Един от фаворитите за титлата в "А" група през настоящия сезон - Левски, вече има няколко стойностни попълнения, но за успех трябва да разчита много и на новия човек в щаба на старши треньора Стойчо Стоев - кондиционният специалист Роко Перота. Италианецът направи име у нас с ЦСКА и националния отбор, а сега ще се грижи и Левски да „полети" през пролетта. Как се стигна до преминаването му в редиците на "сините" и за какво мечтае, четете в интервюто на "Меридиан Мач".
 
- Роко, труден ли бе изборът ти да започнеш работа в Левски?
- Не, беше много лесен. Получих няколко покани. Усетих, че съм желан и добре оценен тук. Коментирах предложението със семейството ми. Съгласихме се, че е голямо предизвикателство и мога да постигна отлични резултати. Захванах се за работа.
 
- Питам те защото преди време работи в ЦСКА и някои могат да го приемат като предателство?
- Защо? Не виждам нищо лошо или странно в това. Аз съм дошъл в България да работя, да прилагам знанията и уменията ми и да се развивам. Правя го, където има добра база и са създадени отлични условия да се развива фу­болът. В момента Левски предлага всичко това. Аз съм професионалист и нямам нищо общо с пристрастията. И в Италия ще срещнете много примери на големи имена, които са играли и в Милан, и в Интер например. Напосле­дък най-шумният по­добен трансфер бе на Марио Балотели. Но е имало и много други през го­дините като Роберт Баджо, Андреа Пирло, Ернан Креспо и много други…
 
- Остави ли прия­тели в ЦСКА?
- Разбира се. Има хора, с които още поддържам връзки. Работата си е работа, но има и човешки взаимоотношения, които също са важни.
 
- Съзнаваш ли, че направи нещо като „Голям шлем" в Бъл­гария, тъй като си работил за ЦСКА, Левски и национал­ния отбор?
- Да, това е голяма признание и се гор­дея с постижението. Не ми е било някаква цел, отивам там, къде­то ме поканят и ми предложат стратегия за развитие и жела­ние за работа. Наис­тина за мен е чест. Мога да кажа, че футболна България повярва в мен, прие ме и аз се опитвам да се отблагодаря с най-доброто, на което съм спосо­бен.
 
- Постави ли ня­какви условия, за да приемеш офертата на Левски?
- Не съм искал ни­що неизпълнимо. Имахме няколко раз­говора с шефовете на клуба. Обясних им, че е редно да се доверят на модерните техно­логии. Доволен съм, че клубът направи нужните инвестиции, за да можем да пра­вим мониторинг на всеки един футбо­лист във всеки един момент. Това ще по­могне много на Левски, тъй като така се работи във всички големи клубове и отборът ще бъде конкурентоспо­собен на високо евро­пейско ниво. Новите технологии позволя­ват да се знае всичко за всеки играч във всеки един момент, да имаме пълна кар­тина на функционал­ното му състояние. То­ва улеснява и индиви­дуалната работата с играчите. Във всеки момент ще се знае кой от какво има нуж­да - от допълнителни занимания и натовар­вания, от почивка, от специфична работа. При кого няма посто­янство и на какво се дължи това, как се променят показатели­те на всеки. Има ос­новни компоненти ка­то сила, издръжли­вост, бързина, но има и много други важни показатели. Този мо­ниторинг ще помага дори и при селекция­та, тъй като ще се знае и футболисти с какви показатели са нужни. Разбира се, цялата тази богата база данни е полезна и показва кой докол­ко е готов за даден мач, но последната дума винаги има старши треньорът, който избира състава спрямо такти­ката, съперника.
 
- Каква е оценката за работа, която свършихте с Левски на първия лагер в Свиленград?
- Много съм дово­лен от тази седмица. За мен беше важно, защото имах възмож­ност спокойно да се запозная с отбора и играчите, да си съста­вя мнение за тях. Ра­ботихме с 28 играчи, част от които са юно­ши, а подновяването на тренировките през зимата със сигурност не е лесно за нито един организъм. Това, което мога да кажа, е, че всички са про­фесионалисти и улес­ниха много интегри­рането ми в отбора. Благодаря на играчи­те за старанието и търпението, което проявиха. Виждам ог­ромно желание и во­ля да се развиват, ко­ето е необходимата база за бъдеща пъл­ноценна работа. Срещнах пълно раз­биране и сериозен професионализъм.
 
