Спортният директор на „Ботев“ (Пд) Александър Александров-Кривия е роден на 19 януари 1975 г. в Пловдив. Състезателната кариера на техничния халф приключи през лятото след спечеления от „канарчетата“ бараж за влизане в „А“ група. Сашо е юноша на „Марица“, у нас играе още в „Левски“, „Черно море“ и „Ботев“ (Пд). Зад граница се подвизава за турските „Коджаелиспор“, „Истанбулспор“, „Кайзериспор“, „Коняспор“ и „Анкарагюджю“. През 1999 г. Александров е избран за футболист №1 на България. Ето как протече срещата на Александров с репортера на БЛИЦ Здравко Каменов.
- Сашо, да започнем разговора ни от последната ти култова реплика, произнесена в Пловдив при представянето на Станимир Стоилов: „Ако трябва и 20 треньори ще сменим, но ще намерим най-доброто за „Ботев“ (Пловдив)“. Тези думи заплаха и предупреждение към Мъри ли бяха?
- Не съм предполагал, че мнението, което изразих, ще предизвика такъв отзвук. Всички медии поставиха в заглавие моите думи. Аз казах това, което мисля и това, което всъщност ще се случи в „Ботев“ на всеки треньор, футболист или служител, ако няма очакваните от него резултати.
- Сашо, да започнем разговора ни от последната ти култова реплика, произнесена в Пловдив при представянето на Станимир Стоилов: „Ако трябва и 20 треньори ще сменим, но ще намерим най-доброто за „Ботев“ (Пловдив)“. Тези думи заплаха и предупреждение към Мъри ли бяха?
- Не съм предполагал, че мнението, което изразих, ще предизвика такъв отзвук. Всички медии поставиха в заглавие моите думи. Аз казах това, което мисля и това, което всъщност ще се случи в „Ботев“ на всеки треньор, футболист или служител, ако няма очакваните от него резултати.
Не съм
заплашвал
никого,
най-малкото Мъри. Според мен той е най-актуалният български треньор и изборът на собственика ни Цветан Василев не е случаен. Дано този път имаме шанс с треньора, защото във футбола се иска и нещата да ти потръгнат. Не помага фактът, че имаш качества и че си постигал редица успехи. Мъри е изключително подходящ за „Ботев“, ще видите.
-Доста треньори се изредиха в „Ботев“. Мнозина остават с впечатлението, че ръководството няма търпение?
-Отборът ни бързо извървя пътя от долните групи до елита, но тази есен не показахме футбола, играта, която иска да вижда собственикът и феновете ни. Няма какво да се заблуждаваме - не бяхме боеспособен тим с характер и непрестанна воля за победа. Затова се стигна и до раздялата с Ферарио Спасов. Разполагахме с достатъчно ресурс за да постигнем повече. И тук не става въпрос за конкретно класиране в шампионата или на каква фаза в турнира за Купата на страната сме стигнали. Иска се стил, да няма сривове в играта. Какво като днес си играл превъзходно, а на следващия мач няма и помен от доброто ти представяне? „Ботев“ е голям проект, затова спонсорът ще търси най-доброто, за да има резултати. Затова уволненията в „Ботев“ може и да станат ежедневие, но това не значи липса на търпение. Вие представяте ли си, че само базата ни, която се достроява в Коматево, е единствената от рода си у нас? Няма „Лудогорец“, няма „Литекс“, за софийските клубове въобще да не говорим. Ще продължи и обновлението на стадион „Христо Ботев“ като преминат съответните процедури. И щом всичко ти е на европейско ниво, трябва да имаш и съответния футбол. Напред трябва да върви не само мъжкият отбор, а и отборите от школата, щом са ти създали условия да се целиш високо. Но нека да спрем дотук темата „Ботев“. Ясно е, че се иска много работа и по-малко приказки.
-Тази година закачи калеврите малко неочаквано. Мислиш ли за бенефис?
-Бързо се развиха нещата, след като получих предложение да стана директор и не можах да си кажа довиждане със зрителите. Не, не съм мислил за бенефис, за официална раздяла... Аз например не съм от тези футболисти, които ги наричат „легенди“. Играл съм в много отбори и затова не можах да стана „легенда“ на нито един отбор.
