Собственикът на ФК Септември Румен Чандъров гостува в предаването "Код спорт" по ТВ+. Тази година славният в миналото софийски отбор се завърна в елита на българския футбол. В историята неговата школа отдавна си е отвоювала славата на люпилня за млади таланти. Чандъров се захвана сериозно с футболния бизнес с водещата цел – пак да се шлифоват таланти с родна марка. И бързо детско-юношеската му школа се утвърди като една от най-добрите у нас.

- Г-н Чандъров, какви са амбициите в елита на ФК Септември?
- Аз съм амбициозен човек, но като за начало най-важното е да запазим мястото в групата.

- Но в никакъв случай "дънна риба", нали?
- Надявам се, че не. Но поне първата година това е идеята – да запазим мястото си в групата, защото в края на краищата трябва да направим един гръбнак на този отбор, с който да можем да имаме още по-големи амбиции.

- Който ви познава, знае, че сте амбициозен човек, но пък други са ни казвали, че бързате бавно. Явно и сега ще е такъв подходът.
- Така е. Не съм от тези, които искат веднага. Това е въпрос на концепция.

- Какъв проект ще е Септември?
- За себе си съм решил, че ако до няколко години не го направя бизнес-проект, може би ще го оставя по-скоро като хоби.

- Какъв вид отбор да очакваме в Първа лига – най-вече с българи, предимно с чужденци или микс?
- По принцип моето желание е да са основно българи. Но човек трябва да бъде и реалист. Най-вероятно ще бъде микс между българи и чужденци. Там, където не можем да намерим подходящ роден футболист, ще бъде чужденец. Ако намерим българи, ще е супер.

- Стартът на футболния живот при вас беше стартът на школата ДИТ. Как решихте да се захванете с този „горещ картоф“, който наричаме Цар Футбол?
- Хората може би не знаят, но аз съм завършил Спортната академия с футбол. Футболът си ми е като първата любов. В един момент живеейки в „Драгалевци“ и виждайки разрухата на една база, която навремето е била добра, реших да се заема, да инвестирам и да направя нещо. Така се роди идеята на 500 метра от вкъщи. Всеки ден го гледаш и полудяваш. Накрая си казваш: „Чакай, да взема да го оправя това нещо“. Така направихме ДИТ с идеята да се занимаваме основно с деца. Въобще не ми е било приоритет мъжкият футбол, ако трябва да бъда откровен. Бях си заложил, че когато дойде време децата да станат мъже, тогава вече трябва да имаме и мъжки футбол и да си извървим пътя, защото трябва да им дадем и продължение.

- Колко талантливи деца успя да подготви за елитния футбол ДИТ досега и колко деца са в школата?
- В ДИТ специално са около 400 деца. Като включа и Септември, който дойде на по-късен етап, има още толкова 400-500, които са в Красна поляна. Пътят е дълъг. Първият ни набор в ДИТ е този, който в момента играе европейско първенство за юноши – набор 98. А Септември е стар клуб със замряли функции, които сега се опитваме да рестартираме. Ако така вървят нещата, би било добре – 5-6 човека дадохме на националния отбор. Мисля, че не е малко.

- С какво успяхте да привлечете толкова деца?
- Когато почнахме, на пазара явно имаше някакъв вакуум. Всичко беше в разруха. Славия бяха почнали да правят нещо, направили бяха едно изкуствено игрище. Левски и ЦСКА нямаха нищо реално, няма какво да се заблуждаваме. Решихме да го направим. Живях няколко години в Испания, гледах какво се случва там. Има страшно много школи – всеки квартал има по един-два отбора. Огромна масовост, за която още не мога да повярвам. 

- Каква е магията на Барселона? Защо вече няколко заможни българи, които са живели в този град, след това решават да си имат футболен клуб в България? Величко Найденов започна първи с Добруджа, след това Кирил Домусчиев, сега вие със Септември?
- И Величко ми е приятел, и Киро ми е приятел. Величко като отиде да живее в Барселона, вече бе приключил с футбола. Дори ме убеждаваше да не се занимавам с тази кал, но предизвикателството си е предизвикателство. Кирил по принцип не е футболен човек, но е сериозен бизнесмен. Запали се и ето получиха му се нещата. Супер проект! Така се правят нещата.

- Първият ваш клуб е Конелиано (Герман). Защо се спряхте на него?
- Не, първият ми клуб е ДИТ.

