Александър Станков прекарва тежки дни в Китай, където е треньор на Хунан Ксиантао. Отборът е пред изпадане от втора дивизия, а освен това е на път да фалира. Станков обясни, че не е получавал заплата вече шести месец и няма търпение да се завърне обратно при семейството и приятелите си в България.

Бившият треньор на младежкия ни национален отбор, ЦСКА, Локомотив (Пловдив) и Черно море не е давал интервю от доста време. Станков се нави да говори пред БЛИЦ от далечен Китай, разказвайки за трудностите си в най-многолюдната страна в света. 51-годишният специалист се възползва от предоставената му възможност и се извини на феновете на ЦСКА за прословутото кълбо, което направи на "Армията" през октомври 2013-а, когато с Локомотив (Пловдив) победи "червените" на Стойчо Младенов след гол на Крис Гади в началните секунди на мача от "А" група.

- Г-н Станков, как се развива кариерата ви в Китай?
- Имам големи трудности, много са зле нещата. Информациите от днес са, че Хунан е пред банкрут. От шест месеца не съм получавал заплата. Даже още нямам работна виза и по документи друг се води старши треньор.

- Защо се получи тази ситуация и толкова време проблемът с документите ви не е разрешен?
- От януари съм в Китай, но още не са ми изкарали работна виза. Много пъти съм разговарял с ръководството на Хунан по тази тема, но не ми дават точен отговор. И за парите ги питам, но нищо. В Китай има голям срив на борсата и оттам нещата тръгнаха много зле. Освен това спонсорите се отдръпнаха, което е обяснимо, след като отборът не се представя добре. В момента сме на 14-ата позиция от 16 тима. Същинско чудо ще бъде, ако Хунан запази мястото си във втора дивизия.

- Имате ли сили да оцелеете?
- Това е амбицията ми. Надявам се да стане истинско чудо, да оставя Хунан в групата и да се прибера в България.

- Явно наистина ви е много трудно, още повече, че не сте получавал заплата от половин година?
- Уникално тежко е, съвсем сам съм. Живея в град Чангша, който е с население колкото България - малко повече от 6 милиона. Но вече съм свикнал с трудностите, няма как да не се оправя. А и не за първи път съм в Китай (б.р. - от 2010 г. до 2012-а Станков води Далиен Аербин, който класира за Суперлигата на Китай за първи път в историята на този клуб).

- Сигурно нямате търпение да се приберете у дома?
- Да, така е. Тук вече е невъзможно да се стои. Много ядове, само проблеми имам.

- Мислите ли за продължаване в друг отбор или засега нямате планове за бъдещето?
- Едно е сигурно - няма да остана в Хунан, дори и отборът да се спаси от изпадане. За момента не мисля за бъдещето, но има отбори, които ме търсят. Обаждаха ми се, но на този етап няма нищо конкретно. Сега даже имам намерение да съдя Хунан, ако не ми изплатят заплатите. Дължат пари не само на мен, а и на всички други треньори и футболисти. Ситуацията е така, че се налага да харча мои пари, за да оцелявам.

- Съжалявате ли, че преди година приехте поканата на Хунан?
- Ако знаех, че е такова положението, въобще нямаше да се навивам.

- В Хунан очевидно имате големи трудности, а Ясен Петров и българският му екип в Шъдзяджуан са на обратния полюс и жънат успехи в Суперлигата. Контактувате ли?
- Радвам се, че Ясен и екипът му попаднаха в добър клуб. Шъдзяджуан и Хунан нямат база за сравнение. При тях организацията е на много високо ниво. Отборът побеждава. Ясен Петров си върши много добре, заслужено получава хвалби. Не сме имали възможност да се видим, тъй като ни разделя голямо разстояние. Досега не сме се виждали в Китай.

- С какви чувства си тръгвате от Хунан?
- Не ми се говори повече за този отбор. Досега не съм бил в подобна ситуация. Искам тимът да остане във втора дивизия, тръгвам си обратно за България и забравям за престоя тук. В Далиен Аербин още съм любимец на местните, след като класирах отбора в Суперлигата на Китай за първи път в клубната му история. От Далиен си тръгнах като герой и пазя само добри спомени, а за Хунан стана така, че да не искам да си спомням, че съм бил тук.
 
- Следите ли какво се случва в бившия ви отбор ЦСКА?
- Абсолютно всичко следя и много се вълнувам. Напрегнат съм като разбирам каква е ситуацията в клуба.