-Скромничиш! Имаш толкова много успехи у нас и в чужбина?
-Футболист с успехи съм безспорно. Половината ми кариера, към 7 години, мина в чужбина. И горе-долу толкова имам и в наши клубове. Почти всичко съм спечелил като титли и купи, включително и купа в Турция. Най-много ме радва обаче избирането ми за футболист на годината през 1999-а. Не знам дали си спомнят феновете, но тогава зад мен в класацията се наредиха Мъри Стоилов на второ място, а Димитър Бербатов, който все още беше юноша бледен, остана трети. Този приз ми става още по-ценен, защото съм надделял през същата година над много качествени футболисти. Виждате докъде стигна Бербо, да не говорим извън тройката още колко елитни играчи е имало. По онова време отиваш в български отбор и си взимаш футболист за селекция, без значение поста му. Всички ставаха просто. Сега за определен пост може и един свестен да няма в цяла България, катастрофа направо.
-Ти си продукт на така наречената „люпилня на таланти“ в „Марица“. Футболист ли искаше да станеш като малък?
-Нямал съм време за такава мечта, защото още преди да тръгна на училище в първи клас, се записах да тренирам при Огнян Атанасов. Но на кръщенето ми съм хванал топката, което все пак е било знак, че ще се занимавам с футбол. В „Марица“ беше много приятно, играехме с кеф и неслучайно ние младоците извървяхме пътя от „В“ група до „А“ за две години след идването на президента Юли Попов. Аз почнах в мъжете на „Марица“ при него и за парадокс може би, при него спрях състезателната си кариера и станах директор. Но първият ми професионален отбор не е „Марица“, нито пък „Левски“...и това никога не е писано...
-Ха сега де!...
-Хайде да ви дам една по-така новина. Първият ми професионален отбор е със...„Славия“... Взеха ме още като бях 16-17 годишен.
-За мъжкия отбор на „Славия“ ли става въпрос или за юношите им?
-Аз юношите им не съм ги виждал. Тренирах цял полусезон с мъжкия състав на „Славия“, Джони Велинов ми беше като личен треньор, а старши беше Мони Симеонов. През това време не съм играл за юноши нито в „Марица“, нито в „Славия“. След като минаха шест месеца, президентът Божидар Григоров трябваше да ме откупи от „Марица“, но не се разбраха за парите. Според договора между двата клуба,
-Доста треньори се изредиха в „Ботев“. Мнозина остават с впечатлението, че ръководството няма търпение?
-Отборът ни бързо извървя пътя от долните групи до елита, но тази есен не показахме футбола, играта, която иска да вижда собственикът и феновете ни. Няма какво да се заблуждаваме - не бяхме боеспособен тим с характер и непрестанна воля за победа. Затова се стигна и до раздялата с Ферарио Спасов. Разполагахме с достатъчно ресурс за да постигнем повече. И тук не става въпрос за конкретно класиране в шампионата или на каква фаза в турнира за Купата на страната сме стигнали. Иска се стил, да няма сривове в играта. Какво като днес си играл превъзходно, а на следващия мач няма и помен от доброто ти представяне? „Ботев“ е голям проект, затова спонсорът ще търси най-доброто, за да има резултати. Затова уволненията в „Ботев“ може и да станат ежедневие, но това не значи липса на търпение. Вие представяте ли си, че само базата ни, която се достроява в Коматево, е единствената от рода си у нас? Няма „Лудогорец“, няма „Литекс“, за софийските клубове въобще да не говорим. Ще продължи и обновлението на стадион „Христо Ботев“ като преминат съответните процедури. И щом всичко ти е на европейско ниво, трябва да имаш и съответния футбол. Напред трябва да върви не само мъжкият отбор, а и отборите от школата, щом са ти създали условия да се целиш високо. Но нека да спрем дотук темата „Ботев“. Ясно е, че се иска много работа и по-малко приказки.
-Тази година закачи калеврите малко неочаквано. Мислиш ли за бенефис?
-Бързо се развиха нещата, след като получих предложение да стана директор и не можах да си кажа довиждане със зрителите. Не, не съм мислил за бенефис, за официална раздяла... Аз например не съм от тези футболисти, които ги наричат „легенди“. Играл съм в много отбори и затова не можах да стана „легенда“ на нито един отбор.