- Значи нямате нищо общо с Конелиано?
- Не, имам. В последствие взех и Конелиано. Гледайки напред в нещата, "Драгалевци" не е достатъчно като база, защото мислейки, че в един момент трябва да имам и мъжки отбор, само с един стадион ще е трудно. И те бяха във „В“ група и реших да ги взема, за да направя и там една база, която да бъде като тренировъчна и успях. Ако отидете да видите, ще се изненадате много.

- А защо не опитахте с отбор от по-горна дивизия?
Септември също беше в Трета лига, когато се захванахте с него. Предполагам, че е имало предложения.
- Много ухажвания е имало, ако трябва да бъда откровен. Аз съм малко по-труден. Много пъти съм си претеглял нещата дали си струва да си разваля комфорта. Хубаво нещо е спортът, хубаво нещо е футболът в частност, но отборите с голяма фенска маса носят и своите негативи след себе си, въпреки позитивите. Даже не знам кое е повече. 

- Намеквате за уроците от Ботев (Пловдив)?
- Да, може да се каже, че си е урок. Феновете са с характер, аз също съм с характер. С два характера не можахме да се сработим по някакъв начин. Иначе не съм имал проблеми с феновете. Но в интерес на истината там вече се бях запалил, че мога да направя нещо голямо, имайки предвид голямата фенска маса, това, че отборът не е в София и хората са жадни за зрелища. Видя ми се страшно голям потенциалът и все още твърдя, че е така. Но в един момент нещата започнаха да се изкривяват прекалено много и аз се огънах. Постоянно само натякване все едно аз съм им длъжен. На никой не може да съм длъжен. Уважавам всички фенове. Без тях футболът няма смисъл, няма какво да се заблуждаваме. Но постоянно да ме карат да се чувствам длъжен… След като съм казал нещо как ще стане, значи ще се случи. Или ми имате доверие, или не. Това е като в една връзка – щом единият човек няма доверие в другия, няма връзка. И да има химия, когато няма доверие, всичко е от ден до пладне. Това е истината. Човек работи и с партньори, когато има доверие. Има жена, на която трябва да има доверие. 

- Лесно ли взехте решението да тръгнете от Пловдив към София?
- Не, аз софийският проект си го имах.

- Имахте ли колебания дали да останете в Ботев?
- Имал съм много колебания преди да си тръгна. Това, че си тръгнах беше едно от многото наслагвания, които се случиха. Не е само отношението към Николай Митов, но това преля чашата. Тогава се убедих, че тези хора искат да влияят и на треньора, и на играчите. Е, аз не съм този собственик, на който ще му влияят по този начин. Ще ги слушам, ще се опитам да направя това, което те мислят, че ще е хубаво, но да ми казват кой ще е треньор и кой ще е играч - не е сериозно. Казах им: „Като искате толкова, съберете се. Имате много публика, много фенове. Съберете се – 8-10 хиляди, вкарайте по 50 лв. членски внос, както се прави в „белите“ държави. Тогава още повече ще ви заобичам!“ Въпросът е, че като вкараш в клуба 500 хиляди, вече говорим за бизнес, а не само за меценатство. Меценатството е до някъде – детската школа, „Б“ група. Оттук нататък вече трябва да е бизнес. Викам им: "Даже ще съм още по-краен. Ще ви купя двама топ играчи за по 250 хиляди на година. Накрая на годината си направете анкета и ги сменяйте. Не сте доволни от този, взимаме друг.“ Гледаха ме и не можеха да повярват или не ме разбраха. Просто хората са своенравни и аз го приемам.

- Може ли да се каже, че на феновете у нас все повече се позволява да „водят за носа“ собствениците на клубове?
- Най-добре може да се каже така. То се вижда.

- Това тръгна от ЦСКА и Левски...
- Това са големи клубове – Левски, ЦСКА, Ботев. Там винаги ще има опити да се намесват, но вмешателството трябва да е донякъде. Може би не го дооцених. Никой не казва, че не искаме да ги чуем, не ме разбирайте грешно, но донякъде. В крайна сметка появил се е някой, решил е да дава пари, да инвестира, да прави бизнес и идват едни хора да го ругаят, да го псуват… С мен няма такъв казус, но гледайки Левски и ЦСКА, е точно така. Хората трябва да ги уважават. Те си дават собствените пари. Всеки един човек, който дава пари за спорта и за културата, трябва най-малкото да бъде уважаван. 