- Би ли казал по няколко думи за но­вите попълнения на Левски - Мехди Бурабия, Сърджан Лукин, Франсис Нар, Александър Александров?
- Много малко съм работил с тях, за да им давам оценка или да им правя портрети. С Лукин например, имаме само две тре­нировки заедно, защо­то той се присъедини по-късно към отбора. Бурабия е по-известен за феновете тук. Нар също се старае много. Важното е, че много бързо се интегрираха в отбора и възприеха духа на Левски. Впи­саха се в колектива, искат да бъдат на мак­симално добро ниво.
 
- Как се разбирате с треньора Стойчо Стоев?
- Много добре. Пос­тоянно разговаряме, обменяме идеи. Не съм имал проблем до­сега с треньорите, с които съм работил. Уважат мнението ми, за което съм им благо­дарен.
 
- Каква цел си си поставил да постиг­неш в Левски? Нико­га не си ставал шам­пион...
- Да, всеки работи, за да постига успехи. Нашето желанието обаче е да постигнем нещо много сериозно, да наложим нова организация, която ще изведе Левски на по-високо ниво. Тогава със сигур­ност ще дойдат серия от успехи.
 
- Има ли голяма разлика в състояни­ето на младите в Левски като Краев и братя Цоневи и най-опитните - Веско Минев, Боян Йоргачевич?
- Няма голяма раз­лика. Освен това Кра­ев и Цоневи са млади, но по работата им и състоянието им си ли­чи, че имат вече доста професионални мачо­ве зад гърба си. По-различно е с юноши­те, които са на по 16 или 17 години и за първи път влизат в мъжкия отбор. Те пла­щат скъпо за тази чест, ако мога така да се изразя. Много им е трудно, но и работата с тях е по-специфич­на, тъй като телата им продължават да рас­тат, да се променят. Нужно е да се отнася­ме с разбиране.
 
- Ще имаш ли анга­жименти към школа­та на Левски?
- На този етап - не. Но мога да им давам съвети, да изработим стратегия за по-плавното им преминаване в пър­вия отбор.
 
- Каква е задачата ти в Левски - отбо­рът да е подготвен отпимално за пър­вия мач с Лудогорец, за серията от тежки двубои през март и април или за финала на сезона през май?
- Задачата ми е от­борът да е на много високо ниво през ця­лата пролет. За Левс­ки всеки мач е финал без значение дали е срещу Лудогорец, или някой друг. Не рабо­тим за върхове и спа­дове във формата, не искаме да допускаме зиг-заг в представяне­то си. Трябва да бъ­дем в оптимално със­тояние от първия до последния мач, да за­държим формата си.
 
- Разчиташ ли на иновации в работата си? Например дове­ряваш ли се на йога, за да бъдат по-гъв­кави играчите?
- Ако играчите се занимават сами с йо­га или пилатес, това не ме притеснява, със сигурност би им помогнало. Аз обаче съм фокусирам върху основната ни работа, нямам време за друго.
 
- Опитваш ли се да разнообразяваш тре­нировките?
- Да, но ние сме тук да вършим работа, не да се забавляваме, футболистите са про­фесионалисти, на тях им се плаща да трени­рат и да са в оптимал­но състояние. Те тренират всекидневно тялото си, но и ума и душата си. Ако са в хармония със себе си, няма да имат никакви колеба­ния. Ясно съзнавам, че работя с хора, не с ма­шини.
 
- Беше част от еки­па на Ивайло Петев, приемаш ли критики­те към него?
- Нека не говорим за Петев. Това е част от миналото ми. Благода­ря му и толкова. Отво­рил съм нова страница.
 
- Какво означаваше за теб да се изправиш срещу националния отбор на Италия?
- Това бе много силна емоция, нещо, което си струваше да се изжи­вее. Изправих се срещу Италия и в София, и в Палермо. Бях много горд да представям България в тези сблъ­съци, странно бе да слушам химна на Ита­лия като съперник. Тези моменти осмислят всички усилия и лише­ния, които съм правил през годините, всички­те жертви в името на професията и развитие­то. България направи много за мен и да бъда на нейна страна бе мо­ят начин да й благода­ря.
 
- Вярно ли е, че пре­ди време си имал оферта от Катания?
- Не, прочетох тази информация, но тя не отговаря на истината. Никой не ме е канил официално.
 
- Мечтаеш ли да се върнеш на работа в Италия?
- Ако се появи пред­ложение от водещ от­бор, би било интересно. Бъдещето ми обаче за­виси от Левски. За да има интерес към мен, трябва да си върша перфектно работата тук и Левски да постигне много успехи. Това би било най-добрата оцен­ка за мен.