-Скромничиш! Имаш толкова много успехи у нас и в чужбина?
-Футболист с успехи съм безспорно. Половината ми кариера, към 7 години, мина в чужбина. И горе-долу толкова имам и в наши клубове. Почти всичко съм спечелил като титли и купи, включително и купа в Турция. Най-много ме радва обаче избирането ми за футболист на годината през 1999-а. Не знам дали си спомнят феновете, но тогава зад мен в класацията се наредиха Мъри Стоилов на второ място, а Димитър Бербатов, който все още беше юноша бледен, остана трети. Този приз ми става още по-ценен, защото съм надделял през същата година над много качествени футболисти. Виждате докъде стигна Бербо, да не говорим извън тройката още колко елитни играчи е имало. По онова време отиваш в български отбор и си взимаш футболист за селекция, без значение поста му. Всички ставаха просто. Сега за определен пост може и един свестен да няма в цяла България, катастрофа направо.
-Ти си продукт на така наречената „люпилня на таланти“ в „Марица“. Футболист ли искаше да станеш като малък?
-Нямал съм време за такава мечта, защото още преди да тръгна на училище в първи клас, се записах да тренирам при Огнян Атанасов. Но на кръщенето ми съм хванал топката, което все пак е било знак, че ще се занимавам с футбол. В „Марица“ беше много приятно, играехме с кеф и неслучайно ние младоците извървяхме пътя от „В“ група до „А“ за две години след идването на президента Юли Попов. Аз почнах в мъжете на „Марица“ при него и за парадокс може би, при него спрях състезателната си кариера и станах директор. Но първият ми професионален отбор не е „Марица“, нито пък „Левски“...и това никога не е писано...
-Ха сега де!...
-Хайде да ви дам една по-така новина. Първият ми професионален отбор е със...„Славия“... Взеха ме още като бях 16-17 годишен.
-За мъжкия отбор на „Славия“ ли става въпрос или за юношите им?
-Аз юношите им не съм ги виждал. Тренирах цял полусезон с мъжкия състав на „Славия“, Джони Велинов ми беше като личен треньор, а старши беше Мони Симеонов. През това време не съм играл за юноши нито в „Марица“, нито в „Славия“. След като минаха шест месеца, президентът Божидар Григоров трябваше да ме откупи от „Марица“, но не се разбраха за парите. Според договора между двата клуба,
следваше
200 000 лева да
се платят за мен,
но не стана и аз се прибрах в Пловдив. И по-хубаво стана, защото в „Марица“ се събрахме няколко талантливи „люпила“, ако мога така да се изразя, и имахме шанса да се изградим като футболисти. В родния ми клуб изиграх най-горчивия си мач. През 1995 година загубихме от „Раковски“ (Русе)„спечелен“ бараж за влизане в „А“ група. В последните минути ни обърнаха, и го приехме много тежко, но това само ни закали и помогна да работим още по-усърдно. Така още на следващата година спечелихме директна промоция.
-Разкажи за трансфера ти в „Левски?
-Не беше лесно, да ти кажа. Не е като сега да изиграеш два прилични мача и да те вземат. „Левски“ дълго ме гледаха, преди да ме купят. Помня, че в Пловдив паднахме от тях с 0:1, но на „Герена“ им направихме 2:2. После президентът Томас Лафчис и директорът на клуба Андрей Желязков влязоха в контакт първо с мен, после извадиха солидна оферта за „Марица“ и аз през 1997-а се озовах в „Левски“. Имаше и други, които ме искат, но сметнах, че при треньора Стефан Грозданов и онзи състав на отбора, ще имам отличен шанс за развитие.
-Как те приеха съотборниците?
-Супер. Бяхме млад отбор с изключение на опитните Николай Тодоров-Кайзера и Дончо Донев. Още с първия си мач заиграх титуляр в „Левски“. Помня, че дебютирах на негостоприемния тогава стадион в Кюстендил срещу другия „Левски“. Бихме ги 4:0 с два мои гола и два на Гонзо. В същия период и Мъри се върна да играе, и съвсем заприличахме на отбор. Имахме сполучливи мачове и в Европа, опънахме се дори и на гранд като „Ювентус“. През 1999 година паднахме 1:3 в София, а в Торино на реванша завършихме 1:1.