- Предполагам, че усетихте надоволството сред феновете на ЦСКА заради кълбото, което направихте на "Армията" при победата на Локомотив (Пловдив) срещу "червените"? Случката тогава доста се коментира, сега има ли какво повече да кажете?
- Радвам се, че ми се задава този въпрос. Използвам случая да се извиня за това нещо. Много съжалявам, че стана точно така. Кълбото ми стана прословуто, а не исках да се получава така. Направих го, не защото имам нещо против ЦСКА. Напротив - всички знаят, че кръвта ми е цесекарска, потомствен цесекар съм. Но наистина бях много афектиран и не си сдържах нервите.

сашо станков_1.jpg

- Кое ви изнерви?
- През целия мач бях провокиран от скамейката на ЦСКА. Заливаха ме с обиди, което не е нормално да се случва. Наистина направих кълбото, за да отвърна на провокацията от пейката на домакините, а не да дразня с нещо феновете. Осъзнавам, че нищо не ме оправдава, съжалявам за случката. Искам да се извиня на феновете на ЦСКА. Болно ми е, че това прословуто мое кълбо продължава да се коментира и да ме винят. Стига се до ситуация да искам прошка, а тези които ме провокираха с грозни обиди не се засрамват и продължават да се бият в гърдите, че са спасители на ЦСКА. А всъщност точно те са причина ЦСКА в момента да е в това тежко положение.

- Кого визирате?
- Няма да конкретизирам имена, хората знаят кои личности визирам. На тези хора не трябва да им се прощава. Спасителите на ЦСКА всъщност са големите виновници ЦСКА да е в това положение. Срамуват се да искат прошка. Интересно как някоя част от феновете не могат да простят едно кълбо, а от хората, които доведоха любимия ни клуб до това положение, не се търси отговорност. Боли ме за това нещо. Боли ме и за още една случна на "Армията", когато при последното ми гостуване с Локомотив (Пловдив) група манипулирани фенове ме обиждаха. Това беше един от най-черните ми дни и не мога да опиша как съм се случвал. Събра ми се много и явно вече трябваше да ги кажа нещата. Благодаря, че ме потърсихте.

- Контактувате ли с цесекари?
- Да, въпреки че съм в далечен Китай, постоянно разговарям с цесекари. Приятели от България постоянно ми се обаждат, имам информация за случващото се в ЦСКА. Не спирам да се вълнувам за отбора. Надявам се на позитивна развръзка, но имам големи притеснения, че проблемът ще се реши както искат феновете.

- Какво смятате, че ще се случи с ЦСКА?
- Казусът е много сложен. Не знам дали в крайна сметка клубът ще може да тръгне в погасителен план. Много хора, които имат пари, се отдръпват от ЦСКА заради огромните дългове, които бяха натрупани от тези, които се покриха. Спасителите никакви ги няма, никой не им търси отговорност. Постоянно чета по медиите изказвания на цесекари, които споделят колко много ги боли за клуба. Аз се слагам в тяхната група. Не може клуб с такава богата история да е в тази тежка ситуация. Недопустимо е, много е жалко. Изходът ще е много труден. Въпреки всичко все още има хора, които се опитват по всякакъв начин да помогнат на клуба. Аз го знам това. А има и хора, които само на приказки са големи цесекари и се опитват в очите на хората да кажат, че помагат, но всъщност нищо не правят. Обичат да бъдат под светлината на прожекторите. Познавам отлично Гриша Ганчев. Човекът се опитва да направи нещо, ситуацията обаче е много трудна. Но смятам, че ще се намерят и други такива като него - безнесмени с възможности, които да помогнат на ЦСКА. Феновете трябва да бъдат готови на още по-тежки дни. Нужно е всички да се обединим, защото ЦСКА е пред угрозата да спре да съществува. Неприятното е, че е въжможно да откажат Гриша Ганчев. Но аз го познавам и съм убеден, че той не е от хората, които се отказват така лесно. Ганчев и Васил Божков са точните хора за ЦСКА.

- Нищо не казвате за Александър Томов?
- Томов да вземе една лопата и да се зарови три метра под земята. Той не  трябва да се появява никъде. На всичкото отгоре има и наглостта да говори по медиите. Той е от хората, на които трябва да се търси жестока отговорност за случващото се с ЦСКА.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