за двубоя на Бербатов мога да кажа, че той беше специален като емоция и никога няма да го забравя. Забавлявахме се - да, но най-важното беше, че събрахме пари за благотворителност. Затова и с удоволствие дойдохме толкова много футболисти от цял свят. Винаги е хубаво, когато можеш да си от полза на тези, които имат нужда.

- Кои други играчи освен Бербатов цените?
- На първо място Стоичков.

- Познавате ли го лично?
- За съжаление имах шанса да се запозная с него едва преди мача на Бербатов. Но пък много пъти съм го гледал в националния отбор на България и в Барселона. Помня и световното първенство в Щатите. Тогава аз бях дете, а той беше суперзвезда на Барса. Рядко се среща една толкова малка държава като България да има толкова велик футболист като Стоичков. Всички го познават. Където и да попитате, сигурно за него ви казват, нали? Беше истинско удоволствие да бъда до него на терена в София.

- Играл сте и със Стилиян Петров в Астън Вила. Какви са спомените ви?
- Едно великолепно момче и голям професионалист. Целият свят му стискаше палци в битката с най-коварната болест и той я спечели. Сигурно само човек с характера и силата на Стан би могъл да се справи с това. Сега той стана пример за много болни хора по света, които ще вярват много по-силно, че битката не е загубена. Невероятно твърд характер е Петров. Да, за всички нас, за всички по трибуните трябва да е невероятна емоция, че отново можем да го виждаме с футболни обувки. Дори само за един благотворителен мач. Стилиян Петров ще остане завинаги като нещо специално в историята на Астън Вила.

- Вие сте вкарали много голове в кариерата си. Кой бихте поставили на първо място?
- Следващият.

- Четири години поред бяхте избран за футболист №1 на американската Мейджърлига. Станахте истинска легенда на Лос Анджелис Галакси. Как се развива сокърът в Щатите?
- С всеки изминал момент американците се опитват да станат по-добри и по-добри. Аз имах удоволствието да изкарам пет сезона в Мейджърлигата. Това е държава с много висок стандарт, с отлични възможности за живот. Захванали са се да правят сокър и ще го направят. Всеки ден все повече деца се запалват по играта. Освен това, клубовете привлякоха доста световни звезди, за да популяризират футбола. Всички трябва да разберат едно простичко нещо – ако една Лига иска да е голяма, на нея ѝ трябват големи звезди. Много е важно американците да продължават да се развиват по този начин. И колкото може повече имена, популярни по целия свят, да играят в техните отбори. Феновете искат да отидат на стадиона, а долу на терена да видят суперзвезди. Затова са готови да плащат и скъпи билети. Такъв отбор бяхме ние в Лос Анджелис Галакси. Ръководството на клуба искаше да сме като филмовия Холивуд. Хората да ни обичат, да ни гледат, да ни се радват. В продължение на години точно такава бе политиката на ЛА Галакси. Стадионът непрекъснато беше пълен. Какво по-хубаво? А и така футболистът се радва на внимание. Покрай мегазвездите се развиват и местните. Големите играчи са пример за тях. И ако Щатите искат да станат реална световна сила, трябва не само да продължат, но и да засилят тази тенденция.

- В Англия футболистите са може би най-големите звезди на обществото. А какво е за една футболна звезда да бъде между холивудските актьори?
- Изпитвал съм и двете чувства. Дълго време бях част от Висшата лига. Бил съм и в Америка. Вижте – Висшата лига е най-доброто първенство в света. Там играят най-големите футболисти. Стандартите, които поставят клубовете, са много по-високи, отколкото на другите места по света. Много съм горд, че можах да бъдат част от това шоу. А Холивуд? Беше приятно да се засичам със звездите от шоу бизнеса в Лос Анджелис.

- Мнозина биха казали, че испанското първенство е по-силно от английското?
- Двата големи испански отбора вероятно са най-добрите в света. Особено Реал (Мадрид) в момента. Английската лига обаче е много по-силна, ако разглеждаме всички отбори взети заедно. Конкуренцията е значително по-сериозна. Но отново повтарям, че е факт – трудно се борят с Реал и Барселона, които сега са на върха във футболната йерархия. Само, че погледнете какво представлява битката за титлата в Англия. Двата отбора от Манчестър, Ливърпул, Челси, Арсенал... Това прави тази Лига много по-атрактивна и силна. В Испания е на практика невъзможно някой да конкурира Барса и Реал.

- А как приемате, че във Висшата лига вече почти не останаха британски футболисти? Големите звезди са все от чужбина.
- Истината е, че най-големите звезди искат да дойдат и да играят в английската Висша лига. И тя няма как да ги отхвърли. Там се акумулират невероятно много пари. Безспорно това ще навреди още по-силно в бъдеще на английския национален отбор. Но това пък не променя факта, че всеки иска да играе във Висшата лига. Мечтае да е част от това невиждано другаде шоу. Казах ви го вече и за американското първенство. Ако искаш да си номер едно, то трябва да доведеш артистите, които са номер едно на пазара. Висшата лига отдавна има тази привилегия.

- По света признават, че ирландските фенове, известни като „момчетата в зелено“, са най-верните и най-големите джентълмени. Бихте ли ни разказали какво е чувството да играеш пред тях и да се зарадваш на гол пред „зеленото море“?
- Голям щастливец съм, че животът ми даде възможността да изпитам това страхотно чувство. Те наистина са изключително специални. Всички сте го виждали. В България също, нали? Няма значение къде играе ирландският национален отбор, те винаги са там. Неслучайно ги избраха за номер едно на европейското първенство във Франция през 2016-а. А мисля, че така беше и на Евро 2012 в Полша и Украйна. Момчетата в зелено са известни със своята вярност и чувство за справедливост. Те винаги уважават съперниците си също толкова силно, колкото обичат своя отбор. Аз съм играл 148 пъти пред тях. Наистина съм голям щастливец!

- Какво означава за вас, че сте футболистът с най-много голове и мачове за Ейре?
- Всяко малко момче мечтае един ден да представя своя национален отбор по футбол. Говорили сме си с Бербатов. И той ми е разказвал същото. Стоичков сигурно също е мечтаел за това. Пораснах, облякох зелената фланелка, взех прочутия номер 10. Дълго време бях капитан на моя отбор. Вкарах 68 гола. Изпълних мечтата на един малчуган от преди много години. И съм сигурен, че всеки малък фен иска да му се случи всичко това.

- Как вие като лидер на Ейре и как най-големите джентълмени на трибуните минахте през онзи бараж в Париж, когато Тиери Анри вкара гол с ръка и ви изхвърли от световното?
- Мина много време. За мен това е една отдавна приключила история.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+