-Истина ли е, че са те искали след мача в Торино? Или е било клубна реклама, за да ти вдигнат цената?
-Глупости, не е имало такива трикове. „Ювентус“ даже поканиха съпругата ми една седмица на тяхна сметка, за да разгледа Торино, да избере жилище и т.н. Преговорите между двата клуба си вървяха нормално до момента, в който италианците разбраха, че съм ги излъгал. Аз нарочно пропуснах да им кажа, че имам клауза в договора с „Левски“ за моя продажба при точно фиксирана цена. Но така или иначе до договор не се стигна, за което основната вина е моя.
-Какво си скрил толкова от италианците, та се обидиха?
-Не бих казал, че са се обидили. Аз настоявах и „Левски“ да прибере сериозна сума от продажбата ми, да спечели пари. Точно заради тази лоялност не се стигна до сделка.
-Прецакал си трансфер в „Ювентус“ от лоялност към „Левски?
-Да, точно така. Няма какво толкова да съжалявам. Станало е, каквото е трябвало да стане. Сега да се връщаме назад и наново да преглеждаме детайлите в разговорите – няма смисъл. През същия този период и други отбори от Западна Европа са ме искали, но късметът ми явно е зациклил.
-И се озова в Турция, в непретенциозния „Коджаелиспор“?
-След избирането ми за футболист №1 на България изпаднах в една дупка, да не казвам апатия. Това беше най-тежкият период в цялата ми кариера...Стигна се дотам, че исках да сменя обстановката, трябваше да я сменя, за да не потъна. И така приех почти срещу волята си да играя в Турция, но ми се налагаше да изляза от „Левски“ за мое добро. Имах разни скрупули от историята и отидох в Измит (б.а. - другото име на град Коджаели) скептично, със свито сърце. Само след месец обаче разбрах, че историята няма нищо общо с действителността. Хората са любезни, позитивно настроени – никакви проблеми. Аз съм контактна личност и за няколко месеца научих езика, което много ме улесни за кариерата. Сега казвам на нашите чужденци в „Ботев“, че от голяма полза е за всички, да научат спешно български, а не да правим разбори на няколко езика. Но както и да е.
-Разкажи за трансфера ти в „Левски?
-Не беше лесно, да ти кажа. Не е като сега да изиграеш два прилични мача и да те вземат. „Левски“ дълго ме гледаха, преди да ме купят. Помня, че в Пловдив паднахме от тях с 0:1, но на „Герена“ им направихме 2:2. После президентът Томас Лафчис и директорът на клуба Андрей Желязков влязоха в контакт първо с мен, после извадиха солидна оферта за „Марица“ и аз през 1997-а се озовах в „Левски“. Имаше и други, които ме искат, но сметнах, че при треньора Стефан Грозданов и онзи състав на отбора, ще имам отличен шанс за развитие.
-Как те приеха съотборниците?
-Супер. Бяхме млад отбор с изключение на опитните Николай Тодоров-Кайзера и Дончо Донев. Още с първия си мач заиграх титуляр в „Левски“. Помня, че дебютирах на негостоприемния тогава стадион в Кюстендил срещу другия „Левски“. Бихме ги 4:0 с два мои гола и два на Гонзо. В същия период и Мъри се върна да играе, и съвсем заприличахме на отбор. Имахме сполучливи мачове и в Европа, опънахме се дори и на гранд като „Ювентус“. През 1999 година паднахме 1:3 в София, а в Торино на реванша завършихме 1:1.
-Истина ли е, че са те искали след мача в Торино? Или е било клубна реклама, за да ти вдигнат цената?
-Глупости, не е имало такива трикове. „Ювентус“ даже поканиха съпругата ми една седмица на тяхна сметка, за да разгледа Торино, да избере жилище и т.н. Преговорите между двата клуба си вървяха нормално до момента, в който италианците разбраха, че съм ги излъгал. Аз нарочно пропуснах да им кажа, че имам клауза в договора с „Левски“ за моя продажба при точно фиксирана цена. Но така или иначе до договор не се стигна, за което основната вина е моя.
-Какво си скрил толкова от италианците, та се обидиха?