- Септември е стар клуб, с традиции в миналото, но с малка фенска маса днес. Как смятате да спечелите повече привърженици? Има ли такъв план?
- Трудна задача. Истината е, че когато купих Септември, го взех не толкова заради старата слава, колкото че е люпилня на млади таланти. Намира се на комуникативно място от всяка точка на София. ДИТ е по-локална марка, защото трябва да предложим на родителите по-удобно място. Септември е много добре в това отношение. Казвам си: „Окей, това е един голям район, голям град. Една "заспала клетка", както казват терористите. Не мога да обещая, но ще се опитам да "събудя" тази клетка. Няма да стане бързо. Ще се опитам 2-4 години. Ако не успея, ще си призная, че не съм успял и ще се огранича с хобито си. 

- Колко време си давате за това скъпо занимание?
- Така съм си организирал бизнеса, че имам достатъчно време. Дал съм си достатъчно време за хобито.

- Покрай футбола наричат ли ви вече олигарх и как гледате на подобен етикет?
- Не, не съм го чувал това нещо. На хората първо трябва да им се обясни определението за олигарх. В никакъв случай няма как да се случи това нещо. Държавата нито ми е дала, нито ми дава, за разлика от някои клубове и някои собственици на клубове. 

- Какъв тип футболен началник сте? Влияете ли на треньорските решения?
- Доста съм емоционален, даже понякога се ядосвам на себе си. Но съм от добронамерените емоционални хора. В един момент може да ви „наритам“, но в следващия момент ще ви „галя и ще ви гушкам“. Един спортист трябва да има темперамент. Ако няма – какъв спорт е тогава? За вмешателство – в никакъв случай. И при Митов, и сега при новия треньор им казвам простичко: „Искам да играем атрактивен футбол, подбирайте такива футболисти. Искам да развивам младите футболисти от школата и това е задължително условие. Искам минимум двама човека да играят – „А“, „Б“ група – не ме интересува, ако ще да изпаднем. Ако това се покрива с вашите разбирания, стискаме си ръцете и работим.“ Никога няма да им кажа: „Пусни този, пусни онзи…“ Не, има шестима юноши – нека избере кого да пусне. 

- Лесно ли се съгласихте да пуснете Николай Митов в Левски?
- Честно казано ми беше много неприятно. Тогава бях на почивка много далече. Като се почна едно звънене от Левски, усетих какво се случва. Но аз не мога да спра никой. Проектът ми е още в зародиш, но ако беше в разгара си, нямаше да стане. Но на този етап не бих си позволил да спра треньор или играч, ако го извика някой от грандовете. Първо гледам те да се развиват по-добре. Но когато стане бизнес, няма да е така. 

- Къде ще играе домакинските си мачове Септември и какво е положението със стадиона на клуба в квартал „Красна поляна“?
- Засега ще играем на „Васил Левски“. В последствие имам разбирателство с Бистрица, защото не искаме да играем пред празни трибуни. Колкото до стадиона в Красна поляна, мислим и по този въпрос. Но ще имаме сблъсък за сътрудничество с държавата или общината. Трябва да намерим с държавата такава формула, която да удовлетворява и тях, и нас. Тогава бих инвестирал. 

- Доколко сте запознат, че Христо Стоичков водеше испанци за построяване на най-кокетния стадион в България, както те го определиха, точно на това място?
- Запознат съм. И Христо ми е говорил, и старите собственици ми разнасяха някаква папка с проект, който за мен не е реализуем, но може да се модифицира и да стане реализуем. Ако го бяха направили това нещо, щеше да е супер. Не знам поради каква причина не е станало. 

- Вашият син Асен Чандъров беше титуляр в тима на България до 19 години, който се класира сред осемте отбора на европейското в Грузия, което върви в момента. За съжаление контузия го извади от финалите. 
- Синът ми беше част от този национален отбор, който бих казал, че е доста добро поколение. Контузиите са част от играта. Риск на професията. Днес е на моя син, утре ще е на някой друг, не дай си Боже. Но като си тръгнал на война, не можеш да минеш без рани. 

- Очаквахте ли тези две поражения от Англия и Германия?
- Хипотезите винаги са, че можем да паднем. Все пак играем с много силни отбори. И нашият не е слаб, но тук вече играят нюансите. Дали ще вкараш гол, дали ще те ощетят някъде. Това, което видях срещу Германия ме изуми – такава кристална дузпа не ни дадоха. Просто не мога да повярвам, че може да се случи на такова събитие, но и това е част от играта. Футболистите трябва да го преодоляват по някакъв начин, но не сме класа над германците, за да го преодолеем.

- Къде обичате повече да живеете – в Барселона, в София, в Слънчев бряг или другаде?
- В София, но съм гражданин на света, докато имам възможност. Обичам да пътувам.

- Ако не беше футболът, за какво друго бихте дали спонсорство?
- Единствено за футбол. 

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+