Спортният коментатор Сашо Йовков е дипломиран археолог и журналист, който през 1990 г. пробива в БНТ и започва своята телевизионна кариера, за да я завърши през януари 2020 г. като шеф на Спортната редакция на Българската национална телевизия. 

В началото е спортът волейбол – над 20 години е състезател, а след това и коментатор на стотици мачове на националния волейболен тим на най-големите първенства в Европа и в света. В момента Сашо Йовков е в Управителния съвет на Българската федерация по волейбол (БФВ), а на 15 юни оглави Комисията по маркетинг, обществени поръчки и финанси на БФВ. 

Ето какво сподели Йовков специално за в. „Доктор” за своя начин на живот и за това как се грижи за своето здраве.

- Г-н Йовков, какво място заема спортът във вашето ежедневие?
- Спортът е част от ежедневието ми в продължение на десетки години. Повече от 20 години бях състезател по волейбол. След края на активната си спортна дейност продължих да тренирам и да играя за удоволствие, но вече се пренасочих към друг спорт – тенис на корт. Той се превърна в любимото ми спортно занимание и продължава да бъде. Играя тенис поне четири пъти в седмицата, минимум по час и половина. Обикновено това са дните от седмицата, когато можем да се съберем с колеги и приятели. Спортът е в основата на виталността ми. 

- По време на изолацията заради пандемията от COVID-19 как си набавяхте нужното движение?
- По време на изолацията компенсирах със занимания в домашни условия – малко упражнения с гирички и коремни преси. Разбира се, използвах възможността, когато мога да изляза навън, да правя дълги разходки.   

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

- Повечето хора ви познават като коментатор на мачовете на националния отбор по волейбол и на отбори в големите клубни първенства. Разкажете обаче за своята волейболна кариера.
- Играл съм все в елитната група на България по волейбол. Имам над 600 мача в първенството. Като волейболист  стигнах до званието „Майстор на спорта”. Бях състезател на Академик, на Кремиковци, а след това играч и капитан на Локомотив (София), пак на Кремиковци и на Миньор (Бухово). Това бяха отбори, които се нареждаха по сила непосредствено след ЦСКА и Левски. Но имаше моменти, когато побеждавахме и тези водещи тимове. 

- Как успяхте да си запазите коленете след толкова много години във волейбола?
- Имах много сериозен проблем с коленете, когато станах студент и състезател в отбора на „Академик София”. На тренировъчен лагер в Сопот почувствах остри болки в коленните стави. Тогава бях на 19 години, а съотборниците ми бяха поне 5 – 6 години по-големи. Те ми казаха: „Рано ти е на 19 да се оплакваш. Я тренирай наравно с нас, както си трябва!”. Със сълзи на очите тренирах така около десетина дни. За радост, болките постепенно отшумяха и оттогава досега коленете ми стоят стабилно. 

- Имали ли сте някакви операции заради травми?
- Нямах сериозни спортни травми, които да са за операция. Само няколко навяхвания и изкълчвания на глезени. Оказа се, че имам много подвижни стави и гъвкави ставни връзки. Благодарение на това не стигнах до сериозни контузии във волейбола. 

Получих сериозна контузия чак преди пет-шест години. Подхлъзнах се на улицата една зима. Беше заледена. Счупих жестоко китката на дясната си ръка. Тази фрактура можеше да е фатална за заниманията ми с тенис на корт, но за радост, д-р Валентин Матев ми спаси китката. Той ми направи операцията фантастично, сложи ми три пирона, стабилизира китката и тя зарасна идеално. Сега не усещам никакъв проблем в движението и никаква болка. И не само това – чувствам ръката си все едно не е имало травма. Щом продължавам да играя тенис, и то с дясната ръка, всичко е наред. За това благодаря на д-р Валентин Матев от травматологичната болница „Проф. Димитър Шойлев”. С него сме приятели от години. Неговият брат - доц. Борис Матев, също е ортопед-травматолог. Потомци са на лекарска фамилия. И двамата са играли тенис в младежките си години, при това са били шампиони. С годините нещата се променят, но и сега продължават да спортуват. Срещам ги от време на време на корта.

- Влизали ли сте в болница по друг повод?
- Благодарен съм на Бога и на природата, че не ми се е налагало да попадам в болница за някакви сериозни заболявания. Минавал съм за ден, максимум два, само за някакви изследвания. Имам много приятели и добри познати между лекарите. Един от тях е сърдечният хирург проф. Генчо Начев, с когото даже си партнираме на корта и играем тенис в събота и неделя. 

Проф. Начев е и бивш волейболист, играеше в студентските години за отбора на Медицинска академия. Познавам и проф. Асен Балтов – шефът на „Пирогов”. Той също е спортна натура, бил е състезател по гребане на „Левски”. Много ценя и ген. Мутафчийски – шефът на ВМА, защото винаги е откликвал, когато се е налагало да се правят изследвания или лечение на наши колеги и приятели. Свалям шапка на тези хора и мога да кажа, че са страхотни професионалисти. 

- Какъв е вашият начин на хранене? Диети спазвате ли?
- Да си кажа честно, не съм от хората, които се лишават от каквото и да било. Но за сметка на това се храня дозирано – по-често, но по-малко. Ето това е моята рецепта. Никога не ми се е налагало да спазвам диети. И без тях поддържам тегло, което е оптимално за годините и за ръста ми и не ми пречи да спортувам активно. Така се чувствам добре. 

- Кой е най-хубавият момент в кариерата ви в спортната журналистика?
- За съжаление, за тези 30 години в спортната журналистика и в БНТ не успях да изживея най-хубавия си момент. За тези години коментирах стотици мачове на националните отбори по волейбол за мъже и за жени. Но така и нямах късмета да видя как нашите момчета и момичета стигат до финали на европейско, световно или олимпиада, и да коментирам тези финали. Много ми се иска в следващите години това да се случи. Иначе съм коментирал десетки финали, но за мен е важно българското участие. 

- Какво ви се иска да кажете на своите колеги от БНТ?
- Всичко това, което се случва в момента в БНТ, не е онова, което винаги сме искали – тя да бъде обществена телевизия и да отразява интересите на обществото. За съжаление, тя продължава да бъде държавна телевизия, защото се финансира от държавата и няма онази самостоятелност, с която трябва да разполага една обществена телевизия. 

Да се надяваме, че с приемането на съвсем нов медиен закон, ясно и точно ще се определя финансирането на обществените медии, за да запазват своята редакционна самостоятелност и да не попадат под натиска на една или друга политическа сила в зависимост от това кой управлява. За този закон пледирам от няколко години.
Изказвам пълна подкрепа за сегашното раздвижване в медийното пространство. Не е тайна, че в последните няколко години БНТ загуби онова доверие на зрителите, на което винаги се е радвала. А това доверие е на базата на 60 години опит и изключителен професионализъм на хората, които са били там, и тези, които продължават да работят в БНТ. Солидарен съм с исканията за промени в БНТ, за да се върне зрителският интерес. Промените се усещат във въздуха и дано настъпят по-скоро.
МАРА КАЛЧЕВА/"Доктор"