-Не бих казал, че са се обидили. Аз настоявах и „Левски“ да прибере сериозна сума от продажбата ми, да спечели пари. Точно заради тази лоялност не се стигна до сделка.
-Прецакал си трансфер в „Ювентус“ от лоялност към „Левски?
-Да, точно така. Няма какво толкова да съжалявам. Станало е, каквото е трябвало да стане. Сега да се връщаме назад и наново да преглеждаме детайлите в разговорите – няма смисъл. През същия този период и други отбори от Западна Европа са ме искали, но късметът ми явно е зациклил.
-И се озова в Турция, в непретенциозния „Коджаелиспор“?
-След избирането ми за футболист №1 на България изпаднах в една дупка, да не казвам апатия. Това беше най-тежкият период в цялата ми кариера...Стигна се дотам, че исках да сменя обстановката, трябваше да я сменя, за да не потъна. И така приех почти срещу волята си да играя в Турция, но ми се налагаше да изляза от „Левски“ за мое добро. Имах разни скрупули от историята и отидох в Измит (б.а. - другото име на град Коджаели) скептично, със свито сърце. Само след месец обаче разбрах, че историята няма нищо общо с действителността. Хората са любезни, позитивно настроени – никакви проблеми. Аз съм контактна личност и за няколко месеца научих езика, което много ме улесни за кариерата. Сега казвам на нашите чужденци в „Ботев“, че от голяма полза е за всички, да научат спешно български, а не да правим разбори на няколко езика. Но както и да е.
В Турция беше
прекрасно,
още в Измит, докато играех, не можех да изляза за хляб до магазина, защото всички ти се нахвърлят, дърпат те, искат да черпят с чай, да се снимат, да те задържат на разговор... Пълни фанатици са запалянковците, голямата им религия е футболът. Много „специалисти“ омаловажават турското първенство и тяхната методика на работа, но тези експерти първо да идат и да видят с очите си. Да се поинтересуват как работят, какви инвестиции има в клубовете от трета дивизия дори. Възстановяването на футболистите, което имали турците преди 20 години, едва сега ние в „Ботев“ го въведохме благодарение на базата ни в Коматево. Само този факт е достатъчен, за другите неща няма да ни стигне времето.
-Защо си играл в цели пет отбора за седем години?
-В Турция като назначат нов треньор се знае, че той идва с нови футболисти. Но не съм прехвърчал от цвят на цвят, като не знам какво...В „Коджаелиспор“ изкарах две години и половина със Здравко Лазаров-Електричката, после още толкова в „Истанбулспор“ със Здравко Здравков-Фози и Ивайло Петков. После имам една година с Димитър Иванков в „Кайзериспор“, където бе моя заслугата да го вземат. Накрая през „Коняспор“ и „Анкарагюдюжю“ минах малко на скорост с по половин сезон, но навсякъде бяха доволни от играта ми. Малко са чужденците, които са играли повече от пет години в Турция...И от припечелените пари съм доволен. Е, имало е и забавяния, но съм си получил всичко договорено. Не е тайна, че там се дават сериозни суми и можеш за една година да си уредиш живота, както се казва. Имах възможност и за по-големи пари да играя, но от „Истанбулспор“ не се споразумяха с „Фенербахче“, нищо че Кристоф Даум периодично вдигаше на мизата. Тогава бяхме ударили „фенерите“ с 3:0 за откриването на стадиона им „Шюкрю Сарачолу“ с два мои гола. Треньор ни беше Айкут Коджаман, сегашният треньор на „Фенербахче“, който не даваше и дума за мой трансфер.
-Защо в Турция си известен като Алекс Йорданов, а после в „Черно море“ като Алекс?
-Защо си играл в цели пет отбора за седем години?
-В Турция като назначат нов треньор се знае, че той идва с нови футболисти. Но не съм прехвърчал от цвят на цвят, като не знам какво...В „Коджаелиспор“ изкарах две години и половина със Здравко Лазаров-Електричката, после още толкова в „Истанбулспор“ със Здравко Здравков-Фози и Ивайло Петков. После имам една година с Димитър Иванков в „Кайзериспор“, където бе моя заслугата да го вземат. Накрая през „Коняспор“ и „Анкарагюдюжю“ минах малко на скорост с по половин сезон, но навсякъде бяха доволни от играта ми. Малко са чужденците, които са играли повече от пет години в Турция...И от припечелените пари съм доволен. Е, имало е и забавяния, но съм си получил всичко договорено. Не е тайна, че там се дават сериозни суми и можеш за една година да си уредиш живота, както се казва. Имах възможност и за по-големи пари да играя, но от „Истанбулспор“ не се споразумяха с „Фенербахче“, нищо че Кристоф Даум периодично вдигаше на мизата. Тогава бяхме ударили „фенерите“ с 3:0 за откриването на стадиона им „Шюкрю Сарачолу“ с два мои гола. Треньор ни беше Айкут Коджаман, сегашният треньор на „Фенербахче“, който не даваше и дума за мой трансфер.
-Защо в Турция си известен като Алекс Йорданов, а после в „Черно море“ като Алекс?
-Много дълго им дойде за изписване Александър Александров и решихме да съм Алекс Йорданов с презимето ми вместо с фамилията. В „Черно море“ пак нещо подобно имаше, пък и бяхме двама съименници.
Не съм
се отказвал
от името си,
нито съм се правил на интересен, искам да се знае.
-Не си ли тръгна огорчен от „Черно море“ и как се стигна до там съблекалнята да не иска лидера си?
-От „Черно море“ си тръгнах през парадния вход, откъдето влязох. Това трябва да е ясно на всички. Чух оттук оттам, че едва ли не сме омазали съблекалнята с кръв от побоища. Една група футболисти явно имаха комплекс за малоценност от мен и бяха мрънкали пред ръководството по мой адрес. Не се разделихме по най-подходящия начин, но само олигофрени могат да измислят, че е имало бой. Та може ли да се бием и аз на другия ден да изляза пред телевизията и да съобщя за напускането си. От престоя си в „Черно море“ съм изключително доволен, няма от какво да се срамувам. Избраха ме два пъти за №1 на Варна, два пъти в Европа играхме...даже на 34 години станах халф №1 на България, което първо е срамно за младите. И това при положение, че след завръщането ми от Турция казах, че няма да играя повече. Можех да си го позволя и чаках всеки момент раждането на сина си Александър...Бяха много настоятелни и аз поддадох, нищо че два месеца не бях виждал терен. И пак казвам, че си тръгнах от парадната врата. Даже „Черно море“ получиха от „Левски“ за мен 35-годишния трансферна сума, макар и малка. Това показва, че нито съм изгонен, нито нищо. Другото е, че отлично ме посрещнаха в „Черно море“, когато им гостувахме с „Ботев“(0:0) през лятото.
-В „Левски“ не ти потръгна след раздялата ти с „Черно море“. Не можеше ли след Варна да сложиш край на кариерата си?
-Аз отидох в „Левски“, за да помагам. Така се бяхме разбрали с Гонзо, който беше треньор. Трябваше да влизам само при нужда, ако отборът губи или има контузен. Мисля, че си свърших работата.
-Може ли да седнеш на чаша кафе с Гонзо, с Тодор Батков?
-Няма никакъв проблем да пия кафе и да говоря, с когото си поискам. И за последния ми период в „Левски“ се изприказваха много щуротии и все от хора, живеещи за интриги и сплетни. „Тъмна Индия“ била „Герена“, карали сме се, не сме си говорили...ще припомня, че си тръгнах с почести от клуба и феновете. Петър Хубчев беше много настоятелен да премина в „Ботев“, и там „да помогна“, без да играя на 100%, затова си тръгнах. В "Ботев" нямаше достатъчно добри играчи и станах основна фигура. Наложи се на дърти години да играя все "финални" срещи.
-Единият от треньорите ти даде „почивка“?...
-За Милен Радуканов не искам да говоря. Къде е играл толкова, видял ли е моето. Казах му, ако има по-добър от мен, да го пуска, но той – инат! За малко да пропилеем сезона. После ми се сърди, че едва ли не аз съм го изгонил. Аз никого не мога да гоня, дори и сега, когато съм директор. Милен ми има уважението, пазил съм му гърба. Но съм му казвал всичко в очите, далеч от съотборниците ни. И мен не ме приеха феновете с отворени обятия в „Ботев“, щото съм носил екипа на „Левски“, но спечелих доверието с труда си. Всеки с работата си може да оцелее. Милен направи много грешки, за да се оправдава с други неща.
-Грешките ти от есента и тези на „Ботев“, които не бива да повтаряте?
-Няма безгрешни хора и отбори. „Ботев“ имаше проблем с тенденциозно съдийство и аз ги критикувах остро. Не съжалявам, че съм претендирал за ощетяване, но дано през 2013-а да нямам повод за такива претенции. Искам да ни се отвори шанс за атака на европейските турнири.
Здравко КАМЕНОВ
-Не си ли тръгна огорчен от „Черно море“ и как се стигна до там съблекалнята да не иска лидера си?
-От „Черно море“ си тръгнах през парадния вход, откъдето влязох. Това трябва да е ясно на всички. Чух оттук оттам, че едва ли не сме омазали съблекалнята с кръв от побоища. Една група футболисти явно имаха комплекс за малоценност от мен и бяха мрънкали пред ръководството по мой адрес. Не се разделихме по най-подходящия начин, но само олигофрени могат да измислят, че е имало бой. Та може ли да се бием и аз на другия ден да изляза пред телевизията и да съобщя за напускането си. От престоя си в „Черно море“ съм изключително доволен, няма от какво да се срамувам. Избраха ме два пъти за №1 на Варна, два пъти в Европа играхме...даже на 34 години станах халф №1 на България, което първо е срамно за младите. И това при положение, че след завръщането ми от Турция казах, че няма да играя повече. Можех да си го позволя и чаках всеки момент раждането на сина си Александър...Бяха много настоятелни и аз поддадох, нищо че два месеца не бях виждал терен. И пак казвам, че си тръгнах от парадната врата. Даже „Черно море“ получиха от „Левски“ за мен 35-годишния трансферна сума, макар и малка. Това показва, че нито съм изгонен, нито нищо. Другото е, че отлично ме посрещнаха в „Черно море“, когато им гостувахме с „Ботев“(0:0) през лятото.
-В „Левски“ не ти потръгна след раздялата ти с „Черно море“. Не можеше ли след Варна да сложиш край на кариерата си?
-Аз отидох в „Левски“, за да помагам. Така се бяхме разбрали с Гонзо, който беше треньор. Трябваше да влизам само при нужда, ако отборът губи или има контузен. Мисля, че си свърших работата.
-Може ли да седнеш на чаша кафе с Гонзо, с Тодор Батков?
-Няма никакъв проблем да пия кафе и да говоря, с когото си поискам. И за последния ми период в „Левски“ се изприказваха много щуротии и все от хора, живеещи за интриги и сплетни. „Тъмна Индия“ била „Герена“, карали сме се, не сме си говорили...ще припомня, че си тръгнах с почести от клуба и феновете. Петър Хубчев беше много настоятелен да премина в „Ботев“, и там „да помогна“, без да играя на 100%, затова си тръгнах. В "Ботев" нямаше достатъчно добри играчи и станах основна фигура. Наложи се на дърти години да играя все "финални" срещи.
-Единият от треньорите ти даде „почивка“?...
-За Милен Радуканов не искам да говоря. Къде е играл толкова, видял ли е моето. Казах му, ако има по-добър от мен, да го пуска, но той – инат! За малко да пропилеем сезона. После ми се сърди, че едва ли не аз съм го изгонил. Аз никого не мога да гоня, дори и сега, когато съм директор. Милен ми има уважението, пазил съм му гърба. Но съм му казвал всичко в очите, далеч от съотборниците ни. И мен не ме приеха феновете с отворени обятия в „Ботев“, щото съм носил екипа на „Левски“, но спечелих доверието с труда си. Всеки с работата си може да оцелее. Милен направи много грешки, за да се оправдава с други неща.
-Грешките ти от есента и тези на „Ботев“, които не бива да повтаряте?
-Няма безгрешни хора и отбори. „Ботев“ имаше проблем с тенденциозно съдийство и аз ги критикувах остро. Не съжалявам, че съм претендирал за ощетяване, но дано през 2013-а да нямам повод за такива претенции. Искам да ни се отвори шанс за атака на европейските турнири.
Здравко КАМЕНОВ
